РАЗПОРЕЖДАНЕ
Гр. Лом, 10.09.2018
год.
Ломският районен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно
заседание на ДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като
разгледа исковата молба на *****, ЕИК *****, гр. София, чрез ю.к. Н.С., по
която е образувано гр.д. № 1789/2018
год. по описа на съда, намирам, че същата отговаря на изискванията на чл. 127 и
128 ГПК, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Следва исковата молба, ведно с приложенията да бъде
изпратена на ответника, на когото се укаже да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването на отговор или неупражняването на права съгласно разпоредбите на
чл. 131 – 133 ГПК, както и възможността да ползва правна помощ ако има
необходимост и право на това.
Водим от
горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
Приемам за
разглеждане пред РС – Лом исковата молба
подадена от *****, ЕИК *****, гр. София, чрез ю.к. Н.С., срещу Н.А.Ц., ЕГН **********,***, за установяване на вземане
по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
С оглед
особените изисквания на закона:
На
основание чл. 131 ГПК препис от исковата молба с приложенията да се изпрати на ответника, на когото съдът УКАЗВА
в едномесечен срок да подаде писмен отговор, с копие за ищеца и третото лице-помагач.
Писменият
отговор следва да съдържа:
1.
Посочване на съда и номера на делото;
2. Името и
адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник,
ако има такива;
3.
Становище по допустимостта и основателността на иска;
4.
Становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5.
Възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. Подпис
на лицето, което подава молбата.
Към
отговора следва да се представят: пълномощно ако се подава от пълномощник и
препис от отговора с приложенията за ищеца.
В отговора
си на исковата молба ответникът е ДЛЪЖЕН да посочи доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички
писмени доказателства, с които разполага.
УКАЗВА на
ответника, че ако в едномесечният срок не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си:
- по чл.
211, ал. 1 ГПК - да предяви насрещен
иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния
иск или ако може да стане прихващане с него;
- по чл.
212 ГПК - да предяви инцидентен
установителен иск , като поиска съдът да
се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на
едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на
делото; и
- по чл.
219, ал. 1 ГПК - да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи,
за да помага, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Неприсъствено
решение
Чл. 238.
(1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
(2)
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
(3) Ако
ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и
ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото
заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие, делото се прекратява.
Постановяване
на неприсъствено решение
Чл. 239.
(1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът
вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2)
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
(3) Когато
съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на
делото.
(4)
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Съдът УКАЗВА на страните за приложими
разпоредби на ГПК за призоваването по делата:
Задължение за уведомяване
Чл. 41. (1)
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
(2) При
неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
Препис от настоящето разпореждане в едно с копие от ИМ с
приложенията на ответника.
Копие
от разпореждането на ищцовата страна за сведение.
Районен съдия: