Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т.2 вр чл. 130 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Л. Х. от гр. П., подадена чрез пълномощника му адв. Х. В. от ВТАК против Определение № 566/29.07.2011г. по гр.д. № 536/2011г. по описа на РС П., с което е оставен без разглеждане предявения от Х. иск като процесуално недопустим и е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди неправилност на извода на районния съд, че дадената от ищеца квалификацията на претенцията му по чл. 357 ал.1 КТ във вр. чл. 1 ал. 1 т. 2 и т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, е сгрешена. Спора, с който е сезиран съдът е трудов, доколкото се търсело защита на субективно право на жалбоподателя свързано със съществувало трудово правоотношение. За Х. е налице правен интерес от установяването на действително изпълняваната от него трудова функция за периода от време 07.07.1972г. до 10.02.1981г. Предявяването на иск по реда на ЗУТОССР, доколкото не е предвидена друга законова възможност, била единствената опция за преодоляване несъответствието между това което е отразено в обр. УПИ – 3 и това каква е била е действителната фактическÓ обстановка, отнасяща се до престирането на труд през посочения период. Навежда се твърдение, че писмо от работодателя с изх. № 82/04.05.2011г. може да бъде приравнен на документ по смисъла на чл. 5 ЗУТОССР, поради неговата уклончивост и неяснота. Отправя се искане до въззивния съд да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на друг състав на съда за продължаване на разглеждането му. В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК другите страни в производството не са депозирали писмен отговор по жалбата. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, в едноседмичния преклузивен срок, видно от пощенското клеймо, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество е неоснователна. Гр. дело № 536/2011г. на РС П. е образувано по искова молба на Х. Л. Х.. В нея се навеждат твърдения, че Х. е работил в МЗ гр. П., понастоящем „В.” гр. П. от 07.07.1972г. до 10.02.1981г. От първоначалната дата до 12.09.1972г. е бил назначен на длъжност „заварчик” в „Транспалетен участък” към завода. След отбиване на военната си служба, през която ползвал неплатен отпуск, се завърнал в завода и продължил да изпълнява същата си трудова функция, но вече се водел на длъжност „Шлосер”. Последното обстоятелство било отразено и в трудовата му книжка. По негово искане му бил издаден обр. УПИ – 3, в който заеманите длъжности и периода за това са били отразени по споменатия начин. Прави се възражение, че описаното фактическо положение и отразената длъжност „шлосер” несъответства на действително положения труд като работник – „електрозаварчик”. При така изложени обстоятелства се отправя до съда искане да постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено, че за времето от 09.12.1974г. до 10.02.1981г., през което ищецът е бил назначен на длъжност „шлосер” в процесното предприятие, се зачита за трудов страж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г. като положен /придобит/ трудов респ. осигурителен стаж от работник заемащ длъжността „електрозаварчик” в обособен цех, съобразно действително изпълняваната трудова функция. В срок по чл. 131 ГПК отговор е подал само единият ответник – ТП на Н. Р. В. Т., в който се излагат съображения за недопустимост на исковата претенция. При така изясненото първостепенният съд е оставил без разглеждане предявения иск като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно, поради следните съображения: Установяване на трудов респ. осигурителен стаж по съдебен ред е допустимо при определени условия визирани в разпоредбите на ЗУТОССР. До установяването на трудов стаж по този ред се достига, когато у работодателя/осигурителя не са налице книжа, въз основа на които да се издаде нужния документ, удостоверяващ времето на положения труд и заеманата длъжност. Изискване за допустимост на установителния иск по този закон е представянето на удостоверение издадено от работодателя / осигурителя, че документите установяващи такъв стаж са загубени или унищожени. Документ с такова съдържание по делото не е представен. Твърденията на жалбоподателя, че писмо с изх. № 82/04.05.2011г. от работодателя може да бъде приравнен на документ по смисъла на чл. 5 ЗУТОССР са неоснователни, тъй като този документ не отговаря на изискванията на закона. С него не се удостоверява загубването или унищожаването на документите изброени в цитираната разпоредба, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. В конкретния случай, обаче видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, ищецът изобщо не навежда твърдения и неотправя искане, които да могат да бъдат подведени под нормите на ЗУТОССР. Напротив излагат се такива, че трудовия му стаж е установен от работодателя чрез издаването на съответните предвидени от законодателя документи за установяването му /обр. УПИ – 3/, но това не отговаряло на деÚствителното положение. Всъщност ищецът претендира спрямо бившия си работодател установяването на факта, че през процесния период, въпреки че е заемал длъжността „шлосер” е изпълнявал трудова функция съответстваща на длъжността „електрозаварчик”. Това е факт, правното значение на който е във връзка с установяването на категорията труд при пенсиониране. По съществото си искането за установяване на факта на извършваната работа през исковия период е иск за установяване на категория труд. Последната обаче не може да се установява по съдебен ред, поради липсата на законов текст за това. Характерът на полагания труд, точната производствена характеристика и длъжност, свързани с категорията труд, могат се установяват само в пенсионното производство т.е. не е налице празнота в правото, каквото оплакване прави жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 3 ГПК и константната съдебна практика /ППлВС № 8/1963 г., Р. № 105/3.10.1960 г., ОСГК/ устновяването на факти с правно значение по съдебен ред е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи. Ето защо исковата претенция на Х., доколкото се свежда до установяването на факта на положен трудов стаж на конкретна длъжност с конкретна трудова функция т.е относима е към категоризацията на труда, е процесуално недопустима. Твърдението на жалбоподателя, че претенцията му е допустима, защото спора е трудов по смисъла на чл. 357 КТ, е несъстоятелно и не се подкрепя от доказателствата по делото. Трудов е спора за установяването на трудов стаж, а не на категория труд, както е в случая. Като е достигнал до правния извод за недопустимост на иска районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него да се остави без уважение като неоснователна. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение № 566/29.07.2011г. по гр.д. № 536/2011г. по описа на РС П., с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим искът предявен от Х. Л. Х., ЕГН: * от гр. П., ул. „Хр. С.” № 8 против „В.” , ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ш.” № 14 и против ТП на Н. Р. гр. В. Т. и е прекратено производството по делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |