МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 99 ОТ 19.12.2012 Г.
ПО НОХД №586/2012 Г. НА НПРС
Подсъдимият М.С.Б.
е предаден на съд затова, че на
неустановени с точност дати, през периода от 20.04.2012 г. до 01.05.2012 г. в
с. К., обл. Ш., при условията на продължавано
престъпление, отнел от владението на Т.М.П. *** кг. ронена царевица на стойност
24,50 лв. и 3 бр. кокошки местна порода на стойност 24 лв., собственост на
последния и от владението на С.В.Б.,***, 1 бр. женско яре с тегло 15 кг. на
стойност 52,50 лв., собственост на същата, всичко на обща стойност 101 лв., без
тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е налице
повторност и случаят е немаловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК
във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр.
с чл.26, ал.1 от НК;
И за това, че
на 25.04.2012 г. в 24.00 часа в с. К., обл. Ш. влязъл
в чуждо жилище /в случая жилището, обитавано от Т.М.П.,***/, като употребил за
това сила и деянието е извършено нощем – престъпление по чл.170, ал.2 от НК във
вр. с ал.1 от НК;
И за това, че
на 30.04.2012 г. около 22.00 часа в с. К., обл. Ш.,
влязъл в чуждо жилище /в случая жилището, обитавано от Р.М.С.,***/, като
употребил за това сила и деянието е извършено нощем – престъпление по чл.170,
ал.2 от НК във вр. с ал.1 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимият
се признава за виновен и заявява, че признава всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Като съобрази
всички доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, както и направените от подсъдимия признания, съдът счете за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.С.Б. ***. На неустановена с точност дата в периода от
20.04.2012 г. до 01.05.2012 г., вечерта, подсъдимият отишъл до
къщата на свидетеля Т.М.П.,***. В двора на къщата Б. влязъл през незаключена пътна врата. Насочел се към сайванта на имота и
от там взел и отнесъл със себе си 70 кг. ронена царевица, поставена в 3 бр.
чували и 3 бр. кокошки - местна порода. Занесъл вещите в дома си. Там заклал
кокошките и в следващите дни те били консумирани от него и семейството му, а
царевицата продал на свидетеля М.Х.М. ***. Свидетелят М. познавал добре
подсъдимия Б. и се усъмнил, че може да е придобита от подсъдимия чрез
престъпление, поради което и изрично го попитал откъде е царевицата, но
подсъдимият казал, че я получил за свършена работа, на което свидетелят
повярвал. Впоследствие, когато деянието на подсъдимия било разкрито, въпросната
ронена царевица била предадена на органите на МВР от свидетеля М.Х.М. с
протокол за доброволно предаване на 02.05.2012 г.
Няколко дни
по-късно, отново на неустановена с точност дата, в периода от 20.04.2012 г. до
01.05.2012 г., подсъдимият Б. проникнал пак през незкалючена
пътна врата и в двора на къщата на свидетелката С.В.Б., който имот също се
намирал в с. К., област Ш.ска. Свидетелката отглеждала животни и от кошарата в
двора подсъдимият взел 1 бр. женско яре с тегло 15 кг. Веднага след това Б. отнесъл
отнетото яре в дома си, след което го заклал и консумирал месото му заедно с
членовете на семейството си в следващите дни.
В хода на
делото са били назначени оценителни експертизи, от чието заключение е видно, че
сумарната пазарна стойност на отнетите от подсъдимия горепосочени вещи, към
датата на съответното престъпно посегателството, възлиза на сумата от 101 лв.
/3 бр. кокошки местна порода са оценени на 24 лв., 1 бр. женско яре е оценено
на 52.50 лв., а 70 кг. ронена царевица са оценени на 24.50 лв./
На 25.04.2012
г. в 24.00 часа подсъдимият Б. отишъл до къщата на свидетеля Т.М.П.,***. След
като счупил прозорчето на мазето, влязъл в жилището, обитавано от свидетеля П.
с намерение да го изплаши. Свидетелят се събудил, тъй като чул шум в къщата си.
След като подсъдимият се озовал във вътрешността на сградата, той се маскирал,
нахлузвайки фланелка на главата си. После ритнал силно вратата на стаята,
където се намирал свидетеля и по този начин, разбивайки вратата, подсъдимият
нахълтал в спалнята на свидетеля П.. Б. веднага се насочил към свидетеля и му
нанесъл няколко юмручни удара. Свидетелят П. притежавал газов пистолет, който
държал близо до леглото си. Успял да го извади и произвел изстрел с пистолета.
Тогава подсъдимият напуснал дома му .
На 03.04.2012
г. около 22.00 часа подсъдимият отишъл до къщата и на свидетелката Р.М.С.,
която също се намирала в с. К., на адрес ул. „***“ №*, като отново намерението
му било да уплаши и нея. Той прикрил лицето си със забрадка. Влизайки в
жилището на С. подсъдимият изключил панцера и по този
начин осветлението в къщата изгаснало. Свидетелката, която в това време била в
една от стаите забелязала, че навън уличното осветление работи, а само в къщата
й е изгаснало и тя направила опит да потърси нещо, с което да си светне. Тогава
забелязала, че някой преминава до прозореца на къщата и застанала до вратата на
стаята. В това време подсъдимият, опитвайки се да влезе при свидетелката, започнал
да натиска вратата от външната страна, а свидетелката отвътре. Тя обаче не
успяла да удържи натиска и подсъдимият отворил входната врата, като успял да
избута свидетелката, натискайки с ръце и тяло вратата. След това подсъдимият
нахлул в стаята и веднага се нахвърлил върху свидетелката С.. Нанесъл й юмручен
удар, ухапал я няколко пъти по главата. Свидетелката започнала да вика за помощ
и уплашен от виковете й подсъдимият побягнал.
В хода на
делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства под №14/2012 г., от чието заключение е видно, че по представените
за изследване обекти, иззети като веществени доказателства от подсъдимия Б. на
01.05.2012 г. липсват следи от човешка кръв, с изключение на обект № 11
/дървени тресчици от прозорец/ по които е установено
наличие на човешка кръв от кръвна група „В”, съвпадаща с тази на свидетеля П..
Също така по делото е била назначена и съдебно–медицинска експертиза на
веществени доказателства по метода на ДНК – профилирането, от чието заключение
в рамките на протокол №12/ДНК-55 е видно, че
представения за изследване обект дънково яке, иззет
като веществено доказателство от подсъдимия Б. на 01.05.2012 г., липсват следи
от човешка кръв, произхождаща от свидетеля П.. Била е назначена по делото и
съдебно–криминалистическа /трасологическа/
експертиза, от чието заключение е видно, че отпечатъкът от подметка, открит и
фотографиран при оглед на местопроизшествие, извършен на 01.05.2012 г. в с. К.,
ул. „***” № 5, е оставен от обувка, имаща подметка еднаква по размер и форма с
левия ботуш от представения за експертно изследване чифт мъжки гумени ботуши,
иззети на 01.05.2012 г. от дома на подсъдимия Б. ***.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена по категоричен начин от всички
събрани по делото доказателства: от показанията, дадени на досъдебното
производство на свидетелите Т.М.П., Р.М.С., И.М.С., С.В.Б., М.Д. М., В.Д.В., Р.Д.М.,
М.Х.М. и И.М. Д.; от заключенията по назначените по делото оценителни
експертизи, съдебно – медицински експертизи на веществени доказателства, съдебнопсихиатрични експертизи, трасологична
експертиза, извършени ДНК експертизи; от приложните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.04.2012 г. и албум за посетено произшествие на същата
дата, протокол за доброволно предаване от 02.05.2012 г., протокол за
освидетелстване от 02.05.2012 г., приемо-предавателен
протокол от 03.05.2012 г., протокол за вземане на образци за сравнително
изследване от 03.05.2012 г., протокол за претърсване и изземване от 01.05.2012 г., протокол за
претърсване и изземване от 09.05.2012 г. и определение на НпРС
за одобрението му от 11.05.2012 г., протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 16.05.2012 г., протокол за оглед на местопроизшествие
от 01.05.2012 г. и албум за посетено произшествие на същата дата, протокол за
освидетелстване на лице от 01.05.2012 г., протокол за доброволно предаване от
01.05.2012 г., 3 бр. протоколи за вземане на образци за сравнително изследване
от 01.05.2012 г. и от 02.05.2012 г., 2 бр. протоколи за претърсване и изземване
от 01.05.2012 г. и изготвени албуми към тях от същата дата и определения на НпРС от 02.05.2012 г. за одобрението на протоколите; от
представените по делото веществени доказателства - горнище на анцуг; блуза дълъг ръкав с бяла
предница и гръб; блуза с дълъг ръкав, сивкавозеленикава
на цвят, със зелена емблема отпред; плетена фланела, синя на цвят; долнище на
анцуг с надпис “***”; тениска с яка и къс ръкав,
тъмносиня на цвят; два чифта мъжки гумени ботуши, черни и кафяви на цвят;
фланелка с къс ръкав, бежова на цвят; зелен пуловер без ръкави; синя риза с
черна яка и маншети; дънково яке с дълъг ръкав;
горнище на анцуг с тъмносин цвят; канадка с кафяв цвят, както и от направените
от страна на подсъдимия М.С.Б. признания на всички факти, посочени в
обвинителния акт, които признания се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства.
Анализът на
събрания доказателствен материал води до категоричния извод, че с деянията си
подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил съставите на
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК във вр. с
чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и две
отделни престъпления по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1
от НК. Видно е от гореизложеното, че подсъдимият е отнел от владението на
свидетелите Т.М.П. и С.В.Б. описаните по-горе техни собствени вещи, без
съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои.
Намерението на подсъдимия за своене се доказва с
категоричност от обстоятелството, че с вещите той се е разпоредил веднага в
свой интерес /отнетата царевица продал, а животните заклал и консумирал/. Отнемането
на тези вещи подсъдимият е извършил осъществявайки няколко отделни деяния,
извършени от подсъдимия през непродължителен период от време. Деянията му
осъществяват един и същ състав на престъплението кражба, извършени са при една
и съща обстановка и еднородност на вината на подсъдимия, като последващото от
обективна и субективна страна представлява продължение на предшестващото.
Затова осъществените от подсъдимия отделни престъпления кражби представляват
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Осъщественото от
подсъдимия продължавано престъпление е извършено при условията на повторност, тъй като от приложената по делото справка за
съдимост на Б. се установява, че той е осъждан неколкократно, като с
определение, одобряващо споразумение по НОХД №570/2004 г. на РС – Провадия,
влязло в законна сила на 09.06.2005 г. му е наложено наказание от шест месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено условно с изпитателен срок от
три години за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5 от НК, а с присъда по
НОХД №449/2011 г. на НпРС, влязла в законна сила на 29.09.2012 г., му е
наложено наказание пробация за извършено престъпление
по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Доколкото в
случая тези наложени на подсъдимия наказания не са ефективни, то не е налице
хипотезата на осъществено от него престъпление по условията на опасен рецидив,
но настоящото му деяние кражба се явява осъществено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и не е изтекъл
срокът по чл.30, ал.1 от НК от предходните му осъждания. Също така, предвид
обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление и предвид
обремененото съдебно минало на подсъдимия, разкриващо висока степен на
обществена опасност на личността му, деянието му не може да се окачестви като
маловажен случай, а следва да се приеме за немаловажен такъв. Следователно
осъщественото от подсъдимия продължавано престъпление следвада
се квалифицира по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. От
субективна страна подсъдимият при всяко от осъществените деяния, в състава на
продължаваното престъпление, е действал с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните му
последици.
Видно е също
така, че на посочените по-горе дати подсъдимият е влязъл в жилищата на
свидетелите Т.М.П. и Р.М.С.. Това и в двата случая той е сторил нощем и
употребявайки за това и в двата случая сила. Авторството на подсъдимия относно
тези деяния е безспорно както предвид данните от свидетелските показания, но и
от данните от назначените по делото експертизи, а и предвид изрично направените
от подсъдимия признания. От субективна страна тук подсъдимият също е действал с
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици.
По
гореизложените мотиви, като прие, че обвиненията спрямо подсъдимия за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК във вр. с
чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и две
отделни престъпления по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1
от НК са доказани напълно и по несъмнен
начин, съдът призна М.С.Б. за виновен в извършването им.
При определяне
на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че разглеждайки делото
по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да определи наказанието на
подсъдимия при условията на чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на
чл.58а от НК. За да определи наказанието, следващо се на подсъдимия за
осъщественото престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК във вр.
с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
съдът отчете от една страна високата степен на обществена опасност на
осъщественото от него деяние. То представлява тежко престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. Предишните осъждания на подсъдимия, доколкото обуславят приложението
на по-тежко квалифициран състав на престъплението кражба, съдът не отчита като
отегчаващо вината му обстоятелство. Освен това подсъдимият сътрудничи за
разкриването на обективната истина по делото и изразява съжаление за стореното,
което от негова страна е проява на критичност към деянието му. Също така е
видно, че общата стойност на предметите на престъпното посегателство на Б. е на
ниска стойност – под размера на една установена за страната минимална работна
заплата, а и част от отнетите от него вещи са върнати на собствениците им.
Освен това се констатира, че подсъдимият
има четири деца, за които сам се грижи, а и е видно, че отнемането на вещите от
негова страна е било с цел задоволяване на ежедневни жизнени потребности. Всички
тези обстоятелства съдът счете за многобройни по смисъла на чл.55 от НК, относно
престъплението кражба, при което и най-лекото предвидено в закона наказание за
подсъдимия би се оказало несъразмерно тежко. Затова на основание чл.195, ал.1,
т.7 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и във вр.
с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК
съдът определи и наложи на подсъдимия наказание от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което наказание подсъдимият да изтърпи в затворническо заведение от
ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, съобразно разпоредбата на чл.60, ал.1
от ЗИНЗС и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Относно
осъществените престъпления по чл.170, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК съдът отчете, че те не представляват тежки престъпления по смисъла
на чл.93, т.7 от НК, поради което и не се характеризират с висока степен на
обществена опасност. Относно тези деяние, обаче обремененото съдебно минало на
подсъдимия следва да се отчита като отегчаващо вината му обстоятелство и
разкриващо го като личност с висока степен на обществена опасност. В случая
като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете и конкретните
обстоятелства по случая – нанасянето на побой над двамата свидетели Т.М.П. и Р.М.С.
и предизвиканата у тях уплаха. Като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства и тук съдът отчете оказаното от подсъдимия сътрудничество за
разкриването на обективната истина по делото и изразеното съжаление за
стореното, което е проява на критичност към деянието му, както и обстоятелствата,
свързани със семейното му положение. Отчитайки всички тези обстоятелства, за
деянието, осъществено в жилището на свидетеля Т.М.П., на основание чл.170, ал.2
от НК във вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК, съдът
определи и наложи на подсъдимия наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали размера на така наложеното
наказание с 1/3 и осъди подсъдимия на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание подсъдимият да изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ, съобразно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС. За деянието, осъществено в жилището на свидетелката Р.М.С.
на основание чл.170, ал.2 от НК във вр. с ал.1 от НК
и чл.54 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия наказание от ЕДНА ГОДИНА И
ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали
размера на така наложеното наказание с 1/3
и осъди подсъдимия на ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание подсъдимият да изтърпи в
затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, съобразно
разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание
чл.23, ал.1 от НК ВМЕСТО така наложените на подсъдимия наказания, съдът му
определи едно общо наказание от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание подсъдимият да изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
Времето, през
което подсъдимият е бил задържан с взета мярка за неотклонение “Задържане по
стража”, съдът зачете на основание чл.59, ал.1 от НК, а именно считано от
02.05.2012 г.
Представените
по делото веществени доказателства – горнище на анцуг; блуза дълъг ръкав с бяла
предница и гръб; блуза с дълъг ръкав, сивкавозеленикава
на цвят, със зелена емблема отпред; плетена фланела, синя на цвят; долнище на
анцуг с надпис “***”; тениска с яка и къс ръкав,
тъмносиня на цвят; два чифта мъжки гумени ботуши, черни и кафяви на цвят;
фланелка с къс ръкав, бежова на цвят; зелен пуловер без ръкави; синя риза с
черна яка и маншети; дънково яке с дълъг ръкав;
горнище на анцуг с тъмносин цвят; канадка с кафяв цвят, съдът разпореди да се
унищожат.
Подсъдимият М.С.Б.
бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2 263, 98
лв. /две хиляди двеста шестдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/, от
които 595, 05 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и пет стотинки/ по сметка на
ОД на МВР - гр.Ш. и 1 668, 93 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и осем лева
и деветдесет и три стотинки/ по сметка на ОД на МВР – гр. Б..
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
04.01.2013 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: