О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Д., 10.04.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

разгледа докладваното от съдията НЧД № 358 по описа на Д.ки районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство по делото е образувано по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК по жалба от Я.Н.С. /в качеството на пострадал по ДП № 146/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР гр. Д./ срещу Постановление от 09.03.2020 г. на РП - Д. за прекратяване на наказателното производство по делото, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК за това, че на 28.01.2019 г. в гр. Д., ул. „***, в немаловажен случай, самоволно, не по установения от закона ред е осъществено едно оспорвано от другиго – Я.Н.С. ***, свое действително или предполагаемо право на прекъсване и прекратяване на водоподаване към жилищна сграда в гр. Д., ул. „****.

            С жалбата се иска постановлението да бъде отменено с доводи, че в случая не се касае за маловажен случай, в резултат на което се налага изводът, че не е приложен правилно материалният закон. Отделно от това не се споделят и съжденията на прокурора за стойността на причинените с деянието вреди, доколкото по делото не е назначавана и изготвяна оценъчна експертиза в този смисъл.

Жалбата е допустима като подадена от заинтересовано лице и в законоустановения седемдневен срок.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

С постановление от 07.02.2019 г. на РП – гр. Д. е било образувано досъдебно производство за това, че на 28.01.2019 г. в гр. Д., ул. „***, в немаловажен случай, самоволно, не по установения от закона ред е осъществено едно оспорвано от другиго – Я.Н.С. ***, свое действително или предполагаемо право на прекъсване и прекратяване на водоподаване към жилищна сграда в гр. Д., ул. „*** - престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

По делото са разпитани множество свидетели, както и изискани и приложени са документи относно предмета на спора, като няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

След извършване на всички необходими и достатъчни според прокурора процесуално-следствени действия по разследването и след анализа на същите, с Постановление от 09.03.2020 г. РП – гр. Д. е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 146/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Д., образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да прекрати наказателното производство, видно от обжалваното постановление, прокурорът от РП – гр. Д. е приел, че „в условията на възникнал спор за имуществено право на практика Б. С. е осъществил самоуправно оспорваното му право да преустанови водоподаването, каквото е изпълнителното деяние по чл. 323, ал. 1 от НК”.

На следващо място, прокурорът излага доводи, че: „За да бъде престъпление, което по принцип е резултатно, самоуправството обаче трябва да не представлява маловажен случай. В тази връзка и с оглед предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК, решаващ критерий в съдебната практика за преценката дали самоуправството представлява немаловажен случай е вредата от него да е на стойност над три минимални работни заплати. В случая това условие не е налице....минималната заплата към момента на довършване на деянието е 560 лв. Т. е. за да бъде съставомерно инкриминираното деяние, вредата от него е следвало да надхвърля сумата от 1680 лв., а в случая тя е установена на около 1 300 лв., предвид представените от св. З. Д. доказателства за направени разходи за ново свързване към мрежата на „ВиК” АД - Д.”.

Решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство обаче е сторен в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. В конкретния случай това не е сторено.

В обстоятелствената част на постановлението, прокурорът е описал фактическа обстановка, в началото на която е посочил обстоятелства около това, че: „На 23.01.2019 г. св. С. е уведомил С., че ще подменя тръбите в неговата маза, от където минавали и тръбите за къщата на св. С., тъй като тръбите са ръждясали и по тази причина ще бъде прекъснато водоподаването към имота му. На място имало и работници. На 28.012019 г. водоподаването към дома на св. С. на практика било спряно”.

След това обаче вместо да продължи да описва каква фактическа обстановка е била установена в резултат на разследването в конкретика досежно престъплението, за което се води производството, прокурорът е пресъздал свидетелските показания на разпитаните лица по делото – св. С., св. С., св. Д. М. и св. Г. Г., като накрая посочил, че св. З. Д. – зет на св. С., е направил разходи за около 1200-1300 лева, видно от представените фактури, като в резултат на това на 25.02.2019 г. водоподаването в имота било подновено.

Така описаната фактическа обстановка обаче е крайно недостатъчна за настоящия съдебен състав, за да се прецени законосъобразността и правилността на обжалваното постановление за прекратяване.

За съда не е ясно как прокурорът от така приетата и описана фактическа обстановка, е извел категоричният извод, че С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението „самоуправство”, но е приел, че случаят е маловажен. Никъде прокурорът не е описал установено ли е в резултат на разследването и събрани ли са доказателства за наличие на спор между страните по повод действително или претендирано субективно право. В тази насока няма никакви данни, изложени в прокурорския акт, доколкото в същия само е посочено, че на 23.01.2019 г. С. е уведомил С., че ще подменя тръбите. От така посочените фактически обстоятелства не се установява, че С. самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право. В поднадзорния акт не са изложени факти и обстоятелства, установени в хода на разследването по делото, относно установения от закона ред, който е следвало да бъде спазен, за да се прецени поведението на дееца, т. е. дали същото е самоволно или не.

Не става ясно прокурорът кои свидетелските показания е кредитирал и е стигнал до правния извод, че С. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението „самоуправство”, ако коментира, че „изпълнителното деяние изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на подсъдимия /в т. см. Решение № ..../”.

Ето защо, липсата на приета от прокурора фактическа обстановка и липсата на подробен анализ на доказателствата, която я подкрепят, прави невъзможно настоящият съдебен състав да прецени правилни ли са изводите в постановлението съобразно принципа на вземане на решенията по вътрешно убеждение.

Според настоящия съдебен състав, ако прокурорът възприеме, че е налице някое от основанията на чл. 243 НПК за прекратяване на наказателното производство, то трябва ясно и категорично да установи и опише фактическата обстановка и ако на база тази обстановка приеме, че деянието е несъставомерно, да изложи как е формирал извода си – дали то е такова от обективна страна и кои елементи от обективната страна на деянието липсват или то е несъставомерно от субективна страна и защо е възприел това или пък не е установено авторството на деянието и кои са съображенията му за това. И едва след това да изложи съображенията си за наличието или липсата на маловажен случай.

Правните анализи на прокурора навеждат съда към извода, че според държавното обвинение са събрани доказателства, уличаващи С. като автор на престъплението, за което се води делото, но поради стойността на вредите от него, наказателна отговорност спрямо него не следва да бъде ангажирана.

В този смисъл съдът споделя доводите на жалбоподателя, че доколкото в хода на производството по делото не е била назначавана, респ. изготвена Съдебно-оценъчна експертиза, то са необосновани изводите на прокурора за стойността на направените разходи само въз основа на представени писмени документи от св. Д.. Още повече, че сам прокурорът в акта си е лаконичен, че разходите са „в размер около 1200-1300 лева”. Видно от показанията на св. Д., той също е уклончив по въпроса, като сочи, че „имам и други дребни разходи извън фактурите, но не мога да ги посоча с точност”.

Ето защо, съдът не приема за обоснован правния извод на прокурора за стойността на вредите, респ. за наличие на маловажен случай.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че липсата на приета фактическа обстановка в резултат на дължимия анализ на доказателствата в разглеждания случай прави постановлението на прокурора необосновано и само на това основание – подлежащо на отмяна по реда на съдебния контрол.

Едва след като прокурорът изложи надлежно установена фактическа обстановка, както и дължимия анализ на доказателствата, въз основа на които е формирал вътрешното си убеждение /така както повелява разпоредбата на чл. 14 от НПК/, може да се обсъжда правилността на направените от него изводи.

Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено, а делото върнато на РП – Д..

            Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 4 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – гр. Д. от 09.03.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 146/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Д., образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

            ВРЪЩА досъдебно производство № 146/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Д. на Районна прокуратура гр. Д. с оглед изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд - Д..

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Д. Р. П. и Я.Н.С..

                                                                                   

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                            /Галя Митева/