№ 612
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Жана Ив. Маркова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500644 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 303183/01.12.2021 г. от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 ,
срещу Решение № 262754/04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 9403/2020
г., на ВРС, XXXIII с., в частта с която е осъден да заплати на М. Д. ЛЮБЧ.,
ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна ул. „Кичево“, № 6, сумата
25000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в резултат на ПТП 10.03.2017 г., в гр. Варна, по вина на водача на
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2018 г. до
окончателното изплащане, на осн чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
Въззивникът счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените
правила и необосновано. Счита, че механизмът на ПТП е бил неправилно
установен от съда, както и неправилно било възприето, че ищецът с
поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Счита, че съдът е следвало да цени и показанията на ищеца за
местоположението си по време на произшествието, дадени в хода на
досъдебното производство като съдържащите се в тях признания на факти,
според съдебната практика имали същото значение като съдебно признатите
факти. Още излага, че неправилно е приложен принципа за определяне на
обезщетението по справедливост, по см. на чл. 52 ЗЗД и като последица съдът
е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не
съответства на претърпените такива от въззиваемия, ищец в
първоинстанционното производство. В тази връзка излага анализ на
1
събраните доказателства за състоянието на ищеца и протеклия оздравителен
процес. По отношение на началната дата на акцесорната претенция сочи, че
такава следва да се дължи от датата на предявяване на иска, тъй като ищецът
не бил представил всички изискани доказателства, които имали касателство
към определяне на обезщетението, поради което и по претенцията му бил
постановен отказ. По същество моли за отмяна на решението на ВРС и
присъждане на направените за двете инстанции разноски. Релевира
доказателствено искане. В с.з. не изпраща представител, депозира становище
по съществото на спора.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззваемият М. Д.
ЛЮБЧ., депозира писмен отговор, в който настоява, че постановеното
съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което
моли да бъде потвърдено. Счита, че оплакванията изложени във въззивната
жалба са неоснователни като в решението е изложен анализ на всяко едно от
събраните в хода на производството доказателства, в т.ч. и по релевираното
възражение за съпричиняване. Счита, че съдът след анализ на всички
относими обстоятелства и в съответствие с принципа за справедливост е
определелил и размера на дължимото обезщетение. В с.з. не изпраща
представител, депозира становище по съществото на спора.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
ВРС се е произнесъл по предявен от М. Д. ЛЮБЧ. иск с правно
основание чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждането на
Гаранционен Фонд да заплати сумата 25000.00 лв., обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания и телесни увреждания,
получени като пешеходец, на 10.03.2017 г., в резултат на ПТП, в гр. Варна, на
ул. „Неофит Рилски“, пред офис на Еконт, настъпило по вина на неизвестен
водач на л.а. „Тойота Рав 4“, който напуснал произшествието, както и сумата
172.09 лв., общ размер на претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени такси за медицинско удостоверение, закупуване на мед. Изделия,
транспортни разходи и потребителски такси, ведно със законната лихва,
считано от датата на произшествието – 10.03.2017 г. до окончателното
изплащане.
Твърди се, че на посочената дата и място, пред офиса на куриерска
служба „Еконт“ ищецът помагал на Любомир Захариев да натовари тежка
пратка в личният си автомобил като се намирал на дясна пътна лента в
близост до автомобила на Захариев. Покрай него, по пътното платно в посока
бул. „Цар Освободител“, преминал л.а. „Тойота Рав 4“, с неустановен
контролен номер и неустановена самоличност на водача, при което прегазил
левия крак на ищеца, който паднал на земята. Ищецът твърди, че в резултат
на произшествието получил контузия на лява киткова става и счупване на
главичката на пета предходилна кост на ляво стъпало с разместване на
фрагментите. Сочи, че за продължителен период от време се е наложило да
бъде обслужван от своите близки и имал нужда от помощ. Инцидентът му се
отразил и в емоционален аспект и към момента на предявяване на иска все
още не се бил възстановил. По повод на произшествието било образувано ДП
№ 140/2017 г., на ОД на МВР - Варна, което с Постановление от 19.09.2017 г.
било спряно. Още излага, че е предявил претенция пред ответника за
заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди, вх. № 24-01-
38/15.01.2018 г. и по която бил постановен отказ изх. № 24-01-38/26.04.2018 г.
мотивиран с липсата на изготвена автотехническа експертиза.
