Р Е Ш Е Н И Е
№ 65 11.03.2019г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети декември две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: М.Б-Г.
секретар: Р.М.
като разгледа докладваното от съдия
Б-Г. гражданско дело № 689 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба на "В.И
К." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител –
гл.юрк.Д.З. против „А.К.С.” ЕООД с ЕИК ****, с адрес: *** ****, КК С. б.-З.,
кв.Ч., к-с „М.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя А.К.У.,
с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че дружеството е завело
ч.гр.д. № ****по описа на РС-гр.Н., по което е издадена заповед за изпълнение
срещу ответната страна „А.К.С.” ЕООД за сумата в размер на 1105,52 лева /хиляда сто и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
стойността за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.06.2015г.
до 26.06.2017г., с отчетен период по фактури от 26.09.2014г. до
23.05.2017г., сумата в размер на 184,53 лева
/ сто осемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.07.2015г. до
02.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
подаване на заявлението – 04.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
По същото дело ответното дружество е депозирало в срок възражение срещу заповедта.
Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е
предявил иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответното
дружество, че същите им дължат сумата в размер на 1105,52 лева /хиляда сто и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
стойността за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.06.2015г.
до 26.06.2017г., с отчетен период по фактури от 26.09.2014г. до
23.05.2017г., сумата в размер на 184,53 лева
/ сто осемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 26.07.2015г. до
02.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
подаване на заявлението – 04.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, както и за изискване и
прилагане, като доказателство на ч.гр.д. № ****по описа на РС-гр.Н.. Молят да
бъде призована, като свидетел „отчетник измервателни уреди” – И.С.Г., на адреса
й по месторабота, с чийто показания ще установяват реда на отчитането на
измервателните устройства и осигуряването на достъп на отчетниците, както и
други обстоятелства във връзка с отчитането. Претендират присъждане на
заплатените по заповедното производство разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло претенцията по размер, както
и начина на формиране на размера и този на претенцията за лихви. Твърди, че
ответното дружество няма неизплатени задължения към „ВК.” ЕАД Бургас, а
напротив има надвнесени суми. Сочат, че неколкократно оспорвали издадените фактури,
със запитване на какво се дължат начислените суми, на което не получавали никакъв
отговор. Твърдят, че в никоя от издадените фактури не било отбелязано, че имало
просрочени задължения. Сочат, че сумата в размер на 1290 лева, която била внесена
като аванс, при откриване на партидите, но била компенсирана от ищеца на 06.01.2011г.,
неизвестно на какво основание и с какво. В тази връзка твърдят, че партидите на
ответното дружество били открити от инвеститора на Апартхотела М.на 17.09.2010г.,
с поставяне на водомери от ВК. Б.в апартаментите на ответника, когато летният сезон
бил приключил и нямало никакво потребление на вода до началото на месец Юни 2011г.,
с изключение на апартамент № 12, за който, на 23.05.2012г. по фактура с номер ****,
на ВК. Б.била платена сумата в размер на 165,56 лева. Ответникът твърди, че изпратили
до ВК. Б.писмо, с цел да получат обратно надвзетите суми, заедно с начислена законна
лихва, позовавайки се на чл.4, точка 3 от Общите условия (ОУ) на оператора, но вместо
това, през месец юли 2015г. ВК. - Б.подали искова молба, въз основа на която било
образувано гр.д. № 507/2015г. по описа на РС-Н.. С Решение № IV-61 от 13.06.2016
година по в.гр.д. № 364/2016г. по описа на ОС-Б.бил отхвърлен иска на ВК. - Б.срещу
ответното дружество. Независимо от това се твърди, че ВК. - Б.не се е съобразил
със съдебното решение, игнорирал и факта, че има надвнесени от ответното
дружество суми. Ответникът твърди, че общо
изплатената от тях към ВК. - Б.сума в размер на 3878,00 лева не съответствала
на реално изразходено количество вода, предвид показанията на водомерите
на ответното дружество, отчетени на 23.05.2017г. Твърдят, че от ВК. Б.не били спазени
общите им условия по чл.71, ал.3 от Наредба № 4, тъй като между страните нямало
валидно сключен договор. Ищецът нямал и твърдения, защото считал ответника за свой
потребител единствено и само поради правата му на собственик върху недвижимия ми
имот. Въпреки това, ответникът твърди, че добросъвестно и доброволно изплащал сумите
по фактурите, които не получавал. Обаждал се в касата на ВК. в Н., от където
получавал информация за дължимите суми. Твърдят, че по делото няма и доказателства
по реда на чл.23, ал.1, т.3 и ал.4 от ОУ на ВК. - Бургас, от които да се установи
начина и датите за отчитане на водомера в отсъствие на ответника или в негово
присъствие, нито протокол по чл.24, ал.3 и ал.4 от Общите условия за необоснован
отказ на достъпа до водомерите за исковия период. Твърдят, че никога до сега не
е имало отчитане на показанията на водомерите на ответното дружество от ВК.-Б.през
месеците май, юни, юли и октомври. Сочат, че показанията на водомерите на
ответното дружество се отчитали от инкасаторка на ВК. Бургас, всяка година в края
на месец септември. Не било ясно, по какъв начин бил отчетен водомера и издадена
от ВК. Б.фактура с № ****+ от 25.06.2015г. на сума в размер на 23.52лв. и то само
за един от 10 обекта на ответника. На последно място, ответникът твърди, че през
месец август 2014г., ВК.-Б.издали нови Общи условия, като неоснователно и без предварително
уведомление са упражнили правото си да променят цените на водата. До 31.07.2012г.
таксувано е по 1.03лв. за м3 вода, от 01.08.2012г. - по 1.10лв. за м3 вода, от 01.06.2016
- по 1.14лв. за м3 вода. Сочи се също, че изплатените от
ответника фактури не били приложени към делото от ВК. - Бургас. Предвид
гореизложеното молят съда да отхвърли, като неоснователни предявените от „ВК.”
ЕАД –Б.искове. Правят искане за задължаване на ищеца да представи доказателства,
с какво е компенсирана авансово внесената сума към оператора в размер на 1290
лева, както и да отговори по какъв начин е отчетен водомера и е издадена фактура
с № ****+ от 25.06.2015г. на сума в размер на 23.52лв. Правят искане за
допускане на съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която да изчисли надвнесените
суми от ответното дружество към ВК. Бургас, ведно със съответната лихва.
С
подаденият писмен отговор, ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцовото
дружество, с петитум: да бъде осъдено ищцовото дружество „ВК.” ЕАД – гр.Б.да
заплати на ответника надвзетите суми при допуснати от ВК. грешки, съгласно чл.45 от Общите
условия на ВК. - Бургас, заедно с начислена законна лихва.
Наред
с горното, се моли съда да глоби ”ВК.” ЕАД Б.за неизпълнено съдебно решение по в.гр.д.№ 364/2016г.
по описа на Окръжен съд-гр.Бургас.
С Определение № 594
от 21.08.2018г., постановено по настоящото дело, съдът като взе предвид, че
предявения от ответното дружество насрещен иск страда от недостатъци,
изправянето на които ще доведат до забавяне на производството по настоящото
дело, отдели разглеждането на същия и указа да се докладва на Председателя на
РС-Н. за образуване на ново дело.
Процесуалният представител на
ищцовото дружество ”ВК.”
ЕАД Б.в съдебно
заседание поддържа изцяло заявените претенции против ответника. Представя нови
писмени и ангажира гласни доказателства, както и съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи. Претендират присъждане на разноски, за което
представят списък по чл.80 от ГПК.
За ответното
дружество „А.К.С.”
ЕООД в
съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени доказателства.
Оспорват ищцовите претенции, като заявяват, че са надвнесли суми в полза на ВК.
