РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публичното заседание на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Цветанка
Делова, като разгледа докладваното от съдия
Гетов ВНЧХД № 4482 по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 20.02.2019г. по НЧХ дело № 16220/2015 г.
Софийският районен съд, Наказателна колегия, 115-ти състав е признал подсъдимия
Г.Х. Д.за невиновен в това, че, изпращайки писма от 25.06.2016г., 20.07.2015г.
и 10.08.2015г. до тъжителя Г.И.П., в които го нарича „мошеник“, „гробокопач“,
„узурпатор“, „урод“, „убиец“, „поганец“, „мръсник“, „душманин“, „кръволак“,
„гадина“, „изпечен престъпник“, да е обидил частния тъжител, накърнявайки
честта и достойнството му – престъпление по чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
На основание чл.190 от НПК в тежест на частния тъжител П.
са възложени и направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата е останал
частният тъжител Г.П., който в срока по чл.319, ал.1 НПК е подал жалба чрез
повереника си адв. Н., с която е поискана отмяна на обжалваната присъда, като
незаконосъобразна, необоснована и неправилна, като моли съда да го постанови
друга такава, с която да бъде признат за виновен подсъдимият Г. Д.по
повдигнатото му обвинение.
В закрито разпоредително заседание на 01.11.2019г.
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налагат разпит на подсъдимия и свидетелите,
изслушване на експертизи и събиране на нови доказателства. Изрично е указано на
страните правото им до даване ход на делото в съдебно заседание да правят
допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбите,
както и да представят нови писмени и веществени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на
частния тъжител – адв. Н. – моли съдът да уважи жалбата и да отмени
първоинстанционната присъда, като постанови нова осъдителна такава. Твърди, че
контролираният съд е постановил оправдателна присъда, като се е позовал на
обстоятелства, за които липсват доказателства. Релевира, че неправилно СРС е
приел, че подсъдимия е дал заем на частния тъжител, тъй като от данните по
делото се установява, че става въпрос за закупуване на дялове от дружество.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г. – моли съдът да
потвърди първоинстанционната присъда поради нейната правилност,
законосъобразност и мотивираност. Релевира, че частния тъжител е получил
огромна сума пари от подсъдимия, като не е върнал дори 1 лв.. Посочва, че подс.
Д.е направил всичко възможно да се оплаче, като е подал жалби до съответните
органи. С оглед цялостното поведение на тъжителя към подсъдимия счита, че ЧТ
следва да може да изтърпи подобен тип критика и силни думи от подсъдимия,
защото същите се явяват оправдани. В заключение моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда в цялост.
В правото си на последна дума подс. Д.посочва, че живее на
улицата, като спи в кола. Твърди, че ЧТ му е съсипал живота, жена му се е
разболяла, а на самия него са му изпадали зъбите, има проблеми с нервите.
Изразява съжаление за изпратените до ЧТ писма, но е бил афектиран. Допълва, че
му е дал парите с доверие, а ЧТ го е взел във фирмата си, за да го подвежда.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в
подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери следното:
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото доказателства. При обсъждането на
тези доказателства и във връзка с наведените доводи в жалбата на повереника,
както и в съдебното заседание от страните, въззивният съд не намери основания
за промяна в установената по делото фактическа
обстановка, която накратко е следната:
Подсъдимият Г.Х. Д.е роден на ***г. в гр. Мездра,
неосъждан, с ЕГН: **********.
През месец октомври 2007г. подсъдимият започнал
работа като пазач на паркинг , стопанисван от „ П.С.„ ООД , представлявано от Л.Б.и
тъжителя Г.П.. През декември 2007 г. Л.Б.и тъжителят Г.П. убедили подсъдимия да
изтегли ипотечен кредит за сумата от 80 000 лева за закупуването на автомобил
за тъжителя, като обещали на подсъдимия да изплатят вноските по кредита.
На 12.12.2007 г. между „Банка ДСК” ЕАД гр.Плевен и
подсъдимият Д.бил сключен договор за ипотечен кредит за сумата от 78 800 лева,
за обезпечение по който било ипотекирано жилището на подсъдимия и съпругата му.
Сумата по кредита била отпусната на 03.01.2008 г. и на същата дата подсъдимият
превел по сметка на тъжителя Г.П. сумата от 66 800 лв. с правно основание -
заем. От сумата по кредита подсъдимият превел и 10 000 лева на Л.Б..
През 2008 г. подсъдимият изтеглил в полза на Л.Б.и
тъжителя още два кредита за по-малки суми, в тяхна полза един кредит изтеглила
и съпругата на подсъдимия .
Отношенията между подсъдимия и Л.Б.и тъжителя
продължили до края на 2008г., когато подсъдимият бил уволнен от работа, а от
началото на 2009г . институциите , отпуснали кредити на подсъдимия, започнали
да го уведомяват, че задълженията по кредитите не се погасяват. Подсъдимият
потърсил обяснение от тъжителя за липсата на плащания, но отговорът който
получил от тъжителя били единствено думите „ къорав карти не играе„.
Впоследствие съпругата на подсъдимия успяла да погаси само взетия от нея
кредит, останалите кредитите не били обслужвани от подсъдимия поради липсата на
работа и финансови средства, поради което за събиране на задълженията започнали
принудителни изпълнения чрез ЧСИ. През месец ноември 2014г. ипотекираното
жилище, единствено за подсъдимия и съпругата му, било продадено на публична
продан за погасяване на задълженията по кредита към „ Банка ДСК” ЕАД.
Подсъдимият Д.останал на улицата, като временно обитавал дом за бездомни хора,
а впоследствие пребивавал в лек автомобил, а съпругата му – живеела при сестра
си.
В обясненията си в съдебно заседание подсъдимият
посочва , че през годините от 2009 г до настоящия момент тъжителят не го
потърсил вече , не помогнал с нищо за уреждане на задълженията към ДСК и
останалите кредити и към настоящия момент тези задължения надхвърлят 200 000
лв.
През годините подсъдимият неколкократно се обръщал
за съдействие от компетентните органи за извършена спрямо него измама, но
наказателните производства били прекратени поради липсата на престъпление.
След загубата на единственото си жилище подсъдимият
бил напълно отчаян и започнал да изпраща писма до тъжителя, в които описвал
състоянието на безизходица, в което се намира по вина на тъжителя, вкл.
инкриминираните такива от дата 25.06. 2015г. , 20.07. 2015г. и 10.08. 2015г.. В
писмата подс. Д.наричал тъжителя П. „мошеник“, „гробокопач“ , „узурпатор“ ,
„урод“, „убиец“, „поганец“, „мръсник“,“ „душманин“, „кръволак“, „гадина“,
„изпечен престъпник“.
От назначената съдебна психологична експертиза на
подсъдимия , се установява, че реакциите на подсъдимия при преживяните от него
стресогенни събития - загубата на работата , на семейството и на дома следва да
бъдат оценявани в контекста на индивидуални характеристики на личността на
подсъдимия , отличаваща се с известна дисхармонична характерова структура,
представляваща пречка за успешно социално функциониране. Характеровите
особености при подсъдимия са свързани с изразена екстравертност, действена
активност, потребност от силни стимули, недостатъчно себеразбиране и ниски
адаптивни способности, акцентирани черти на характера, социална дезадаптация в
широк смисъл , склонност към приключения, храброст, общителност, настойчивост,
упоритост, самохвалство, лекомислие. Липсата на самоконтрол се съчетава с
ригидност и резистентност на поведението и мисленето, неконвенционалност,
изострено чувство за справедливост и отстояване на собствената позиция. Според
заключението характеровите особености, свързани с поведенческия стереотип и
ресурса за справяне със стрес , са довели до десоциализация .
Въззивният съд констатира, че въпреки сравнително хаотичната структура на
проверявания съдебен акт и смесване на анализ на доказателства с описване на
фактическа обстановка, то постановената присъда отговаря на изискванията на
чл.305 от НПК. По делото
са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства,
нужни за правилното решаване на делото.
Изложената фактическа обстановка
се установява от непротиворечив доказателствен материал, а именно:
гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Д.; писмени
доказателства: определение от 2013г. на СГС по нчд № 485 /2013г. и останалите
писмени материали - процесните писма с пликове с пощенски клейма за изпращане ,
решения на прокуратурата и на съда от 2012г. и 2017г. по искания на подсъдимия
за образуване на наказателно производство за извършена спрямо него измама,
удостоверение за извършен от подсъдимия на 03.01.2008 г. превод на 66 800 лв.
по сметка на тъжителя Г.П. с правно основание - заем и 10 000 лв. по сметка на Л.Б.,
удостоверение за регистрации на подсъдимия в Бюро по труда, нотариален акт за
ипотека на жилището на подсъдимия,
извлечение от информационната система на Агенция по вписванията; от
способите за доказване: заключението от психологичната експертиза на
подсъдимия и от почерковата експертиза.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията във въззивната жалба и в съдебното заседание, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Въззивната инстанция счита, че от съществено
значение за настоящото производство са обясненията на подсъдимия Д., които
следва да бъдат внимателно анализирани. Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК едно от
основните права на подсъдимия е да дава обяснения, каквито намери за добре.
Законодателят го е освободил от задължението да казва истината, поради което на
неговото право да дава обяснения кореспондира задължението на държавните органи
да проверят чрез начините и способите, предвидени в НПК, дали обясненията могат
да бъдат ценени като годно доказателствено средство по смисъла на чл. 115 от НПК или същите представляват средство за защита. Поради това достоверността на
обясненията относно фактите, предмет на доказване, се оценява на общо основание
в светлината на събрания по делото доказателствен материал. За да бъдат
преценени като средство за защита обясненията на подсъдимия съгласно
константната съдебна практика, трябва да бъдат опровергани по категоричен начин
от доказателствената съвкупност. В светлината на изложеното настоящият съдебен
състав намира, че анализът на обясненията на подсъдимия Д.изисква прецизната им
съпоставка с останалия доказателствен материал с оглед установяване на тяхната
доказателствена стойност.
Въззивният съд
констатира, че обясненията на подсъдимия не само че не се опровергават, но и
намират опора в доказателствената съвкупност. На първо място, съдът подложи на
анализ твърдението, че подсъдимият е изтеглил ипотечен кредит в размер на
80 000 лв., като е ипотекирал единственото си жилище, а парите от така отпуснатия
кредит е дал на частния тъжител и на лицето Леонид Б.. Разглеждайки тази
информация съвкупно с предоставените писмени документи относно отпускането на
кредита (Нотариален акт; извлечение от Банка ДСК от 03.01.2008г.; пълномощно от
съпругата на подсъдимия), съдът установява, че действително подс. Д.е изтеглил
ипотечен кредит от клон на банката в гр. Плевен. На следващо място безспорно се
установява, че още в деня, в който подсъдимият е получил сумата в качеството си
на кредитополучател, той е прехвърлил по-голямата част от нея на тъжителя П.
(66.800 лв.), а друга – на лицето Б. (10.000 лв), като в основанието е посочено
„Усвояване на заем“. На следващо място съдът обсъди и твърдението на
подсъдимия, че малко след изтеглянето на кредита, е бил уволнен от фирмата на
тъжителя, в която е работел, и е останал безработен, вследствие на което не е
могъл и да заплаща месечните вноски по кредита. Тази част от обясненията
намират доказателствена опора в служебната бележка от Агенцията по заетостта.
Доказателство за
изключително влошеното финансово състояние на подсъдимия и неизплащането на
вноските по кредита се явяват освен обясненията на Д., но и запорното
съобщението, както и от справката от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД (цесионер на процесното
вземане на „Банка ДСК“), от която се установява, че към 30.07.2018г. подс. Д.има
задължения, възлизащи на 105 774,16 лв. (включваща както непогасена
главница, така и начислени лихви).
С оглед всичко
гореизложено въззивният съд изцяло се солидализира с решението на СРС при съблюдаване на правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, да цени обясненията на
подс. Д.като достоверно устно доказателствено средство, което пресъздава по
един убедителен, житейски правдив и хронологически издържан начин личните възприятия на подсъдимото лице
относно действителния ход на събитията и мотивите, стоящи в основата на отправените обидни думи.
Въззивният
съд споделя и оценката, която СРС е дал на заключението на съдебно - почерковата
експертиза, от чието заключение се установява, че действително трите броя
ръкописно изписани писма с пощенски клейма на пликовете от 25.06.2016г.,
20.07.2015г. и 10.08.2015г. са изписани от подс. Д..
Съдът
кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената съдебно-
психологична експертиза, от която се установява, че при подс. Д.се наблюдава
известна дисхармонична характерова структура, която се явява пречка за
успешното му социално функциониране, остава трайно безработен, без семейство,
без подлсон – довели до социалната му дезаптация. От заключението става явно,
че реакциите на подсъдимия при стресогенни събития, каквито са загуба на
работа, семейство и дом, следва да се тълкуват в контекста на индивидуланите му
характерови в особености.
В настоящия случай е налице верига от
взаимодопълващи се доказателства, които оценени в своята съвкупност, водят до
несъмнения извод, че между подс. Д.и тъжителя П. са налице неуредени
гражданскоправни взаимоотношения, силно ескалирали в годините и обусловили
написването на инкриминираните писма с обидни думи от подс. Д.по адрес на
тъжителя П.. Всичките доказателства отразяват състоянието на житейска, вкл.
финансова безизходица за подс. Д., тласнала го към изписването на
инкриминираните писма.
Изводите си относно чистото съдебно минало на подс.Д., въззивният съд
изгради въз основа на приложената по делото справка за съдимост.
С оглед на приетата фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема от правна
страна, че действително подс. Д.е реализирал обективните и субективните
признаци на престъплението по чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК - чрез изпращане на три писма в три различни дни съзнателно е отправил към тъжителя П. думи и
изрази като „мошеник“, „гробокопач“ ,
„узурпатор“ , „урод“, „убиец“, „поганец“, „мръсник“,“ „душманин“, „кръволак“,
„гадина“, „изпечен престъпник“, с които е изразил своето негативно отношение
към неговата личност и е унизил честта и достойнството му.
Въззивният съд изцяло се солидализира с
извода на контролирания съд, че са налице законовите предпоставки на чл.9, ал.2
от НК и така осъщественото деяние не е престъпно.
Контролираният съд
обосновано е аргументирал причината за
прилагането на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК по отношение
инкриминираните прояви от страна на подс.Д.. С цел доизясняване характера, а
оттам – и приложението на нормата на чл.9, ал.2 от НК настоящият състав счита
за необходимо да отбележи някои принципни постановки в тази насока. Малозначителността на деянието, указана в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, е сред обстоятелствата, които изключват
обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията,
които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са
именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е
възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но
само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в
достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне
въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може
да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние отговаря на
критериите на чл.9, ал.2 от НК следва да
бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото
престъпление съобразно утвърдените в тази насока разрешения на доктрината и
съдебната практика. В това отношение са от значение характерът на обекта на
посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на
конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за
засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени
характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на
неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да
има.
В този ред на мисли въззивният съд
счита, че СРС резонно и обосновано се е възползвал от възможността за
приложение на чл.9, ал.2 от НК, като причина за това е изтъкнал естеството на
отправените думи от подсъдимия към тъжителя, предхождащите силно влошени
взаимоотношяния между подс Д.и тъжителя П., в чиято основа стои огромен
неуреден материален интерес, обусловил бездомен начин на живот за подсъдимия;
обстоятелството, че се касае за действително изпратени писма, съдържащи обидни
квалификации по адрес на тъжителя, но явно продиктувани от житейската безизходица,
в която се намира подсъдимия. Използваните от подс. Д.думи действително в
съдържателен план и с оглед семантичното си
значение носят в себе си белезите на обидни такива, защото са годни да
засегнат честта и достойнството на лицето, по чийто адрес са отправени, но с
оглед контекста и развитието на взаимоотношенията, станали причина за гнева на
подс. Д.към тъжителя, съдът в този му състав ги отдава на силно афектираното
състояние на подсъдимия и тълкува същите като средство, с което подсъдимият се
е опитал да излее гнева и безсилието си. Въздействието на деянието в конкретния
случай е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално
обществените отношения, предмет на защита.
Правилно, с оглед изхода от делото, първата
инстанция е осъдила частния тъжител Г.П. да заплати направените по делото
разноски с оглед разпоредбата на чл.190 от НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, които да налагат нейната отмяна
или изменение.
Водим от всичко изложено и на основание
чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК ‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА изцяло присъда от 20.02.2019г., постановена по
НОХД №16220/2015г., СРС, НО, 115-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.