Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
гр. Русе, 27 юли 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 12 юли 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Галина Кунчева и в
присъствието на прокурора Георги Манолов
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова к.н.а.х.д. № 138 по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е
касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите / РИОСВ/-гр.Русе ,чрез
юрисконсулт С.К. срещу решение № 36/ 07.03.2023г. по анд 21/2023г. на РС-Бяла ,
с което е отменено НП № 31 от 22.12.2022г. ,издадено от Директор на РИОСВ-Русе ,
с което на В. И.И. е било наложено адм.наказание глоба в размер на 2000лв. за
нарушение на чл.166 т.2 вр.чл.165 вр.чл.82 ал.5 от ЗООС.
В касационната жалба са изложени подробни оплаквания, че решението
на съда е постановено в нарушение на материалния закон, и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Твърди се, че
административното нарушение е безспорно установено и доказано на посочената в
АУАН дата, същото е точно и ясно формулирано като неизпълнение на условие № 1
от Решение № РУ-1-П/2012г. за преценяване на необходимостта от извършване на
ОВОС на Директора на РИОСВ –Русе и е налице едно трайно противоправно
продължено поведение на наказаното лице чрез бездействие. Оспорват се изводите
на РС Бяла за изтекла абсолютна погасителна давност и за констатираните
съществени процесуални нарушения.Тези доводи се поддържат и в съдебна зала от
пълномощника.
От касационната инстанция се иска да отмени обжалваното решение и съответно
да потвърди наказателното постановление.
Претендират се и разноски. Прави се възражение за прекомерност на
претендираните от одветната страна разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител адв. К.Б. оспорва жалбата и
счита решението за правилно. Развива подробни доводи. Претендира разноски.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадени в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.
Фактическите и правни съображения на касационната инстанция за този извод :
С оспореното решение
РС-Бяла е отменил НП № 31 от 22.12.2022г., издадено от
Директор на РИОСВ-Русе , с което на В. И.И. е било наложено адм.наказание глоба
в размер на 2000лв. за нарушение на чл.166 т.2 вр.чл.82 ал.5 от ЗООС.
Според посочената за нарушена норма на чл.166 т.2 ЗООС се наказват лицата, които не спазват условия, мерки и ограничения в
разрешителни, решения или становища, издадени от компетентните органи по околна
среда
Разпоредбата на чл.82 ал.5 от ЗООС гласи: „Оценката
на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, което може да съдържа условия,
мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е
задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното
предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването
се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия,
мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от
административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на
инвестиционното предложение.“
Спор по фактите не е повдигнат, те са
правилно установени от въззивния съд, а именно: Ответникът по жалбата бил възложител
на инвестиционно предложение за „Изграждане на рибарник в имот № 069009 в
землището на с. К., общ. Д. м.. По този повод било издадено Решение № РУ-1/ ПР/
2012 на директора на РИОСВ-Русе да не се извършва ОВОС за инвестиционното
предложение. Съгласно Условие № 1 от
Решението преди реализация на инвестиционното предложение възложителят е следвало да предприеме стъпки за издаване
на необходимите документи, във връзка с изискванията на чл. 44 и чл. 46 от
Закона за водите (обн. ДВ, бр.67/1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 35/2011 г.). Бил
съставен и предупредителен протокол № 1 от 11.01.2012г. от експерт към
РИОСВ-Русе и дадени задължителни предписания със идентично съдържание на
условие № 1 от решението: преди реализация на инвестиционното предложение да се
предприемат стъпки за издаване на необходимите документи, във връзка с
изискванията на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите . Посочените норми касаят
разрешително за водовземане
и разрешително
за ползване на воден обект, които са цитирани много общо,
макар че обхващат различни хипотези.
На 15.07.2022г. е извършена проверка на обекта – рибарник, който вече бил
реализиран. Констатирано е при проверката, че е изграден рибарник (един басейн с
бетонни стени), който е запълнен с вода и зарибен. В задната част на рибарника били
изградени преливник и изпускател, които заустват в дере/канал, водещо към р. Ч.
Л., Констатирано било, че водозахранването на рибарника се осъществява по две
трасета: 1. Гравитачно - от два съседни рибарника, разположени каскадно един до
друг, които се захранват от селска чешма и 2. Посредством гумиран маркуч - от
преливника на каптажа на разположената в близост селска чешма. На проверяващите
било представено разрешение за строеж №25/10.09.2013г. на главния архитект на
Община Д. м.. Установено било, че В. Илиев не е предприел стъпки по издаване на
изискуемото разрешително от Басейнова Дирекция
по реда на ЗВодите, поради което не е представил на проверяващите документи,
доказващи изпълнението на Условие № 1 от Решение № РУ-1-ПР/2012г. за
преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на Директора на РИОСВ –
Русе. Именно поради това било издадено и НП. Едва в хода на съдебното дирене
чрез разпита на проверяващите съдът е установил, че се касае за липсващи
разрешителни за ползване на води и заустване на воден обект, издавани от
Басейнова дирекция „ Дунавски район“ гр.Плевен, които са необходими преди
започването на фактическото изграждане на рибарника, т.е преди издаването на
разрешението за строеж.
Въззивната инстанция е приела, че
при съставянето на актът за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са предпоставка за отмяна на НП, а именно, че от
описанието на нарушението не било ясно какви стъпки следва да са били
предприети и какви са били нужните документи и обвинението е неясно и
неконкретно, а само общо формулирано, съществено нарушение досежно непосочване
на датата на нарушението, а само тази на установяването.Развити са съображения,
че след издаденото разрешение за строеж, който е стабилен и влязъл в сила
адм.акт , обекта е реализиран. Направен е извод с оглед посочените за нарушени
норми от ЗООС ,че нарушението е било осъществено най-късно до 10.09.2013г.-
датата на издаване на разрешението за строеж,като инвестиционното намерение е
вече осъществено и е отхвърлена тезата, че нарушението е извършено/ довършено/
на 15.07.2022г./ датата на проверката/. Направен е извод за изтекла абсолютна
погасителна давност , както по чл.34 ал.1 ЗАНН, така и тази по чл.81 ал.3
вр.чл.80 ал.1 т.5 НК. С тези мотиви РС-Бяла е отменил издаденото НП
Административният съд споделя постановения краен резултат, довел до отмяна
на НП и частично изложените в съдебния акт мотиви за незаконосъобразност на наказателното
постановление, като намира за необходимо да допълни следното:
Следва да се отбележи, че е налице влязло в сила Решение № РУ-1-ПР/2012г.
за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на Директора на РИОСВ -
Русе. Съгласно Условие № 1 от Решението преди реализация на инвестиционното
предложение възложителят е следвало да предприеме стъпки за издаване на
необходимите документи, във връзка с изискванията на чл. 44 и чл. 46 от Закона
за водите. Налице е влязло в сила и предписание с идентично съдържание с
адресат ответника по жалбата.
Не е спорно, че видно от показанията на проверяващите липсват разрешителни
от Басейнова дирекция „ Дунавски район“ гр.Плевен за ползване и заустване на воден обект
изискуемо по силата на чл.46 т.2 ЗВ за аквакултури
и свързаните с тях дейности. Макар и недостатъчно ясно
условието № 1 и даденото предписание с идентично съдържание, в настоящото производство или въззивното
такова е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за
валидност, на влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието
неизпълнение е наложена санкцията по чл. 166, т. 2 от ЗООС.
Липсва спор, че ответника по жалбата не се е
снабдил с необходимите разрешения, преди реализиране на инвестиционното си
намерение, което е и съдържанието на условието и на предписанието, но налице е
влязло в сила разрешение за строеж , а съгласно чл.82 ал.5 ЗООС влязлото в сила решение по ОВОС е задължително условие за разрешаването на
инвестиционното предложение по реда на специален закон- ЗУТ, като органът по разрешаването / Гл.архитект/ се съобразява с характера на решението,
отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, т.е условието за издаване на
разрешението за строеж и вече фактически реализираното изграждане на рибарника
е игнорирано от главния архитект на община Д. м. по негови съображения, а не от
адресата му.Тази норма не вменява задължение към ответника по жалбата и не може
той да е субект на това нарушение.
Водовземането
съгласно дефиницията, дадена в пар.
1, т. 4 ДР на ЗВ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от
водните обекти, а ползването съгласно пар.
1, т. 25 ДР на ЗВ е всяка дейност във водния обект, която е свързана с
отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на
водите. Такива изводи в НП липсват.
Законосъобразни са изводите на РС-Бяла ,че с оглед съдържанието на
условието бездействието по изпълнението му приключва към момента на издаване на
разрешението за строеж и всички давностни срокове са изтекли.
Тук е мястото да се посочи , че е нарушен чл.46 т.2 от ЗВ към датата на
проверката, тъй като реално се извършва ползване на воден обект без надлежно
разрешително, което е основание за санкциониране по чл.200 ал.1 т.2 ЗВ , но
издаването на НП не е от компетентността на касатора, а от директора на
Басейнова дирекция.Некомпетентността
на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева,
териториална или по степен, винаги е основание за неговата незаконосъобразност до степен на нищожност.
Настоящият съдебен състав на основание нормата
на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение
мотиви на Русенски районен съд констатираните съществени процесуални нарушения в
проведеното административно-наказателно производство, които водят до
незаконосъобразност на санкционния акт.
Оспореното решение е вадлидно, допустимо и правилно и следва да се остави в
сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на ответника
по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в касационното производство в договорения и
изплатен размер от 500лв., чийто размер, е съответен на разпоредбата на чл.8
вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения и възражението за
прекомерност не е основателно. Тук е мястото да се посочи, че касатора не е
направил своевременно пред въззивната инстация възражение за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение, което е обсъдено в оспореното решение.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
36/ 07.03.2023г. по а.н.д.
21/2023г. на РС-Бяла
ОСЪЖДА РИОСВ-Русе да заплати на В.И.И. ЕТН ********** ***
сумата от 500лв., представляващи разноски за заплатено адв.възнаграждение в
касационното производство
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.