№ 262
гр. Варна , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20203100901212 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 22935/27.10.2020 г. от В. В.
АС., ЕГН **********, с местожителство в ********, с която е предявен иск за осъждането
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“, № 1, да заплати 28000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания, емоционален стрес и
негативни изживявания, в резултат на получени травматични увреждания при ПТП,
настъпило на 17.12.2018 г., по вина на С.Н.Б.-А., ЕГН ********, при управление на л.а.
„Ситроен С-3“, ДК № ********, ведно със законната лихва считано от 12.11.2019 г. (датата
на уведомяване) до окончателното изплащане, както и сумата 440.00 лв., общ размер на
имуществени вреди, от които: - 200.00 лв., хирургична екстракция по фактура №
018/18.12.2019 г.; - 200.00 лв., поставяне на пластика по фактура № 019/10.01.2019 г.; - 40.00
лв., такса за медицинско удостоверение по фискален бон от 21.12.2018 г, на осн. чл. 432, ал.
1 КЗ Претендират се разноски.
Ищецът сочи, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е
ангажирана като му е наложено наказание по нахд № 2754/2020 г., по описа на ВРС, с влязъл
в сила на 28.08.2020 г., съдебен акт. Отговорността на ответника се обосновава с наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за
управлявания от виновния водач лек автомобил, обективирана в полица № 30118002818465,
валидна към момента на произшествието.
1
Твърди още, че в резултат на произшествието получил многофрагментно счупване на
короната на първи горен ляв зъб. Претърпял няколко интервенции, при които му бил
поставен шев на горна устна и била извършена хирургична екстракция на фрактурирания
зъб. Излага, че за продължителен период от време загубил своята дъвкателна способност, не
можел да яде определен вид храни, което се отразило негативно на цялостното му
здравословно състояние. Налагало се да яде пасирана храна, не можел да излиза с близки и
приятели на заведение. Не може да разговаря и да се усмихва. Твърди, че станал тревожен,
изпитвал страх да пресича, нарушил се съня му, станал неспокоен, събуждал се от кошмари.
Предстояло му поставяне на имплант на мястото на липсващия зъб като процедурата щяла
да бъде продължителна. Във връзка с травмите направил разходи, чието обезщетяване също
претендира.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД, оспорва
предявеният иск. Излага, че във връзка с отправената застрахователна претенция от страна
на ищеца не са били представени никакви документи, обосноваващи по размер
претендираното обезщетение. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, досежно л.а. „Ситроен С-3“, ДК №
********, обективиран в полица № BG/30/118002818465. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на пострадалия, изразяващо се във
внезапно навлизане на платното за движение, без да се огледа, преди да предприеме
пресичане на нерегламентирано място и без да се съобрази със скоростта на превозното
средство, с което нарушил разпоредбите на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 113, т. 1 ЗДвП и чл.
114, т. 1 и 2 ЗДвП. В тази връзка оспорва механизма на произшествието. Оспорва характера
на получените увреждания и тяхната продължителност, както и твърденията, че ищецът все
още не се е възстановил от получените травми. Твърди, че при правилно проведен
оздравителен процес ищецът е следвало да се възстанови напълно, а обратното се дължи на
негови действия във връзка с оздравителния процес. Счита, че не са налице данни и
доказателства ищецът да се е намирал в състояние на силен емоционален стрес и
тревожност, които да са във връзка с инцидента. Твърди, че претенцията за неимуществени
вреди е завишена по размер. По отношение на претендираните имуществени вреди, счита че
същите не са във връзка с вредоносния резултат. Оспорва началния момент на претенцията
за лихва и счита, че в случай, че такава се дължи, то нейния начален момент следва да бъде
датата на постановения отказ – 10.02.2019 г.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която от
своята страна оспорва доводите въведени от ответника с отговора и ги счита за
неоснователни. Счита, че е не са налице данни за съпричиняване във вредоносния резултат
от страна на ищеца. Сочи, че сумата от 40.00 лв. е разходвана за снабдяване с медицинско
удостоверение от Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където е
извършено освидетелстването на ищеца.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който
2
поддържа релевираните в отговора твърдения, възражения и оспорвания и репликира
доводите на ищеца, изложени по реда на чл. 372 ГПК.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат
исковата молба, допълнителната такава, отговора и допълнителния такъв по
изложените в тях доводи и възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, за признати и ненуждаещи се от доказване са
приети обстоятелствата: - наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Ситроен С-3“, ДК №
********, обективиран в полица № BG/30/118002818465, валидна към датата на
произшествието – 17.12.2018 г.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното анд №
2754/2020 г., на ВРС, XXVIII с., че с Решение № 260000/12.08.2020 г., С.Н.Б.-А., ЕГН
********, е призната за виновна в това, че на 17.12.2018 г., в гр. Варна, при управление на
МПС – л.а. „Ситроен С3", ДК № ********, нарушила правилата за движение по пътищата -
чл. 119, ал. 4 и чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост причинила на В. В. АС., средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на короната на първи горен ляв зъб,
което обусловило трайно затруднение в дъвченето и горора - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, предл. 2 НК като е освободена от наказателна отговорност и й е наложена глоба в
размер на 1000.00 лв., по реда на чл. 78а НК. Решението е влязло в законна сила на
28.08.2020 г.
Представено по делото е медицинско удостоверение № 1287/21.12.2018 г., от
отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, от което се установява,
че след извършен преглед на ищеца на 21.12.2018 г. са били констатирани следните телесни
увреждания: разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна, счупване на короната
на първи горен ляв зъб до основата, с разместване, състояние след отстраняване на корена и
короната, които са обусловили затруднение във функцията на дъвчене във фазата на
захапване и функцията на говора. Установена е и контузия на лявата раменна става – лека
степен.
За установяване твърденията на ищеца за направени разходи във връзка с нанесените
му телесни увреждания и проведеното им лечение са представени фактура № 018/18.12.2018
г., фактура № 019/10.01.2019 г. и фискален бон от 21.12.2018 г.
Представена по делото е писмена застрахователна претенция, отправена от ищеца до
ответника, надлежно получена от него на 12.11.2019 г., в която е посочена и банкова сметка.
3
По претенцията е образувана щета № 0801-004977/2019-01/02.
Представено по делото е уведомление от 03.12.2019 г., изходящо от ответника, с
което са били изискани доказателства, във връзка с отправената застрахователна претенция.
Не са налице доказателства за достигане на това уведомление до ищеца или упълномощения
от него адвокат.
Представено е уведомление от 10.02.2020 г., изходящо от ответника, с което във
връзка с отправената застрахователна претенция е постановен отказ, който е мотивиран с
недостатъчност на представените доказателства и не представяне на допълнително изискани
такива. Уведомлението е връчено на представляващия ищеца адвокат на 11.02.2020 г.
По делото е назначена комплексна съдебна експертиза, в частите медицинска и
автотехническа, чието заключение, неоспорено от страните, се цени от съда като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението по автотехническата му част се
установява, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно без да се увери, че
автомобила ще спре на знак „Стоп“ и ще го пропусне да пресече ширината на пътното
платно. В с.з. вещото лице уточнява, че е била налице възможност за пешеходеца да
възприеме позицията на автомобила преди започване на завоя. От медицинската част на
експертизата се установява, че на 17.12.2018 г., в резултат на ПТП като пешеходец ищецът е
получил разкъсно-контузна рана по лигавицата на горна устна, счупване на короната на
първи горен ляв зъб до основата, с разместване, състояние след отсктраняване на корена и
короната на първи горен ляв зъб и контузия на лява раменна става – лека степен, които
увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в
областта на главата и лява раменна става и са в причинна връзка с претърпяното ПТП.
Експертът заключава, че отсъствието на първи горен ляв зъб нарушава функцията на
дъвченето във фазата на захапването като към момента на прегледа на ищеца са поставени
временна коронка и коренов имплант на първи горен ляв зъб като лечението продължава.
Експертът посочва още, че извършените оперативни интервенции и направените разходи са
във връзка с травматичните увреждания в областта на първи горен ляв зъб. В с.з. вещото
лице посочва още, че неудобства са налице при поставянето на импланта и първоначално
след това, налице е била и болката при захапване. Сочи, че дъвкателната способност е
възстановена към момента, с оглед поставената временна коронка, която се поставя именно
с тази цел, за да може да се осъществява функцията на захапване като е възможен
вискомфорт при захапване на твърди храни.
По делото е назначена и СПЕ, чието заключение, неоспорено от страните, се
кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, че в резултат на получените травматични увреждания ищецът е развил
симптомите на Разстройство в адаптацията – тревожно-хиподепресивен синдром, което е в
причинна връзка с произшествието и постепенно се е подобрило, в рамките на няколко
месеца. Към момента на експертизата ищецът е с остатъчни симптоми на специфична фобия
4
(при пресичане на улици), която успява да преодолява. Липсват медицински и други
документи за консултации с психиатър и психотерапевт.
За установяване на претърпяните болки и страдания на страната на ищеца са събрани
гласни доказателства посредством показанията на един свидетел – Е.М.-А.а, съпруга на
ищеца, чиито показания съдът кредитира при съобразяване на близката й връзка с ищеца и в
частите, които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на
останалите възприети за установени факти и обстоятелства по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че
обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на
увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се
намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размeр.
Както бе посочено във възприетата фактическа установеност обстоятелството, че към
датата на произшествието е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за управлявания от виновния водач
л.а. „Ситроен С3", ДК № ******** и ответното дружество, обективирано в застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ № BG/30/118002818465, валидна към датата на
произшествието – 17.12.2018 г., е прието за ненуждаещо се от доказване между страните по
делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 17.12.2018 г.,
както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на
основание чл. 45 ЗЗД.
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда, на която е приравнено и
5
решението по чл. 78а НК, за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и
следователно изключва преценката на настоящият състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и съставомерните последици от деянието..
С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото
производство не може да се изследва и въпроса относно причините, поради които е
настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се
обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Съдът намира, че от събраните в хода на настоящото производство безпротиворечиво
се установява и причинната връзка между причинените вреди на ищеца и събитието.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие
на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни доказателства и специални знания се
установява, че в резултат на произшествието ищецът е получил разкъсно-контузна рана по
лигавицата на горната устна, счупване на короната на първи горен ляв зъб до основата, с
разместване, състояние след отстраняване на корена и короната, които са обусловили
затруднение във функцията на дъвчене във фазата на захапване и функцията на говора.
Установява се още, че в резултат на инцидента ищецът изпитвал силни болки, не можел да
говори и да се храни. Силните болки продължили и след хирургичното отстраняване на
счупения зъб и неговия корен, при зашиване на устната му и през възстановителния период.
Инцидентът се отразил на ищеца тежко, същият ограничил контактите с детето си, за да не
го стресира, отдръпнал се от близките си и ограничил контактите с тях, както и социалните
си контакти, не се усмихвал и не разговарял, защото не искал да се вижда дупката, останала
след премахване на зъба му. Не можел да се храни нормално.
Съдът намира, че показанията на св. М.-А.а, в частта, в която се споделя за извършена
6
хирургична интервенция за вземане на тъкан от устната кухина, която била поставена на
мястото, на отстранения зъб, не следва да бъдат ценени, доколкото по делото не е налице
надлежна медицинска документация за извършена подобна хирургична интервенция.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото
увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в
резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това;
съобразявайки възрастта на пострадалият – млад човек в разцвета на силите си;
продължителността и степента на претърпените болки и страдания, причинените
неудобства, както от екзистенциално, така и от естетично естество; нарушения житейски
ритъм – невъзможност да се изразява и да общува нормално, отражението на травмите и
последиците от тях върху психичното здраве на ищеца, незавършилия процес на
възстановяване и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие (в
този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество решения -
Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т.
д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо
претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 15000.00 лв. При определяне
на размера на обезщетението съдът съобрази и обстоятелството, че пълно възстановяване на
ищеца не е възможно, доколкото не се очаква загубения в резултат на произшествието
преден зъб на ищеца да израстне отново.
Несъмнено настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени
травматични увреждания, е съпътствано с извършване на разходи по лечение и
възстановяване. От представените по делото писмени доказателства и експертно заключение
се установява причинно-следствената връзка между извършените разходи и настъпилото
събитие само по отношение на сумата 40.00 лв., за който разход е представен касов бон.
Представените два броя фактури №№ 018/18.12.2018 г. и 019/10.01.2019 г., съдът намира, че
не могат да установят реално направени разходи, доколкото от една страна в тях не е
отбелязан начина на заплащане на посочените суми, а от друга страна не са придружени от
надлежен касов бон или платежно нареждане. По изложените съображения съдът намира, че
претенцията на ищецата за претърпяни имуществени вреди подлежи на уважаване до
размера на сумата 40.00 лв.
При тези изводи на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на ответника
по делото възражение за съпричиняване, изразяващо се нарушение от страна на ищеца, в
качеството му на пешеходец, на разпоредбите на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 113, т. 1 ЗДвП
7
и чл. 114, т. 1 и 2 ЗДвП. При разглеждането на възражението съдът следва да извърши
преценка доколко поведението на ищеца е способствало за настъпване на деликтния
резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който наред с проявеното от виновния
неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010
г., ВКС, ІІ ТО).
Първото от посочените нарушения – това на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, съдът намира,
че няма касателство към конкретния казус, доколкото в случая не са налице твърдения, а и
не се установява ищецът да се е движел по платното за движение, за да бъде изследвано
спазването или не на посочената разпоредба.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство не бе установено и твърдяното
от ответника нарушение на разпоредбата на чл. 114, т. 1 и 2 ЗДвП
Следващото нарушение, касае задълженията за пешеходците, закрепени с
разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Посоченият текст предвижда, че при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното за движение да
се съобразят с приближаващите се ППС. Както бе посочено при коментара на събраните в
хода на настоящото производство специални знания, от заключението на комбинираната
съдебна експертиза, безспорно се установява, че пешеходецът е предприел пресичане на
пътното платно без да се увери, че автомобила ще спре на знак „Стоп“ и ще го пропусне да
пресече ширината на пътното платно. В с.з. вещото лице уточнява, че е била налице
възможност за пешеходеца да възприеме позицията на автомобила преди започване на завоя.
Безспорно е, че пешеходците като едни от уязвимите участници в движението се ползват със
закрилата закрепена, чрез вмененото задължение на водачите на ППС, в разпоредбата на чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Тази закрила обаче не ги освобождава от изпълнението на собствените си
задължения като участници в движението също закрепени в Закона. Изложеното прави
възможен извода, че възражението за съпричиняване, изразяващо се в нарушение от страна
на ищеца на разпоредбата на 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, се явява доказано.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на
нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем,
в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и
8
субективни фактори, причинили пътното произшествие и способствали настъпването на
вредоносния резултат, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така изложеното и с оглед на разписаното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължение
на водачите при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие съдът
приема, че приноса на пострадалият в конкретния случай, следва да бъде определен в
процентно изражение в размер на 10 %.
С този размер следва да редуцира дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД или на ищеца следва да се присъди обезщетение в
размер на 13500.00 лв. като за разликата до претендирания размер от 28000.00 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Със същия размер следва да бъде редуцирано и обезщетението за имуществени
вреди. Така за направените и надлежно доказани разходи, на ищеца следва да се присъди
обезщетение в размер на 36.00 лв. като за разликата до претендирания размер 440.00 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен.
Върху уважените претенции ищецът претендира заплащане на законната лихва. При
произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи, че
в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че
ищeцът е предявил претенция пред застрахователя–ответник, надлежно получена на
12.11.2019 г. Не са налице данни ответникът да е бил уведомяван от застрахованото лице за
настъпилото произшествие. Поради което, съдът намира, че върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 13500.00 лв. се дължи законна лихва, считано от
12.11.2019 г. до изплащането на обезщетението. Възраженията на ответника съдът не
обсъжда, доколкото те касаят хипотезата, в която се търси обезщетение за забава за
собствената на застрахователя забава.
Върху дължимото обезщетение за имуществени вреди законна лихва не се
претендира.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца макар и да се следват направените по делото
разноски, съразмерно уважената част от иска, не се присъждат, доколкото не са налице
данни за направени подобни разходи.
9
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищеца от
страна на адв. С.С., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съобразно представения
Договор за правна помощ от 12.07.2021 г., то на адв. С. се следва възнаграждение изчислено
от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Минималния размер на възнаграждението възлиза на 1383.20
лв., при което съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата 658.33
лв.
На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и представен Списък по чл.
80 ГПК, разноски се следват и на ответника за възнаграждение за вещи лица – 600.00 лв. И
300.00 лв., адвокатско възнаграждение. Така съразмерно с отхвърлената част от иска на
присъждане подлежи сумата 471.65 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за
разглеждане на делото държавна такса в размер на 541.44 лв., сумата 300.00 лв.,
възнаграждения за вещи лица, както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. В. АС., ЕГН **********,
с местожителство в ********, сумата 13500.00 лв. (тринадесет хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания,
емоционален стрес и негативни изживявания, в резултат на получени травматични
увреждания при ПТП, настъпило на 17.12.2018 г., по вина на С.Н.Б.-А., ЕГН ********, при
управление на л.а. „Ситроен С-3“, ДК № ********, ведно със законната лихва считано от
12.11.2019 г. (датата на уведомяване) до окончателното изплащане, както и сумата 36.00 лв.
(тридесет и шест лева), обезщетение за имуществени вреди, представляващи такса за
медицинско удостоверение по фискален бон от 21.12.2018 г., на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
429 КЗ като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликите до предявените размери, както следва: - до
28000.00 лв., неимуществени вреди и - до 440.00 лв. обезщетение за претърпяни
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. С., ЕГН **********,
със служебен адрес ********, сумата 658.33 лв. (шестстотин петдесет и осем лева и 33
10
ст.), възнаграждение за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
ОСЪЖДА В. В. АС., ЕГН **********, с местожителство в ******** ДА ЗАПЛАТИ
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“, № 1 сумата 471.65 лв. (четиристотин седемдесет и
един лева и 65 ст.), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 541.44 лв. (петстотин
четирдесет и един лева и 44 ст.), дължима държавна такса, сумата 300.00 лв. (триста
лева), възнаграждения за вещи лица, както и сумата 5.00 лв. (пет лева), за служебното
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11