№ 139
гр. Враца, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20211400500363 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260307/19.05.21 г., постановено по гр. дело № 2991/2019
г. по описа на Районен съд гр. Враца, ответникът "Орбита" ООД, ЕИК ***, гр.
Враца е осъден да заплати на ищцата Е. И. Б., ЕГН ********** от гр. Враца,
следните суми: на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД сумата 7 500,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
реализирана на 05.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.08.2016 г. до окончателното й изплащане, като иска за
разликата над 7500.00 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева е
отхвърлен като неоснователен; на основание чл. 200, ал. 3 КТ сумата 57,47
лева, представляваща пропусната полза в размер на разликата между
брутното трудово възнаграждение на ищцата и получаваното обезщетение по
обществено осигуряване за периода от 05.08.2016 г. до 30.06.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2016 г. до
окончателното й изплащане, като иска за разликата над 57,47 лева до пълния
предявен размер от 873.00 лева, е отхвърлен като неоснователен; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 12,81 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху претендираните обезщетения за пропуснати ползи от
датата на изискуемостта им до момента на предявяване на исковата молба,
като иска за разликата над 12,81 лева до пълния предявен размер от 202.00
1
лева, е отхвърлен като неоснователен. С решението съдът е разпределил
между страните отговорността за съдебните разноски, съразмерно уважената,
респ. отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника "Орбита" ООД, гр.Враца, чрез управителя му Е. П., в частта, с
която е осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер 7 500 лв. и разноските по делото.
Според жалбоподателя, районният съд неправилно е дал вяра на част от
разпитаните свидетели, тъй като те не кореспондират със събраните писмени
доказателства и приетите медицински експертизи, също не е обсъдил в
пълнота и заключенията на медицинските експертизи, което обсъждане би
довело до различни от направените от съда изводи относно
продължителността на оздравителния период за ищцата и степента на
възстановяване функциите на засегнатата от трудовата злополука ръка. Тези
допуснати от съда нарушения, според въззивника, са се отразили на извода на
съда относно справедливия общ размер на дължимото на ищцата обезщетение
по чл. 200, ал. 1 от КТ - 15 000 лв., редуцирано, поради възприето от съда
съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ, на 7 500 лв. Жалбоподателят
поддържа, че дружеството не носи отговорност за инцидента поради
умишлено причиняване на увреждането от страна на ищцата - хипотеза на чл.
201, ал. 1 КТ, тъй като без да спази изискванията на нормативните актове по
здравословни и безопасни условия на труд и в противоречие с проведените й
инструктажи от работодателя, ищцата е поставила ръката си в бункера без да
е изключила машината, с пълно съзнание за нарушаването на изрична забрана
на работодателя в тази насока. Дружеството посочва също, че анализа на
събраните по делото доказателства води до изводи за по-кратък оздравителен
период в сравнение с приетия в обжалваното решение - от злополуката до
втората извършена на ищцата операция от 17.11.16 г., в който не се включва
самата втора операция и периода след това, както и възстановяване
функциите на ръката като цяло, в това число хватателната такава на ищцата,
противно на приетото от съда, че загубата на тази функция е необратима. На
основание изложеното и поради нарушение на критерия за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД, въззивникът навежда, че районен съд е определил прекомерно
висок общ размер на дължимото обезщетение. При изложените оплаквания,
дружеството моли за отмяна решението на районния съд в атакуваната част,
като неправилно поради противоречието му с материалния закон, допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост,
алтернативно моли за намаляване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, който да съответства на събраните доказателства и
нормата на чл. 52 от ЗЗД. Моли също за промяна решението на
първостепенния съд и в частта за присъдените разноски и претендира
присъждане на съдебни разноски направени и пред двете съдебни инстанции.
По делото е постъпил отговор от ответницата по жалбата Е.Б., чрез
2
процесуалния й представител адв. Л.П., в който се мотивира становище за
неоснователност на жалбата.
Срещу постановеното решение е постъпила жалба и от ищцата Е. И. Б.,
чрез пълномощник адв. Л.П., в частта, с която е отхвърлена исковата й
претенция за репариране на неимуществените вреди за сумата над 7 500 лв. до
сумата 20 000 лв., както и в частта, с която районният съд е приел, че е
допуснала груба небрежност и са налице предпоставките по чл. 201, ал. 2 от
КТ - съпричиняване в размер на 50%. Жалбоподателката Б. подробно
мотивира оплакване за допуснато от районен съд нарушение на принципа по
чл. 52 от ЗЗД и за направени изводи в противоречие със събраните
доказателства, като в резултат на тези нарушения, съдът е определил
несправедливо намален размер на дължащото й се обезщетение на
неимуществените вреди по чл.200, ал. 1 от КТ. На следващо място, относно
изводите на съда за съпричиняване на трудовата злополука, жалбоподателката
счита, че съдът неправилно е възприел механизма на настъпване на трудовата
злополука – приел е, че тя е бръкнала с ръка в работещата машина, без да я
спре, а всъщност е поставила ръката си в неработеща машина /при спряно
положение на перката/, като случайно натиснала с коляно лоста за
задвижване на перката, което е довело и до неправилния правен извод, че
допуснатата небрежност е груба по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, при която
отговорността на работодателя се намалява. Счита също, че след като не е
нарушила което и да е задължение от инструкцията за безопасна работа с
***ната машина и не е била информирана за конструктивните изменения на
машината, създаващи опасност за работниците при отворен капак, не може да
се говори за проява на каквато и да е непредпазливост от нейна страна, а дори
и да се приеме, че има нарушения на задължения по инструкцията, то отново
би била налице единствено обикновена небрежност, но не и груба такава.
Жалбоподателката поддържа също, че в съответствие със съдебната практика
на ВКС, след като работодателят „Орбита“ ООД-Враца е допуснал постоянна
практика при нарушаване правилата за безопасна работа с ***ната машина и
не е осигурил всичко необходимо за нея, същият не може да се позове на
съпричиняване поради наличие на груба небрежност от нейна страна. В
жалбата се посочва също, че е необоснован и не е подкрепен от
доказателствата фактическия извод на съда, че пострадалата е била запозната
с Инструкциите за безопасна работа с машината, както и че й е провеждан
инструктаж за работа с въпросната машина, който да е включвал конкретни
указания как тя да бъде използвана с оглед на нейните конструктивни
недостатъци, за които работодателя е знаел. Алтернативно, в случай, че съдът
допусне, че е налице „груба небрежност“, обжалва и определения от съда
процент на съпричиняване от 50%, като очевидно несправедлив и определен в
противоречие със съдебната практика на ВКС и счита, че допускането в
експлоатация на технически неизправна по отношение системите за
безопасност на ***ната машина, наличието на причинно-следствена връзка
между настъпилата злополука и техническите неизправности на машината,
3
обосновават извод за много по голям принос на работодателя за злополуката
отколкото нейния принос. В заключение жалбоподателката моли окръжен съд
да отмени в обжалваната отхвърлителна част решението на първостепенния
съд и да постанови акт, в който приеме, че справедливия размер на
дължимото обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ съответства на исковата сума
и не е налице проява на груба небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ от страна на
ищцата, при което да й присъди претендираното обезщетение по чл. 200, ал. 1
от КТ в пълния претендиран размер от 20 000 лв., тоест за разликата над 7 500
лв. до 20 000 лв.; алтернативно, окръжен съд да приеме минимален размер
съпричиняване от нейна страна и съответно да й присъди по-висок размер на
исканото обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ. Претендира съдебни разноски.
Ответникът по жалбата "Орбита" ООД, гр.Враца, редовно уведомен, не
представя отговор на въззивната жалба на Е.Б..
Страните не заявяват доказателствени искания към настоящата
инстанция.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
В исковата молба ищцата твърди, че се е намирала в трудово
правоотношение с ответника на основание трудов договор № 2/05.04.2016г.,
считано от 05.04.2016г., на длъжност „***“ с уговорено възнаграждение 420
лева, че изпълнявала трудовите си задължения като работила на вакуум-***на
машина в производствения цех на предприятието за производство и търговия
с месни продукти. Посочва, че на 05.08.2016г. при изпълнение на трудовата й
функция с машината, настъпил инцидент, при който й била причинена
травматична ампутация на втори пръст на дясна ръка, което довело да
затруднение на движението на горен десен крайник - била нарушена
хватателната функция и ограничени движенията, което е за цял живот. Били й
причинени също разкъсно-контузни рани на дясна длан и трети и четвърти
пръст на същата ръка, които от своя стана са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Инцидентът бил приет за
трудова злополука от Национален осигурителен институт с Разпореждане №
38/15.08.2016г. Поддържа, че претърпяла две операции във връзка с
получените травматични увреждания: на датата, на която е настъпила
трудовата злополука - в МБАЛ „Христо Ботев“ АД - Враца, като състоянието
й е описано в епикриза № 9970/2016г., и в периода 16.11.2016г. - 19.11.2016г.
4
- в МБАЛ „Вива Медика“ - Враца, за което е издадена епикриза №
2941/2016г. Твърди също, че в периода 19.09.2016г. до 16.05.2017г. на всеки
два месеца провеждала физиотерапия и рехабилитация с продължителност
10-13 дни, общо 5 пъти за общо около 50 дни, като в епикризите при тези
процедури било отбелязано, че причина е болков синдром и ограничени
движения на дясната ръка в резултат от трудова злополука и затруднения в
обслужването с дясната ръка. Посочва, че за периода от 05.08.2016г. до
30.06.2017г. била в отпуск за временна неработоспособност, за което време е
получавала обезщетение, но е претърпяла вреда, изразяваща се в пропуснати
ползи за разликата между получаваното обезщетение и заплатата, която би
получавала на длъжността „***“. Твърди също, че трудовият й договор с
ответника бил прекратен по взаимно съгласие със заповед № 2/03.07.2017г.,
като в периода от 01.07.2019г. до 30.07.2019г. отново била ползвала отпуск за
временна неработоспособност и е претърпяла вреди до разликата между
полученото обезщетение и възнаграждението, което е щяла да получи като
„***“ при настоящия си работодател „Л. и В.“ ЕООД. Изтъква, че и към
момента на подаване на исковата молба все още страда от болки във връзка с
претърпяната травма по време на трудовата злополука. Навежда доводи, че с
решение на ТЕЛК № 5708/31.10.2017г. й била определена 54% трайно
намалена работоспособност за срок от две години, като 20% са в резултат на
трудовата злополука с определени противопоказания: тежък физически труд,
работа в йонизираща среда. Поддържа, че във връзка с трудовата злополука
било образувано наказателно производство за престъпление по чл.134, ал.1,
т.2 вр. чл.129, ал.2, предл. второ, вр. ал.1 НК с обвиняеми Е. П. и Ц. П. -
управители на ответното дружество, които били признати за виновни с
решение № 101/18.03.2019г. по НАХД № 1123/2018г. на PC-Враца, като били
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
Изтъква, че дясната ръка за нея била водеща, поради което засягането й
създало значителни затруднения и неудобства, тъй като не можела да се
обслужва сама и трябвало да разчита на чужда помощ за елементарни
дейности от ежедневието - хранене, лична хигиена. Твърди, че претърпените
от нея неимуществени вреди - болки и страдания, с оглед вида на
увреждането и механизма на настъпването му, били с висок интензитет и
били търпени както към момента на увреждането, така и при претърпените
във връзка с него операции и оздравителен период. Посочва, че това
състояние продължило през целия оздравителен период от единадесет месеца.
Сочи, че мястото на ампутирания пръст и към настоящия момент предизвиква
болки при смяна на времето и натоварване, че не е възможно
възстановяването на ампутирания пръст и че вида на травмата обуславял
нарушена хватателна способност на доминантен крайник за цял живот.
Ищцата изтъква, че трудовата злополука засегнала личния и семейния й
живот; била в активна трудова възраст - на 41 години, като семейството й
разчитало на нейните доходи, за да се издържа; чувствала се затормозена и от
5
обстоятелството, че за продължителен период от време - единадесет месеца,
не е можела да подпомага издръжката и отглеждането на детето си
пълноценно, като след смъртта на бащата на детето на 01.04.2019г., тя
трябвало да поеме изцяло издръжката и възпитанието му, като ограничените
й физически възможности я затруднявали в това.
Твърди също, че след претърпяната трудова злополука претърпяла и
неприятни психически и емоционални преживявания, породени от чувство на
страх за здравето си, несигурност за бъдещето си, безнадеждност за справяне
със ситуацията, понижено самочувствие и срам от загрозяването на крайника,
тревожност и безпокойство, че не може да се грижи пълноценно за себе си и
за детето си, не може да извършва множество ежедневни дейности. Тези
негативни чувства намерили израз в състояние на депресия, самоизолиране,
подтиснатост, раздразнителност, сприхавост, отказ да излиза от вкъщи;
затворила се в себе си, ограничила общуването си както със семейството, така
и с приятелите си, спряла да се храни и видимо загубила тегло, нарушил се
съня й, постоянно се оплаквала от главоболие. Притесненията, дискомфорта и
заниженото самочувствие продължавали и към момента на подаване на
исковата молба. Излага доводи, че е жена, което предполагало по-висока
емоционалност, което е допълнително основание в подкрепа на твърдението
й, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди е в размер на 20 000 лева.
Посочва, че е претърпяла и имуществени вреди, които се изразявали в
разликата между полученото от нея обезщетение за временна
неработоспособност 3747 лева и заплатата, която би получила за същия
период, при работодателя си - 4620 лева, като същите възлизат на 873 лева.
Претендира обезщетение за забава върху претендираните суми от деня на
настъпване на увреждането до подаване на исковата молба в размер на 202
лева.
В постъпилият отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва изцяло по
основание и по размер предявените искове. Сочи, че като пряка последица от
злополуката приема претърпяната от ищцата операция на 05.08.2016г. в
МБАЛ „Христо Ботев“ АД. Твърди, че след като е изписана от тази болница с
овладян болков синдром и настъпило подобрение в движението на дясната
ръка, последващите прегледи, постъпвания в болница и операция на
16.11.2016г. не са пряка и непосредствена последица от злополуката.
Поддържа, че ищцата била постъпила на работа в друга фирма по трудов
договор от 11.07.2017г., което сочело за пълното й възстановяване и
възможността й да изпълнява работа, аналогична на тази, при която е
пострадала и последващите системни травматични увреждания на ищцата
били настъпили по време, когато вече не била на работа в ответното
дружество. Оспорва, че оздравителният период за ищцата е продължил
толкова дълго, както и че ищцата и към настоящия момент търпи болки и
страдания във връзка с травмата от трудовата злополука.
6
Посочва, че управителят на ответното дружество е извършил
обучението на ищцата за работа с вакуум-***ната машина, първоначалния
инструктаж при нейното постъпване, както и последващ такъв, че ищцата
била запозната с инструкцията за безопасна работа с машината; че бил
назначен служител, който да отговаря на поставените от нея въпроси във
връзка с работата и че работодателят бил положил всички усилия да осигури
безопасна работа с машината, включително били забранени определени
действия с машината, които могат да доведат до травми. Твърди, че ищцата в
нарушение на дадените й указания и доведената до знанието й забрана да
бърка в бункера на машината, когато тя е под напрежение, го направила, като
дори стартирала задвижващия се механизъм с коляно. С оглед изложеното
счита, че причина за злополуката е грубата небрежност от страна на ищцата
при почистване на машината без същата да е изключена от мрежата за
електрическо захранване, с оглед на което отговорността на работодателя
следва да бъде изключена. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
За да се произнесе по основателността на жалбите, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства и заключенията на изслушаните експертизи, поотделно и в
тяхната съвкупност, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от приетия Трудов договор № 2/05.04.2016 г., че страните са се
намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „***“ в месопреработвателен цех с основно трудово
възнаграждение 420.00 лв. След прекратяване на трудовото правоотношение
на 03.07.2017г., ищцата е сключила Трудов договор № 455/11.07.2017 г. с „Л.
и В." ЕООД, гр. Враца, в който е уговорено да заема длъжността „***“.
Установява се още, че с Разпореждане № 38 от 15.08.2016 г. на
Национален осигурителен институт, Териториално поделение – Враца /НОИ-
ТП-Враца/, издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната от
осигурителя „Орбита" ООД злополука, станала с Е.Б. на 05.08.2016 г., е
приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че
злополуката е станала през време и по повод на извършената работа - налице
е внезапно и травматично увреждане на здравето - захващане на ръката от
въртящите се части на вакуум-***ната машина при порциониране на кайма в
месарски цех, причинило неработоспособност - отрязване и счупване на
пръсти на дясната ръка. Разпореждането не е обжалвано от работодателя и е
влязло в сила.
За доказване спазването на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд в ответното дружество-работодател и конкретно на
работното място на ищцата-работничка и при използване на ***ната машина,
на която същата е работила, по делото пред районния съд са представени
писмени доказателства. Видно от представените препис - извлечения от книги
за инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, на
7
06.04.2016 г. на ищцата е проведен начален инструктаж, а на 01.07.2016 г. е
проведен периодичен инструктаж, за което същата е положила подписи.
Представен е също така и списък на работещите в „Орбита” ООД, които са
запознати с правилата за здравословен и безопасен труд, в който фигурира
името и подписа на ищцата. Представени са по делото и Инструкция за
безопасна работа с машини и съоръжения и Инструкция за безопасна работа с
***ната машина, подписани от управителя на дружеството-работодател, с
последната от които са въведени забрани за работника, сред които са да не се
работи на машината с отворен капак и да не се почиства машината с включен
електромотор. Наред с тях са представени и Мерки за сигурност – важно за
обслужващия персонал /инструкция-упътване за експлоатация/, касаещи
процесната машина. Със Заповед № 7 от 06.04.2016г. на управителя на
дружеството-работодател, във връзка с обучението на ищцата след
постъпването й на работа, е наредено на В. П. да наблюдава работата на
ищцата с оглед спазването на добрите хигиенни практики и безопасна и
правилна работа с инвентара и да отговаря на въпросите й, касаещи работата.
За установяване функциите на процесната машина, процеса на работа
със същата и въведените правила за безопасност при работа с нея по делото
пред РС-Враца от ответната страна са ангажирани и гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите З. Г. А. – бивш работник в ответното
дружество /преди 6 години/, и В. П. П. - служител в ответното дружество,
който живее на съпружески начала с управителя му Е., които са работили на
машината преди ищцата.
И двамата свидетели установяват, че при постъпване на работа, в
дружеството се определял служител, който да показва на работещия с
машината как се работи с нея и да го наблюдава; след като ищцата започнала
работа, свидетелят В. П. я наблюдавал няколко дни и по време на тези
наблюдения не е виждал тя да бърка в машината. Свидетелите твърдят, че в
дружеството имало също писмени правила за работа с машината и всяка
сутрин управителката Е. П. задължително правила инструктажи на
работниците - както за работа с машината, така и за процеса на работния ден.
Свидетелката З. А. си спомня, че постоянно й казвали да внимава с машината,
да не пипа и да не бърка в нея, докато е включена и че преди сипването на
нова партида кайма, винаги машината трябва да се изключи. Свидетелите по
идентичен начин разясняват начина на работа с машината – същата се
включва/изключва от червено копче, което е отстрани на машината, и след
като се изсипе сместа, машината се задвижва чрез бутане на педал /фабрично
монтиран/ с бедрото при включено копче. Работещият на машината винаги
можел да разбере дали машината е включена или изключена, както от
положението на копчето, така и от шума, който издавала машината, когато е
включена. От показанията на двамата свидетели се установява, че върху
бункера, в който се слагала каймата, имало решетка, чието предназначение
било да възпрепятства бъркането в него, но машината работила и без да е
спусната решетката. Според свидетеля В. П. машината е опасна, тъй като в
8
бункера има механизъм с перка, която придърпва материала и го избутва до
друг механизъм - към втора перка, която реже, като перките се задвижват от
педала на машината. Свидетелят твърди също, че ако се бръкне в отвора, през
който се слага материала, могат да се достигнат перките с ръка, но не е много
лесно.
Въззивният състав на съда възприема изцяло показанията на тези
свидетели като достоверни, логични и последователни, тъй като същите имат
непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които са
разпитвани, и показанията им кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства - писмени и експертни заключения, като съобразява
възможната заинтересованост на свидетеля В. П., съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК.
