Р Е Ш Е Н И Е № 198
гр. Сливен, 30.09.2020
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на четиринадесети септември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 158 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Н.П. против Заповед за
прилагане на ПАМ № 20-0804-000214/23.02.2020 г., издадена от Началник сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на В.Н.П. е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, Б.Б от ЗДвП –
„Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”,
за срок от 365 дни.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед противоречи на материалния закон и е издадена при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови
решение, с което отмени оспорената заповед.
В с.з.
оспорващият, лично чрез пълномощника си адв. Р.К. ***
поддържа жалбата. Заявява, че оспорващия не е управлявал към момента на
проверката, посочения в заповедта автомобил. Моли заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР – Сливен не изпраща представител, в писмено становище счита
жалбата за неоснователна. Моли съда да я остави без уважение.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2020 г. около 22:39 часа в гр.Сливен на ул.“Генерал
Столетов“, свидетеля Г.Г. ***
спрал за проверка МПС - АУДИ 80 с peг.
№ ***, управляван от жалбоподателя П.. При извършената проверка за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARBA- 0163 уреда отчел 1,09 промила. Бил издаден
талон за медицинско изследване № 0043696, но водача не е дал кръвна проба за
анализ. За констатираното нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 пр.първо от ЗДвП е
съставен АУАН № 175131/23.02.2020 г., връчен на нарушителя без възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадена заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000214/23.02.2020 г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, с която по
отношение на В.Н.П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т.1, Б.Б от ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца”, за срок от 365 дни.
Издадено е и
Наказателно постановление № 20-0804-000831 от 27.03.2020 г., с което за
описаното в АУАН нарушение, на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
По делото са
приети заверени копия на АУАН № 175131/23.02.2020 г.; Талон за изследване № 0043696;
Наказателно постановление № 20-0804-000831 от 27.03.2020 г.. На съда е служебно
известна Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР - Сливен.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на св. Г.Г.. Съдът не дава вяра на
показанията на св. И. М. И. и Д. М. И., доколкото от същите не става ясно дали
описания от тях случай се отнася за същия ден, в който е извършена проверката
посочена в АУАН № 175131/23.02.2020 г. Дори да се приеме, че описаният от тях
случай е от 23.02.2020 г., според техните показания е преди извършената в 22:39
часа проверка от органите на МВР. Тези свидетели са р. по с. с жалбоподателя,
което ги прави заинтересовани от изхода на спора.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на
вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват
контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция
"Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична
полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г.
директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с горецитираната
заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта е посочен
началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно
оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата
писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за нейното
издаване, вкл. чрез препращането към констатациите от извършената проверка на 23.02.2020
г. на жалбоподателя. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на
оспорения акт.
Съгласно чл.171,
т.1, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство на нарушение на чл.174
от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, пренесено към настоящият казус, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водач, да е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
По делото се
установи, че по отношение на оспорващия контролните
органи са извършили проверка на водача за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер Алкотест
7510 ARBA- 0163 уреда отчел 1,09 промила. Бил издаден талон за медицинско
изследване № 0043696, но водача не е дал кръвна проба за анализ. Нарушението е
констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. По своята правна същност
актът за установяване на административно нарушение е официален документ,
издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се
констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на
административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се
осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена
сила на акта за установяване на административно нарушение представлява
фактически оборима презумпция за истинност. Именно
поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът
на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да
приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение № 10583 от
16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII
о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 13837/2017 г., VII о.,)
Констатациите по
акта не са оборени в хода на съдебното производство. По делото е спорен факта бил ли е водач на
МПС жалбоподателят, когато е извършена проверката на 23.02.2020 г. Установеното
в приложения АУАН обстоятелство, а именно че В.Н.П. е бил водач на автомобила
не е опровергано от събраните по делото доказателства. Показанията на св. И. М.
И. и Д. М. И. не съответстват на останалите доказателства събрани по делото. От
техните показания става ясно, че са откарали жалбоподателя до дома му около
22:20 – 22:30 часа на 23.02.2020 г. и не са забелязали патрулен автомобил на
МВР. В АУАН е отразено, че нарушението е извършено в 22:39 ч., като св. Г.Г. не е забелязал някой да пътува с жалбоподателя, нито
наоколо да има друг автомобил. В този смисъл показанията на св. И.М. И. и Д. М.
И. не могат да се приемат за достоверни. При конкуренция на горепосочените
доказателства съдът следва да приеме, че показанията на водените от
жалбоподателя свидетели не опровергават доказателствената
сила на АУАН № 175131/23.02.2020 г., тъй като не са достатъчно конкретни и
съответстващи на останалите обстоятелства по делото, за да им се даде вяра.
Следователно към датата и часа на съставяне на АУАН № 175131/23.02.2020 г.,
послужил като основание за издаване на оспорената ПАМ, водачът на МПС е бил
именно оспорващия.
Предназначението
на принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети
възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка
безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.
Процесната
принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
В този смисъл
оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на
материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически
обосновано и доказано от гледна точка на наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на административно производствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото разноски на оспорващия не
се следват. В полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй
като такива не са поискани.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл.
посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.П., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0804-000214/23.02.2020 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: