№ 14432
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110141363 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. И. В., с която срещу Ст. са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 24 900 лева /след допуснато с определение, постановено в
откритото съдебно заседание на 14.06.2023 г., увеличение на размера на
първоначално предявения като частичен за сумата от 15 000 лева иск/, ведно със
законната лихва върху сумата от 11.11.2021 г., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и за сумата от 1200 лева /след допуснато
с определение, постановено в откритото съдебно заседание на 14.06.2023 г.,
увеличение на размера на първоначално предявения като частичен за сумата от
100 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разноски за
медицински консумативи, ведно със законната лихва от предявяване на иска
/29.07.2022 г./, които вреди се твърди да са настъпили от инцидент на 11.11.2021 г.
– пропадане в неравност на тротоар в гр. София, ул. „Галичица“ пред сграда,
находяща се на № 8, в територията между ул. „Т. Търновски“ и ул. „Трепетлика“.
Ищцата твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, след като е
пресякла ул. „Галичица“ и се е качила на тротоара на същата, кракът й е
пропаднал в неравност на терена, която не се виждала, т.к. е била покрита с листа.
Неравността представлявала част от тротоара, която не е била покрита с плочки и
обхождала Г-образно продължението на шахта, като размерът бил около 30 см.
При стъпване на частта без плочки се спънала на неравния терен, изкривила крака
си в глезена, счупила го, загубила равновесие и паднала. Сочи, че стъпвайки в
участъка между поставените и липсващите плочки, от денивелацията кракът й
1
попаднал в издълбана в земната маса дупка, което и било причината да се спъне,
да загуби равновесие и да счупи глезена си. Към настъпване на инцидента
тротоарът и конкретното място не са били обозначени с предупредителни знаци
или с каквато и да е било маркировка, от които да се направи извод за наличието
на ремонт или друга дейност, която да ограничава ползването на тротоара. Освен
това поради метеорологичните условия тротоарът е бил покрит с листа и липсата
на плочки е била установена едва след инцидента. Получената в резултат от
инцидента фрактура на тибиален малеол на лява глезенна става е обусловила
извършването на три операции с поставяне и махане на импланти – платка с
комплект винтове. Поддържа, че на 12.11.2021 г. сутринта е била приета по
спешност в мед.заведение, където е била извършена първата операция и откъдето
на 20.11.2021 г. е била изписана за домашно лечение. Три месеца след инцидента
е продължавала да ходи с патерици и помощни средства, продължавала е да
изпитва силни болки в крака. На 10.01.2022 г. отново е била приета в болница и е
последвала втора операция. На 07.03.2022 г. е последвала трета оперативна
интервенция. Сочи, че е търпяла болки и страдания в период от повече от половин
година, през което време е било затруднено движението й. За нея това е създало,
стрес, напрежение, притеснения и страх, не е можела да спи спокойно, била
тревожна и психически нестабилна. Освен това не е можела да излиза от
жилището си, т.к. живеела на 4-ти етаж в сграда без асансьор. Имала е нужда от
чужда помощ в ежедневието си, в т.ч. и за посещенията при лекар. Преустановила
е работа и се е чувствала в тежест за близките си. От травматичното увреждане
останали два белега, които не можело да бъдат заличени. Същите предизвиквали у
ищцата чувство на притеснение и срам. Затворила се е в себе си, получавала
сърцебиене и я обливала пот, когато гледала белега си. Към момента на
предявяване на иска все още изпитвала болки, често на мястото се появявал оток.
Излага подробни съображения относно гражданската отговорност на ответника в
случая и моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждането на
разноски за производството.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Счита, че за ответника не е налице пасивна процесуална
легитимация, с оглед което и исковете са недопустими. Навежда възражения за
нередовност на исковата молба. В условията на евентуалност излага доводи за
неоснователност на предявените искове, като оспорва изложените в исковата
молба твърдения, в т.ч. механизма на причиняване на вредите и последиците от
счупването на глезена. Заявява, че процесната шахта се стопанисвала от „Виваком
България“ ЕАД, чиято собственост е. Изразява предположение, че при ревизия,
подмяна на капак на шахтата или авариен ремонт от страна на
телекомуникационния оператор е допуснато разминаване в нивата на тротоарната
настилка и нивото на шахтата. Счита, че това дружество носи отговорност за
връзката на съоръжението с пътната инфраструктура, конкретно с тротоара на ул.
„Галичица“. Оспорва да е възлагал на това дружество извършването на каквито и
да било дейности. Оспорва на посоченото в исковата молба място да има шахта.
Заявява възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата за
настъпване на медицинските усложнения след първата операция. Счита за
установено, че тя не потърсила своевременно медицинска помощ в деня на
2
инцидента, а едва на другия ден и то в лечебно заведение, намиращо се на 40 км.
разстояние от гр. София. Поддържа, че не е спазвала предписания й режим за
обездвижване и физиотерапия – нямало данни за проведено физикално лечение.
Поддържа, че продължителността на лечението е в резултат от ненавременно,
качествено и адекватно лечение, за което ищцата е допринесла. Оспорва иска за
неимуществени вреди и по размер. Моли за отхвърляне на предявените искове, а в
условията на евентуалност – за присъждане на обезщетения в по-нисък от
претендирания размер.
В първото по делото открито съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 145 ГПК ищцата е пояснила исковата си молба, като е посочила, че
конкретното мястото, където се е случил инцидентът, е на тротоар на ул.
„Галичица“ в района на № 8, където поради липса на тротоарни плочки /около 3
на брой/ е била образувана неравност с приблизителни размери 90 см. дължина и
30 см. ширина, която се е намирала до шахта на тротоара.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните
в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетата по делото медицинска документация, че ищцата е
била приета в болнично заведение на 12.11.2021 г. в 10:30 ч. с диагноза „фрактура
малеоли тибиалис тригонум постериор тибие кум S/L.ATC синистри“ без
съобщени придружаващи заболявания. Констатиран е значителен оток на лява
глезенна става в областта на медиален и фибуларен малеол, а натоварването на
левия долен крайник е било болезнено и нестабилно. Била е извършена
оперативна интервенция чрез кръвна репозиция и поставяне на метална
остеосинтезна по Weber, внедрени са били супрасиндесмален винт и
семитубуларна плака. Съгласно приетата като доказателство по делото епикриза
следоперативният период е протекъл гладко. Преценено е, че липсва медицински
риск от приключване на болничното лечение с оглед стабилното състояние на
пациента и липсата на значими субективни оплаквания. Ищцата е изписана на
20.11.2021 г. в добро общо състояние с подобрение. Предписан е хигиенно-
диетичен режим и медикаментозно лечение.
На 10.01.2022 г. ищцата е приета отново в болнично заведение с оплаквания
от болка по външната повърхност на лява подбедрица дистално и диагноза
„фрактура малеоли медиалис тибие синистра мале саната. RSOM кум плаце ет
клави. Миграцио клави. Синостозис тибио фибуларис“. Към този момент ищцата
се е придвижвала с две помощни средства. Движенията на лява глезенна става са
били затруднени и болезнени. Глезенът е бил оточен и болезнен. Извършена е
била оперативна интервенция, като е бил изваден супрасиндесмалният винт
заедно с плаката. Установено е образуването на интраоперативна тибио-
фибуларна синостоза, която е изсечена. Извършена е била автоостеопластика.
Следоперативният период е протекъл гладко. Пациентката е изписана на
16.01.2022 г. с подобрение и без значими субективни оплаквания при дадени
препоръки за хигиенно-диетичен режим и медикаментозна терапия.
Ищцата е била приета в болнично заведение отново на 07.03.2022 г. с
диагноза „фрактура малеоли тибиалис синистри консолидата. Статус пост
3
RSOM“. В хода на извършената оперативна манипулация е констатирано, че
фрактурата на фибулата е консолидирана и е изваден мигриралия остеосинтезен
имплант. Следоперативният период е протекъл гладко, а пациентката е изписана
на 10.03.2022 г. в добро общо състояние с подобрение, като са дадени препоръки
за хигиенно-диетичен режим, за продължаване на лечението и физиотерапия,
Установено е от приетите като доказателства по делото официални
документи /болнични листове/, че ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност в периода 12.11.2021 г. – 10.04.2022 г.
Като писмено доказателство по делото са приети фактура от 19.11.2021 г. с
получател ищцата и касов бон към същата за сумата 1200 лева за закупуване на
1/3 тубуларна плака и комплект винтове.
От съдържанието на приетите амбулаторни листове от 09.08.2022 г.,
10.08.2022 г., 15.09.2022 г. и 13.10.2022 г., се установява, че ищцата е
консултирана от лекари специалисти, при които е съобщила за покачване на тегло,
стойности на кръвна захар и артериално налягане. Обективно са били измерени
стойности на кръвното налягане в порядъка 140/80; 120/80; 135/80 mmHg, а при
проведени изследвания е установено, че кръвната захар е със стойности 6.6; 6,37
mmol.
Приета по делото е извадка от цифровия модел на информационна система
Софкар и писмо, изх. № 08-00-2508/09.11.2022 г., подписано от управителя на
„ГИС – София“ ЕООД, съгласно които поземлен имот с идентификатор
68134.901.223 съгласно КККР на гр. София, стар УПИ VII-223, кв. 159 по плана
на местността „Лозенец“, заедно с отразените в него жилищна сграда и гараж,
находящи се на ул, „Галичица“ в гр. София, имат административен адрес: ул.
„Галичица“ № 10.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Десислава Миленова –
Томбушева и Александар Василев.
От показанията на свидетеля Томбушева, се установява, че е била свидетел
на инцидент на ул. „Галичица“ в квартал „Лозенец“. Свидетелят си спомня, че е
било следобед, около 16:30 ч., като е вървяла по пътното платно, тъй като
тротоарът бил неравен. Пред нея вървяла жена, която паднала и започнала да
охка. Първоначално жената вървяла близо до тротоара, но също по улицата,
тръгнала да се качва на тротоара и паднала на тротоара. Казала, че я боли левият
крак. По тротоара имало много паднали листа, но имало и дупка - липсвала плочка
и имало денивелация. Дупката била покрита с листа и първоначално не се
виждала. Жената полека се изправила, а свидетелката я придружила до дома й,
където се оказало, че няма асансьор. По спомени на свидетелката ищцата живеела
на третия или четвъртия етаж. След инцидента свидетелката се интересувал от
здравословното състояние на ищцата, като констатирала, че е напълняла в
сравнение с първата им среща в деня на злополуката.
Като свидетел по делото е разпит и синът на ищцата Александар Василев.
Съгласно показанията на този свидетел след инцидента майка му не се чувствала
добре, била депресирана и я болял кракът. Била притеснена от самата операция,
както и дали ще се възстанови. След всяка операция имала болки и й било много
4
трудно да се подложи на следващата операция, тъй като престоят в болницата не й
влияел добре психически. Съгласно показанията ищцата все още изпитвала болки,
а кракът й се подувал. Използвала всякакви мехлеми и мазила, за да се опитва да
спадне отокът и да намали болката. През периода на възстановяване свидетелят и
баща му били до ищцата и й помагали във всички дейности, защото тя била
неподвижна. Чувствала се в тежест на семейството си. Първоначално се опитала
да използва проходилка, но не успявала да минава внимателно с нея през стаите.
Налагало се да използва патерици, но и с тях й било много трудно да се
придвижва. През възстановителния период не е излизала от дома си, освен за
операциите и за прегледи. Помагали й да слиза с патериците по стълбите, но било
много трудно, а връщането било още по-трудно, защото жилището било на
четвъртия етаж, а в сградата нямало асансьор. След последната операция за
период от около 2-3 месеца, я карали на работа всеки ден, след това вече ходела
сама. В период от около 6 месеца след инцидента ищцата не е работила.
Чувствала се зле от това, тъй като не можела да се грижи за семейството си и да ги
подпомага финансово. Станала по-нервна и избухлива, по-ядосана, плачела.
Преди инцидента ходела на плуване, но след случая й било невъзможно да го
прави. Вече не спортувала, а преди това била много подвижна, движела се пеша,
ходела на групови спортни занимания. След инцидента покачила килограми.
Имала белези на крака, които се опитвала да прикрива. Изпитвала тревога, когато
излизала навън. Свидетелят няма спомен ищцата да е посещавала рехабилитатор
или някой да е идвал вкъщи да й прави рехабилитация. На свидетеля не му е
известно да е спазвала хранителен режим във връзка със застояването си в
резултат на инцидента. Не му е известно да се е консултирала с лекар относно
това какви спортни дейности може да извършва.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р
М. М. въз основа на наличната по делото медицинска документация и извършен
преглед на ищцата. Въз основа същото, съдът приема за установено, че се касае за
счупване на лява глезенна става – фрактура на вътрешния глезен с разкъсване на
предната част на синдесмозата (връзката между големия и малкия пищял),
счупване на задния триъгълник на големия пищял и частично изкълчване на
глезенната става. Механизмът на причиняване на травма като процесната
съгласно експертизата може да се реализира при стъпване на ходилото в пронация
и завъртане навън при попадане на крака в неравност или дупка на тротоара по
време на опорната фаза на походката на крайника. Патоанатомично в резултат от
увреждането е имало деформация, фрактурен хематом, крепитации, бързо
нарастващ посттравматичен оток и функционална непълноценност на крайника.
Вещото лице е посочило, че в момента на травмата болката, причинена от
счупването на костта, е била много силна. Костните крепитации и дразненето на
периостта, патологичната подвижност, нарастващият хематом и посттравматичен
оток, частичното изкълчване на глезенната става също са причинили болки. След
оперативните интервенции болките са били свързани с проникването през меките
тъкани, поставянето на имплантите и на кожния шев, образуването на оперативен
хематом и постоперативен оток в областта. В периода на раздвижване на
крайника болковият синдром се определя от преодоляване на ставните
5
контрактури, възстановяването на нормалната походка и участието на глезена и
ходилото в опорната фаза на походката.
Въз основа на медицинската документация по делото вещото лице е
констатирало, че ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност
за период от 150 дни. Съгласно заключението възстановителният период при
ищцата е продължил около 180 дни. В хода на прегледа за целите на изготвяне на
заключението е установено наличието на два белега като последица от
оперативните интервенции. Същите по неоперативен път чрез физиотерапевтични
методи и медикаменти според вещото лице е възможно да бъдат минимизирани и
омекотени. Възможно е и оперативното им отстраняване и извършване на
пластичен шев на кожата. Експертът е дал заключение, че проведеното лечение
при ищцата съответства на добрите медицински практики и същото е постигнало
своите цели. При извършения преглед вещото лице е установило лека болезненост
по външна страна на глезенна става, известно затруднение при ходене на пети при
левия крайник. Не са констатирани неврологични смущения. Констатирано е
зарастване на счупванията в добра анатомична позиция и добър центраж на
глезенната става.
При изслушване на заключението на вещото лице в съдебно заседание по
реда на чл. 200 ГПК, същото е пояснено, като от направените уточнения съдът
приема за доказано по делото, че не са били допуснати нарушения в лечебния и
възстановителния режим при ищцата. Експертът е посочил, че не е налице
основание да се заключи, че ищцата не е изпълнявала нарежданията на
лекуващите я лекари. Лечебно-възстановителният процес е протекъл поетапно,
като са направени три оперативни интервенции. Вещото лице е пояснило, че
между оперативните интервенции опериращите лекари съветват пациентите си
какво да правят и какво не, дори пациентите да не постъпят във
физиотерапевтично или рехабилитационно звено те извършват определени
движения, които лекарят им е позволил. Даден е пример, че след шейсетия ден,
когато е отстранен супрасиндесмалният винт и плаката, от глатералната страна е
освободена връзката между големия и малкия пищял и тогава пациентът се
насърчава да прави движения в плантарна и дорзална флексия. До този момент
тези движения е трябвало да се щадят, да не се извършват в крайни фази, а след
махането на винта, когато се освобождава това движение на фибулата, се
насърчава тяхното извършване. Пояснено е, че от медицинска гледна точка
процесът на рехабилитация започва още на следващия ден след операцията -
пациентът се изправя, започва да ходи и това пак е вид рехабилитация.
Установено е, че при ищцата е възстановена плантарната флексия - свалянето на
ходилото надолу е абсолютно еднакво с другото, повдигането на ходилото нагоре
е еднакво с другото. Въз основа на тези констатации експертът е заключил, че
рехабилитацията при ищцата е била ефективна, защото функцията на крайника е
възстановена напълно. Пояснено е също така, че от гледна точка на временната
нетрудоспособност и възстановяването на същата след 180-ия ден, не означвава,
че за ищцата към този момент вече не е имало последици от счупването. Като
такива следва да се разглеждат отокът, който се появява при ортостатично
натоварване, както и леката болка, която тя би имала при максимално физическо
натоварване. Според вещото лице това са последици, които отзвучават по-късно
6
във времето за период до две години, в който последиците, свързани с
реканализацията на венозната система при подобряване на функцията на глезена и
ставите около глезена, ще доведат до изчезване и на тези оплаквания.
