№ 199
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900485 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са преки кумулативно съединени искове от С. А. Д. срещу ЗД „Бул Инс“
АД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1550 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, претърпени вследствие на настъпило на 26.07.2023 г. в гр. Варна ПТП,
виновно причинено от И. И. Х. като водач на лек автомобил „Ауди Кю 7“ с рег. № ********,
застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на отправяне на
извънсъдебната застрахователна претенция – 17.08.2023 г. до окончателното им заплащане.
Претендират се и сторените в процеса разноски.
В исковата молба ищцата излага следните фактически твърдения:
На 26.07.2023 г., около 10:50 ч., при пресичане на кръстовището на ул. „Царевец“ и
бул. „Васил Левски“ в гр. Варна С. А. Д. е била блъсната от отклоняващия се от движението
си по бул. „Васил Левски“ надясно и продължаващ придвижването си по ул. „Царевец“ лек
автомобил с марка „Ауди“, модел „Кю 7“ с рег. № ********, управляван от И. И. Х..
Последният движейки се с малко над 50 км/ч. я е забелязал в последния момент, натиснал
рязко спирачката и извил волана наляво. Пояснява се, че при съприкосновението ищцата
вече е била пресякла дясната лента на платното за движение. Излага се, че вследствие на
удара, тя е получила триглезенно счупване на лявата подбедрица, изразяващо се в счупване
на големия пищял на лявата подбедрица в областта на глезенния израстък и задния ръб на
ставната повърхност, счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в областта на
глезенния израстък. На 27.07.2023 г. и била направена операция, изразяваща се в открито
́
наместване на фрактура на тибия и фибула с вътрешна фиксация. Ищцата твърди, че
вследствие получените увреждания е изпитвала продължителни силни физически болки,
като към момента на депозиране на исковата молба не е била напълно възстановена от
увреждането. Болките били съпроводени с нарушение на ежедневния и ритъм на живот в
́
битов и хигиенен план, неспокоен сън, кошмари от преживяното, страх да пресича,
тревожност, потиснатост, понякога и липса на апетит. За лечението си направила разходи
1
общо в размер на 1550 лв., подробно конкретизирани в исковата молба. По случая било
образувано ДП № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна, като в хода му е
било установено, че ПТП е било причинено по вина на водача на автомобила. Въпреки че
той бил привлечен като обвиняем, ДП било прекратено по искане на пострадалата ищца на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 НК. Ищцата
отправила до застрахователя извънсъдебна покана с вх. № 587395/17.08.2023 г. за заплащане
на дължимото й се обезщетение, по която до момента на депозиране на исковата молба
липсвало произнасяне.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответното дружество е постъпил отговор на
исковата молба, с който се отправя искане за отхвърляне на заявените претенции като
недоказани по основание и размер, в евентуалност – за намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди. Оспорва се наличието на всеки един от елементите на деликтната
отговорност на водача на застрахования автомобил. Възразява се, че не е доказан
механизмът на произшествието, поради което не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без наличието на противоправно поведение не
може да бъде приложена и презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Поддържа се, че за
водача процесното ПТП е случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Твърди се, че
застрахованият водач не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.
Оспорва се твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла посочените
в исковата молба телесни повреди по вид и степен, като се поддържа, че същите се дължат
на заболявания, от които тя е страдала преди ПТП. Оспорва се продължителността на
оздравителния процес. В евентуалност се възразява, че уврежданията не са довели до
заявените болки и страдания, а оздравителният процес е продължил по-дълго от обичайното
поради неспазването на дадените на ищцата лекарски предписания и нейни предходни
заболявания. В евентуалност, се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, която нарушила нормативно установените правила за
движение на пешеходци и предприела внезапно пресичане на пътното платно без да
съобрази разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост, и при ненужно
удължаване на времето за пресичане – чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 114, т. 1 ЗДвП. Ответникът
възразява и срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като завишен и
несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че сумите,
претендирани като имуществени вреди, не са били разходване във връзка с проведеното
лечение и че не са били необходими за пълното възстановяване на уврежданията.
Ответникът счита и че те също са завишени. Счита, че не дължи лихва за забава върху
обезщетенията. Алтернативно счита, че началната дата следва да бъде определена при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото е изискал представянето на
допълнителни документи по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, които обаче не са му били
представени.
В съдебно заседание ищецът чрез надлежно упълномощен процесуален представител
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Ответното дружество чрез процесуалния си представител поддържа становището си
за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне с присъждане на съдебно-
деловодни разноски. Представя писмена защита.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка "гражданска отговорност" водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
2
настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното:
С Определение № 53/13.01.2025 г. по т. д. № 485/2024 г. по описа на ВОС, за
безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието, че към 26.07.2023 г. водачът на лек
автомобил с марка „Ауди“, модел „Кю 7“ с рег. № ******** е бил застрахован от ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че на основание чл. 380 КЗ
от ищцата е била отправена до ответника извънсъдебна покана с вх. № 587395/17.08.2023 г.
за заплащане на дължимото и обезщетение.
́
Видно от приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 947 от 27.07.2023 г., на 26.07.2023г., около 10.50 часа, в гр. Варна, на кръстовището
на ул. „Царевец“ и бул. „Васил Левски“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил
„Ауди Кю7“ с рег.№ ********, управляван от И. Х. И., при което пешеходката С. А. Д. –
ищец в настоящото производство, е получила травма на долен ляв крайник в областта на
глезена. Посочено е, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване като
е образувано досъдебно производство (ДП) № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР
– гр. Варна.
По делото е приобщено ДП № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр.
Варна, в материалите на което се съдържат снимки от албум и огледен протокол, които са
извършени по възстановка чрез водача на процесния автомобил, тъй като произшествието не
е било запазено.
От приложеното по делото Постановление на прокурор при ВРП е видно, че
вследствие изявление на ищцата по настоящото дело С. А. Д. в качеството и на пострадало
́
лице ДП № 292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна е било прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК вр. чл. 343, ал. 2 от НК.
С цел установяване механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие,
както и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, по делото е прието заключение на вещо лице по проведенасъдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ) и е допуснат разпит на свидетеля И. И. Х. – водач на
процесния автомобил.
От показанията на свидетеля И. Х., които съдът кредитира като съгласно чл. 172 от
ГПК съобразява евентуална заинтересованост на свидетеля, се установява, че след като
свидетелят дал мигач за напускане на булеварда, в последния момент, движещият се пред
него автомобил с чужда регистрация завил рязко наляво и променил посоката на движение.
Свидетелят инстинктивно натиснал леко спирачката, продължил и усетил удара. Не можал
да види момичето. Само усетил, че нещо се е ударило в колата, спрял, видял, че е човек и се
зачудил „откъде е паднал“ този човек. Не видял пешеходката. Ударът настъпил в десния
преден ъгъл на автомобила, горе-долу на осевата линия. При удара дясното огледало на
автомобила се счупило. След това се обадили на 112 и свидетелят закарал пострадалата в
болницата. Тогава включил и навигацията. Смята, че се е движел с допустимата скорост от
40-50 км/ч.
От заключението на САТЕ, което съдът кредитира като съобразява обстоятелството,
че вещото лице е работило по материали от досъдебното производство при липса на
запазено местопроизшествие, се установява, че л.а. „Ауди Кю7“, с рег. № ********,
управляван от И. Х. И., се е движел по бул. „Васил Левски“ като е предприел напускане към
ул. „Царевец“. Пешеходката се движела от ул. „Подвис“ към базар „Левски“ по десния
тротоар на булеварда, като достигайки ул. „Царевец“ предприела пресичане на пътното
платно при място без налична хоризонтална и вертикална сигнализация за пешеходна
пътека, в която зона е бил осъществен ударът с автомобила. Левият крак на пешеходката е
бил прегазен от предно дясно колело на автомобила, след което е последвал удар на тялото в
преден десен калник и странично дясно огледало на автомобила. Скоростта на движение на
3
пешеходката е била средно 6.6 км/ч, отговаряща за бързо пресичане на необозначено за
целта място. По делото няма данни за внезапна поява на пешеходката на пътното платно.
Според вещото лице, при движение на автомобила със скорост по-ниска или равна на 50
км/ч ПТП-то не би настъпило, тъй като автомобилът би бил на достатъчна дистанция, за
времето на изминаване на която, пешеходката би напуснала активната част от платното за
движение. Този извод съдът не приема за безспорен, тъй като не е съобразен с изнесеното от
свидетеля, че се е движел след друг автомобил, който е ограничавал видимостта на водача. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че минималното разстояние, от което е било
възможно пешеходката да бъде забелязана преди да започне хода си по пътното платно при
наличие на пряка видимост е 50 метра. Според експертизата, при движение със скорост по-
малка или равна на 50 км/ч водачът е имал техническа възможност да изпълни аварийно
спиране или да премине зад пешеходката, т.е. вдясно от нея. Вместо това, автомобилът се е
отклонил вляво, което при липса на спирачни следи говори или за късна реакция, или за
доста висока скорост на движение. В зоната на ПТП пътното платно е от две еднопосочни
ленти, с обща ширина 7 метра, разделени от единична прекъсната бяла линия. На мястото
няма светофар и няма маркировка или пътен знак за пешеходна пътека. На 65 метра в
дълбочина на улица „Царевец“ в посоката на движение на автомобила има пешеходна
пътека обозначена с хоризонтална и вертикална маркировка. Пешеходката е имала
възможност да установи намеренията на автомобилния водач и неговата приблизителна
скорост на движение спрямо останалия трафик, едва на 40 метра преди точката на ПТП. За
да избегне произшествието е следвало да не пресича на необозначено за целта място, в
случай, че в полезрението й е имало автомобил с неустановени намерения за посока на
движение.
В обобщение, въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства и заключение на вещо лице съдът приема за установен
описания в исковата молба механизъм на полученото увреждане, а именно получена от
ищцата травма на левия крак в резултат от съприкосновение между нея и автомобила,
управляван от И. Х. И.. Последният е действал противоправно, тъй като при избиране
скоростта на движение не се е съобразил с характера и интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие – нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП. Водачът не е взел предвид, че при
поддържаната дистанция спрямо движещия се пред него автомобил видимостта му е била
ограничена, поради което и избраната скорост на движение не е била съобразена с пътната
обстановка. Затова и след внезапната промяна на траекторията на движение на този
автомобил водачът И. И. не е бил в състояние да възприеме и да реагира на възникналата
опасност – пресичащ пътното платно пешеходец.
В случаите на непозволено увреждане вината се предполага, до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Неоснователно се явява възражението, че конкретното
ПТП представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, доколкото автомобилният
водач, с оглед на ограничената видимост (поради движещ се пред него автомобил), е бил
длъжен да предвиди, че на пътното платно може да възникне опасност, на която при
избраните от него дистанция и скорост на движение няма да успее да реагира своевременно.
При достатъчна дистанция от предно движещия се автомобил и избрана подходяща скорост
водачът би имал достатъчна пряка видимост към мястото на пресичане, би забелязал
своевременно пешеходката и би спрял или би я заобиколил, с което би предотвратил
настъпването на ПТП. По делото не са налице данни, от които може да се направи извод за
безвиновно поведение на водача на МПС-то, причинило процесното увреждане, поради
което вината на делинквента следва да се приеме за установена.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания
са допуснати съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), съдебно-психологично-психиатрична
експертиза (СППЕ) и гласни доказателствени средства.
4
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че в резултат на
гореописаното ПТП на 26.07.2023г. С. А. Д. като пешеходец е получила триглезенно
счупване на лявата подбедрица, изразяващо се в счупване на големия пищял на лявата
подбедрица в областта на глезенния израстък и задния ръб на ставната повърхност, счупване
на малкия пищял на лявата подбедрица в областта на глезенния израстък. Описаното
травматично увреждане би могло да се получи по време и начин съобщени в материалите по
делото при ПТП като пешеходец от извиване на ходилото на лявата подбедрица навътре,
придружено с ротация на подбедрицата спрямо ходилото. Проведена е операция за открито
наместване на фрактурата, вътрешна фиксация на тибия и фибула с тубуларна плака,
последваща фиксация на вътрешния глезен с Киршнерови игли. В първите 2-3 месеца след
претърпяната травма пострадалата се е нуждаела от чужда помощ за дейности свързани с
придвижване в пространството, използвала е помощни средства (патерици) при
придвижване. Обичайният оздравителен период е около 3-4 месеца при липса на
усложнения. Движенията на левия долен крайник на пострадалата са възстановени в пълен
обем, не се установяват усложнения в оздравителния процес, налице са белези от
проведеното оперативно лечение в областта на лявата подбедрица и лявата глезенна става.
Не са налице данни за проведена рехабилитация. По преценка на лекаря предстои операция
за отстраняване на металния остеосинтезиращ материал. Възможни са оплаквания от болки
в областта на травмите при промяна на метеорологичните условия – повишена влажност,
понижена температура и др. Представените по делото платежни документи за закупуване на
медицински изделия и консумативи са във връзка с проведеното лечение след претърпяното
ПТП.
От заключението по допуснатата СППЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата
първоначално /в първите часове и дни/ е развила прояви на остра стресова реакция.
Впоследствие прекараната оперативна намеса, продължителната дисфункция на долния
крайник, съпътствани от болки, ограничени движения и дискомфорт са нарушили в
продължение на месеци нормалното й до момента функциониране и качеството й на живот.
Психичните симптоми през този период от няколко месеца са били характерните за
разстройство в адаптацията /код F43.2 МКБ 10/ – понижено настроение, емоционална
лабилност, нарушен сън и тревожност относно здравните последици. Появили се
натрапливи спомени и страхове с характеристика свързани с инцидента. Няма данни С. Д. да
развила симптоми на посттравматично стресово разстройство /ПТСР/. Преживеният
инцидент и последиците от него не са с такава тежест и продължителност, за да се отразят
на личността на ищцата. Ищцата С. Д. не е потърсила професионална помощ от психолог и
психиатър, а се е опитвала да се справи сама с подкрепата на своя приятел. Приемала е без
лекарско предписание успокояващи хранителни добавки и мелатонин за съня, от които не е
получила достатъчен ефект.
От показанията на свидетеля И. Стойчев – партньор на ищцата С. Д., с която живеят
заедно, ценени като пълни и обективно дадени и при отчитане на възможната
заинтересованост на свидетеля от изхода на спора съгласно чл. 172 от ГПК, се установява, че
на 26.07.2023 г. веднага след като около 11.00 ч. на ул. „Царевец“ при пресичане е била
блъсната от автомобил „Ауди Кю7“, ищцата се е обадила на свидетеля по телефона и му е
казала, че е блъсната от кола. Свидетелят влязъл в Спешното отделение заедно с ищцата,
където установили, че долната част на глезена е счупена на три места и казали, че трябва да
и се направи операция и да и се поставят импланти в крака. Свидетелят трябвало да закупи
́́
патерици и шина за крака и. След като я изписали, възстановяването и било изцяло в
́́
домашни условя. Свидетелят през цялото време се грижел за нея, обслужвал я. Била
неподвижна с патерици, трудно ходела до тоалетна, баня и за всички нужди била необходима
помощ. Около година се възстановявала в домашни условия. Два месеца, след като я
5
изписали започнала да ходи на физиотерапии – първо един месец, а след това на второ
място. Преди инцидента тя била редовно спортуваща, ходела на фитнес, на бягане и била
доста активна. След инцидента прекратила всички спортни дейности, отслабнала около 5-6
килограма. Била много странна и различна психически и до ден днешен не спортувала
понеже имала проблеми при по-голямо натоварване на крака и глезена и психическото и
́
състояние не се било възстановило в голям процент. Не и бил поставян гипс – била с шина.
́
Придвижвала се с патерици повече от 6-7 месеца. Към момента на инцидента работела. Сега
също работела.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
Счупването на лявата подбедрица е обусловило продължителен възстановителен
период – около 4 до 6 месеца, през първите 3-4 месеца от който пострадалата е имал нужда
от чужда помощ, но не е била на постелъчен режим и е можела да се придвижва с помощни
средства. Не са приемани тежки медикаменти и упойки, проведеното лечение е в домашен
режим без болничен престой. Търпените от ищцата болки и страдания са били по-
интензивни непосредствено след инцидента. Проведена е рехабилитация и пострадалата е
напълно възстановена. Трайна последица от инцидента е единствено белег от оперативното
лечение в областта на левия глезен, за който не се установява да действа травмиращо на
психиката на ищцата. Симптомите на разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен
синдром постепенно са отшумели. Не са налице личностови промени от типа на тези след
тежко психотравмено събитие. Значение за преценката при определянето на справедлив
размер на обезщетението имат и младата възраст на ищцата – 26 г. към момента на
причиняване на вредите, обстоятелството, че вече се е възстановила от физическата травма и
че е възобновила и трудовата си дейност.
При така установената фактическа обстановка и като взема предвид икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика съдът намира за адекватен размер на дължимото на пострадалата обезщетение за
неимуществени вреди сумата от 50 000 лева.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат съдът намира
следното:
За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението
на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. Принос за настъпване на
увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
6
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането,
като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е
налице съпричиняване. При определяне на степента на съпричиняване подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие.
Съгласно правилото на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, както и преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
Съгласно § 6, т. 54. от ДР на ЗДвП, "пешеходна пътека" е част от платното за движение,
очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Видно от снимката на фиг. 2 на приетата САТЕ, както и от приложения на л. 17-19 от
ДП № 292/2023 г. фотоалбум, мястото, където ищцата е пресякла не е продължение на
тротоара. Съответно, на отсрещната страна на пътното платно няма нито банкет, нито
тротоар, а затревена площ. Ал. 2 на чл. 113 от ЗДвП позволява на пешеходците, когато в
близост до тях няма пешеходна пътека, да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, но това се
отнася само за пресичане извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места. В случая ищцата е пресичала двулентов еднопосочен път в населено
място, с което е нарушила абсолютна законова забрана за пресичане на пътното платно
извън определените за това места. Същевременно не е съобразила приближаващите се пътни
превозни средства. Ето защо, съдът намира за основателно възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата С. А..
При съпоставяне тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, съдът
съобразява разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Шофирането в
градска среда предполага непрекъсната опасност от поява на пешеходци на платното за
движение. При съприкосновение с МПС пешеходците са изключително уязвими, поради
което изискванията на закона към водачите са силно завишени. Съгласно чл. 20 ЗДвП
отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително
по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост за
движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да
предвиди. В случая водачът И. И. изобщо не е реагирал и не е намалил скоростта при
наличието на пешеходка на пътя. Ето защо, съпоставяйки противоправното поведение на
виновния водач и извършеното нарушение на правилата за движение от страна на ищцата,
съдът определя приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат в размер на
10 %
След намаляване на определеното по реда на чл. 52, ал. 1 от ЗЗД обезщетение в
размер на 50 000 лева с приетия от съда процент на съпричиняване, в полза на ищцата ще се
присъди сума в размер на 45 000 лева като за разликата до 60 000 лева искът за
неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
Претендираното обезщетение за имуществени вреди от 1550 лв. – разходи за
закупуване на фиксатор на глезена (уолкър) в размер на 230,00 лева и за остеосинтезиращ
материал в размер на 1 320 лева е доказано по своето основание. Направата на разходите не
се оспорва от ответника. Установи се, че същите са в причинно-следствена връзка с
претърпяното телесно увреждане. След намаляване на претендираната сума със съответната
на приетия от съда процент на съпричиняване сума от 155 лева, ще се присъди сумата от
1395 лева, а за разликата до 1 550 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
7
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва
върху присъдените обезщетения от датата на застрахователната претенция до окончателното
заплащане на задължението. Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото
обезщетение, считано от датата уведомяването, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не
надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Извънсъдебната покана
за плащане е била получена от ответника на 17.08.2023 г. и това е датата от която се
претендира лихвата, поради което искането се явява основателно.
Отговорност за разноски:
При този изход на спора ищецът има право на сторените съдебно-деловодни разноски
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от
представения списък по чл. 80 от ГПК претендират се 2462 лева държавна такса и 850 лева
депозити за вещи лица или общо 3 312 лева, от които ще се присъди сумата 2 496,51 лева.
Претендира се и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита
от адв. Св. С. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. На основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв.
вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване като
ориентир на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 5 000
лева. Съразмерно на уважената част от исковата претенция ще се присъди сумата от 3 485,00
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Видно от представените списъци по чл. 80 от ГПК
претендират се 850 лева депозити за вещи лица и 50,00 лева за свидетел или общо 900 лева,
както и 7 200 лева адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно своевременно
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и
редуцира същото на 5 000 лева. Така сторените от ответника разноски са общо в размер на
5 900 лева, от които ще се присъди сумата 1 787 лева. Ответникът е останал задължен и за
сумата от 150,00 лева разноски за явяване на призован по делото свидетел, за които следва
да бъде осъден по реда на чл. 77 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1407, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на С. А. Д., ЕГН **********, адрес: ******, следните суми: -
сумата от 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
негативни психически изживявания и силен емоционален стрес, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до предявения размер от 60 000 лева; - сумата от 1 395,00 лева (хиляда триста
деветдесет и пет лева) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
W003 Уолкьр Xcell Trah стандартен по Фактура №**********/31.07.24 г. на стойност 230
лева и за медицинско изделие – табуларна плака, 2бр. К-игли по Фактура №
**********/26.07.23 г. на стойност 1320 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
предявения размер от 1550,00 лева; - законната лихва върху всяко от присъдените
обезщетения, считано от датата на отправяне на застрахователната претенция – 17.08.2023 г.
до окончателното им заплащане, като вредите са причинени в резултат от ПТП, настъпило
на 26.07.2023 г. в гр. Варна, по вина на И. И. Х. като водач на лек автомобил с марка „Ауди“,
8
модел Кю 7, рег. № ********, застрахован от ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1407, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на С. А. Д., ЕГН **********, адрес: ******, сумата от 2 496,51
лева съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ПРИСЪДЕНИТЕ в полза на ищцата суми могат да бъдат заплатени от ответника
доброволно по банкова сметка IBAN: *******; при ОББ, с титуляр адв.С. С. от ВАК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1407, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на адвокат С. Б. С., член на Варненска адвокатска колегия,
служебен адрес: *******, сумата от 3 485,00 лева (три хиляди четиристотин осемдесет и пет
лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца
безплатна правна помощ по делото на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1407, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща дължими разноски за
изплащане на възнаграждение на свидетел, на основание чл. 77 от ГПК.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, адрес: ******, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, гр. София, п.к. 1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 1 787 лева
съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9