2
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен
отговор, в който оспорва иска. Не се оспорва, че ответникът е бил сезиран с
искане за заплащане на обезщетение от ищеца, по което искане е бил
постановен отказ. Твърди се, че с оглед твърденията на ищеца и
представените доказателства единствена вина за произшествието има ищеца,
който се намирал в средата на пътното платно, с което поставил в
невъзможност водача на неизвестния автомобил да реагира. В условията на
евентуалност се твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца в размер на 50 %, изразяващо се в неправилно движение
по пътното платно, в нарушение на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 ЗДвП. По
отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди излага, че
същият е завишен с оглед икономическите условия, стандарта на живот и
съдебната практика към датата на произшествието. Оспорва се претенцията за
забава с начална дата 10.03.2017 г. като сочи, че произнасянето е извършено в
границите на тримесечния срок. Отделно от това сочи, че от страна на ищеца
не са били представени изисканите и необходими за определяне на
обезщетението документи, поради което и счита, че началния момент на
забавата е датата на завеждане на исковата молба в съда. Оспорва се
причинната връзка между произшествието и твърдяните имуществени вреди,
изразяващи се в направени транспортни разходи, разход за издаване на
медицинско удостоверение и заплатени 3 бр. потребителски такси.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1
КЗ. Искът е предоставен на увредено лице срещу Гаранционния фонд, при
наличието на определени предпоставки, в случая при причиняване на вреди,
имуществени и неимуществени, от МПС, което е напуснало произшествието
и не е било установено, поради което решението се явява и допустимо.
Не се спори, а това се установява и от представените по делото
доказателства, че на 10.03.2017 г., в 16:15 часа, ищецът е бил прегледан в
Спешно отделение на МБАЛ "Св. Анна – Варна" АД, при който преглед е
установена получена травма на крака (лист за преглед на пациент от
10.03.2017 г.).
На същата дата е съставен и КП за ПТП с пострадали лица № 614. В
протокола посетилият мястото служител е отразил, че произшествието е
настъпило с участието на неизвестно превозно средство и пешеходец – М.Л.,
който е получил счупване на 5-та метатарзална кост на ляво ходило. Между
страните не е било предмет на спор и, че по случая е било образувано и ДП №
140/2017 г., по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, в хода на което
и до настоящия момент другият участник в ПТП не е установен, поради което
с Постановление от 19.09.2017 г. наказателното производство е спряно, на
основание чл. 199, 244, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1 НПК.
Не е спорно и това, че ищецът е предявил претенция пред ответника за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, заведена
3
с вх. № 24-01-38/15.01.2018 г., по която е образувана щета №
210022/15.01.2018 г. С писма, изх. №№ 24-01-38.1/18.01.2018 г. и 24-01-
38.2/18.01.2018 г. Гаранционен фонд е изискал от ищеца представяне на
допълнителни доказателства и е изискал от ВРП предоставяне на материали
от образуваното досъдебно производство.
С писмо от 26.04.2018 г. ответникът постановил отказ от изплащане на
обезщетение за претърпяните вреди, който е мотивиран с липсата на
представена автотехническа експертиза, установяваща механизма на ПТП,
липса на следи от движението на МПС и липса на установено конкретно
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е
причинило получените от ищеца увреждания.
Спорните въпроси очертани пред настоящата инстанция касаят
механизма на произшествието, налице ли е съпричиняване в настъпването на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, какъв е справедливия размер
на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди и каква
следва да е началната дата на периода на дължимата законна лихва.
За установяване механизма на произшествието и получените травми
пред първоинстанционния съд са били назначени САТЕ и СМЕ. Експертът по
САТЕ е възприел следния механизъм на произшествието: На 10.03.2017 г.,
около 15:30 ч., в гр. Варна, на ул. „Н. Рилски“, № 31, срещу офис на „Еконт“,
ищецът заедно с клиент носят пратка към автомобила на клиента, паркиран
срещу офиса. След оставяне на пратката в багажника на автомобила, М. Л. се
намира зад автомобила в ляво от него, приблизително на около 1.50-2.00 м. от
бордюра на мислената пътна лента, предвидена за движение в посока към
бул. „Цар Освободител“. В този момент, движещ се по ул. „Н. Рилски“, в
посока бул. „Цар Освободител“, лек автомобил марка „Тойота Рав 4“, с
неизвестен регистрационен номер и водач, преминава през стъпалото на ляв
крак на ищеца, след което последния губи равновесие и пада на пътната
настилка като се подпира с лява ръка. Лекият автомобил продължава
движението си и напуска местопроизшествието. Вследствие на
произшествието настъпват телесни увреждания на М.Л.. Като причина за
настъпване на произшествието експертът сочи неправилната преценка на
водача на лекия автомобил досежно отстоянието от пешеходеца, намиращ се
на платното за движение. Експертът по СМЕ сочи, че на посочената дата Л. е
получил счупване на главичката на пета предходилна кост на стъпалото на
ляв крак с разместване на фрагментите и контузия на лява ръка в областта на
киткова става. Досежно механизма на получаване на травмите експертът сочи,
че счупването на предходилната кост е получена вследствие на пряко
механично въздействие в областта на външен край на стъпалото – удар,
натиск или притискане и е обусловило трайно затруднение в движението на
левия крак за период от около 35-45 дни, а контузията на ръката е получено в
резултат на действие на твърди тъпи предмети с не голяма сила и е
обусловило временно разстройство на здравето не опасно за живота. В с.з.
експертът е уточнил, че преминаване през стъпалото на ищеца не е налице, а е
налице минаване странично, до външния край на стъпалото, при което е била
засегната последната костица на стъпалото.
Съставът на въззивният съд, по така очертаното противоречие между
заключенията на двете експертизи, по въпроса налице ли е преминаване на
автомобила през стъпалото на ищеца намира, че такова не е налице. За да
направи този извод, съдът съобрази, че разпитан в съдебно заседание
4
експертът по САТЕ заявява, че при даване на заключението си е ползвал
заключение на СМЕ дадена по образуваното досъдебно производство, тъй
като не е медицинско лице. Ползването на заключение, което е изготвено за
целите на друго производство нарушава принципа за непосредственост при
разглеждане на делата и събиране на доказателствата, закрепен в
разпоредбата на чл. 11 ГПК, поради което и заключението на САТЕ, в тази му
част, не следва да бъде кредитирано. По отношение механизма на получаване
на травмата на лявото ходило на ищеца следва да бъде кредитирано
заключението на експерта по СМЕ, което посочва, че счупването е получено
по механизъм на пряко механично странично въздействие в областта на
външен край на стъпалото.
В заключение, настоящият състав по въпроса за механизма на
произшествието възприема заключението на САТЕ, а по отношение на
механизма на получаване на травмите, възприема заключението на СМЕ. С
оглед приетия механизъм за настъпване на ПТП следва, че причината за него
е виновното поведение на неустановения водач на участвалото МПС „Тойота
Рав 4“, който е нарушил свои основни задължения да контролира
непрекъснато ППС, което управлява и при избиране скоростта на движението
да се съобразява с характера, интензивността на движението и конкретната
пътна обстановка, така щото да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо или внезапно възникнало препятствие и в случай на
необходимост да намали скоростта и да спрат, когато възникне опасност за
движението (чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП), както и да бъде внимателен и
предпазлив с пешеходците (чл. 119 ЗДвП), в резултат на което е последвало и
процесното ПТП.
Налице са всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на
чл. чл. 558, ал. 5, вр. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за ангажиране отговорността на
Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпените от
пострадалия ищец вреди, вследствие на получените травматични увреждания
при така настъпилото ПТП.
При определяне на размера на дължимото се обезщетение, съдът
изхожда от задължителните разяснения на ППВС № 4/1968 г., отчитайки
характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета
на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът на
възстановяване и възможността за пълно такова, възрастта на пострадалия,
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото и държавата, както и обществено-
икономическата конюнктура към момента на увреждането (относими към
последното съгласно съдебната практика е размерът на МРЗ към датата на
увреждането и предвидените в КЗ лимити).
Получените травматични увреждания безспорно са причинили
физически болки и страдания. Съгласно заключението на СМЕ счупването на
главичката на пета предходилна кост е обусловило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период от около 35-45 дни, а
оздравителния процес е приключил в границите на месец и половина – два
след инцидента като функцията на стъпалото е възстановена напълно. По
отношение на контузията в областта на китковата става експертът сочи, че е
било налице временно разстройство на здравето, не опасно за живота,
придружено е от болеви усещания и е отзвучало в рамките на две-три
седмици.
5
За установяване отражението на инцидента в психо-емоционален план
по делото са събрани специални знания, посредством заключението на
назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
От заключението се установява, че първоначалните негативни преживявания
на ищеца са били свързани предимно с обездвижването и затрудненията в
ежедневните дейности, в резултат на травмата и имобилизацията. Към
момента на експертизата доминира неудовлетвореност от външния вид и
телесното тегло, интерпретирано от ищеца като резултат от обездвижването.
Експертите посочват, че в нито един момент психичните преживявания не са
достигали до ниво на психично разстройство. Сочат, че ищецът е започнал да
управлява автомобил веднага след свалянето на гипса и продължава да се
придвижва предимно с автомобил.
В хода на първоинстанционното производство са допуснати и събрани
гласни доказателства, чрез разпит на св. Петя Л.а – съпруга на ищеца, чиито
показания се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и лични
възприятия и не противоречат на останалите събрани доказателства, както и
при отчитане на съпружеската й връзка с ищеца. Показанията на тази
свидетелка въззивния съд няма да кредитира в частта, в която се споделя, че
поради счупването ищецът е носил гипс в продължение на 3 месеца, тъй като
противоречат на представения от ищеца амбулаторен лист № 596/11.04.2017
г., от който се установява, че на същата дата е свалена гипсова имобилизация.
Следователно носенето му е продължило един месец след произшествието.
Показанията няма да бъдат кредитирани и в частта, в която се твърди връзка
между напълняването на ищеца и обездвижването му в резултат на
произшествието. Свидетелката не разполага със специални знания и не би
могла да установи дали повишаването на теглото на ищеца се дължи на
продължилото един месец обездвижване или на друга причина. По
посочената причина свидетелката не би могла да установи и причинна връзка
между претърпяната травма на ходилото и появилите се впоследствие болки в
кръста. Показанията не се кредитират и в частта, в която свидетелката излага,
че ищецът е бил в болнични в продължение на три месеца, тъй като
противоречат на записванията в представената от ищеца лична амбулаторна
карта, в която е налице отразяване, че разрешеният на ищеца отпуск поради
временна нерабопоспособност е продължил ло 25.04.2017 г. В останалата част
показанията на свидетелката се кредират.
По делото не са ангажирани доказателства за настъпили усложнения,
респ. създадени неудобства с по-голям интензитет от обичайния за подобен
род травми, а при извършения от СМЕ преглед на ищеца е констатирано, че
към датата на прегледа оздравителният процес е приключил и не се
наблюдават дефицити във функцията на десния долен крайник.
Изложеното мотивира съставът на въззивния съд да заключи, че на
основание чл. 52 ЗЗД справедливия еквивалент на претърпените
неимуществени вреди е сумата от 15000.00 лв.
На обсъждане подлежи и релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, което се поддържа и пред настоящата инстанция,
изразяващо се в присъствието на ищеца като пешеходец на платното за
движение. При разглеждането на възражението съдът следва да извърши
преценка доколко поведението на ищеца е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който
6
наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало
до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г.,
т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
В конкретния случай, безспорно от данните по делото се установява, че
ищецът към момента на настъпване на произшествието се е намирал на
пътното платно, в дясна лента, предназначена за движение в посока към бул.
„Цар Освободител“. Само това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се
възприеме за доказано релевираното възражение. Това е така, защото по
делото се установява, че ищецът се е намирал на платното за движение с
оглед извършване на натоварване на пратка в автомобила на св. Захариев,
разпитан в хода на настоящото производство. Не се твърди, а и не се
установява от събраните доказателства, присъствието на ищеца като
пешеходец на пътното платно да е било свързано с осъществяване на
придвижване по него, пресичане на нерегламентирано за това място или
внезапно навлизане, всички в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Ищецът е
стоял неподвижно, бил е видим за водача на неустановения лек автомобил,
който е следвало при заобикалянето му да избере такова отстояние от
пешеходеца, така щото да не поставя в опасност живота и здравето му. При
невъзможност от безопасното му заобикаляне, водачът на автомобила е
следвало да спре. По изложените съображения релевираното възражение за
съпричиняване се преценява като неоснователно.
Оплакването във въззивната жалба относно началния момент на
присъдената лихва за забава се преценява като неоснователно. Съгласно чл.
558, ал. 1, изр. последно КЗ, дължимите от Гаранционен фонд лихви за
забава се изчисляват и изплащат по реда на чл. 497 КЗ. Ал. 1 от посочената
разпоредба предвижда, че застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати - изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 (т.
1) или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ (т. 2).
Видно е от материалите по делото, че пострадалият е представил всички
изискани от ответника документи, с които е разполагал на 17.04.2018 г. Не се
твърди, същият да е разполагал с поискани доказателства и да не ги е
представил. Също е видно и, че ответникът е предприел самостоятелно
събиране на доказателства, с каквито правомощия безспорно разполага. След
като ищецът е представил поискани от него доказателства, поради което и на
основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 497 КЗ лихва се дължи, считано от 02.05.2018 г.
до окончателното изплащане на главницата, в каквато насока е и
произнасянето на първоинстанционния съд.
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е уважена за горницата над дължимите 15000.00 лв.
до присъдените 25000.00 лв. като искът в тази му част подлежи на
7
отхвърляне. В останалата му обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано в частта относно разноските. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
въззивникът дължи сумата 600.00 лв., държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото и сумата 5.00 лв. за служебното
издаване на изпълнителен лист.
По разноските. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода от спора, на
ищеца се дължат направените за първоинстанционното разглеждане на
делото разноски. Претендираните възлизат на сумата 354.00 лв. и
представляват възнаграждения за вещи лица, депозит за призоваване на
свидетели и такса за издаване на съдебно удостоверение. Съразмерно с
уважената част от иска на ищеца се следва сумата 207.94 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода от спора, на ответника също
се следват разноски за първа инстанция. От направените в размер на общо
955.00 лв., представляващи възнаграждения за вещи лица и съдебно
удостоверение, на присъждане съразмерно с отхвърлената част от иска
подлежи сумата 379.39 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Гаранционен фонд дължи в полза на бюджета
на съдебната власт, държавна такса в размер на 606.88 лв., държавна такса и
сумата 5.00 лв., за служебно издаване на изпълнителен лист.
За въззивното обжалване на делото, съобразно обжалваемия интерес и
изхода от спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на
въззиваемия разноски не се присъждат, предвид липсата на направени такива.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, от направените от въззивника разноски в
размер на 525.00 лв., държавна такса, на присъждане подлежи сумата 210.00
лв., с оглед изхода от спора.
За оказаната безплатна правна помощ от страна на адв. Ц.И., по реда на
чл. 38 ЗАдв, при минимален размер на адвокатското възнаграждение 1285.16
лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати за първоинстанционното
разглеждане на делото, съразмерно с уважената част от иска сумата 774.61 лв.
При изчисляване на възнаграждението не е включван ДДС, предвид липсата
на доказателства за регистрация по този Закон.
За въззивна инстанция, при минимален размер на възнаграждението,
съобразно обжалваемия интерес – 1280.00 лв., в полза на адв. Иванова следва
да бъде присъдена сумата 768.00 лв., без ДДС.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 262754/04.11.2021 г., постановено по гр. д.
№ 9403/2020 г., на ВРС, XXXIII с., в частта с която ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД е осъден да заплати на М. Д. ЛЮБЧ., ЕГН **********, разликата
над 15000.00 лв. до присъдените 25000.00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, на осн. чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, както и
в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М. Д. ЛЮБЧ., ЕГН **********, с
8
местожителство в гр. Варна ул. „Кичево“, № 6 за осъждането на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 да заплати разликата над сумата 15000.00 лв.
(петнадесет хиляди лева) до присъдените 25000.00 лв. (двадесет и пет
хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в резултат на ПТП 10.03.2017 г., в гр. Варна, по вина на водача на
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено, на осн. чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262754/04.11.2021 г., постановено по
гр. д. № 9403/2020 г., на ВРС, XXXIII с., в останалата му обжалвана част, с
която е присъдена сумата 15000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП 10.03.2017 г., в гр. Варна,
по вина на водача на моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва,
считано от 02.05.2018 г. до изплащането.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 да заплати на М. Д.
ЛЮБЧ., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна ул. „Кичево“, № 6,
сумата 207.94 лв. (двеста и седем лева и 94 ст.), разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 да заплати на адв. ЦВ. ИВ. ИВ.,
лич. № **********, със служебен адрес гр. София, ул. „Опълченска“, № 76,
ет. 1, офис 3-1, сумата 774.61 лв. (седемстотин седемдесет и четири лева и
61 ст.), адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ по реда на чл. 38
ЗАдв пред първа инстанция и сумата 768.00 лв. (седемстотин шестдесет и
осем лева), адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ по реда на
чл. 38 ЗАдв пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 да заплати по сметка
на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт,
сумата 606.88 лв. (шестстотин и шест лева и 88 ст.), държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. ЛЮБЧ., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна
ул. „Кичево“, № 6 да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4, сумата
379.39 лв. (триста седемдесет и девет лева и 39 ст.), разноски за първа
инстанция и сумата 210.00 лв. (двеста и десет лева), разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване по реда и при условията на чл. 280
ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10