ЕАД-Б., поради което последните им дължат лихви за надвнесените суми. Наред с
това твърдят, че неоснователно и без предварително уведомление, ВК. ЕАД Б.са
променили цените на водата през месец август 2014г. Изпращат писмено становище
по съществото на спора.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице
с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между
страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който ищцовото дружество
се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена от ответника с абонатен
№ 225352. В подкрепа на това е и представеното по делото Заявление за откриване
на партида /л.20-21 вкл./. Видно от приложеното към настоящото производство
ч.гр.д. № 419 по описа за 2018г., РС-Н. е издал Заповед № 195 от 04.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника „А.К.С.” ЕООД, за сумата от 1105,52 лева, представляващи незаплатена стойност на доставена,
отведена и пречистена вода по издадени фактури за ползвани ВК. услуги за обект
с абонатен № 225352 за периода от 25.06.2015г. – 26.06.2017г., с отчетен период
по фактури от 26.09.2014г. до 23.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 04.05.2018г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 184,53 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 26.07.2015г. до 02.05.2018г.,
както и сумата от 75,80 лева,
представляваща направени по делото разноски, от които 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 25,80 лева – заплатена държавна такса.
По
делото са представени справки-извлечения на отчети с мобилно устройство
/л.10-19 вкл./, съдържащи показанията на отчетеното количество вода по партида
с абонатен № 225352.
Твърди
се от ответника, че сумите по всички издадени фактури за процесния период били
заплатени. В подкрепа на твърдението си представят разписка за заплатена сума
по фактура № ********** от 27.10.2014г. на стойност 455,69 лева /л.42/,
платежно нареждане за заплатена сума по фактура № ********** от 25.10.2013г. на
стойност 943 лева /л.43/ и касов бон от 17.09.2010г. за заплатена в полза на ВК.
ЕАД-Б.сума в размер на 1290 лева /л.46/. Заявяват, че са надвнесли суми, които
претендират да им бъдат върнати от ВК., заедно с начислената лихва.
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:
Искът
е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен
срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно
чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВК. услуги на потребителите от
ВК. оператор – „ВК.“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВК. услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите
условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен
и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им,
а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление,
в което да предложат различни условия. Видно от интернет страницата на „ВК.“ ЕАД-Б.,
Общите условия за предоставяне на ВК.
услуги на потребителите от ВК. оператор "В.и к." ЕАД ***, са приети с
Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г.,
и са влезли в сила от 29.09.2014г.,
поради което същите важат за всички потребители на вода и ВК. услуги, какъвто съгласно
чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По
делото не е оспорено от ответника, че е титуляр на партида с абонатен №225352, както
и че в притежаваните от него имоти - апартаменти с номера 4,9,10,12,13,34,36,52
и 54, находящи се в КК С. б. – з., кв.“Ч.“, к-с „М.“, бл.*, по отношение на
които се претендира незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВК.
услуги за периода 25.06.2015г. – 26.06.2017г., с отчетен период по фактури от
26.09.2014г. до 23.05.2017г., са регистрирани водомери. Не е спорен фактът, че имотите
са включени към водопреносната мрежа. Последното се потвърждава и от
изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която е дало заключение, че във всеки апартамент има монтиран водомер, който е
със заводска пломба, баркод и нормална пломба на ВК.. Вещото лице допълва, че
водомерите във всички апартаменти са в изправно състояние. Общо монтираните
водомери на клиент с абонатен номер 225352 са десет, по едни във всеки
апартамент. Представената от вещото лице Д. Таблица № 1, съдържаща данни за
общото изразходено количество вода за отчетния период от 26.09.2014г. до
23.05.2015г., ведно с електронните карнети на всеки апартамент за процесния
период по партида на потребителя №225352 установяват факта на доставянето и надлежното
отчитане на количествата потребена вода. С оглед на това съдът намира, че в качеството
му на потребител, за ответникът е възникнало задължението да заплаща стойността
на потребената вода.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че е заплатил сумите по
всички издадени фактури за процесния период. В тази връзка, видно от
изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
с извършените от ответника плащания, а именно – сумата от 1290 лева на
17.09.2010г., сумата от 943 лева на 17.12.2018г. както и сумата от 455,69 лева
от 23.12.2014г., са заплатени задължения към „ВК.“ ЕАД за периоди, предхождащи
процесния такъв, обстоятелство, което се установява и от съдържанието на самите
документи, представени от ответника /л.42, л.42, л.46/. Що се отнася до
процесните фактури с номера: ****+ от 25.06.2015г., ****от 26.10.2015г., ****от
25.10.2016г. и ****от 26.06.2017г., вещото лице Г. сочи, че същите са правилно
и хронологично отразени в счетоводните регистри на ищцовото дружество. Предвид това,
като съобрази представеното заключение по приетата ССчЕ, както и нормата на чл.182 ГПК, съдът приема, че представените документи представляват годно доказателствено
средство, че такова количество вода, описано във фактурите, е доставено реално на
ответника.
