РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. гр. Хасково, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102025 по описа за 2021 година
Предявени са от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – гр.Пловдив,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив,
ул.“Христо Г. Данов“ № 37, против Б. Р. М., от с.*****, Община Минерални
бани, Област Хасково, искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.327, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД – за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. №
1127/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество било единственото,
притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на
топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив, в качеството си
на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни
Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, които влизали в сила без необходимостта от изрично писмено
приемане от потребителите. По силата на Раздел II от ОУ ищецът бил длъжен
1
да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване, а съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. *************, ответницата имала
качеството на клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ тя
имала задължението да заплаща месечните дължими суми за доставената
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Според предвиденото в клаузата на чл.35, ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок на задълженията си, клиентите на топлинна енергия
дължали на дружеството и обезщетение, в размер на законната лихва от деня
на забавата. В изпълнение на законоустановеното си задължение ищецът
разпределил за имота на ответницата топлинна енергия за отопление,
топлинна енергия за битово - гореща вода, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, както и услуга за дялово разпределение, за което му
била дължима сумата в общ размер на 334,80 лв., включваща главница в
размер на 304,81 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.05.2019г. - 30.04.2020г. и обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 02.07.2019г. - 19.04.2021г. в размер на
29,99 лв. Начислената на ответницата топлинна енергия била доставена и
разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове за неговото прилагане и по-специално разпоредбата на
чл.71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, като
доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчитало от
служители на търговеца, извършващ дяловото разпределение на топлинна
енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на
монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер. За събиране
на посочените по-горе суми ищецът депозирал пред Районен съд-Пловдив
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ч.гр.дело № 6568/2021г., но то било прекратено и
изпратено по подсъдност в Районен съд - гр.Хасково. В Районен съд–Хасково
било образувано ч.гр.дело №1127/2021г. по описа на съда, по което съдът
уважил заявленето и издал заповед за изпълнение на парично задължение.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ал.5 от ГПК, съдът указал на ищеца, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, който той предявил в срока по чл. 415 от ГПК с
настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да постанови
2
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата в размер на 304,81 лв. - главница, представляваща
стойността на разпределена в имота на ответницата топлинна енергия за
периода 01.05.2019г. - 30.04.2020г. и сумата в размер на 29,99 лв.-
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва
за периода 02.07.2019г. - 19.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски
в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата
молба. Такъв е постъпил от назначения й по делото особен представител,
който счита исковете за допустими, но частично неоснователни. Прави
възражение, че ответницата била собственик на 1/2 ид.ч. от процесния
топлоснабден имот, поради което и насочената срещу нея претенция следвало
да бъде в размер на 1/2 от претендираната сума. Сочи се, че след като
ответницата не е била намерена при многократното търсене, то тя очевидно
не живеела в пределите на страната, но въпреки това цялата претенция била
насочена срещу нея, но не и срещу втория съсобственик на имота. Освен това,
ответникът следвало да се възползва от възможността, предвидена в Раздел
ІХ, чл. 48 ал.1 т.1 и т.2 от ОУ и да спре топлоподаването към процесния имот,
за да бъде установено дали там действително се ползва топлоенергия и следва
ли да се начислява такава. В съдебно заседание се поддържа подадения
отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1127/2021г. по описа на Районен съд-
Хасково се установява, че е издадена Заповед № 143/31.05.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Б. Р. М. да заплати на кредитора „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД – гр.Пловдив, сумата 304.81 лева – главница, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. на
основание Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД във връзка с чл.150 и чл.153, ал.1 от
3
Закона за енергетиката, която топлинна енергия е доставена по партидата на
Б. Р. М., с клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на
потребление, находящ се в гр.*************, ИТН: 1955669, както и 29.99
лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2019г. до
19.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.04.2021г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Така издадената заповед е била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът
предявява настоящия иск в указания му едномесечен срок от съобщението за
това.
По делото са представени Препис- извлечение от сметка на Б. Р. М. за
сумата от 334.80 лева, издадено от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
Справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиент
№ ********** - Б. Р. М., за период на консумация от 01.05.2019г. до
30.04.2020г., и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба
съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.
Ишецът по делото представи също и Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 6, том I, рег. № 594, дело № 5 от 21.01.2008г. на Нотариус
Светлана Кирилова, с рег. № 001, район на действие – района на Пловдивски
районен съд, видно от който е, че ответницата Б. Р. М. и съпругът й Ш.Х.М.
са закупили недвижим имот, а именно: Апартамент № ********, находящ се в
гр.************* с площ от 79.10 кв.м., ведно с прилежащо избено
помещение № 36 със светла площ от 1.74 кв.м., ведно с 1.266 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж.
От процесуалния представител на ответницата бяха представени и
приети като писмени доказателства Справка за задължения към 29.07.2022г.
на абонатен номер 1955669 към „ЕВН България Топлофикация“ и Справка за
задължения към 04.10.2022г. на абонатен номер 1955669 към „ЕВН България
Топлофикация“, изготвени от „Изи Пей“.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което възприема изцяло. От същото се установява, че за времето
от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. по партидата на ответницата няма издадени
кредитни известия – т.н. минусови изравнителни сметки. Размерът на
4
задължението за доставена топлинна енергия за процесния период с ДДС е
304.81 лева и лихва 29.99 лева, или общо – 334.80 лева. Размерът на
задължението на ответницата, ако се приеме, че е собственик на ½ ид.ч. от
имота, е 167.40 лева. Вещото лице подробно е описало издадените фактури за
процесния период на името на ищцата, като е констатирало, че няма
плащания по тях и размерът на дълга на ответницата е 334.80 лева.
Бе назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Видно от
същото е, че за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. абонатната
станция с № 106003 на процесната сграда СЕС с адрес: гр. *********, където
се намира процесният имот, е работила. Количеството топлинна енергия за
технологични разходи в абонатната станция са отчислявани за сметка на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД в съответствие с нормативната уредба,
обслужваща процесния имот, и възлиза общо на 40,931295 МВЧ. Размерът на
отопляемия обем на процесния топлоснабден имот по проект възлиза на 168
куб.м. В имота е монтирано отоплително тяло в хола, но същото не
функционира. В имота не е монтирано и не функционира отоплително тяло
Щранг-лира. Отоплителното тяло, монтирано в хола, е спряно, не
функционира, не отчита количества за ползвана топлинна енергия и е
пломбирано с ненарушена пломба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
съгласно изискванията на § 2. (1), т.1 от ПЗР на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването. Вещото лице посочва още, че върху
отоплителното тяло, монтирано в хола, е монтирано технически изправно
средство за дялово разпределение на топлинната енергия - индивидуален уред
за дялово разпределение, с поставена пломба от „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, съгласно изискванията на § 2. (1), т.1 от ПЗР на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Отоплителното тяло и
водомерът за битово горещо водоснабдяване отговарят на изискванията на
чл.43, ал.1 от Закона за измерванията, във връзка с Чл.52 от Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Достъп за отчет на средствата за
дялово разпределение на топлинната енергия в процесния топлоснабден имот
се осигурява винаги по предварително определения график. По тази причина
не се прилагат изискванията на т. 6.7, съгласно които при неосигуряване на
достъп за отчет на уредите се прилагат разпоредбите на т. 6.5 от „Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост“ - приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването, а именно екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата. В.л. е категорично, че няма разлика между
количеството топлинна енергия, начислено от „ЕВН Българи Топлофикация“
ЕАД и количеството топлинна енергия, изчислено в експертизата. При
извършения оглед на място на 30.06.2022г. вещото лице е установило, че в
процесния имот не е налице електронно дистанционно отчитане на
потребените количества топлинна енергия и топла вода в процесния имот. По
5
тази причина размерът на потребените количества топлинна енергия и топла
вода в процесния имот се определя по утвърдените стандартни начини.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Няма спор, че дружеството ищец притежава лицензия по чл.43, ал.2 от
ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия
на гр. Пловдив в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на
чл.126, ал.1 и чл.129 от ЗЕ. Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществявала при публично известни Общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила без
необходимостта от изрично писмено приемане от потребителите. По силата
на ОУ /Раздел II/ ищецът има задължение да доставя в абонатните станции на
сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Безспорно
е, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия, тъй като по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Доказа се от приетия по
делото нотариален акт, че ответницата е собственик на процесния имот, а
именно – апартамент, находящ се в гр.************* и в този смисъл същата
има качеството на клиент на топлинна енергия. След като ищецът е доставил
до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна
енергия, е разпределил за имота на ответницата топлинна енергия за
отопление, топлинна енергия за битово - гореща вода, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, както и услуга за дялово разпределение,
съгласно чл.34, ал.1 от ОУ, последната е имала задължението да заплаща
месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок
след изтичането на периода, за който се отнасят. Доколкото в чл.35, ал.1 от
ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията си, клиентите
на топлинна енергия дължат на дружеството и обезщетение, в размер на
законната лихва от деня на забавата, то тя дължи и такава. От друга страна,
6
обстоятелството дали ответницата реално е ползвала топлинна енергия е без
значение – достатъчно е само да е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
При това тя остава такъв потребител, дори и да прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл.153, ал.6 от ЗЕ остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост. В настоящия
случай, видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза е, че размерът на претендираната главница за
процесния период /01.05.2019г. – 30.04.2020г./ е на обща сума 304.81 лева, а
лихвата за забава е в размер на 29.99 лева за периода от 02.07.2019г. до
19.04.2021г.
На основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажа собственост, се извършва по система за дялово разпределение
при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а
от ЗЕ. В настоящия случай през процесния период услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се е извършвала от „Бруната“ ООД, в
изпълнение разпоредбата на чл.140, ал.5 от ЗЕ.
Всичко изложено до тук налага извода, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, което съдът счита, че е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на самия договор е уредено в представените по
делото Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата,
дори и без да ги е приела изрично, съгласно специалната разпоредба на
чл.150, ал.2, изр.2 от ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението
по чл.150, ал.3 от ЗЕ. От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че дяловото разпределение е извършвано правилно и в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
От проверените и анализирани документи вещото лице по ССчЕ е
констатирало, че претендираната главница за процесния период /01.05.2019г.
– 30.04.2020г./ е на обща сума 304.81 лева, а лихвата за забава е в размер на
29.99 лева за периода от 02.07.2019г. до 19.04.2021. Поради изложеното,
искът за главница следва да се уважи в пълния предявен размер, тъй като
7
закупеният през 2008г. процесен недвижим е бил придобит от ответницата в
режим на СИО, която съсобственост е бездялова такава и ответницата
отговаря за целия размер на задълженията. Поради неизпълнение на
задължението от ответницата за заплащане в срок /в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят/ на ползваните услуги, ищецът е
начислил обезщетение за забава върху главниците за периода от датата,
следваща падежа на съответното вземане. Видно от заключението на в.л. по
ССЧЕ е, че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата
от 304.81 лева за периода 02.07.2019г. – 19.04.2021г., възлиза на сумата 29.99
лева, поради което и този иск следва да бъде уважен в целия, претендиран
размер, който е платим от ответницата.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от
ГПК ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство.
Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата за
сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 1127/2021г. по описа на Районен
съд-Хасково, в размер на 75 лева. Както вече бе посочено, тяхното
извършване е било необходимо с оглед поведението на ответницата.
С оглед изхода на делото съдът намира, че ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно – сумата 1325 лева.
Доколкото по делото ответницата бе представлявана от особен
представител, на който беше издадено съдебно удостоверение, за което не
дължи и не е заплатена държавна такса, ще следва ответницата да бъде
осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, с оглед изхода на
делото.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. Р. М., ЕГН **********,
от с.*****, Община Минерални бани, Област Хасково, че ДЪЛЖИ на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 304.81 лева –
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. на основание Общи условия на
договорите за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД във връзка с чл.150 и чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката, която топлинна енергия е доставена по партидата на Б. Р. М., с
клиентски номер № **********, отнасяща се за обект на потребление,
находящ се в гр.*************, ИТН: 1955669, както и 29.99 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2019г. до 19.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 143/31.05.2021г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. №
1127/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Б. Р. М., ЕГН **********, от с.*****, Община Минерални
бани, Област Хасково, да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив,
ул.“Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на 1400 лева, от която 1325 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 75 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1127/2021г. по описа на
Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Б. Р. М., ЕГН **********, от с.*****, Община Минерални
бани, Област Хасково, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Д.
10