Прието е заключението и на съдебно-психологическата експертиза,
изготвена от вещото лице Г. Г.. Въз основа на същото съдът приема за
установено, че процесният инцидент и последвалите го операции за ищцата са
представлявали стресови ситуации с висок стресогенен потенциал, а предвид
голяма продължителност във времето, са довели до изчерпване на психичния
потенциал за адаптация на лицето. През възстановителния период ищцата е имала
негативни емоционални състояния, свързани с болка, дискомфорт, потиснато
настроение, умора, липса на удовлетвореност, песимизъм, неудобство, че има
нужда от помощ в ежедневието, напрегнатост, тревожност поради това, че не
може да изпълнява ежедневните си задължения, активности и занимания. Към
момента на извършване на консултацията вещото лице е установило нарушена
Аз-ефективност, несигурност, тревожна нагласа, фобийни страхове при обекти и
ситуации, напомнящи й за инцидента. Изявени са били симптоматики като
нарушения на съня, главоболие, виене на свят, изпотяване. Наличието на
отрицателни емоционални преживявания вещото лице е посочило, че е очаквано и
правдоподобно. В резултат от инцидента у подекспертната е констатирана
повишена депресивност, променен поведенчески стереотип, нарушено личностово
убеждение по отношение на собствените способности за упражняване на контрол
върху важни аспекти от живота. Негативните изживявания е отбелязано, че са с
намаляваща интензивност, но у ищцата продължава да е налице тревожност,
свързана с невротични фиксации, несигурност, чувство на нарушен телесен
интегритет и загуба на свободата за необезпокоявано осъществяване на
предишните й занимания. Породеното психическо страдание вещото лице е
посочило, че е от рода на протрахираната депресивна реакция, като няма данни за
посттравматично стресово разстройство у подекспертната.
От изслушването на заключението на вещото лице Г. в съдебното заседание
на 14.06.2023 г., съдът приема за изяснено по делото, че в принципен план всеки
човек има потенциал за справяне със стресогенни ситуации. Когато те са
интензивни и продължителни, този потенциал се изчерпва и така се намалява
психоемоционалната енергия, която е необходима за справяне с последващи
стресогенни ситуации. Вещото лице е пояснило методиките, които е използвал с
цел обективизиране на изводите на заключението, за да не бъдат същите
доминирани от изнесеното от ищцата в хода на психологическото изследване.
Съдът дава вяра на заключенията на вещите лица по СМЕ и СПЕ, като цени
съответствието на същите със събраните писмени и гласни доказателства по
делото, а също и като съобрази, че експертизитес в пълнота и компетентно са дали
отговори на стоящите за изясняване въпроси. Заключенията са изготвени от лица,
притежаващи необходимата компетентност и знания из областта на науките и
доколкото не възникват съмнения относно правилността на изводите на
експертите, то и съдът ползва същите при изграждането на изводите си за
правнорелевантните за спора факти.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
7
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на
предявените искове и формулираният петитум, съдът приема, че е сезиран с
претенции с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД, е необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да
установи в производството наличието на следните предпоставки: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи (деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно
доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
С оглед наведените с отговора на исковата молба възражения в тежест на
ответника е да установи още, че шахтата, около която в исковата молба се твърди
да са липсвали плочки, е собственост на трето за спора лице, че последното е
имало задължения при ревизия, подмяна на капак на шахтата или авариен ремонт
на съоръжението да поддържа шахтата и зоната около нея в безопасно състояние,
да сигнализира и обезопаси този терен, в това число и връзката на съоръжението с
пътната инфраструктура, конкретно с тротоара на ул. „Галичица“, като на
ответника е указано, че не сочи доказателства за тези си твърдения.
В тежест на ответника е да докаже конкретните си възражения по чл. 51, ал.
2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на ищцата – че търсенето на
медицинска помощ е било несвоевременно /закъсняло/, че пътуването на
разстояние извън града до друго населено място, се намират в причинна връзка с
настъпилите вреди, респ. че са допринесли за настъпването на усложнения и по-
дълъг процес за възстановяване, за които твърдения на ответника е указано, че не
сочи доказателства. В тежест на ищцата по това възражение е да установи, че е
спазвала предписания й от здравните органи режим след първата операция.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства
настоящата инстанция приема за установено, че в случая са налице всички
предпоставки на визираната правна норма /чл. 49 ЗЗД/, обуславяща възникването
на отговорност за ответника в случая: причинени вреди, които са в причинно -
следствена връзка с процесното събитие – пропадане на ищцата в неравност на
участък от пътя, за който по отношение на ответника е съществувало нормативно
задължение да поддържа същия в безопасно и изправно състояние, като е
безспорно установено, че същият попада на територията на общината.
