№ 86
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110201501 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на ЕТ „Н.-Н.К. - С. К.“ срещу ЕФ № ********** на АПИ, с който на жалбоподателя за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. От страна на
жалбоподателя се иска отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат
конкретни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност. Въззиваемата страна
АПИ не излага становище чрез надлежен представител по пълномощие или законен
представител.
От значение за решаване на делото в крайна сметка е единствено следното:
Изтекъл е едногодишният давностен (именно давностен – съобразно задължителната
съвместна тълкувателна съдебна практика на ВКС и ВАС по въпроса) срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (с уточнението, че се касае за давност, която се прилага
служебно). От съответната изискана по делото справка е видно, че процесният фиш е
издаден (подписан) на 03.02.2023 г., а в случая (по процесния ЕФ) се твърди извършването
на административно нарушение на 14.06.2021 г., което означава, че между датата на
твърдяното извършване на административно нарушение и датата на издаване
(изготвяне/генериране) на обжалвания фиш при всяко положение е изтекъл срок от над 1
година. Електронните фишове се визират в разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (т. е. те
се явяват „фишове“ по нейния смисъл), доколкото неелектронните фишове по ЗДвП
поначало (като законодателна идея) са замислени като необжалваеми санкционни актове (за
разлика от електронните такива, а в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП се говори за „издаването и
обжалването на наказателните постановления и фишове“), както и (най-вече) доколкото
логиката на самата разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е в това да се препрати към
уредбата по общия закон – ЗАНН - изобщо за въпросите по самото ангажиране на
административно-наказателната отговорност, които не са уредени в специалния закон -
ЗДвП. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН досежно едногодишния срок от извършване на
нарушението се отнася изобщо до образуването на административно-наказателното
1
производство, а не непременно само до съставянето на АУАН (какъвто в производствата, в
които отговорността се ангажира на база на ЕФ, не се съставя) и същата в тази връзка
подлежи (последната конкретно посочена разпоредба) на стеснително тълкуване единствено
в хипотези на образувано административно-наказателно производство съгласно
изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е обичайно (а дори и оправдано)
решаването на въпроса за ангажиране или не на наказателна отговорност (по смисъла на
вътрешното право на Република България) да отнеме един относително по-дълъг период,
включително такъв над една година. В случая, освен това, не е налице и хипотеза на спиране
или прекъсване на давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съответното прилагане на
правилата на чл. 81 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Давностният срок по чл. 80 (респективно чл.
81) от НК вр. чл. 11 от ЗАНН не е единственият давностен срок, който е релевантен в случая.
Това, че законодателят не е установил изискване за датиране издаването на ЕФ не се явява
аргумент в полза на противното на застъпваното тук становище за приложимост на
съответния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – подобно датиране действително не се явява
задължителен реквизит на ЕФ по ЗДвП, но ако се приеме, че по аргумент от визираната
липса на законово изискване за датиране едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не
намира приложение в производствата, при които се издава ЕФ по ЗДвП, то по същата логика
би следвало и че приложение не намират давностните срокове по НК, което пък би се явило
в противоречие със задължителната тълкувателна съдебна практика по въпроса; касае се за
недотам добре обмислена от страна на законодателя нормативна уредба (във връзка с
пропуска да се установи изискване за датиране на издаването на ЕФ по ЗДвП). Необходимо е
да се уточни още, че в ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС не е дадено задължително тълкуване в
противен смисъл на изложеното преди малко.
Така на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 вр. чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, а административно-наказателното производство
– на прекратяване.
Липсват основания за присъждане на разноски, в това число като доказателства за
направени от страна на жалбоподателя и подлежащи на възмездяване разноски липсват – в
приложения договор за правна защита и съдействие е уговорено плащане на адвокатско
възнаграждение при подписване на договора, т. е. с подписването се създава задължение за
плащане, като изпълнението се дължи незабавно, но договорът няма характер и на разписка
за осъществено вече плащане.
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалвания ЕФ № ********** на АПИ и ПРЕКРАТЯВА административно-
наказателното производство.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2