Неоснователни
са и възраженията на ответника, че неоснователно и
без предварително уведомление, ВК. ЕАД Б.са променили цените на водата през
месец август 2014г. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне
на ВК. услуги на потребителите от ВК. оператор – „ВК.“ ЕАД Бургас, „ВК.
операторите публикуват утвърдените от ДКЕВР цени, както и тези които ще се
прилагат, задължително в един централен и в един местен всекидневник, както и
на електронната страницата на ВК. оператора. Новите цени имат действие, без да е необходимо сключване на анекс или допълнително
съгласие на потребителя“.
След
като дружеството ищец е предоставило ВК. услуги, за същото е възникнало основанието
да търси тяхната стойност. Ответникът по спора не е ангажирал доказателства за плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимите суми в посочените размери за главница и
лихви, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск за сумата
от 1105,52 лева, представляващи незаплатена стойност на доставена, отведена и
пречистена вода по издадени фактури за ползвани ВК. услуги за обект с абонатен
№ 225352 за периода от 25.06.2015г. – 26.06.2017г., с отчетен период по фактури
от 26.09.2014г. до 23.05.2017г.
Като
не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в положението
на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане на
обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването
на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.07.2015г. до
02.05.2018г., възлизащи общо в размер на 184,53
лева.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, заявени в списък
по чл.80 ГПК /л.168/, както следва: държавна такса - 75,00 лева, ССчЕ – общо 260 лева, СТЕ – 280 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 150 лева, както и заплатените по заповедното
производство разноски – общо 75,80 лева,
т.е. в общ размер на 840,80 лева /осемстотин и четиридесет лева и
осемдесет стотинки/.
Без
уважение следва да се остави искането за присъждане на разноски за свидетели
общо в размер на 30 лева, тъй като същите не са изплатени на явилите се
свидетели и подлежат на връщане.
Мотивиран
от горното, Н.ският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ищеца "В.И К." ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., че ответникът „А.К.С.” ЕООД с
ЕИК ****, с адрес: *** ****, КК С. б.-З., кв.Ч., к-с „М.”, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.**, представлявано от управителя А.К.У., дължи на ищеца сумата в размер на 1105,52
лева /хиляда сто и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща стойността
за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.06.2015г. до
26.06.2017г., с отчетен период
по фактури от 26.09.2014г. до 23.05.2017г., сумата в размер на 184,53 лева / сто осемдесет и четири
лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода от 26.07.2015г. до 02.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението
– 04.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са
присъдени с издадена Заповед № 195 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ****по описа на РС-Н..
ОСЪЖДА „А.К.С.” ЕООД с ЕИК ****, с адрес: *** ****,
КК С. б.-З., кв.Ч., к-с „М.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от
управителя А.К.У. да заплати на "В.И К." ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 765 лева /седемстотин шестдесет и пет
лева/, представляващи заплатени разноски в производството по чл.422 от ГПК и
сумата общо в размер на 75,80 лева
/седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ - сторени разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: