Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260571 / 30.12.2020г. 30.12.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На девети ноември Година 2020
В открито заседание в следния състав:
Районен съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 02087 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, представлявана от срещу М.Г.Г., ЕГН ********** ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 613.10 лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул. „***, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., сумата от 118.80 лв.., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.04.2018 г. по ч.г.д.№ 13404/2018 г. по описа на Софийски районен съд.
В законоустановения срок ответникът М.Г.Г. оспорил вземанията по основание и размер, поради което иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, като твърди, че няма представени доказателства за това. Твърди, че процесните искове не са подкрепени с доказателства. Оспорва общите условия да са влезли в сила по предвидения в закона ред. Оспорва всички приложени към исковата молба документи. Прави възражение за погасяване по давност на спорните взамания.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК от 11.04.2018 г. по ч.г.д.№ 13404/2018 г. по описа на Софийски районен съд, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с обусловия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
От представения нотариален акт № ***г., препис – извлечение от акт за сключен граждански брак № ***г. е видно, че по време на брака си ответникът и съпругата му Р.Г.са придобили в собственост процесния топлоснабден имот, с административен адрес: гр. П., ул. ***. Бракът между тях е прекратен на ***г., поради което през процесния период – 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. ответникът е собственик на ½ ид. ч. от жилището. Предвид изложеното и съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия по отношение на процесното топласнабдено жилище и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС отговаря за заплащане на стойността на доставената в него топлинна енергия, съразмерно с участието си в съсобствеността, а именно за ½ част.
В отговора на исковата ответникът е заявил, че не оспорва размера на исковете за доставена топлинна енергия на процесния апартамент. Видно от справката по блокирана сметка към 11.01.2018 г. и съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещото лице З.З., приета от съда и неоспорена от страните през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. в топлоснабден имот с адрес: гр. П., ул. „***е доставена топлинна енергия на обща стойност 613.10 лв. Съразмерно с правото си на собственост ответникът отговаря за заплащането на ½ част от нея, а именно 306.55 лв.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 27.02.2018 г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 25.01.2015 г. са погасени по давност.
Вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза – В.П. е установило, че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 143.58 лв. за периода 01.05.2014 г. – 25.01.2015 г., поради което и установителния иск за тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Останалата част на главницата в размер на 469.52 лв. за периода 26.01.2015 г. – 30.04.2017 г. е дължима. С оглед дела на ответника в съсобствеността на топлоснабденото жилище, той следва да отговаря за ½ част от тази сума, а именно – 234.76 лв. Поради това и съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 234.76 лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 25.01.2015 г. до 30.04.2017 г.
За разликата до пълния претендиран размер на иска от 378.34 лв., както и за периода 01.05.2014 г. – 25.01.2015 г. искът за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от извлечението от сметка на ищцовото дружество и приетата съдебно-икономическа експертиза се дължи сумата от 118.80 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г.
Съдът намира, че погасени по давност са вземанията за лихва в размер на 42.73 лв. върху погасената по давност главница, поради което и установителния иск за тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Останалата част на лихвата за забава в размер на 76.07 лв. за периода 08.03.2015 г. – 11.01.2018 г. е дължима. Съдът обаче намира, че ответникът следва да отговаря само за частта, пропорционална на правото му на собственост от 1/ 2 идеална част. Поради това и съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 38.04 лв., представляваща лихва за забава за периода 08.03.2015 г. – 11.01.2018 г.
За разликата до пълния претендиран размер на иска от 80.76 лв., както и за периода от 08.07.2014 г. до 07.03.2015 г. искът за следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 500 лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 185 лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да му са присъждат.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.П.., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу М.Г.Г., ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 234.76 лв. /двеста тридесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 25.01.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 38.04 лв./тридесет и осем лева и четири стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 08.03.2015 г. – 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.04.2018 г. по ч.г.д.№ 13404/2018 г. по описа на Софийски районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за главница за разликата от 378.34 лв. до пълния му предявен размер от 613.10 лв., както и за периода 01.05.2014 г. – 25.01.2015 г., както и за лихва за забава за разликата 80.76 лв. до пълния предявен размер от 118.80 лв., както и за периода от 08.07.2014 г. до 07.03.2015 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на “Топлофикация - П..”АД, със снети по делото данни, сумата от 185 лв. /сто осемдесет и пет лева/, представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № 13405/2018 г. по описа на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния състав при СРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: