№ 844
гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20245300500950 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от „Глобал Транс
Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
Коматевско шосе- местност „Динките“ против Решение № 602 от 09.02.2024 г.,
постановено по гр. д.№ 3394/2022 г. по описа на РС-Пловдив, с което съдът е
отхвърлил предявените от жалбоподателя против „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ул. Перуника № 27
искове за осъждането на последният да заплати сумата в размер на 21 000 лева,
представляваща частично предявен иск от претенция в размер общо на 420 000 лева,
получена на отпаднало основание, както и предявения при условията на евентуалност
иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за връщане на процесната сума като получена
без основание и при условията на евентуалност иск с правна квалификация по чл. 55,
ал. 1, предл. второ ЗЗД – за връщане на процесната сума като получена въз основа на
неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда – 09.03.2022 г. до окончателното й погасяване.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че от събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че ответникът е получил от ищеца сумата от
420 000 лв. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново
решение, с което една от исковите претенции да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК *********, подаден чрез
пълномощника му адвокат К., с който се взема становище за нейната неоснователност
и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира
1
разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Съдебното решение ще бъде недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено
въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е
бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална
предпоставка. В настоящия случай решението на Районен съд – Пловдив е допустимо,
тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна
при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при
липсата на отрицателни процесуални предпоставки.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени от
„Глобал Транс Трейд“ ЕООД против „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК ********* обективно
евентуални искове с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пред. първо, второ и трето
от Закона за задълженията и договорите/ ЗЗД/ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 21 000 лева, представляваща частично предявен иск от претенция в
размер общо на 420 000 лева, получена на отпаднало основание, при условията на
евентуалност за връщане на процесната сума като получена без основание и при
условията на евентуалност за връщане на процесната сума като получена въз основа на
неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда – 09.03.2022 г., до окончателното й погасяване. В исковата
молба се твърди, че на 17.06.2016 г. страните сключили предварителен договор, по
силата на който ответникът се задължил да прехвърли на ищеца подробно описани в
договора недвижими имоти. Ищцовото дружество твърди, че предварителният договор
бил нееднократно променян, като се посочва, че на същата дата – 17.06.2016 г. бил
подписан и анекс, в който продажната цена била увеличена на 4 200 000 лева, като
било договорено и заплащане на капаро в размер на 10 % от цената. Твърди се, че с
оглед постигнатата договореност, за обезпечаване изпълнението на поетите
задължения ищцовото дружество заплатило капаро /задатък/ в размер на 420 000 лева,
за което плащане била съставена разписка на 17.06.2016 г., удостоверяваща
получаването на посочената сума в брой. На 30.07.2017 г. страните подписали
окончателен договор за покупко-продажба на имотите срещу сумата от 4 450 000 лева
без ДДС, съответно – 4 574 519,16 лева с ДДС. Посочва се, че за периода от 07.07.2016
г. до 29.06.2017 г. част от продажната цена в размер на 850 000 лева била заплатена с
лични средства на купувача по банкова сметка на продавача посредством 20 банкови
2
превода. Остатъкът от продажната цена в размер на 3 600 000 лева бил заплатен с
отпуснат на купувача банков кредит с преводно нареждане № BORD03405775 от
14.07.2017 г., а дължимия ДДС в размер на 124 519,16 лева бил заплатен с две
преводни нареждания, съответно на стойност 60 000 лева – с преводно нареждане №
BORD04297922 от 08.08.2017 г. и 64 519,16 лева – с преводно нареждане №
BORD01874289 от 13.09.2017 г. Твърди се, че към датата на сключване на
окончателния договор в счетоводството на ищцовото дружество не била открита
разписката за платения по сделката задатък в размер на 420 000 лева, поради което
сумата не била нито приспадната, нито върната от продавача, както в деня на сделката,
така и преди това. Поради това ищецът иска сумата да бъде върната като получена на
отпаднало основание, доколкото счита, че основанието за задържане на платеното по
договора капаро /задатък/ е съществувало само до датата на сключването на
окончателния договор под формата на нотариален акт – до 30.06.2017 г., когато
капарото подлежало на връщане или на приспадане; в условията на евентуалност се
иска сумата да бъде върната като получена без основание, доколкото ако се приемело,
че сумата в размер на 420 000 лева съставлява авансово заплатена част от продажната
цена, то при сключването на нотариалния акт от 30.06.2017 г. подлежала на доплащане
само останалата част от продажната цена от 4 154 519,16 лева, а не пълният размер от 4
574 519,16 лева; в условията на евентуалност, претендира възстановяване на сумата на
неосъществено основание.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че на 17.06.2016
г. между страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, към който подписали и анекс относно продажната цена. По
предварителните уговорки ищецът следвало да заплати капаро в размер на 420 000
лева като твърди, че представените от ищеца анекс към предварителния договор от
17.06.2016 г. и разписка от същата дата били предварително изготвени и подписани, а
ищецът впоследствие не изпълнил поетото задължение да заплати капарото, тъй като
не разполагал с парите – сумата от 420 000 лева не била заплатена нито в брой, нито по
банков път на посочената в документите дата. Твърди, че страните подписали нов
вариант на предварителен договор – отново с дата 17.06.2016 г., в който променили
продажната цена на 4 450 000 лева без ДДС, като уговорили месечни вноски,
доколкото капарото не било заплатено, а ищецът вече бил допуснат да ползва имота.
Посочва се, че между физическите лица И.П. – управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството-ищец и Й.Б. – управител на дружеството-ответник имало
образувано гражданско дело № 2275/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив по
повод дължима сума в размер на 74 800 лева във връзка с издаден от И.П. запис на
заповед в полза на Й.Б.. Твърди се, че записът на заповед бил подписан с оглед
осигуряване сумата за дължимия ДДС, доколкото към момента на сключване на
окончателния договор ищецът разполагал само с 50 000 лева, а дължимия ДДС бил в
размер на общо на 124 519,16 лева. Ответникът счита, че това било доказателство, че
капарото не било заплатено, като навежда твърдения, че към датата на окончателния
договор за всички участници по сделката било ясно, че ищецът дължи още пари, а не
обратното – че е надплатил със сумата от 420 000 лева. На следващо място, посочва, че
в периода от 07.03.2017 г. до 19.04.2017 г. И.П., в качеството си на управител на
ищцовото дружество, превел по банков път на дружеството-ответник осем броя вноски
в размер общо на 476 000 лева. Твърди се, че тези суми били предавани в брой от
ответника на И.П., а впоследствие и на неговия служител Г.Д., след което били внасяни
по банкова сметка на „Глобал Транс Трейд“ ЕООД, а от там превеждани по банков път
като част от продажната цена на ответника, доколкото управителят на ищцовото
3
дружеството и самото дружество не разполагали с тези суми. Твърди, че за
предадените суми били издадени осем броя разходни касови ордери, които били
подписани от получаващия сумата. Сочи, че сумите по ордерите, както и датите на
предаване на сумите съответствали напълно с извършените плащания по банков път. С
оглед изложеното, при условията на евентуалност, в случай че предявеният от ищеца
иск бъде приет за основателен, прави възражение за прихващане със сумата в размер
на 476 000 лева, която сума била предадена от дружеството-ответник на дружеството-
ищец чрез управителя му, до размера на претендираната с исковата молба сума. Това
възражение за прихващане не е било прието за съвместно разглеждане от районния
съд. Възражението за прихващане е процесуално средство за защита на ответника
срещу предявения иск, чрез което същият противопоставя на вземането по иска свое
насрещно вземане с цел да се извърши прихващане между двете, така че искът да бъде
отхвърлен. Отказът на съда да приеме възражението за прихващане не лишава
ответника от възможността да предяви иск за насрещното си вземане в отделно
производство.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 17.06.2016
г. между ответното дружество в качеството му на продавач и ищеца в качеството на
купувач е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот.
Видно от приветите по делото доказателства от посочената по-горе дата – 17.06.2016
г. са представени различни варианти на договора, както и анекси, като страните по
делото сочат различни причини за сключването на тези различни варианти на договори
и анекси.
С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.06.2016
г. /л.68-72 от гр.д. №3394/2022 г. на ПдРС/, сключен между страните по настоящото
дело, продавача (ответник по делото) се е задължил да прехвърлят на купувача (ищеца
по делото) недвижими имоти, подробно посочени в договора, за сумата от 3 780 000
лв., както и годишна лихва в размер на 6 % върху неизплатената продажна цена.
Съгласно чл. 3, т. 5 от договора страните са се договорили, считано от подписване на
договора, купувачът да изплаща ежемесечно до 9-то число на всеки месец дължимата
до момента лихва. Съгласно чл. 3, т. 6, в случай че до 09.08.2016 г. страните не сключат
окончателен договор, то от същата дата купувачът започва да изплаща ежемесечно
сума в размер на 50 000 лв., с която погасява остатъкът от продажната цена, заедно с
договорената лихва върху остатъка от главницата в размер на 6 %, изчислена на
годишна база, съгласно погасителен план неразделна част от договора. Съгласно чл. 6
от договора страните по него се задължават да сключат окончателен договор в срок до
60 дни от представянето на удостоверение за вещни тежести с период за 10 години
назад. Съгласно чл.8, т. 1 е уговорено заплащане на неустойка в размер на 420 000 лева
от страна на купувача, в случай че по негова вина не се сключи окончателен договор. В
Приложение № 1 към предварителния договор от 17.06.2016 г. са описани състоянието
на имотите и подобренията и приращенията към тях, предмет на предварителния
договор. На 17.06.2016 г. е подписан Анекс към предварителния договор, с който е
променена продажната цена и начина на изплащането й, като същата е договорена в
размер от 4 200 000 лв. Съгласно промените в чл. 3, т.1 и т.2 заплащането на
продажната цена става по следния начин, а именно: заплащане в брой при сключване
на предварителния договор на сумата в размер на 420 000 лв., представляваща капаро,
като анексът служи като разписка за получаването й. Остатъкът до пълната продажна
цена е уговорено да се заплати в срок до 3 дни от представяне на удостоверение за
тежести. С разписка от 17.06.2016 г./л.36 от гр.д.№3394/2022 г. на ПдРС/, двустранно
4
подписана от страни, е отразено, че ответникът е получил от ищеца сумата в размер на
420 000 лв., представляваща капаро в размер на 10 % от продажната цена, дължима
съгласно предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
17.06.2016 г. и подписаният към него анекс. Не се оспорва от страна на ответника,
подписването на тази разписка, но се твърди, че сумата по нея не е платена.
Ответникът посочва, че това наложило и сключването на предварителния договор от
17.06.2016г., приложен към исковата молба/л.5-9 от гр.д.№3394/2022 г. на ПдРС/, в
който е договорена цена в размер на 4 449 000 лв. Промяната в цената се сочи от
ответника, че се наложила и поради факта, че владението върху имота е предадено на
ищеца и съответно до сключване на окончателния договор около една година след
предварителния не е заплащал обезщетение за ползването. Ищецът от своя страна
твърди, че промяната в цената се наложила, тъй като в нея са включени платените от
ищеца лихви, като датата на сключване на приложения към исковата молба
предварителен договор е 17.03.2017 г., а не както е посочено в него 17.06.2016 г.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства,
че предварителният договор, намиращ се на л. 5-9 от гр.д.№3394/2022 г. на ПдРС не е
сключен на посочената в него дата- 17.06.2016 г., а е последващ такъв. Този извод се
потвърждава от факта, че уговорена продажна цена е 4 449 900 лв., а в окончателния
договор е посочена цена от 4 450 000 лв. От тук може да се направи извод, че
действително предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.06.2016 г. /л.68-72 от гр.д. №3394/2022 г. на ПдРС/ е подписан преди подписването
на предварителният договор, намиращ се на л. 5-9 от гр.д.№3394/2022 г. на ПдРС.
Съгласно чл. 3, т.1 от предварителен договор, намиращ се на л. 5-9 от гр.д.№3394/2022
г. на ПдРС страните са уговорили продажна цена в размер от 4 449 900 лева без ДДС,
която да бъде заплатена със средства на купувача и чрез отпуснат кредит в полза на
купувача. В чл.3, т.2 е уговорено купувачът да заплати на продавача продажната цена
по банков път на посочената банкова сметка, както следва: в срок до 10.07.2016 г.
сумата от 18900 лв., в срок до 20.08.2016 г.- сумата от 18900 лв., в срок до 20.09.2016 г.
- сумата от 18900 лв., в срок до 20.11.2016 г. .- сумата от 18900 лв., в срок до 20.12.2016
г..- сумата от 18900 лв., в срок до 20.01.2017 г. .- сумата от 18900 лв.; в срок до 20.02.
2017 г. - сумата от 18900 лв., в срок до 05.03.2017 г. .- сумата от 35000 лв., в срок до
15.03.2017 г. .- сумата от 55000 лв., в срок до 22.03.2017 г. .- сумата от 80000 лв., в срок
до 27.03.2017 г. – сумата от 48 000 лева, в срок до 31.03.2017 г. – сумата от 52 000 лв., в
срок до 05.04.2017 г.- сумата от 60 000 лева, в срок до 10.04.2017 г.- 70 000 лв., в срок
до 14.04.2017 г.- сумата от 76 000 лева, в срок до 19.04.2017 г.- сумата в размер на 19
600 лева, а един ден преди датата на окончателната сделка купувачът заплаща по
посочената банкова сметка сумата от 238 000 лева. Съгласно т. 2.18 от чл. 3 остатъкът
от продажната цена в размер от 3584000 е уговорено да се заплати чрез банков кредит,
отпуснат на купувача в срок до 3 дни от представянето на вписан нотариален акт.
Съгласно т. 5 към чл. 3 направените вноски от 2.1. до 2.17 да бъдат част от продажната
цена, като същите представляват задатък /капаро/ по сделката. Уговорено е
продажната цена да включва и движимите вещи. Уговорен е и нов срок за сключване
на окончателен договор, а именно : до 30.04.2017 г.- чл.6, т.1.
Установява се от приложените по делото платежни нареждания, че в периода от
15.08.2016 г. до 23.02.2017 г. са платени общо 8 вноски всяка от по 18 900 лв. с
посочено основание – лихва по предварителен договор, като този размер напълно
съответства договорената лихва по първия сключен предварителен договор между
страните/вж.чл.3, т.3 от договора, л.69 от гр.д. №3394/2022 г. на ПдРС 6%/12*3780000
5
=18 900/ , като общият размер на платените суми в този период е 151 200 лв.
Доколкото от приетите по делото кредитни известия се установява промяна в
основанието за заплащане на горните вноски за лихви, то съдът счита за основателни
доводите на ищеца, че в действителност приложения към исковата молба
предварителен договор е сключен на 06.03.2017 г. или след тази дата, като в
договорената нова продажна цена са включени платените до момента на сключването
му суми за лихви.
На 07.03.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата
сметка на ответното дружество е преведена сумата от 35 000 лв., като в основанието за
плащане е посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016
г. На 15.03.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 55 000 лв., като в основанието за плащане е
посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. На
22.03.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 80 000 лв., като в основанието за плащане е
посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. На
27.03.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 48 000 лв., като в основанието за плащане е
посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. На
31.03.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 52 000 лв., като в основанието за плащане е
посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. На
05.04.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 60 000 лв., като в основанието за плащане е
посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. На
10.04.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 70 000 лв., като в основанието за плащане е
посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. На
09.04.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 76 000 лв., като в основанието за плащане е
посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. На
09.05.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 18 900 лв., като в основанието за плащане е
посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. На
09.06.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 18 900 лв., като в основанието за плащане е
посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. На
23.06.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 18 900 лв., като в основанието за плащане е
посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. На
29.06.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на
ответното дружество е преведена сумата от 166 000 лв., като в основанието за плащане
е посочено, че същата е самоучастие по предварителен договор от 17.06.2016 г. От така
приетите по делото като писмени доказателства платежни нареждания се установява,
че към датата на подписване на окончателния договор 30.06.2017 г. от банковата
сметка на ищцовото дружество по банковата сметка на ответното дружество е
преведена обща сума в размер от 850 000 лв. с основание – самоучастие по
предварителния договор, като се взема предвид и издадените кредитни известия за
платени лихви. За извършените преводи са издадени и фактури от ответното
6
дружество, които са приети като писмени доказателства по делото. На 30.06.2017 г.
страните са сключили окончателен договор за покупко – продажба на недвижимите
имоти в предписаната от закона форма с нотариален акт. Като продажна цена на
недвижимите имоти и находящите се движими вещи е посочена стойността от 4500 000
лв. без ДДС, като данъкът добавена стойност върху продаваните недвижими имоти и
движими вещи е посочен в размер от общо 124 519,16 лв., от които ДДС за
недвижимите имоти в размер от 64519,16 лв. и ДДС върху движими вещи и
съоръжения 60 000 лв. Отразено е, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 850
000 лева, като остатъкът от 3 600 000 лева е уговорено да се заплати чрез банков
кредит. На 17.07.2017 г. е преведена по сметка на ответното дружество и сумата от 3
600 000 лв. На 08.08.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата
сметка на ответното дружество е преведена сумата от 60 000 лв. – ДДС по фактура №
447/03.07.2017 г. На 13.09.2017 г. от банковата сметка на ищцовото дружество по
банковата сметка на ответното дружество е преведена сумата от 64 519, 16 лв. – ДДС
по фактура № 447/03.07.2017 г.
Приет е като писмено доказателство отговор на искова молба по гр.д. №
2275/2021 г. по описа на ПдОС с предмет вземане по запис на заповед в размер на 74
519,16 лв., която сума се сочи, че обезпечава задължения за ДДС по процесната сделка,
доколкото купувачът – ищец в настоящото производство е разполагал само със сумата
от 50 000 лв. и му е бил необходим допълнителен срок за заплащане на останалата част
от дължимото ДДС.
Пред първоинстанционния съд са приети разходни касови ордери, които са
оспорени по реда на чл. 193 ГПК. В разходен касов ордер /л. 143 от гр.д. №3394/2022
г. на ПдРС/ е отразена дата 15.03.2017 г. сума в размер на 55 000 лв., издател Грийнс
Трейд като е отразено, че сумата е броена на И.П., Г.Д.. Разписката се установява, че е
подписана от Г.Д.. В разходен касов ордер от 06.03. /не посочена година/, находящ се
на лист 144 от гр.д. №3394/2022 г. на ПдРС, е посочен като издател Грийнс Трейд, като
получател И.Г., сума в размер на 35 000 лв.- основание – заем, като се установява, че
разходният ордер е подписан от И.П.. В разходен касов ордер, издаден от Грийнс
Трейд с дата 27.03.2017 г. /л. 145 от гр.д. №3394/2022 г. на ПдРС/ са посочени, като
лица, на които да се брои сумата И.П. и Г.Д. – размерът на сумата е 48 000 лв., като се
установява, че разходният касов ордер е подписан от Г.Д.. В разходен касов ордер,
издаден от Грийнс Трейд с дата 31.03.2017 г. /л. 146 от гр.д. №3394/2022 г. на ПдРС/ са
посочени, като лица, на които да се брои сумата И.П. и Г.Д. – размерът на сумата е 52
000 лв., като се установява, че разходният касов ордер е подписан от Г.Д.. В разходен
касов ордер, издаден от Грийнс Трейд с дата 04/05.04.2017 г. /л. 147 от гр.д.
№3394/2022 г. на ПдРС/ е посочено, като лице, на което да се брои сумата И.Г. П.
Глобул транс трейд– размерът на сумата е 60 000 лв., като се установява, че разходният
касов ордер е подписан от Г.Д.. В разходен касов ордер, издаден от Грийнс Трейд с
дата 18.04.2017 г. /л. 148 от гр.д. №3394/2022 г. на ПдРС/ е посочено, като лице, на
което да се брои сумата И.Г. П.– размерът на сумата е 76 000 лв., като се установява, че
разходният касов ордер е подписан от Г.Д.. В разходен касов ордер, издаден от Грийнс
Трейд с дата 11.04.2017 г. /л. 149 от гр.д. №3394/2022 г. на ПдРС/ е посочено, като
лице, на което да се брои сумата И.Г. П. Глобул транс трейд– размерът на сумата е 70
000 лв., като се установява, че разходният касов ордер е подписан от Г.Д..
Процесуалният представител на ищцовото дружество оспорва, авторството/
истинността на РКО от 06.03.2017 г. в частта, касаеща подписа, като се сочи, че не е на
7
управителя на ищцовото дружество, както и РКО от 15.03.2017 г., 27.03.2017 г.,
31.03.2017г., 04.04.2017 г., 11.04.2017 г. и 18.04.2017 г. В частта касаеща подписите на
лицето Г.Д., поради което на основание чл. 193, ал. 2 ГПК районният съд е открил
производство по оспорване истинността на частни документи. При доказателствена
тежест за ищеца касателно РКО от 06.03.2017 г., същият не успя да докаже, че подписа
положен от И.Г. П. в оспорения документ не е изпълнен от него. При доказателствена
тежест за ответника касателно РКО от 15.03.2017 г., 27.03.2017 г., 31.03.2017г.,
04.04.2017 г., 11.04.2017 г. и 18.04.2017 г., същият успя да докаже, че подписите под
оспорените документи са изпълнени от лицето Г.Д. Д.. Тези изводи се налагат от
приетите пред районния съд единична и тройна СГЕ, които настоящият съдебен състав
кредитира изцяло като обективни и обосновани. Поради което и на основание чл. 194,
ал. 3 във връзка с чл. 193, ал. 2 ГПК, съдът приема, за недоказано направеното
оспорване на истинността на представените РКО.
От приетата като писмено доказателство справка от ТД на НАП – Пловдив се
установява, че в ответното дружество през процесния период е работило лице с три
имена Г.Д. Д., като в хода на делото това лице е починало, като това обстоятелство се
установява от направената Справка за физическо лице. От разпита на свидетеля Н.Ш. –
касиер в ответното дуржество се установява, че същата е изготвила приетите по делото
като писмени доказателства разходни касови ордери, като единствено РКО от
06.03.2017 г. е подписан от И.П. и тогава свидетелят го е видяла. От разпита й се
установява, че действително е налице дописване на някои данни преди да се подпише
документа, доколкото впоследствие се изяснява лицето, на което ще се платят сумите
по разходните касови ордери. Св. Ш. посочва, че г-н Б. – управителят на ответното
дружество й е казвал какво да пише като основание в ордерите, размера на сумата и на
кого се изплаща. Посочва, че има практика, не веднага да се издадат документите а при
приключване на касата – март или април.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че на 17.06.2016 г. не е осчетоводено плащане в брой на сумата в размер на
420 000 лева в счетоводството на „Глобал Транс Трейд“ ЕООД. Вещото лице С. е
установила, че към 31.12.2015 г. наличните средства в „Глобал Транс Трейд“ ЕООД са,
както следва: в каса – 6 707, 95 лв. и в банка 292 434, 74 лв. Към 31.12.2016 г.
наличните парични средства в дружеството – ищец са, както следва: в каса 22059, 55
лв. и в банката 15406, 97 лв. Вещото лице установява, че крайните салда по
счетоводните сметки, в които се отчита движението на паричните средства,
съответстват на данните посочени в баланса на ищцовото дружество съответно към
31.12.2015 г. и 31.12.2016 г. При проследяване на движението на парични средства в
касата на ищцовото дружество, вещото лице установява, че на 17.06.2016 г. същото не
е разполагало със сумата от 420 000 лева в касата. Наличността на средства в началото
на деня на 17.06.2016 г. е в размер на 6160, 35 лв., а в края на деня приключва с
8
наличност от 25 301, 58 лева. На 17.06.2016 г. се установява, че са осчетоводени
постъпили плащания от клиенти в общ размер от 1053, 40 лв. и постъпили /изтеглени/
от разплащателните сметки на дружеството 30 000 лева. На същата дата са извършени
разплащания с доставчици в общ размер на 11 912, 17 лева. При проследяване
движението по разплащателната сметка на ищцовото дружество в ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ за периода от 06.03.2017 г. до 19.04.2017 г. се установява, че в банковата
сметка на дружеството е отразено внасянето на средства от касата, както следва: на
06.03.2017 г.- 41 000 лв. и превод на ответното дружество на 07.03.2017 г. в размер на
35 000 лева; на 15.03.2017 г. са внесени 61 000 лева и превод в полза на ответника на
сумата в размер на 55 000 лева; на 27.03.2017 г. – внесени 48 000 лева от касата и
извършен превод в полза на ответното дружество в размер от 48 000 лева; на
31.03.2017 г. са отразени внесени 55 700 лева от касата на дружеството и превод към
ответното дружество в размер на 52 000 лева и на 05.04.2017 г. са внесени от касата 79
000 лева и извършен превод в полза на ответника в размер на 60 000 лева. Относно
датите – 22.03.2017 г., 10.04.2017 г. и 19.04.2017 г. не се установява в разплащателната
сметка на ищцовото дружество да са внесени суми от касата на дружеството, поради
достатъчно парични средства за извършване на преводите в полза на ответното
дружество, както следва: на 22.03.2017 г.- сумата от 80 000 лева, на 10.04.2017 г.- 70
000 лева и на 19.04.2017 г. – 76 000 лева. По отношение на процесните разходни касови
ордери вещото лице установява, че същите са осчетоводени в ответното дружество.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС
в чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Първият фактически състав на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса
на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в
случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на
някакво правоотношение. При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е
могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори,
ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при
сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. При третия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията,
но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите
поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е
сключена при такова условие, и в други подобни случаи.
Общото между трита вида фактически състава посочени в чл. 55, ал.1 ЗЗД е
9
наличието на предаване, съответно получаване на нещо от ответната страна.
Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуване на договорите
трябва да се търси действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността. В тази връзка,
когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в договора
клаузи, в това число и по обема на правата и обектите, които следва да се придобият по
конкретно сключения между страните договор, при тълкуването на тези клаузи следва
да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора,
породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това
поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства
водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Следователно, при
търсене на действителната обща воля на страните по сключения договор, следва да се
съобразят обстоятелствата при сключването, както и изявленията и поведението на
страните, предшестващи и последващи сключването на последния. Този принцип,
отнасящ се до приложението на чл. 20 от ЗЗД и следващият се от тази норма правен
режим на тълкуване на двустранните договори, е възприет в константната практика на
ВКС/решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. по описа на ВКС, IV го и
решение № 89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. по описа на ВКС, II то, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 38/ 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. по
описа на ВКС, II го, в решение № 788/15.12.2005 г. по гр. д. № 513/2004 г. по описа на
ВКС, IIго, постановено по реда на ГПК/отменен/. При наличие на спор относно точния
смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния
смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко
буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се
тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му
смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и да се изследват
обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към този момент
отношения между страните и произтичащото от това тяхно поведение, както и
поведението им след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно
изясняване на действителната воля на страните. Договорната свобода (принцип на
гражданското право), е ограничена единствено от императивните разпоредби на закона
и добрите нрави/вж. решение № 30 от 24.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2021 г., IV
г. о.; решение № 505 по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., и решение № 81 по гр. д. №
700/2012 г., IV г. о./
Съдът прилагайки горните правила за тълкуване към сключения между
страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.06.2016
г./л. 68-72 от гр.д. № 3394/2022 г./ и анекс към него от същата дата стига до извода, че
страните са постигнали съглашение за задатък в размер на 420 000 лв. В самия анекс/ л.
79 от гр.д. № 3394/2022 г./ е посочено, че сумата от 420 000 лв. представляваща капаро
е заплатена от купувача- ищец в брой при подписване на договора, като самия договор
служи като писмен документ удостоверяващ плащането. Този извод се подкрепя от
факта, че доколкото задатъчното съглашение е реално, за да породи своето действие е
необходимо не само да е уговорено, но и имущественото благо реално да е предадено,
както е в разглеждания казус. От една страна в самия анекс към предварителния
договор, двустранно подписан от страните, продавачът –ответник е признал, че е
10
получил сумата от 420 000 лв. от ищеца, която сума представлява задатък. Освен това
с нарочна разписка от 17.06.2016 г., подписна и от двете страни / л. 36 от гр.д. №
3394/2022 г./, ответникът е посочил, че е получил сумата от 420 000 лв. от ищеца,
която сума представлява капаро съгласно предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 17.06.2016 г. и анекс към него. Задатъкът има гаранционна и
обезщетително-наказателна функции. Тези тясно свързани функции се изразяват в
правото на изправната страна да иска в двоен размер дадения от нея задатък, ако
получилата задатъка страна е неизправна.
Досежно направеното от ответника оспорване на верността на приета като
писмено доказателство разписка от 17.06.2016 г., настоящият съдебен състав намира
следното. Разписката по своята правна същност представлява частен свидетелстващ
документ. Тъй като процесната разписка е подписан документ, тя доказва, че
материализираното в нея изявление е направено и че същото изхожда от лицето, което
го е подписало като издател. Съдът е длъжен да приеме за автор на изявлението
лицето, подписало документа. Това е същността на формалната доказателствена сила
на документите, закрепена в чл. 180 ГПК. Материалната доказателствена сила е
присъща за свидетелстващите документи. Частният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за
себе си факти. Доколкото процесната разписка удостоверява неизгодни за издателя си-
в разглеждания казус за ответното дружество факти, тя се ползва и с материална
доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от нея факти,
до които се отнася удостоверителното изявление. Ответникът оспорва верността на
разписката. В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се
е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната
част. В настоящия случай не се оспорва автентичността на документа, но се твърди, че
е с невярно съдържание, поради и което в доказателствената тежест за опровергаване
на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на сумата е на ответника,
който оспорва верността на направеното от него удостоверително изявление. В този
случай оспорващият отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия
документ с твърдението, че удостоверенето в документа не отговаря на действителното
фактическо положение.
Приложената по делото разписка, установява удостоверените с нея факти.
Трайно и безпротиворечиво съдебната практика възприема разписката като нарочно
съставен свидетелстващ документ, материализиращ извънсъдебното признание на
автора (лицето, което я е подписало), че е получил нещо от посоченото в разписката
лице – в този смисъл Решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г. на ВКС, IV ГО,
Решение № 472/14.11.2012 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
746/05.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г. на ВКС, IV ГО, и др. С оглед така цитираната
съдебна практика, която настоящият състав споделя, и съобразявайки обективираното
11
съдържание на процесната разписка, следва да се приеме, че същата, доколкото
съдържа подпис на получилия сумата и посочено основание за предаването „капаро в
размер на 10% от продажната цена съгласно предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 17.06.2016 г. и анекс към него“, е достатъчно
доказателство за наличието на съглашение за задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД. В този
смисъл въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния такъв, че ищецът
не е доказал предаването на процесната сума от 420 000 лв. на соченото основание. В
подкрепа на този извод е и приетия по делото анекс към предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.06.2016 г., подписан от страните, където в
т. 2, б. „а“ е посочено, че сумата от 420 000 лв. представлява капаро, а ответникът е
признал, че е получил тази сума от ищеца изцяло в брой, като страните са постигнали
съгласие настоящият договор да служи като писмен документ удостоверяващ
извършеното плащане. Всичко това води до извод, че ищецът е доказал наличието на
обвързваща страните облигационна връзка по съглашение за задатък. Този извод се
подкрепя от факта, че доколкото задатъчното съглашение е реално, за да породи своето
действие е необходимо не само да е уговорено, но и имущественото благо реално да е
предадено, както е в разглеждания казус. Ищецът е доказал, че е предал сумата от
420 000 лв. на ответника, която сума има гаранционна и обезщетително-наказателна
функции.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за нестанало. В настоящия казус ответникът не е ангажирал
доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на приетите по
делото писмени доказателства – разписка и анекс към предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.06.2016 г., които установят по един
безспорен начин получаването на сумата от 420 000 лв., чиято цел е да гарантира
изпълнението на сключения между страните предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 17.06.2016 г.
Съдът намира, че липсата на парични средства в касата на ищцовото дружество,
неосчетоводяването на сумата от 420 000 лв. в счетоводството на ищеца, не обуславя
извод за липса на предаване на процеснта сумата на дата 17.06.2016 г. Останалите
събрани по делото доказателства също не водят до друг извод.
Тъй като страните са придали на получената авансово от ответника сума от
420 000 лв. по сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.06.2016 г. функциите на задатък /капаро/, така полученото
капарото представлява част от цената и ще подлежи на приспадане при изпълнението.
След като при сключването на окончателния договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 30.06.2017 г. от продажната цена не е
приспадната дадената в задатък сума от 420 000 лв., то последната подлежи на
връщане като получена на отпаднало основание.
12
Ако се приеме, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 17.06.2016 г., намиращ се на л. 5-9 от гр.д. №3394/2022 г. по описа на ПдРС,
страните по делото за преуредили своите отношения, сключвайки нов предварителен
договор, това налага извода, че сумата получена от ответника в размер на 420 000 лв.
като задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.06.2016 г., намиращ се на л. 68-72 от гр.д. №3394/2022 г. по описа на ПдРС и анекс
към него, е получена на отпаднало основание.
Несъвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд налагат решението да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови друго,
с което да бъде изцяло уважен предявения иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД за сумата от 21 000 лева, представляваща частично предявен иск от
претенция в размер общо на 420 000 лева, получена на отпаднало основание, ведно със
законната лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда- 09.03.2022 г. до окончателното й заплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за първа и въззивна инстанции. Такива надлежно се
претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях се
включват направените пред първата инстанция разноски -внесената държавна такса в
размер на 840 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. и депозит за вещи
лица в размер на 1550, както и направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски- внесената държавна такса в размер на 420 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 3000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 603 от 09.02.2024 г. по гр. дело № 3394 по описа
за 2022 г. на РС-Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Първомай, ул. Перуника № 27, да заплати на „Глобал Транс Трейд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Коматевско
шосе- местност „Динките“ сума в размер на 21 000 лева, представляваща частично
предявен иск от претенция в размер общо на 420 000 лева, представляваща заплатено
на отпаднало основание капаро /задатък/ по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 17.06.2016 г. и анекс към него от 17.06.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 09.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Грийнс Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Първомай, ул. Перуника № 27, да заплати на „Глобал Транс Трейд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Коматевско
шосе- местност „Динките“ сумата от 8810 лева - разноски за първоинстанционното и
13
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14