№ 620
гр. Пазарджик, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220103171 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 от СК – спор за родителски права.
Ищцата В. Д. С. твърди, че с ответника И. С. И. са родители на
ненавършилите пълнолетие деца Б. И.а И.а, родена на ****** г., и Б. И. И.,
роден на ***** г. Около шест месеца след раждането на второто дете с
ответника се разделили окончателно. Още преди това той се дезинтересирал
от децата, не давал пари за издръжката им, заживял с друга жена и
преустановил контактите с децата. Заявява, че има условия и възможност да
отглежда децата, а ответникът не може и не желае да се грижи за тях. Поради
това моли да бъде постановено решение, с които да й бъде предоставено
упражняването на родителските права, да бъде определено местоживеенето
им при нея, да бъде определен режим на лични отношения с бащата и същият
да бъде осъден да заплаща месечна издръжка от 250 лв. за всяко от децата, в
т.ч. за минало време – за една година преди датата на подаване на исковата
молба. Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. С. И. чрез особения си
представител адвокат С. намира исковете за допустими, а по същество за
неоснователни. Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са родители на малолетните деца Б. И.а И.а, родена на ******
г., и Б. И. И., роден на ***** г.
Свидетелят И. Д. А., без родство със страните, установява, че живее в с.
1
Сарая и познава страните. Те били разделени от две години. Имали две деца.
От раздялата им децата живеели с майка си в дома на нейните баба и дядо в с.
Сарая. Бащата бил в Испания. Не се интересувал от децата. Не говорел с
майката. Обаждал се по телефона само на дъщеря си. Не изпращал пари за
издръжката им. Не се бил прибирал в България.
Свидетелят А. А. Т., без родство със страните, установява, че живее в с.
Сарая и познава страните от 7-8 години. В момента те не живеели заедно.
Били разделени от две години. Двамата имали две деца – на 3 и на 11 години.
Децата живеели при майката в къщата на баба й и дядо й. Откакто страните
били разделени, бащата не се бил прибирал от чужбина и не бил изпращал
пари на децата. Майката работела на полето за 40-50 лв. надник. Баба й и дядо
й й помагали в отглеждането на децата.
Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик
след раздялата между родителите основаните грижи за децата се полагат от
майката. Задоволени са основните им потребности от храна, облекло, здравни
грижи и образование. В грижите за децата майката може да разчита на помощ
и подкрепа от баба си и дядо си З. и Н. С.. Децата имат избран личен лекар с
лекарска практика в с. Драгор. Жилището, в което се отглеждат двете деца, е
собственост на бабата и дядото на майката. Представлява двуетажна къща, в
която майката, двете деца, бабата и дядото обитават първия етаж, състоящ се
от кухня, две спални и санитарно помещение. Отоплява се с климатици.
Предоставя добри хигиенно-битови условия. Майката работи на частно в
сферата на земеделието с дневна надница е в размер на 40 лв. Семейството е
подпомагано по реда на чл. 7 от ЗСПД. Майката има три сестри и един брат, с
които поддържа много добри отношения. През учебната 2022/2023 г. Б. е
ученичка в 4 клас в ОУ „********“ в с. Сарая. Посещава редовно и с желание
училище. Има отлични оценки. Няма проблеми с дисциплината. Б. е записан в
първа група на ДГ „В.“ в с. Сарая. Посещава редовно детска градина.
Социално проучване на бащата не е направено, тъй като по информация на
кмета на с. Сарая, същият от години не живее в селото.
Изслушана по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК
ищцата заяви, че според нея е по-добре тя да гледа децата, защото откакто е
забременяла ответникът заминал за Испания, живеел на семейни начала с
друга жена и не искал да поеме грижите за децата.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за
определяне на мерки относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката, в т.ч. иск по чл.
149 от СК за издръжка за минало време на ненавършили пълнолетие деца,
родени от съвместното съжителство на страните.
Исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК представляват спорна
съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по
2
целесъобразност, изхождайки от интересите на ненавършилите пълнолетие
деца във всеки конкретен случай, като взема предвид възрастта на децата и
пола им, възможностите на родителя да полага грижи за тях, битовите
условия, при които ще бъдат отглеждани децата, социалното обкръжение,
възможността за помощ от трети лица при отглеждане на децата, доходите и
имуществото на родителя, моралните качества, привързаността към децата и
други обстоятелства от значение за отглеждането на децата.
Като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира, че в интерес на децата е родителските права да бъдат
предоставени за упражняване на майката и местоживеенето на децата да бъде
определено при нея. За този извод определящи са преди всичко ниската
възраст на децата, нуждата от непосредствена майчина грижа и
обстоятелството, че майката непрекъснато е осъществявала грижите за децата
от раждането им до момента. С предявяване на иска майката е заявила
готовност да упражнява родителските права, което е указание за сериозна
загриженост за децата и желание да изпълни родителския си дълг. Тя
разполага с необходимите жилищно-битови условия за отглеждане на децата
в дома на баба си и дядо си. С тяхна помощ, в т.ч. финансова, е в състояние да
осигури всичко необходимо за нормалното физическо, психическо и
социално израстване на децата. Трудово ангажирана е, макар и на
непостоянна работа, и е в състояние да посреща нуждите на децата. От
изготвения по делото социален доклад се установява, че полага адекватни
грижи за децата, задоволява потребностите им, стимулира образованието им,
не пренебрегва здравните им нужди, поддържа добри взаимоотношения с
разширеното семейство. Бащата от своя страна проявява безпричинна
незаинтересованост към децата, заминал е за чужбина, като е изоставил
грижите за децата и не се е прибирал в България, не се интересува от здравето
и потребностите на децата, осъществява само спорадични контакти с
голямото дете по телефона и не участва в издръжката им. Не е заявил
претенция да отглежда децата, като упражнява родителските права, което
свидетелства за нежелание да изпълнява родителските си задължения и
поставя под съмнение годността му да поеме грижите за децата.
На бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с децата, съобразен преди всичко с необходимостта от
поддържане на емоционалната връзка между тях и недопускане на
отчуждение в отношенията им. Поради това контактите между бащата и
децата следва да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспИ.е и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и чрез телефонни
разговори веднъж седмично.
Бащата дължи на децата ежемесечна издръжка, чийто размер следва да
се съобрази с нуждите на децата и възможностите на родителите, а
минималният й размер не може да бъде по-нисък на една четвърт от размера
на минималната работна заплата съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от СК. Детето Б. е
3
в училищна възраст, а детето Б. посещава детска градина. Обичайните им
нужди включват основно разходи за облекло, храна, учебни материали, отдих
и развлечение според възрастта. Няма данни децата да имат специални
потребности или дарби, които да изискват разходи, по-големи от обичайните,
нито да страдат от сериозно или хронично заболяване, изискващо
скъпоструващо лечение. Като отчете тези обстоятелства и взе предвид
същественото изменение в социално-икономическата обстановка в страната
през последната година и значителното повишение на необходимите средства
за издръжка на едно лице съдът намира, че необходимите средства за
посрещане на основните потребности на детето Б. са в размер около 400 лв.
месечно, а за детето Б. в размер на 350 лв. месечно. Тази издръжка съгласно
чл. 143, ал. 1 от СК следва да се разпредели между двамата родители според
възможностите им. Никой от родителите няма задължение да издържа други
ненавършили пълнолетие деца. И двамата са в трудоспособна възраст. Няма
данни да страдат от заболяване, което да им пречи да работят и да реализират
доходи от трудово възнаграждение. Майката е трудово ангажирана в
земеделието, а бащата трайно се е установил в чужбина, където също има
възможност да полага труд и да реализира дори по-високи доходи от майката.
Поради това и тъй като родителските права ще се упражняват от ищцата,
която ще поеме непосредствените грижи за децата и ежедневната им
издръжка, по-голямата част от паричната издръжка на децата следва да
осигурява от бащата, а именно 250 лв. месечно за детето Б. и 200 лв. месечно
за детето Б., дължима съгласно ППВС 5/1970 г. от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при забава съгласно чл. 146, ал. 1 от
ГПК. Останалите средства за издръжка на децата следва да останат в тежест
на ищцата, която има доходи от трудова дейност и също има задължение да
ги издържа. Няма причина бащата да бъде осъден да заплаща издръжка в по-
голям от този размер, тъй като това би било предпоставка за неоснователно
обогатяване на децата и стимулиране към разточителство и обществено
неполезен начин на живот.
Бащата следва да бъде осъден да заплати на децата и издръжка за
минало време, а именно за периода от 05.10.2021 г. до 05.10.2022 г. в размер
на 3 000 лв. за детето Б. (по 250 лв. месечно) и в размер на 2 400 лв. за детето
Б. (по 200 лв. месечно), тъй като ответникът нито е твърдял, нито е ангажирал
доказателства да е предоставял издръжка на децата след раздялата си с
ищцата.
Ищцата не е претендирала разноски, а и доколкото производството е по
спорна съдебна администрация разноски не следва да й се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 864 лв., а
на основание чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 3 от ГПК да възстанови
изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на особен представител в
4
размер на 300 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Б. И.а И.а, ЕГН ********** и Б. И. И., ЕГН ********** на майката В.
Д. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Б. И.а И.а, ЕГН ********** и Б.
И. И., ЕГН ********** при майката В. Д. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата Б. И.а И.а, ЕГН
********** и Б. И. И., ЕГН ********** и бащата И. С. И., ЕГН **********,
както следва: бащата може да вижда и взема децата всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспИ.е
и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както
и да осъществява телефонни разговори с тях веднъж седмично.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете Б.
И.а И.а, ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В. Д. С.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на
влизане в сила на решението до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при забава на всяко
месечно плащане, както и издръжка за минало време за периода от 05.10.2021
г. до 05.10.2022 г. в размер на 250 лв. месечно или общо 3 000 лв.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете Б.
И. И., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В. Д. С.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на
влизане в сила на решението до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при забава на всяко
месечно плащане, както и издръжка за минало време за периода от 05.10.2021
г. до 05.10.2022 г. в размер на 200 лв. месечно или общо 2 400 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка, в т.ч. за минало време за разликата над 200
лв. месечно до предявения размер от 250 лв. месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, ал. 2
и ал. 3 от ГПК И. С. И., ЕГН ********** от с. Драгор, общ. Пазарджик да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 864 лв. и възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която е присъдена издръжка.
5
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на ищцата чрез пълномощника й, на
ответника чрез особения му представител и на ДСП Пазарджик чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6