№ 565
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600885 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба от адв. К.Е. – упълномощен защитник на
подс. Ц.Б. срещу определение от 21.02.2022г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 104 състав, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.№
6902/2021г. по описа на СРС, с което е отказано прекратяването на съдебното
производство по делото и делото е насрочено за разглеждане по общия ред в о.с.з. на
27.04.2022г.
Във въззивната частна жалба се твърди, че атакуваното определение в частта, с
която е отказано прекратяване на съдебното производство е незаконосъобразно, тъй
като е неправилно и се прави искане за неговата отмяна. Поддържа се изтъкнатия пред
СРС довод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на обвиняемия Б. и състоящо се в липса на конкретизация в
обвинителния акт на отделните деяния, обхванати от продължаваното престъпление
съответно на датите 03.03.2018г. и 08.03.2018г., като е използвана технологията „ копи
– пейст“; по отношение на деянието от 16.03.2018г. пък се твърди, че подс. Б. не е бил в
казиното, поради което не става ясно как му е придадена „ дистанционна
съпричастност“; в обвинителния акт единствено за деянието от 03.08.2018г. е
индивидуализиран игралния автомат, докато за другите две деяния такова
отграничаване липсва; налична е неяснота в обвинителния акт относно механизма на
осъществяван контрол над игралния автомат, като в обстоятелствената част е
посочено, че устройството е било „поставено“ в игралния автомат, а в диспозитива – че
е било „ монтирано“.Прави се искане за отмяна на определението на СРС от
21.02.2022г. и връщане на делото на СРП.
1
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното
определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт,
с който обв. Ц.Б., обв. Л.Р. и обв. Б.Р. са предадени на съд за престъпление по чл. 212а,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено в условията на съучастие – обв. Б.Р.
като извършител ( с привръзка с чл.20, ал.2 от НК), а обв. Ц. Б. и обв. Л. Р. – като
помагачи ( с привръзка с чл.20, ал.4 от НК).
В проведеното разпоредително заседание по делото на 21.02.2022г. адв.
Елдъров е изтъкнал идентични с наведените във въззивната частна жаба основания, с
които е поискал от състава на съда прекратяване на съдебното производство по делото,
които са приети от съдебния състав за неоснователни.
Въззивният съд прецени, че определението на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 104 състав, постановено в разпоредителното заседание по
н.о.х.д.№ 6902/2021г. по описа на СРС по описа на СРС от 21.02.2022г. е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На първо място настоящият съдебен състав счита, че не е допуснато нарушение
по см. на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК, което да е съществено и отстранимо единствено на
д.п. на правото на защита на подс. Б.. По същество аргументите на защитата са
свързани с изготвения по делото обвинителен акт и настоящият съдебен състав не ги
споделя. Депозираният в съда обвинителен акт съдържа в достатъчна степен
конкретизация на поведението на всеки от предадените на съд лица ( фактически
обстоятелства) за всяко от трите деяния, включени в продължаваното престъпление, а
правната рамка ( квалификацията) съответства на изложените факти. В частност тъй
като обвинителната теза твърди, че и трите компютърни измами са извършени чрез
внасянето на данни в едно и също устройство ( игрален автомат), то първоначалната му
индивидуализация в обстоятелствената част на акта на обвинението е достатъчна, за да
се внесе яснота и да се гарантира правото на обвиняемия да научи в какво се обвинява;
не е нужно при идентичност на устройството отново и отново за всяко деяние да се
описват неговите индивидуализиращи белези, които вече са посочени. На следващо
място прокурорът излага идентичен начин на извършване на деянията от 03.03.2018г. и
08.03.2018г., поради което напълно резонно е изложил едни и същи факти, като
конкретно за обв. Б. са изложени факти, обуславящи помагаческата му деятелност. За
деянието от 16.03.2018г. прокурорът е посочил, че обв. Б. е набавил устройството,
2
осигуряващо контрол върху игралния автомат, което е достатъчно да обоснове изводът
за наличие на факт, свързващ го с осъщественото деяние, въпреки че не се е намирал
на мястото на престъплението, а в близост до него. На последно място използваните от
прокурора синоними ( „поставил“ и „монтирал“) не водят до неяснота на обвинението,
тъй като имат едно и също значение и еднозначно указват за извършено външно
въздействие върху софтуера на игралния апарат, посредством което е било възможно
да бъде получена инкриминираната по делото сума пари. Ето защо и въззивния съд
намира, че обвинителния акт съответства на изискванията на чл. 246, ал.2 и ал.3 от
НПК.
В този смисъл въззивната частна жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски
градски съд, НО, ХІV в.с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, поставено в разпоредително заседание от
21.02.2022г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав по н.о.х.д.
№ 6902/2021г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение искането на адв. К.Е.
за прекратяване на съдебното производство по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3