РЕШЕНИЕ
№ …………../ …..09.2019 г.
Гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ЧЕТВЪРТИ „Г“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТАНЯ ОРЕШАРОВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ:
|
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА мл. съдия ИВА НЕШЕВА |
като
разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно частно гражданско дело № 11968 по описа за 2019
година, като взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.
Делото
е образувано по частна жалба на застрахователно акционерно дружество З. „Б.И.“
АД срещу разпореждане от 18.07.2019 г. на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.П.,
по изпълнително дело № 20199210400928, с което
молбата на длъжника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до
минималния размер от 200 лева е оставена без уважение.
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
постановление. Излагат се доводи, че представителят на взискателя е предприел
единствено действия по образуване на изпълнително производство чрез подаване на
молба, поради което присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело в присъдения размер е прекомерно и следва да се редуцира до
предвидения в т. 1 от чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. размер от 200 лева. Сочи
се също, че не са представени доказателства за реалното плащане на уговореното
възнаграждение. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.
Взискателят А.Х.Р.оспорва
частната жалба. В депозирания от него отговор, подаден чрез адв. М.Н., се
излагат доводи за правилността на обжалваното разпореждане. Поддържа, че са
налице предпоставките за присъждане на пълния размер на претендираното
адвокатско възнаграждение, тъй като още с депозиране на молбата за образуване
на изпълнителното дело взискателят е посочил способ за изпълнение, а именно –
запор на банкови сметки. Поради липсата на авоари по сметките на дружеството
взискателят поискал изпълнението да се насочи към движимото имущество на
дружеството. Тази активност според взискателя надхвърля подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело, поради което и според него правилно ЧСИ не е
намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Постъпило
е и становище на ЧСИ С.П., според което жалбата е неоснователна. Като доводи за това са
изтъкнати, че действията на взискателя надхвърлят подаването на молба за
образуване на изпълнителното дело, като е подал и молба за насрочване на опис
на движими вещи, собственост на дружеството – длъжник, в резултат на което и
същото е подало молба за разсрочване на дълга, с която е предложен погасителен
план за доброволно изплащане на задължения. Сочи се и, че в случая са
представени доказателства за плащане на адвокатския хонорар, който е уговорен съобразно
основните принципи на договорното право, а именно – свобода на договаряне и
автономия на волята. Поради изложеното счита, че жалбата е неоснователна и
предлага същата да бъде оставена без уважение.
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК.
При
служебната проверка за редовност на въззивната жалба се установява, че същата
отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4
и 7 и чл. 261 ГПК.
Съгласно
чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния
изпълнител е валиден и допустим.
Като се запозна с материалите по
делото съдът намира следното за установено от фактическа страна:
Изп.
дело № 20199210400928 по описа на ЧСИ С.П. е образувано по молба вх. № 13794/03.07.2019
г. /л. 1 от изп. дело/ от А.Х.Р.и въз основа на изп. лист от 27.06.2019 г.,
издаден по т. дело. № 199/2017 на ОС Пловдив, с който дружество З. „Б.И.“ АД е
осъдено да заплати да заплати на А.Х.Р.сумата
от 60 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на З.А.Р.на 04.07.2015 г., причинена следствие на ПТП, осъществило се на същата
дата, ведно със законна лихва от 24.03.2017 г. С молбата е посочен и способ за
изпълнение, като се отправя искане за налагане на запор на банковите сметки на
дружеството.
Процесуалното
си представителство по изпълнителното дело взискателят е възложил на адв.М.Н., като е заплатил в брой възнаграждение от 2945 лева, което се установява от
представения договор за правна защита и съдействие - л. 3-4 от изп. дело/.
С
постановление от 03.07.2019 г. е образувано изпълнителното дело, наложен е и
запор на банковите сметки на дружеството, както и е наредено изпращането на
покана за доброволно изпълнение до длъжника. На същата дата са изпратени и
запорни съобщения до съответните банкови институции.
Поканата
за доброволно изпълнение на вземането по изпълнителен лист от 03.07.2019 г. е била
връчена на жалбоподателя на 04.07.2019 г. В поканата е посочено, че към дата
03.07.2019 г. дължи следните суми: 60 000,00 лева - главница, ведно със сума в размер на 15 201,40 лева –
законна лихва от 24.03.2017 г. до 17.07.2019 г., 2945 лева – разноски по изп.
дело; такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 5299,36 лева.
С
молба, изпратена на 05.07.2019 г. и получена на 07.07.2019 г., длъжникът е
направил възражение срещу размера на разноските за адвокатски хонорар на
взискателя като прекомерно завишен за горницата над 200,00 лева.
С
разпореждане от 18.07.2019 г. частният съдебен изпълнител е отказал да намали
размера на адвокатското възнаграждение, като е оставил без уважение молбата на З.
„Б.И.“ за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
поради прекомерност.
С
молба от 25.07.2019 г. взискателят моли предвид липсата на парични средства по
наложените запори, както и липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение,
да бъде насрочен опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се
на адреса на управление на дружеството.
Видно от призовка за принудително изпълнение, опис и оценка на
движимости, собственост на дружеството, е насрочен 20.09.2019 г. Призовката е
връчена на 31.07.2019 г. на служител при длъжника.
С
молба, постъпила на 29.08.2019 г. взискателят моли изпълнението да се насочи
към вземания на длъжника към „Е.Д.А.Г.“ ООД и Национално бюро за българските
автомобилни застрахователи.
На
29.08.2019 г. е депозирана молба от длъжника, в която е посочено, че предвид
получени запорни съобщения длъжникът предлага план за разсрочено плащане на
дълга.
С
разпореждане от 02.09.2019 г. ЧСИ П.е наложил запор на вземанията на
дружеството – длъжник спрямо посочените от взискателя трети за делото лица,
като на същите са връчени запорни съобщения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за основателна поради следното:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право
да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /така решение 393/15.05.2015 г.-гр.д.
5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Според
чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на
длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно
изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно
постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено
закононарушение.
Предпоставка
за уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК
винаги е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски.
Такова може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ / така т. 1
от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По делото се установи, че
процесуалното си представителство по изп. дело взискателят е възложил на
адвокат М.Н., като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
2945,00 лв. за образуване на изпълнително дело и осъществяване на процесуално
представителство по него. В договора за правна защита и съдействие е обективирана
и разписка за плащане на уговореното възнаграждение в брой. В този смисъл и
довода в жалбата за липса на доказателства за плащане на адвокатско
възнаграждение са неоснователни.
По
повод релевираното от жалбоподателя възражение съдът следва да прецени дали
това възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
В
хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя е депозирал още две молби, с които
моли изпълнението да бъде насочено към вземания на длъжника спрямо трети лица и
за насочване на изпълнението към движимото имущество, собственост на длъжника.
ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на жалбоподателя, на вземанията му
спрямо „Е.Д.А.Г.“ ООД и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, насрочена е и дата за извършване на опис и оценка на движими
вещи, собственост на длъжника.
Поради
това неправилно е да се приеме, че следва да се приложи чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г., според която за образуване на изпълнително дело адвокатското
възнаграждение е 200 лв. Предвид активното поведение на взискателя,
представляван от адв. М.Н., и липсата на доброволно плащане в срока за
доброволното изпълнение, правилно ЧСИ П.е приел, че не следва да се редуцира
възнаграждението до минималния предвиден размер за депозиране на молба за
образуване на изпълнителното дело.
В
случая ЧСИ П.правилно е определил разноски за адвокатско възнаграждение в
пълния претендиран от взискателя размер. Уговореното и платено адвокатско
възнаграждение не надвишават и минималното предвидено в т. 1 и 2 на чл. 10 от
Наредбата, поради което и възнаграждението не се явява прекомерно.
Доводите
за неприложимост на т. 2 на чл. 10 от Наредбата са неоснователни. Посочената
разпоредба касае процесуално представителство по изпълнителното дело извън
подаване на молба за образуване, а както беше посочено участието на
представителя на взискателя в настоящия случай не е сведено до подаване на
молба за образуване на изпълнително дело и вземането не е погасено в срока на
доброволно изпълнение.
Ето
защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и че следва да бъде потвърдено
обжалваното разпореждане на ЧСИ.
Относно разноските:
При
този изход на спора разноски жалбоподателят няма право на разноски, каквито е
претендирал.
Така мотивиран, Софийският градски съд, ЧЕТВЪРТИ
„Г“ въззивен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на З. „Б.И.“ АД срещу Разпореждане от
18.07.2019 г. на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.П., с рег. № 921 на КЧСИ по
изпълнително дело № 20199210400928, с което
молбата на длъжника З. „Б.И.“ АД за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение до минималния размер от 200 лева е оставена без уважение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.