РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. ХАСКОВО, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500235 по описа за 2022 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – Г. Т. С. е останал недоволен
от решение № 93 от 15.02.2022 год., постановено по гр.д. № 1282 / 2021 год.
по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от него осъдителен иск за разликата над уважения размер от 1 000 лева до
сумата от 5 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението в посочената
част и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска до
посочената сума от 5 000 лева. Обжалва решението и в частта за разноските.
Оспорва жалбата на насрещната страна.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „Х.П.“ ЕООД – гр.*** е
останал недоволен от същото решение, но в частта, с която е осъден да
заплати на Г. Т. С. сумата от 1 000 лева, поради което го обжалва с искане за
отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго, с което
въззивният съд отхвърли изцяло иска. Оспорва жалбата на насрещната
страна.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
1
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Г. Т. С.
против „Х.П." ЕООД – гр.***, с искане за присъждане на сума в размер на 10
000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на
невярна информация, публикувана на *** год. в електронния сайт на
ответното дружество.
Безспорно по делото е установено, че на *** год.
на електронния сайт на ответното дружество е публикувана статия със
съдържание – „Г.С. е освободен от длъжността ****………Към този момент
на поста все още няма назначен нов ***……Припомняме, че С. се върна на
работа в *** в средата на май, т.г., след края на 45 – то НС, където бе депутат
на ***……..Мястото на Г.С. като *** ………се пазеше, докато той бе народен
представител……С. бе народен представител в*** и в 44 – то НС…“.
Безспорно е още, че към момента, когато е
публикувана статията – 07.06.2021 год., ищецът е бил в отпуск при временна
неработоспособност – за периода от 27.05.2021 год. до 15.06.2021 год., видно
от приложения по делото болничен лист, а за периода от 16.06.2021 год. до
16.07.2021 год. – в неплатен отпуск, разрешен на основание чл.161, ал.1 от
Изборния кодекс, съгласно заповед от 10.06.2021 год. на изпълнителния
директор на ***.
Със Заповед от 03.06.2021 год. на изпълнителния
директор на ***, Х.Д.В. е назначен на длъжността – *** до завръщане на
титуляра Г.С., считано от връчване на заповедта – 11.06.2021 год.
С решение № 38 – НС от 07.06.2021 год. на
Районна избирателна комисия *** е регистрирана кандидатска листа на ***-
за участие в изборите за народни представители на 11.07.2021 год., в която
под № 2 е записано името на ищеца.
По искане на ищеца при разглеждане на делото
пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства, чрез
разпита на посочените от него свидетели. От показанията на свидетелката
Н.Д. се установява, че работи като пиар по граждански договор с политическа
партия ***. В качеството й на пиар имала задължението да следи публикации,
засягащи кандидатите. След като видяла публикацията на „Х.П." за
освобождаването на ищеца като ***, незабавно му се обадила по телефона,
запознавайки го със съдържанието на статията. Ищецът реагирал, оспорвайки
верността на изнесеното в нея. Това се случило в деня, в който била
насрочена регистрацията на листата за парламентарните избори. След около
половин час ищецът дошъл в офиса, където се запознал със статиятя, през
което време говорел по телефона – обаждали му се хора да го питат дали е
вярно, че е уволнен и изгонен. Ищецът се чувствал ужасно неловко да води
друг тип разговори вместо това, за което трябва да говори в рамките на
предизборната си кампания. Присъствал на събитието по регистрация на
листата, на което бил много притеснен, изнервен и разстроен – коментирало
се дали въобще да присъства. Няколко часа по-късно в друг местен сайт се
появила публикация, опровергаваща информацията от сайта на ответното
2
дружество, с цитиран източник – пресцентъра на ***. При среща с медиите
свидетелката била питана дали е вярна информацията, публикувана в сайта на
ответното дружество. Впоследствие информацията за освобождаване на
ищеца била препечатана от национални сайтове. От показанията на свидетеля
С.Л. се установява, че разбрал за статията от ищеца, който бил притеснен за
това, че е публикувана по време на предизборната му кампания, по време на
която го питали непрекъснато дали е уволнен. Всички познавали ищеца като
публична личност.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира иска за основателен и частично доказан по размер,
по следните съображения:
Като безспорно съдът приема наличието на
елементите от фактическия състав на основанието по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45
от ЗЗД, а именно противоправно поведение на изпълнител – пряк причинител,
допуснато при или по повод изпълнението на възложената от ответника
работа, които произтичат от нейния характер; настъпването на вреди за
ищеца; причинна връзка между противоправното поведение на изпълнителя и
вредите за ищеца. Вината на извършителя се презюмира. Търсената
отговорност от ответника, с правно основание чл.49 от ЗЗД е обезпечително –
гаранционна, обективна – безвиновна и е производна от отговорността на
прекия извършител, без да е необходимо същият да се персонифицира.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди противоправни действия при и по
повод възложената работа.
Като доказано съдът намира твърдяното от
ищеца противоправно поведение на служители на ответника при изпълнение
на възложена от последния работа във формата, както на действия –
публикуване на обява на ел. сайт *** от *** год., съдържаща неверни
обстоятелства за това, че ищецът е освободен от заеманата от него длъжност
– *** и внушаване на неистински обстоятелства относно служебния статут на
ищеца, заемащ ръководна длъжност в период на провеждана от него
предизборна кампания, така и на бездействия – неопровергаване на
изнесените неверни твърдения, въпреки обявите, публикуваните в други
сайтове, съдържащи данни в противна насока. В тази насока съдът цени
събраните по делото писмени доказателства, цитирани по-горе от които се
установява, че към момента на публикуване на обявата в сайта на ответното
дружество, ищецът е бил в отпуск при временна неработоспособност, както и
това, че в деня на публикуване на обявата е взето решение за регистриране на
кандидатска листа за участие в изборите на народни представители на
11.07.2021 год., в която фигурира и името на ищеца. В този смисъл съдът
намира за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, подадена
от ответното дружество, за недоказаност на противоправно поведение,
осъществено в случая под формата на действия и бездействия, отчитайки и
това, че за наличието на същото като елемент от фактическия състава на
непозволеното увреждане не е необходимо да осъществяват и признаци за
престъпление по НК. Разпоредбата чл.10 от Конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи дефинира понятието „свобода на изразяване
3
на мнение“, включвайки правото да се разпространява информация, скрепено
със задължението същата да е вярна – хипотеза, в която разглеждания казус
не попада, предвид безспорно събраните по делото доказателства, от които се
установява, че към момента на публикуване на статията – *** год., ищецът не
е бил освободен от длъжността *** в ***. Аналогична в тази насока е и
разпоредбата на чл.17, ал.1 от Закона за радиото и телевизията, съгласно
която доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на
медийните услуги.
Като доказано съдът намира и настъпването на
твърдените за ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на
противоправното поведение на служители на ответното дружество. В тази
насока съдът цени събраните по делото гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите Д. и Л., от които се установява, че след като е
узнал на публикацията, ищецът се е притеснил от внушената чрез нея
неяснота относно съществуването на служебното му правоотношение. Наред
с това е претърпял и неудобства от необходимостта да опровергава пред свои
близки и поддръжници, изнесените в публикацията твърдения, че е освободен
от длъжността ***.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът отчита следните установени по делото обективни
данни, а именно – противоправното действие, чрез публикуване на неверни
данни е осъществено на *** год. - в деня, в който е стартирала и
предизборната кампания на ищеца, приключила с избирането му за народен
представител в Четиридесет и шестото Народно събрание, съгласно решение
№ 474 – НС от 15.07.2021 год.
Отчитайки краткия период от време, в който е
била поддържана неистинността на твърденията в обявата, публикувана в
сайта на ответното дружество – от *** год., считано от когато за *** е
назначено друго лице, съдът счита, че за репариране на претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер
на 1 000 лева, като искът за разликата в останалата част до предявения размер
като недоказан, а от тук неоснователен следва да се отхвърли. В този смисъл
съдът намира за необосновани изложените във въззивната жалба, подадена от
ищеца, доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.52
от ЗЗД, определяйки размерът на обезщетението за посочената по-горе сума.
Достигайки до същите фактически и прави
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по
изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено, включително и
в частта на разноските, определени съразмерно на уважената и на
отхвърлената част от иска, препращайки към мотивите на същото на
основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на спора, обусловен от
неоснователност и на двете въззивни жалби, сторените разноски следва да
останат в тежест на страните, така, както са направени.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93 от 15.02.2022
год., постановено по гр.д. № 1282 / 2021 год. по описа на Районен съд –
Хасково.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5