№ 2893
гр. Варна, 12.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501147 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 32141/18.04.2024 г. от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна,
чрез пълномощник юриск. К.К., срещу Решение № 1112/02.04.2024 г.,
постановено по гр. д. № 15124/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с
което „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на „Униел“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Т., сумата от
14760,42 лева /четиринадесет хиляди седемстотин и шестдесет лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща разликата от начислената и
заплатена цена за услуга ниско напрежение и цена за услуга средно
напрежение за ел. енергия за периода на потребление от 01.11.2018 г. до
30.09.2023 г. за обект с абонатен № ********, находящ се в гр. Т., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.11.2023 г. до
окончателното заплащане на задължението и сторените разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Твърди се от въззивника, че решението на Районен съд – Варна е
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон,
процесуалните правила, необоснованост и несъответствие на правните изводи
на съда със събраните доказателства. Конкретните оплаквания са, че
1
първоинстанционният съд неправилно е определил приложимия закон по
спора, въз основа на което е стигнал до погрешен извод относно поставянето
на процесното средство за търговско измерване /СТИ/ на страна средно
напрежение на трансформатора, собственост на трето към датата на
присъединяването му лице. Поддържа се, че приложените от съда разпоредби
на ПИКЕЕ и Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи нямат обратна сила и не са били действащи към датата на
сключване на процесния договор за присъединяване, към който момент са
действали разпоредби, съгласно които електроразпределителното дружество е
определяло по какъв начина да се монтират СТИ. Твърди се, че неправилно
съдът се е позовал на заключението по съдебно-техническата експертиза,
според което обектът се измерва на страна ниско напрежение, докато
законовата регламентация определя мястото на обекта на страната с по-високо
напрежение. Сочи се, че изводът на първоинстанционният съд, че към датата
на подписване на договора за присъединяване на процесния обект, мястото на
измерване и нивото на напрежението не са отговаряли на действащата към
този момент нормативна уредба е необосновано, като цитираната от съда
разпоредба на ПИКЕЕ не регламентира присъединяване, а договори за достъп
и пренос. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за
ирелевантно обстоятелството относно направено от ищеца възражение за
мястото на СТИ или нивото на напрежение, на което е бил присъединен
обекта, като същото било потвърдено в отправеното към ответното дружество
заявление за достъп и пренос. Сочи се, че искането за промяна на страната на
измерване от ниско на средно напрежение за вече присъединен обект се
извършва по реда на Наредба № 6/24.02.2014 г. с писмено искане за проучване
на условията за присъединяване, която процедура не била инициирана от
ищеца въпреки многократно уведомяване от ответното дружество. Твърди се,
че по делото не е установено, че „Униел“ ООД е собственик на процесните
електрически съоръжения, нито на трафопост ***********, който е част от
присъединителните съоръжения на обекта, като представеният договор за
покупко-продажба е с предмет 35 % от мощността, а не правото на
собственост на енергийното съоръжение. Поддържа се, че заключението на
вещото лице по оспорената СТЕ относно това, че не съществува граница на
собственост между електрическите съоръжения на ищеца и ответното
2
дружество е неправилно и противоречи на приложимата в случая Наредба №
6/24.02.2024 г., на чиито разпоредби въззивникът се позовава с оглед
границата на собственост при измерване на електрическа енергия на ниво
ниско напрежение. Сочи, че процедурата за промяна начина на мерене се
извършва по реда на Наредба № 6/2014 г. за сметка на собственика по одобрен
от разпределителното предприятие проект, като поддържа, че ищеца не е
поискал промяна на страната на мерене. С оглед на това моли за отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
решението на РС Варна, като правилно. Оспорва изложените във въззивната
жалба твърдения за неправилно определяне на приложимия закон по спора,
като некореспондиращ с доказателствата по делото и с оглед липсата на данни
за точната дата на свързването на процесния обект към мрежата. Сочи, че за
исковата претенция за неоснователно заплатени суми за процесния период от
01.11.2018 г. до 30.09.2023 г. е била действаща именно приложената от съда
нормативна уредба, за което излага подробни правни доводи. Оспорва
направените във въззивната жалба възражения като противоречащи на
фактическата обстановка по делото. Посочва, че по смисъла на Наредба №
6/24.02.2014 г. присъединяването на обект не е еднократен акт, а текущо
фактическо и правно състояние, което се регулира до неговото
преустановяване, като актуалните нормативни промени се съобразяват при
всеки акт на отчитане. Поддържа, че приложима е последната редакция на
ПИКЕЕ, като чл. 14 в редакцията от 2007 г. е идентичен с тази от 2013 г., а за
мястото на електромера е приложим чл. 30 от Наредба № 6/2014 г. Твърди, че
поставянето на СТИ не е елемент от процеса на присъединяване с оглед
приложимата нормативна уредба, а е предмет на договорни отношения между
търговец и потребител. Поддържа, че местоположението на електромера не е
от значение за определяне цената на услуга пренос на ниско напрежение, а
това дали ЕРП осъществява транспорт на ел. енергия през мрежа с ниско
напрежение. Твърди, че нивото на напрежение зависи от съоръженията за
транспорт на ел. енергия, които не са собственост на въззивника. Позовава се
на разпоредби на Наредба № 6/2004 г. и Наредба № 6/2014 г., определящи
границата на собствеността и на заключението на СТЕ, съгласно което
3
границата е на място със средно напрежение. Сочи, че за определяне на цената
на предоставяните услуги от значение не е позицията на електромера, а
включваните във фактурите компоненти, във връзка с което уточнява, че
твърди неправилно фактуриране и ценообразуване, а не неточно измерване.
Оспорва твърдението на въззивника за приложението на ПИКЕЕ относно
необходимостта от заявление за промяна местоположението на СТИ, като се
позовава на императивни разпоредби на ПИКЕ и Наредба № 6/2014 г. относно
лицензионната дейност на ЕРП по разпределение на ел. енергия. Поддържа, че
според нормативната уредба промяната на позицията на СТИ не води до
промяна в границата на собствеността и не изисква ново искане за проучване.
Позовава се на заключението по СТЕ, съгласно което ЕРП не извършва пренос
ниско напрежение и не предоставя такава услуга, поради което разходите за
транспортиране на ел. енергия са за сметка на собственика или лицето, което
поддържа съоръжението, каквото в случая е „Униел“ ООД. С оглед на това
сочи, че на ответника не се дължи възнаграждение за услуга, която не
предоставя и фактически не извършва. Посочва практика на ВКС по чл. 290 за
последиците от нередовно ценообразуване при пренос средно напрежение.
Въз основа на изложеното моли за отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на
чл. 260 от ГПК – подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване и съдържа необходимите реквизити и приложения по чл. 261 от
ГПК. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е
внесена.
Въззиваемата страна е направила искане за събиране на гласни
доказателства за установяване на обстоятелството кой осъществява
поддръжката на процесния трафопост и как се осъществява достъпа до него. В
хода на първоинстанционното производство ищецът е поискал допускане до
разпит на двама свидетели за установяване на гореописаните обстоятелства,
което не е уважено от съда на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. В случая
искането се подновява, без обаче да се твърди, че е налице порочност на отказа
на първоинстанционният съд. При липса на позоваване на допуснато от
районният съд процесуално нарушение, така направеното искане не отговаря
на изискванията на чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради което следва да се остави без
уважение. Отделно от това съдът намира, че доказателственото искане е
4
неотносимо към предмета на доказване.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
чл. 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна,
представлявано от Управителен съвет, чрез пълномощник юриск. К.К., срещу
Решение № 1112/02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 15124/2023 г. по описа
на Районен съд – Варна, с което „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на „Униел“ ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Т., сумата от 14760,42 лева /четиринадесет хиляди
седемстотин и шестдесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
разликата от начислената и заплатена цена за услуга ниско напрежение и цена
за услуга средно напрежение за ел. енергия за периода на потребление от
01.11.2018 г. до 30.09.2023 г. за обект с абонатен № ********, находящ се в гр.
Т., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.11.2023
г. до окончателното заплащане на задължението и сторените разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Униел“ ООД за допускане до
разпит на двама души свидетели за установяване обстоятелства, свързани с
поддържането на трафопоста.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.10.2024 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „Електроразпределение Север“ АД да
посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, като й
указва, че съдът ползва ССЕВ(Система за сигурно електронно връчване на
Министерство на електронното управление), а пълномощник на страната
5
може да поиска връчване на съобщения през ЕПЕП( Единен портал за
електронно правосъдие на Република България) след като се регистрира като
потребител и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение в срок
до съдебно заседание, съдът ще оставя книжата за тази страна на
разположение по делото, без да ги връчва по друг начин.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6