По първоинстанционното дело е изпълнена и приета съдебно -
техническа експертиза, заключението на която не е оспорено от страните. От
заключението се установява, че производственият процес с процесната
машина, конструктивно предвиден от производителя е автоматизиран с
касателство електронно микропроцесорно управление, което към момента на
злополуката е било повредено. Машината има и режим „аварийна програма”,
при която се използва коленният лост-педал (който е част от оборудването й,
предвидено от производителя) и този режим се използва само когато поради
определен дефект машината не може да се управлява от електрониката.
Според вещото лице, за да се задвижат ротационно във вътрешността на
бункера конструктивните елементи, съдържащи режещи ръбове, не е
достатъчно да се задейства натисково коленният лост-педал, а е необходимо и
червения електрически ключ да бъде позициониран на позиция „включено”.
При включено положение на въртящият се червен ключ („копче“) работи ел.
мотор и възниква шум, който по същество е звукова индикация/сигнализация.
Вещото лице е отразило в заключението си, че производителят на процесната
машина конструктивно е предвидил защита, като е разположил решетка
върху отвора на бункера за зареждане на ***ната маса, която при отваряне да
препятства задействането на машината, а при работеща машина да прекъсва
нейната работа. Според заключението обаче върху машината са извършвани
определени конструктивни изменения, касаещи защитен изключвател, който е
свързан с прекъсване на ел. захранването за въртеливото движение на
конструктивните елементи („перки“) в бункера, към момента на отваряне на
предпазната решетка - капак. Именно тези изменения са позволили машината
да бъде експлоатирана като технически неизправна и технически небезопасна,
както към момента на възникване на злополуката, така и в предходен период
от време. От заключението се установява също, че е налице причинно-
следствена връзка между доказаната техническа неизправност (неработещата
техническа блокировка) и възникването на злополуката от 05.08.2016г. - ако
процесната машина към 05.08.2016г. е била с технически изправна защита,
касаеща отварянето на предпазната решетка на бункера, то злополуката с
ищцата не би настъпила. Наред с това вещото лице е посочило, че при
9
спазване на писмените инструкционни разписания от пострадалата
работничка, не би могъл да настъпи инцидент, при който машината да отреже
или откъсне пръста й. Ако пострадалата работничка преди да постави ръката
си („бръкване”) в опасната зона (вътрешността на бункера), е поставила
червения въртящ се ключ („копче”) на позиция „изключено”, то не би могъл
да настъпи инцидента, при който машината да отреже или откъсне пръста й.
От заключението се установяват причините за възникването на злополуката -
технически неизправна (небезопасна) машина /с отворена предпазна решетка
на бункера при неизключено положение на „червения“ електрически ключ
(работещ ел. мотор)/ и извършените действия от страна на пострадалата
работничка - целево действие („бръкване“ в бункера с дясната ръка, за да
„добута/избута“ или “извади” остатък от пълнежна маса), което не
съответства на писмените инструкционни изиквания и нецелево действие
(неволно действие - натиск на коленния лост-педал).
Въззивният състав на съда изцяло възприема заключението, тъй като
същото е обстойно обосновано, анализирана е цялата техническа
документация на машината, на която се основават и изводите, до които е
достигнало вещото лице. Заключението изцяло кореспондира с останалите
събрани по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да
разколебават изводите на вещото лице.
Установи се също, че във връзка с процесната злополука в РС-Враца е
било образувано НАХД № 1123/18г. по описа на съда /приложено по делото/,
по което с влязло в сила решение № 101/18.03.2019г., постановено на
основание чл.378, ал.4, т.1 НПК вр. чл.78а, ал.1 НК, обвиняемите Е. Ц. П. и Ц.
А. П., като управители на ответното дружество, са признати за виновни в
това, че на 05.08.2016г. към 10,30 часа в гр.Враца в цех за месопреработка,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, уредена
със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба №
7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване,
представляващо източник на повишена опасност, са допуснали работа с
месопреработваща машина /вакуумпълнителен автомат система „Баадер 752”/
с нередовно електронно управление в режим на аварийна програма,
изразяващо се в неработеща обезопасителна техническа блокировка против
отваряне на предпазната решетка на фунията, при което са нарушили: чл.4
ал.1; чл.4 ал.3 т.5,6 и 7; чл.6; чл.7 ал.1; чл.7 ал.3 т.1; чл.8 ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5;
чл.16 ал.1 т.2,5 и 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
чл.173 ал.1; чл.179 ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и с това са причинили средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение движенията на горен десен
крайник /травматична ампутация на втори пръст на дясна ръка, респ. трайно
затруднение на хватателната функция, като затруднението е за цял живот/ на
Е. И. Б. от гр.Враца, назначена на работа в „Орбита” ООД на длъжност „***”,
10
съгласно трудов договор № 2/05.04.2016 г. - престъпление по чл.134 ал.1 т.2
вр. чл. 129, ал.2 предл. ІІ вр. ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а НК
са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно
наказание.
За установяване на причинените на ищцата вследствие на злополуката
увреждания и проведеното й лечение по първоинстанционното дело са
представени медицински документи, издадени на нейно име: епикризи №
9970/2016г. на МБАЛ „Христо Ботев“ АД - Враца за периода 05.08.2016г. -
08.08.2016г. и № 2941/2016г. на МБАЛ „Вива Медика“ - Враца за периода
16.11.2016г. - 19.11.2016г. /л. 19-20/, от които се установява, че ищцата е
претърпяла две хирургични интервенции и състоянието на ищцата, три
експертни решения на ТЕЛК при МБАЛ „Христо Ботев”, гр.Враца, както и
амбулаторни и болнични листове, от които се установяват диагнозите,
режима на лечение и периодите на временна неработоспособност на ищцата.
Посочените документи са подробно изследвани и обсъдени от вещите лица,
изготвили съдебно-медицинските експертизи.
Относно характера на увреждането, търпените от него болки и
страдания, възстановителния период и степента на оздравяване на ищцата, по
делото пред РС-Враца е назначена и е изслушана съдебно-медицинска
експертиза. От заключението на вещото лице д-р Г. К. – специалист по
ортопедия и травматология, неоспорено от страните, се установява, че
ищцата е получила: травматична ампутация на 2 пръст на дясна ръка на ниво
начална фаланга, което й е причинило трайно затруднение на движенията на
горен десен крайник; разкъсно-контузни рани на 3 и 5 пръсти и дланта на
дясна ръка, които увреждания са й причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Според заключението, по механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от притискащо действие на
твърди тъпи предмети със значителна сила. Оздравителният период е от
порядъка на 6 месеца, а периода на възстановяване на функцията на крайника
е около година, както е при ищцата. В заключението е отразено, че за времето
на престоя в здравните заведения са извършени две оперативни интервенции
и е проведено медикаментозно лечение по схема, проведени са също и
оздравителни процедури при физиотерапевт. Според вещото лице болката
към момента на травмата е била много силна, но същата е овладяна в
здравните заведения със съответни медикаменти и анестезия по време на
операциите. По време на рехабилитацията също е имало болка, като същата е
била продължителна. Отразено е също така, че към момента на изготвяне на
заключението няма медицински данни за увреждания на здравето, свързани с
посочения инцидент, които да не са възстановени. Според вещото лице
ампутацията на 2 пръст на дясна ръка е довела до нарушение на основната
функция на ръката - хващането, като това нарушение е за цял живот.