Предвид събраните по делото писмени доказателства и свидетелските
8
показания на разпитания свидетел Томбушева съдът приема за установено, че
ищцата е стъпила в неравност на тротоара на ул. „Галичица“, намираща се в район
„Лозенец“, Ст., където е липсвала част от тротоарната настилка, която е била
покрита с листа. От пропадането на крака й в необозначената и несигнализирана
неравност на тротоара М. В. е загубила равновесие, паднала е и е получила
процесните травматични увреждания в областта на левия глезен. В причинна
връзка с травматичната увреда се е наложило извършването на три оперативни
интервенции, за които обстоятелства по делото са приети официални писмени
доказателства. В периода от настъпване на травмата до възстановяването на
функциите на крайника ищцата е извършила разходи за лечението си и е
претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, особено интензивни в
началото и по-засилени в периода след оперативните намеси, като постепенно в
хода на възстановителния процес следва да се приеме, че болките са отшумявали,
а към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е
останала лека болезненост в засегнатата област, дължаща се на по-бавното
възстановяване на венозната система, както е пояснило вещото лице, изготвило
СМЕ.
Съдът приема за несъмнено установено в производството, че ответникът
носи отговорност за причинените на ищцата от процесния инцидент вреди.
Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.
Съгласно чл. 48, т. 2, б. „б“ ППЗП именно на общините е възложено да
поддържат в изправно състояние.
Цитираните нормативни разпоредби уреждат задължение за ответника да
осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на
ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение (и придвижване) през цялата година.
Допускането на неравност в пешеходна зона, каквато е тротоарът, с
характеристиките, описани от свидетеля Томбушева, съставлява противоправно
бездействие на работници и служители на ответника, натоварени с поддръжката
на тротоара като пътното съоръжение, в нарушение на цитираните по-горе норми,
което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност
на Ст. на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователни наведените в
хода на производството от ответника възражения, че не следва да отговаря по
предявените искове. Не се установи участъкът от пътя, на който е настъпил
инцидентът с ищцата, да е частна собственост, респ. друг, а не общината, да носи
отговорността за поддържането на тротоара в изправно и безопасно състояние.
Свидетелските показания на разпитания пред настоящия състав свидетел
кореспондират с изложението в исковата молба и не противоречат на останалите
събрани по делото доказателства. В хода на разпита на свидетеля Томбушева е
установено, че причината да върви самата тя по пътното платно е била
неравността на тротоара, респ. именно липсата на тротоарни плочки и
допускането на неравности на терена, непочистен от нападалите в резултат от
9
естествените природни процеси листа от дърветата, са били причината ищцата да
не възприеме конкретната неравност на тротоара, да загуби равновесие, да стъпи
накриво и да счупи глезена си. Установено е също така от събраните в
производството доказателства, че неравността не е била обозначена по никакъв
начин, нито е имало знаци, сигнали или табели указващи, че участъкът от
тротоара се намира в ремонт, за да се приеме, че от страна на ищцата не е
проявено необходимото внимание за безопасно придвижване в градска среда по
предназначен за пешеходци участък от земната повърхност.
Възраженията на ответника, че инцидентът е настъпил в имот, частна
собственост, респ. че друго лице, а не общината е следвало да поддържа
тротоарната настилка, съдът намира за неоснователни. Същите не са доказани в
хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, независимо от
дадените на ответника указания по доказателствената тежест с доклада по делото.
Ето защо и несъмнено е установено, че именно ответникът е допуснал
неизпълнение на вмененото му нормативно задължение да поддържа в изправност
и в безопасно състояние тротоарът на ул. „Галичица“, с оглед което и за него е
възникнала отговорността да обезщети вредите, възникнали за ищцата и
намиращи се в причинна връзка с допуснатото неизпълнение на това задължение.
Установено е от събраните по делото доказателства, че ищцата е извършила
разходи в размер на сумата от 1200 лева, като е закупила медицински консуматив
за извършване на оперативната фиксация на причиненото счупване на лявата
глезенна става. Проведеното лечение е оценено от вещото лице д-р М. като
съответстващо на добрите медицински практики и постигнало целта, към която е
било ориентирано. Ето защо и съдът приема, че причинната връзка на извършения
разход с вредоносното събитие е установено, с оглед което и този иск е доказан по
основание и размер. По отношение на вземания за обезщетения за имуществени
вреди от непозволено увреждане настоящият състав на съда приема, че
обезщетение за забава се дължи от извършването на разхода. В случая се
претендира такова от предявяването на иска, с оглед което и това искане, като
основателно, следва да бъде уважено.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесния
инцидент, от който е получила травматичните увреждания, установени по делото.
От събраните и обсъдени и по-горе доказателства: писмени, гласни и от
заключенията на СМЕ и СПЕ, се установява, че причинените на ищеца телесни
увреждания са наложили хоспитализирането й в деня, следващ деня на инцидента,
където е оценено състоянието й и е взето решение, че следва да бъде извършена
оперативна интервенция, в хода на която счупването да бъде фиксирано
посредством поставянето на имплант и винтове. Установено е също така, че в
периода от 11.11.2021 г. до 10.03.2022 г. ищцата е претърпяла общо три
медицински интервенции, които за нея, наред с внезапно настъпилото телесно
увреждане, са съставлявали стресогенни събития с висок интензитет, чиято
продължителност във времето е рефлектирала върху емоционалния й потенциал
да се справя със стреса в ежедневието си. Съдът приема въз основа на
заключението на СМЕ, писмените доказателства и свидетелските показания, че до
изваждането на импланта при третата операция ищцата е следвало да ограничава
10
натоварването и движението на крайника, поради което е ползвала помощни
средства /патерици/ за придвижването си, когато това е било наложително. През
посочения период ищцата се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието си, което
освен неудобства от промяна на начина й на живот, е рефлектирало върху нейното
самочувствие и самооценка в негативен план. Установява се, че след завръщането
й на работа през м. април 2022 г. /пет месеца след инцидента/ ищцата не е била
напълно възстановена – за това свидетелства в показанията си св. Василев, който е
карал майка си на работа, тъй като функцията на крайника все още не е била
напълно възстановена, а също и заключението на СМЕ, съгласно което
възстановителният период за ищцата е продължил около 180 дни, въпреки че
ползвания отпуск поради временна неработоспособност е бил за срок от 150 дни.
Съдът отчита, че към момента на извършване на прегледа от съдебния експерт
функцията на крайника вече е била напълно възстановена, като болезнените
оплаквания и отичането на крайника след натоварване са симптоми, които
провокират у ищцата неприятни усещания, но същите се очаква да отшумят
напълно за период до две години от инцидента.
За целите на определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди съставът на първоинстанционния съд съобразява
установеният чрез събраните по делото доказателства негативен ефект от психо-
емоционално естество, който събитието и свързаните с него операции са
причинили на ищцата. Въпреки възраженията, наведени от ответника в
производството, съдът приема, че методиките на психологическата наука са годни
да обективизират резултата от проведените изследвания и да се заключи, че у
ищцата в резултат от събитието е налице епизод на депресивна реакция с
разстройство на адаптацията.
Наред с изложеното съдът отчита, че към датата на инцидента ищцата е бил
работоспособна жена на 56 години, трудово ангажирана, полагаща грижи за
домакинството, с трайни спортни навици, чието ежедневие и ритъм на живот са
били променени съществено в резултат от трамватичната увреда, обусловила
ползването на дългосрочен отпуск поради временна неработоспособност,
необходимост от чужда помощ за значителен период от време, наситен с
физически болки и негативни психо-емоционални състояния.
От друга страна съдът отчита, че функциите на крайника са възстановени
напълно, а възстановителният период е протекъл в обичайния период от 180 дни и
без данни за настъпили усложнения от медицинско естество. Следва да се посочи
също така, че съдът намира за недоказани твърденията на ищцата, че именно
поради инцидента се е повишило артериалното й налягане и стойностите на
глюкоза в кръвта. Видно е от отразените стойности на тези показатели в
представените епикризи от болничното лечение, че същите не се отличават
съществено от вписаните в амбулаторните листове за извършени медицински
прегледи в периода след м.август 2022 г. Ето защо и не може да се направи
еднозначен извод, че леко повишените резултати на обсъжданите показатели се
дължат именно на процесния инцидент. Както се посочи и по-напред, съдът
намира, че в производството не се установява да са налице невъзстановени
функции на крайника или трайни увреждания за период след посочения от вещото
лице по СМЕ. Останалите от оперативните намеси белези са такива от естетически
11
характер, с оглед което без да се омаловажава тяхното наличие следва да бъде
отчетено обстоятелството, че същите функционално не ограничават движението
на крайника и основаните му функции. Ето защо и съдът приема, че ищцата се е
възстановила от процесния инцидент, като в срок до м.ноември 2022 г. съгласно
експертното мнение се очаква пълно възстановяване на венозната система и
отшумяване на леката болезненост и отока на крака след натоварването му,
констатирани от вещото лице ортопед.
Съдът приема на следващо място, че по делото са налице данни, че ищцата
полага усилия и има положително отношение в насока отработване на стреса,
причинен й от инцидента и възстановяване на психологическия й капацитет за
справяне със стресогенни фактори. Ето защо и следва да се заключи, че тези
оплаквания са са намаляващ интензитет, както е посочил и съдебният експерт
психолог, с оглед което съдът приема, че с изключение на останалите цикатрикси
в областта на глезенната става не са налице невъзстановими и продължаващи за
необозрим период последици от инцидента.
За пълнота следва да се посочи, че за неоснователни съдът приема
възраженията на ответника за наличието на съпричиняващо поведение от страна
на ищцата за настъпване на медицинските усложнения и увеличаване на обема на
вредите след първата операция. Не се установяват твърденията на ответника,
наведени с отговора на исковата молба, че значение за периода на възстановяване,
респ. за броя на оперативните интервенции и обема на неимуществените вреди е
имало поведението на ищцата и обстоятелството, че е потърсила медицинска
помощ в деня след инцидента и е избрала лечебно заведение извън територията на
общината. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ функцията на
крайника е възстановена в обичайния възстановителен период от травма като
процесната, следователно и не са налице обективни данни на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД претендираните обезщетения да подлежат на намаляване поради
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата.
При горните фактически констатации, съобразявайки съдебната практика
при случаи, сходни на настоящия, спецификите на казуса, при отчитане на
икономическите условия в страната и стандартът на живот към края на 2021 г. и
началото на 2022 г., съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищцата във връзка с процесния инцидент неимуществени вреди е
сумата от 22 000 лева. За разликата до пълния предявен размер от 24 900 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Законна лихва за забава върху това вземане ищцата претендира от датата на
увреждането /11.11.2021 г./, като това искане е основателно и следва да се уважи
/чл. 84, ал. 3 ЗЗД/.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно
на уважената, респ. отхвърлената част от иска.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сума в
размер на 1635,56 лева от общо сторени 1840 лева – разноски за държавна такса и
депозити, от които са изплатени възнаграждения на вещите лица.
В полза на адвокат К. К., представлявала безплатно ищцата в
12
производството, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. следва да се
присъди възнаграждение. Отчитайки невисоката фактическа и правна сложност на
спора, броя и вида на съединените искови претенции, обстоятелството, че по
делото са проведени три открити съдебни заседания, в които ищцата е
представлявана, действащата към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие редакция на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на осн. чл. 7, ал. 2 от същата, съдът определя
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1400 лева, както и допълнително
възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 9 от Наредбата в размер на сумата от 250 лева за
явяване на адвоката в откритото съдебно заседание на 14.06.2023 г. За пълнота
следва да се посочи, че в предходното съдебно заседание /11.05.2023 г./ ищцата не
е представлявана, а в това заседание не е бил даден ход на производството, с оглед
което и възнаграждение на адвоката за същото не следва да бъде определяно.
Съобразно изхода от спора на адвоката следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата в размер на
сумата 1466,67 лева.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.8 ГПК се следва
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 300
лева /съобразно чл. 25 НЗЗП/. С оглед отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди на ответника следва да се присъди сума в размер на 33,33
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ст., ЕИК ., с адрес: гр. София, . и съдебен адрес: гр. София, ., да
заплати на М. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „. и съдебен адрес:
гр. София, . на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 22 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (увреждане на
здравето, болки и страдания), ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата 1200 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди (разноски за медицински консумативи – тубуларна плака и
комплект винтове), ведно със законната лихва от 29.07.2022 г., настъпили от
счупване на лява глезенна става при пропадане в неравност на тротоар в гр.
София, район Лозенец, на ул. „Галичица“ на 11.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 24 900 лева.
ОСЪЖДА Ст., ЕИК ., с адрес: гр. София, . и съдебен адрес: гр. София, ., да
заплати на М. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „. и съдебен адрес:
гр. София, . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1635,56 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Ст., ЕИК ., с адрес: гр. София, . и съдебен адрес: гр. София, ., да
заплати на адвокат К. И. К., САК, л. №., с адрес: гр. София, ., на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАДв. сумата от 1466,67 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на М. И. В. безплатна правна помощ в
13
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „. и съдебен
адрес: гр. София, . да заплати на Ст., ЕИК ., с адрес: гр. София, . и съдебен адрес:
гр. София, ., на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 33,33 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до
Софийски градски съд чрез Софийски районен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14