Обичайно подобни травми са свързани с периодични болки в мястото на
ампутацията до края на живота на пострадалия, при натоварване, смяна на
времето и други, като силата на очакваната болка зависи от индивидуалната
11
поносимост на пострадалото лице, като периода за отшумяване може да се
конкретизира, а за лечението обикновено се предписват болкоуспокояващи
средства. Посочената ампутация е основание за определяне както на
временна, така и на трайна нетрудоспособност.
По първоинстанционното дело е приета и допълнителна съдебно-
медицинска експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице д-
р Х. Г. – специалист по ортопедия и травматология, и също не е оспорено от
страните. Според вещото лице при този вид травми /каквато е на ищцата/ е
нормално да има някаква болкова симптоматика с по-дълга продължителност
/три - четири месеца/, поради наличие на размачкване на раневите
повърхности. Според заключението, на базата на ИЗ № 9970 / МБАЛ Враца/
вещото лице дава отговор, че по време на болничното лечение,
непосредствено след травмата, пациентката е получила точно и адекватно
лечение. От заключението се установява също, че в наличната по делото
медицинска документация липсва информация в 30-дневния период след
дехоспитализацията ищцата да е посещавала същата за контролни прегледи
от оператора и екипа, извършил оперативната интервенция. След изписване
от болницата и изтичане на 30-дневният срок, пациентката е насочена и
провежда курсове активна рехабилитация и физиотерапия от 19.09.2016 г. до
11.11.2016 г. Провеждането на това лечение е документирано с амбулаторни
листове и показва „овладян болков синдром и подобрени движения в дясна
ръка", „увеличен обем движения в пръстите на дясна ръка. Подобрен
юмручен захват”, като в приложените документи липсва информация за
наличие на някакви усложнения, налагащи оперативно лечение до
хоспитализацията в МБАЛ „Вива Медика". Вещото лице е посочило, че от
предоставената медицинска документация не е възможно да се определи
каква е била необходимостта от извършване на втората оперативна
интервенция на ищцата на 16.11.2016 г. в МБАЛ „Вива Медика". От
заключението се установява също, че трудовите задължения, описани в
длъжностна характеристика за длъжността „***" на „Л. и В." ЕООД,
предполагат постоянно натоварване на пръстите, дланите и китките на
работещия за срока на работното време, поради което коректното изпълнение
на трудовите задължения би било невъзможно при наличие на болка,
нарушен захват или контрактури, ангажиращи ръката на работещия.
Експертните заключения не са оспорени от страните и въззивният
състав на съда изцяло ги възприема като пълни, обективни и компетентно
изготвени, тъй като същите са обстойно обосновани, анализирана е цялата
медицинска документация, на която се основават изводите, до които са
достигнали вещите лица. Заключенията изцяло кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да
разколебават изводите на вещите лица.
Данни за силата и интензитета на търпените от ищцата болки и
страдания дават и свидетелите Й. Ц. Ц. - дъщеря на ищцата, И. С. - Е. - снаха
12
на ищцата, и Д. В. Д. – близък на ищцата.
От показанията на свидетелката Й. Ц. се установява, че преди
инцидента майка й била весела, усмихната, вършела всичко сама, а
непосредствено след инцидента, когато била все още в болницата, била
коренно различна - била затворена в себе си, не можела да говори така, както
преди, била притеснена, болката от травмата била голяма. Свидетелката
твърди, че майка й не можела да се обслужва сама, имала конци, боляло я
много, не можела да прави нищо с пострадалата ръка, което наложило да
остане при нея възможно най-дълго време. Възстановяването на майка й
продължило дълго, трудно се възстановила както психически, така и
физически. След операцията, ръката на майка й била обездвижена - шита и
увита с бинт, поради което не можела да хване нищо с нея за около шест
месеца. Свидетелката установи, че в началото след двете операции, майка й
усещала болка и изпускала всичко, което хващала с ръката. След операциите,
майка й се оплаква, че усеща болка при промяна на времето.
С показанията си свидетелката И. С. - Е. установи, че след злополуката
у ищцата настъпила промяна в психическа насока - не била човека, който
познавала преди инцидента; била неузнаваема, поведението й било
неестествено; отказвала да излиза на вън, тъй като се срамувала, защото
всички я гледали в ръката; притеснявала се, че не може да изпълнява
задълженията си. Според свидетелката доста месеци трябвало да минат, за да
се възстанови ищцата; малко преди втората операция ищцата започнала да
привиква, с това което се е случило. Посочва, че към днешна дата Е. вече е
същата, каквато е била преди инцидента.
Въззивният състав на съда, съобразявайки възможната
заинтересованост на тези две свидетелки, съобразно разпоредбата на чл. 172
ГПК, кредитира изцяло показанията им като достоверни, логични,
последователни и допълващи се, доколкото кореспондират на останалите
събрани по делото доказателства - писмени и експертни заключения.
Свидетелят Д. Д. се видял с ищцата през януари 2017г., като
констатирал доста голяма разлика в нея - държанието й не било същото както
преди; не била засмяна, била затворена, свита; не присъствала на техните
срещи, когато се събирали на масата. На свидетеля му правело впечатление,
че ищцата се хранела с лявата ръка и не използвала дясната си ръка, както е
било преди, че избягвала да бъде в компанията, стояла малко при тях, не
казвала защо става от масата, но причините били видими.
Въззивният състав на съда кредитира изцяло показанията на свидетеля
като достоверни, логични, последователни, кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства, доколкото установяват релевантни за спора
факти.
При така изложените обстоятелства въззивният съд намира следното от
правна страна:
13
Безспорно по делото е, че към датата на настъпване на злополуката -
05.08.2016 г., страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата
на което ищцата е заемала длъжността „***“ с място на работа
месопреработвателен цех на ответника в гр. Враца, както и че на посочената
дата е настъпила злополука с ищцата, която по надлежния ред е била призната
за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО с Разпореждане № 38 от 15.08.2016 г. на НОИ-
ТП-Враца, влязло в сила.
Причинно-следствената връзка между злополуката и причинените на
ищцата неимуществени вреди - претърпените от нея болки и страдания, се
установяват от събраните в първоинстанционното производство медицински
документи, съдебно-медицински експертизи и гласни доказателства. От
приетите като компетентно изготвени и неоспорени от страните
съдебномедицински експертизи е изяснено правнорелевантното
обстоятелство, че уврежданията са причинили временно разстройство на
здравето на ищцата, неопасно за живота и по механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от притискащо действие на твърди тъпи
предмети със значителна сила. Установено е също, както от заключенията на
вещите лица, така и от показанията на свидетелите Й. Ц., И. С. - Е. и Д. Д., че
злополуката е причинила на ищцата болки, както към момента на травмата,
така и в последващ период, и че се е отразила негативно върху психическото
състояние на ищцата месеци наред.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е
налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетяване на причинени
вследствие на настъпила трудова злополука неимуществени вреди, тъй като
се установява кумулативното наличие на всички елементи на този институт:
трудова злополука; вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и
страдания и причинно-следствена връзка между злополуката и причинените
вреди, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че
предявеният иск е доказан в своето основание.
Спорът между страните, въведен с въззивните жалби и само по
отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр.
2 ГПК, се съсредоточава върху справедливия размер на имуществената
отговорност на работодателя, респективно върху това дали се дължи
заместващо обезщетение поради умишлено причиняване на увреждането от
страна на ищцата, респ. дали трябва да бъде намалено поради съпричиняване
на вредоносния резултат от работника, действащ при груба небрежност.
Следователно, предмет на проверка от въззивния съд следва да бъде
обстоятелството, дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение, и дали правилно е
приложил института на съпричиняване по чл.201, ал.2 от КТ.
Обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
14
компенсаторно, поради което законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата
парична престация, която работодателят дължи на работника като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна
последица от настъпилата трудова злополука. Съгласно Постановление № 4
от 23.12.1968 г., Пленум на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на лечение и извършените медицински манипулации,
усложненията на здравето на пострадалия и трайните последици,
перспективата за възстановяването му, неговата възраст, обществено и
социално положение, възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, както и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението, и др. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания,
настъпили в резултат от трудовата злополука
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства,
въззивният съд намира, че при определяне размера на претендираното
обезщетение първоинстанционният съд е съобразил всички изброени по-горе
обстоятелства.
Този извод съдът основава на конкретните обстоятелства в случая, а
именно, че в резултат на злополуката ищцата е получила травматична
ампутация на 2 пръст на дясна ръка на ниво начална фаланга, което й е
причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник;
разкъсно-контузни рани на 3 и 5 пръсти и дланта на дясна ръка, които
увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; че причинените на ищцата телесни увреждания са наложили
спешното й хоспитализиране в деня на инцидента и извършване на
оперативна интервенция, последвана от проведено медикаментозно лечение и
курсове активна рехабилитация и физиотерапия; че болката към момента на
травмата е била много силна, че по време на рехабилитацията също е имало
болка, като същата е била продължителна, както и че обичайно подобни
травми са свързани с периодични болки в мястото на ампутацията до края на
живота на пострадалия при натоварване, смяна на времето и други.
Посочените увреждания наред с болките са довели до значителни
затруднения и неудобства в самообслужването на ищцата и в извършването
на ежедневните битови дейности, свързани с използването на дясната й ръка,
което наложило дъщеря й да й оказва помощ през време на лечението и
възстановяването й. Освен физическата травма и ежедневните неудобства при
15
извършването на посочените дейности, следва да се отчете и значителния
емоционален стрес, който ищцата е изживяла по време на злополуката и
негативната промяна в психическото й състояние месеци наред след това -
същата се затворила в себе си и ограничила контактите си, била притеснена,
неузнаваема, поведението й било неестествено; отказвала да излиза на вън,
тъй като се срамувала, защото всички я гледали в ръката, притеснявала се, че
не може да изпълнява задълженията си. Ищцата трудно се възстановила както
психически, така и физически.
Установено е също, че ампутацията на 2 пръст на дясна ръка на ищцата
е довела до нарушение на основната функция на ръката - хващането, като това
нарушение е за цял живот, и че с решение на ТЕЛК на ищцата е определена
20% трайно намалена работоспособност в резултат на трудовата злополука за
срок от две години. От заключението на първоначалната съдебно –
медицинската експертиза е установено, че оздравителният период при ищцата
е от порядъка на 6 месеца, а периода на възстановяване на функцията на
крайника е около година. Според заключението по допълнителната съдебно –
медицинската експертиза в резултат на точното и адекватно лечение е
овладян болковия синдром, подобрени са движенията в дясната ръка,
увеличен е обема движения в пръстите на дясна ръка и е подобрен юмручния
захват, което е предпоставка за коректно изпълнение на трудовите
задължения на ищцата при новия й работодател „Л. и В." ЕООД. Установено
е също така, че към момента на изготвяне на заключението няма медицински
данни за увреждания на здравето на ищцата, свързани с посочения инцидент,
които да не са възстановени.
Макар районният съд да е приел, че не е установено втората хирургична
интервенция да е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяната трудова
злополука, това не се е отразило на крайният му извод за размера на
дължимото обезщетение, тъй като тази операция е извършена в
оздравителният период на ищцата, който е релевантен за това обезщетение.
Наред с изложеното съдът отчита още, че се касае за травма на
водещата ръка, че към датата на инцидента ищцата е била в трудоспособна
възраст /41 г./, трудово ангажирана, чието ежедневие и ритъм на живот са
променени съществено в резултат от травматичната увреда, обусловила
ползването на дългосрочен отпуск поради временна неработоспособност.
Всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност,
налагат извод, че определеното от районния съд обезщетение е съответно на
критериите за справедливост и е от естество да обезщети твърдените от
ищцата и доказани неимуществени вреди, поради което въззивният съд се
солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд за размер
на обезщетението от 15 000 лева. Върху тази сума, съгласно чл. 84, ал.3 от
ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на увреждането - 05.08.2016 г., до окончателното
изплащане на сумата.
16
С оглед на изложеното, неоснователни са доводите, изложени в двете
въззивни жалби, за неправилност на първоинстанционното решение при
определяне размера на заместващото обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищцата от настъпване на процесната трудова
злополука.
С отговора на исковата молба работодателят е въвел възражение за
изключване на отговорността му поради проявена от ищцата груба
небрежност при почистване на машината без същата да е изключена от
мрежата за електрическо захранване, а с въззивната жалба твърди, че
дружеството не носи отговорност за инцидента поради умишлено
причиняване на увреждането от страна на ищцата - хипотеза на чл. 201, ал. 1
КТ, като в случай, че въззивният съд не приеме този довод, то моли да намали
размера на присъденото от районния съд обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ, вр.
чл. 52 ЗЗД.
За да се освободи от своята обезпечителна-гаранционна отговорност по
чл. 200 от КТ, работодателят следва да установи чрез пълно и главно
доказване, че пострадалият е действал при пряк умисъл за увреждане на
своето здраве и телесна цялост, т.е. той е следвало да действа с определена
противоправна цел - настъпването на вредоносния резултат, като неговото
противоправно намерение следва да обхваща и противоправните последици,
респ. съзнателно той да е целял тяхното настъпване.
В последователната съдебна практика на Върховния касационен съд по
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ се приема, че работодателят, въвел
възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно
доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е
допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал
работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Изводът за наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия работник не може да почива на
предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него
нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал груба
небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко
нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на
работата. В същия смисъл са Решение № 207 от 28.02.2006 г. на III г. о. ВКС,
Решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. І г. о. ВКС; Решение
№ 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 79 от 27.02.2012
г. по гр. д. № 673/2011 г., ІV г. о. ВКС и др.
Въззивният съд намира, при посочената и разпределена в тежест на
въззиваемия-работодател доказателствена тежест, че не е проведено пълно
17
главно доказване на възражението за освобождаване от отговорност, респ. за
съпричиняване.
На първо място следва да се изтъкне, че ангажираните по делото
доказателства относно механизма на настъпване на трудовата злополука
опровергават твърдението на работодателя, че злополуката е настъпила „при
почистване” на машината от ищцата. В отговора на исковата молба същият
твърди, че механизмът, по който ищцата е задействала машината, е изяснен в
мотивите на Решение № 101/18.03.2019г. по НАХ № 1123/2018г. на ВРС. В
същите на стр. 5 е записано: „След като употребила цялата заредена кайма,
при спряно положение на перката тя забелязала по стените на фунията
останало малко количество кайма, което решила да прибута към дъното и
за целта се повдигнала на пръсти и бръкнала с дясната си ръка във фунията.
В този момент случайно натиснала с коляно лоста за задвижване на
перката и вследствие на това ножовете на същата отрязали показалеца на
дясната й ръка.”. В Разпореждане № 38 от 15.08.2016 г. на НОИ-ТП - Враца,
е посочено, че злополуката е станала „по време и във връзка на извършваната
работа - порциониране на кайма”. В Протокол за извършена проверка от
07.10.2016г. на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Враца на стр.2, въз основа
на обясненията на пострадалата, е записано: „Към 10,30 ч. заредената в
бункера на машината продукция на машината е била на привършване и с
помощта на дясната си ръка е започнала да избутва остатъка от
продукцията, вследствие на което е усетила удар и силна болка в областта
на пръстите на дясната ръка.”. Механизмът на настъпване на трудовата
злополука е изяснен в заключението на изготвената съдебно-техническа
експертиза /стр. 32-33/: при експлоатация на машината с отворена предпазна
решетка на бункера при неизключено положение на „червения“ електрически
ключ (работещ ел. мотор) пострадалата работничка е бръкнала в отвора на
бункера с дясната ръка надолу в посока към дъното, за да „добута/избута“ или
“извади” остатък от пълнежна маса, хванала е пълнежна маса с втори пръст и
неволно е натиснала коленния лост-педал с левия долен крайник, при което
„перките” на машината са се завъртели и са срязали част от втория пръст.
Според посоченото заключение възникването на злополуката е
следствие на два фактора: технически неизправна (небезопасна) машина
(неработещата техническа блокировка, касаеща отварянето на предпазната
решетка на бункера) и извършените действия от страна на пострадалата
работничка, които не съответстват на писмените инструкционни изиквания.
Според въззивния състав на съда превенцията на риска от трудова
злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното
обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест
на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат
до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от
18
изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Когато
с оглед превенцията на риска работодателят не е обезпечил конкретния
технологичен процес с всички възможни и необходими мерки за
обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи
единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на оператора в
неговата работа, степента на съпричиняването на пострадалото лице се
намалява, а съответно се увеличава отговорността на работодателя. В този
смисъл е Решение № 159 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 251/2017 г., III г.
о., ГК. В Решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на IV г. о.
ВКС и Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о.,
ГК е прието, че когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа
с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при
работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба
небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че
определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща
здравето му.
С оглед посочената практика на ВКС въззивният съд намира, че спорът
следва да се сведе до това дали към момента на увреждането машината, на
която е работила ищцата, е била в достатъчна степен обезопасена по начин, че
да предпази живота и здравето й, конкретно дали е имала необходимите
защити, които да предотвратят наранявания при съприкосновение с
движещите се части /перки/, което сочи все на задължения на работодателя да
осигури здравословна и безопасна работна среда. Установяването
изпълнението на тези задължения е в тежест на работодателя и това не се
установява по делото.
На първо място следва да се вземе предвид установеното с влязлото в
сила Решение № 101/18.03.2019г. по НАХД № 1123/18г. по описа на РС-
Враца, че управителите на ответното дружество са допуснали работа с
месопреработваща машина с нередовно електронно управление в режим на
аварийна програма, изразяващо се в неработеща обезопасителна техническа
блокировка против отваряне на предпазната решетка на фунията, при което са
нарушили редица норми на Закона за здравословни и безопасни условия на
труд и на Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и с това са причинили средна телесна
повреда на ищцата. Постановеното решение по чл.78а, ал.1 НК на
наказателния съд има задължителна сила на влязла в сила присъда за
настоящия съд по отношение на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца на основание чл.300 ГПК /ТР № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, и мотиви на ТР № 5 от 5.04.2006 г. на
ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК/, поради което за настоящия съдебен
състав е задължително да приеме, че работодателят е допуснал използване на
19
работно оборудване, което е било неизправно по описания в диспозитива на
решението на наказателния съд начин.
На следващо място, от показанията на свидетелите З. А. и В. П. се
установява, че върху бункера, в който се слагала каймата, имало решетка,
чието предназначение било да възпрепятства бъркането в него, но машината
работила и без да е спусната решетката. Според свидетеля В. П. машината е
опасна, тъй като в бункера има механизъм с перка, която придърпва
материала и го избутва до друг механизъм - към втора перка, която реже, като
перките се задвижват от педала на машината.
Категоричен отговор на поставените въпроси дава заключението по
изпълнената по първоинстанционното дело съдебно - техническа експертиза.
От същото се установява, че машината постоянно е била използвана в режим
„аварийна програма”, предвиден да се използва само когато поради определен
дефект тя не може да се управлява от конструктивно предвидения от
производителя автоматизиран режим с електронно микропроцесорно
управление; че производителят на процесната машина конструктивно е
предвидил защита, като е разположил решетка върху отвора на бункера за
зареждане на ***ната маса, която при отваряне да препятства задействането
на машината, а при работеща машина да прекъсва нейната работа, но върху
машината са извършвани конструктивни изменения, касаещи защитен
изключвател, който е свързан с прекъсване на ел. захранването за въртеливото
движение на конструктивните елементи („перки“) в бункера, към момента на
отваряне на предпазната решетка - капак. Именно тези изменения са
позволили процесната машина да бъде експлоатирана като технически
неизправна и технически небезопасна, както към момента на възникване на
злополуката, така и в предходен период от време. От заключението се
установява също, че е налице причинно-следствена връзка между доказаната
техническа неизправност (неработещата техническа блокировка) и
възникването на злополуката от 05.08.2016г. - ако процесната машина към
тази дата е била с технически изправна защита, касаеща отварянето на
предпазната решетка на бункера, то злополуката с ищцата не би настъпила.
При това положение, тъй като работодателят не е изпълнил
елементарни изисквания за осигуряване на безопасна и здравословна работна
среда към момента на инцидента, конкретно за процесната машина, съдът
намира, че е ирелевантно за спора дали към този момент ищцата е била
инструктирана, както и по какъв начин и дали инструктажът е касаел точно
процесната машина, обемът и характера на инструктажа.
Наред с това въведената с Инструкцията за безопасна работа с ***на
машина, утвърдена от представителя на работодателя, забрана за работа с
отворен капак по време на работа, съставът на въззивния съд не приема за
изпълнение задължението на работодателя да осигури безопасна работа с
машината и да предотврати и ограничи риска от настъпването на трудови
злополуки, а по-скоро така разписано това задължение (при установената
20
неработещата техническа блокировка при отворен капак) цели именно да
прехвърли отговорността и риска при настъпване на злополуката върху
работника.
Не е доказано също, че от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че
бъркането с ръка на ищцата в бункера на машината при неработещ въртящ се
механизъм в дъното му може да доведе до злополука, увреждаща здравето й.
Действително машината е била включена в ел. верига и двигателят й е
работил, но в момента, в който ищцата е бръкнала в бункера, въртящия се
механизъм не е работил, тъй като задвижването му е ставало само
посредством механичния лост/педал, който не е бил натиснат. До
злополуката, при така предприетото действие от ищцата, се е стигнало, тъй
като несъзнавано /неволно/ е натиснала педала, след като ръката й вече е била
в бункера в зоната на перките, и така е стартирано завъртането им.
Изложеното категорично изключва пострадалата да е действала при
пряк умисъл за увреждане на своето здраве и телесна цялост, т.е. съзнателно
тя да е целяла увреждането на ръката си; не са установени в процеса на
доказване по делото правнорелевантни факти, обуславящи умисъла като
форма на вината по смисъла на чл. 201, ал.1 от КТ, поради което
работодателят не може да бъде освободен от своята обезпечителна-
гаранционна отговорност по чл. 200 от КТ.
Установеното невнимание от страна на ищцата не може да обоснове и
извод за проявена груба небрежност, която форма на вина е правнорелевантна
за компенсация на вини по чл. 201, ал.2 от КТ. Грубата небрежност е тежко
нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да
я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек,
поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е
правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката,
ако беше положил дължимата грижа. При грубата небрежност лицето
предвижда неблагоприятния резултат, но лекомислено и самонадеяно се
надява, че той няма да настъпи, или че ще успее да го предотврати. В случая
данни за такова лекомислено и самонадеяно поведение от страна на ищцата
няма. Проявеното от ищцата невнимание може да се квалифицира като
обикновена непредпазливост, която обаче не може да е основание за
намаляване на отговорността на работодателя за претърпените
неимуществени вреди.
В обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че трудовата
злополука е настъпила в резултат на работа с технически неизправна и
технически необезопасена машина, поради което поведението на ищцата не
може да бъде окачествено като груба небрежност. Затова възражението на
работодателя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата
поради проявена груба небрежност, е неоснователно.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че въззивната жалба
21
на „Орбита” ООД, гр.Враца е изцяло неоснователна, а въззивната жалба на
Е.Б. е частично основателна.
Предвид несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
районния в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено в
частта, в която искът с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен като
неоснователен за разликата над сумата 7 500, 00 лв. до сумата 15 000, 00 лв. и
вместо него в тази част да бъде постановено осъждане на ответника да
заплати на ищцата допълнително сумата 7 500,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.08.2016 г. до окончателното й изплащане. Решението следва да бъде
потвърдено в останалите обжалвани части, в които ответникът е осъден да
заплати на ищцата сумата 7 500,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2016 г.
до окончателното й изплащане и е отхвърлен искът за неимуществени вреди
за разликата над сумата 15 000 лева до пълния предявен размер от 20 000
лева, като неоснователен.
Първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл
по предявените искове с правно основание чл.200, ал.3 от КТ за обезщетение
за пропуснати ползи и чл.86, ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху това
обезщетение, е влязло в сила.
Като законна последица от изменението на решението, присъдените в
първата инстанция разноски следва да бъдат ревизирани, както и да се
присъдят такива за въззивното производство и в полза на бюджета на
съдебната власт.
С оглед изхода на делото решението на Районен съд - гр. Враца следва
да бъде отменено и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на
ответното дружество деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, за разликата над сумата 733, 67 лв. и съобразно уважената част от
предявените искове да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
допълнително сумата 633, 83 лева деловодни разноски за производството
пред първоинстанционния съд.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
сумата 600, 00 лева деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция, съобразно уважената част от жалбата й.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на ответника, на
същия не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът-работодател следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд-Враца допълнително сумата 300 лева, представляваща държавна
такса по уважената от настоящата инстанция част от предявения иск за
неимуществени вреди.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
22
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260307 от 19.05.2021 г. по гр. д. № 2991/2019 г. по
описа на Районен съд - гр. Враца В ЧАСТТА, в която предявеният от Е. И. Б.,
ЕГН **********, против „Орбита” ООД, ЕИК: ***, иск с правно основание
чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата 7
500, 00 лв. до сумата 15 000, 00 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Орбита” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от управителите Е. Ц. П. и Ц. А. П., ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл.
52 ЗЗД, допълнително сумата 7 500,00 лева /седем хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
реализирана на 05.08.2016г. и призната като такава с Разпореждане № 38 от
15.08.2016 г. на Национален осигурителен институт, Териториално поделение
- гр.Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2016
г. до окончателното й изплащане,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260307 от 19.05.2021 г. по гр. д. №
2991/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Враца, в останалите обжалвани
части, в които „Орбита” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, представлявано от управителите Е. Ц. П. и Ц. А. П., е осъдено да
заплати на Е. И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52
ЗЗД, сумата 7 500,00 лева /седем хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на трудова злополука, реализирана на 05.08.2016г. и
призната като такава с Разпореждане № 38 от 15.08.2016 г. на Национален
осигурителен институт, Териториално поделение - гр.Враца, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2016 г. до окончателното
й изплащане, и е отхвърлен искът на Е. И. Б., ЕГН **********, с правно
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за разликата над сумата 15 000 лева до пълния
предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 260307 от 19.05.2021 г. по гр. д. № 2991/2019 г. по
описа на Районен съд - гр. Враца В ЧАСТТА, в която Е. И. Б., ЕГН
********** е осъдена да заплати на „Орбита” ООД, ЕИК: ***, деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, за разликата над сумата
23
733, 67 лв.
ОСЪЖДА „Орбита” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от управителите Е. Ц. П. и Ц. А. П., ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. Б., ЕГН **********, допълнително сумата 633, 83 лева
деловодни разноски за производството пред първоинстанционния съд,
съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Орбита” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от управителите Е. Ц. П. и Ц. А. П., ДА
ЗАПЛАТИ на Е. И. Б., ЕГН **********, сумата 600, 00 лева деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция, съобразно уважената
част от жалбата й.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Орбита” ООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителите
Е. Ц. П. и Ц. А. П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд-Враца допълнително сумата 300 лева, представляваща
държавна такса по уважената от настоящата инстанция част от предявения
иск за неимуществени вреди.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24