№ 1326
гр. София, 22.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.Образувано е по частна
жалба, подадена от осъдения Д. К., против протоколно определение от
03.12.2021г. на СГС, постановено по чнд №4627/2021г., с което е оставена без
уважение молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.В жалбата се
сочи, че определението е неправилно, неправомерно и съдът не е изяснил
пълно всички факти и доказателства по делото. Изтъква се, че осъденият е
признал вината си, изразил е съжаление, осъзнал е грешката и вредата,
нанесена с деянието, затова тази зона, посочена в определението, не е
проблемна. Заповедта за наложено наказание следва да бъде извадена от
досието на осъдения, който да се счита ненаказван. Във връзка с незаменения
режим също се твърди, че поради факта, че осъденият е чужденец, няма
възможност да ползва отпуски извън тези за 4 часа, тъй като няма
регистриран адрес, осъденият е твърдял, че е участвал активно във всички
спортни и културни мероприятия, изучавал е български език, работи и спазва
трудовата дисциплина. В жалбата е посочено и че поддържа връзки с
близките си, приятелката му го чака, за да сключат граждански брак. След
като е чужденец, според него няма как да му бъде променен режима, затова и
администрацията няма как да работи с него. Иска се отмяна на
определението, което е постановено при условията на умишлена заблуда на
съда, като се постанови условно предсрочно освобождаване, в открито
1
заседание с призоваване на осъдения, който желае да предостави конкретни
факти в съдебната зала.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в
жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито
съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението,
с което е отказано условно предсрочно освобождаване, а по същество
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Д. К. изтърпява от 28.09.2018г. наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 /четири/ години и 8/осем/ месеца, наложено му по нохд №176/2019г.
на ОС Стара Загора. Към 03.12.2021г. остатъкът от наказанието е бил 9
месеца и 4 дни. В писменото становище на началника на Затвора *** е
посочено, че то е отрицателно, тъй като осъденият е изтърпял изискуемия от
закона срок - повече от ½ от наложеното наказание, но не са налице
достатъчно данни за поправянето му в пенитенциарното заведение. В съдебно
заседание това становище се поддържа, тъй като от събраните доказателства
не може да се направи извод за трайно поправяне и превъзпитаване на
лицето. В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна
работа е посочено, че оценката на риска е констатирала средни стойности на
риск от рецидив и вреди – 60т., отношението към правонарушението е
формално, управлението на финансите и доходите е проблемно, има
дефицити в начина на мислене, към момента оценката на риска е занижена до
54 т. Като резултат от работата по индивидуалния план на присъдата е
посочено, че има известен напредък, започнал е процес на поправяне, няма
участие в конфликти и нерегламентирани дейности, трудово ангажиран е, но
оценката на риска от рецидив все още е висока, планът на присъдата не е
изпълнен, останали са зони с дефицити, което налага продължаване на
работата по тях.
Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата не
следва да се уважава.
Становището на затворническата администрация относно условното
предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание пред
2
първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ, е
отрицателно по изложените писмено съображения.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд
настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното
предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно,
тъй като към момента на преценката той не е дал достатъчно доказателства за
трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.
При наличието на продължаващ среден риск от рецидив, който е с минимална
разлика от установения първоначално такъв и липсата на доказателства за
поведение на осъдения, сочещо на трайна промяна, както и обстоятелството,
че наказанието се изпълнява при условията на непроменен в по-лек
затворнически режим, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора
К. е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени
изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение. Предпоставката да е
изтърпял повече от половината от размера на наказанието не е достатъчна, за
да бъде уважено искането за УПО, след като осъденият не е дал доказателства
за трайно поправяне, молбата за условно предсрочно освобождаване
правилно е приета от първоинстанционния съд за неоснователна. Доводите,
свързани с предстоящо сключване на граждански брак, не са подкрепени с
доказателства и са непротивопоставими на данните, отразени в
затворническото досие. Същите съображения, изтъквани пред
първоинстанционния съд, се поддържат и в жалбата, но те са голословни
предвид липсата на доказателства за трайно поправяне, каквито се изискват в
това производство. Посочените проблемни зони, които налагат продължаване
на корекционната работа с осъдения по изпълнение на индивидуалния план
на присъдата, са напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на
първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са
изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в
затворническото досие. Затова настоящият състав също приема, че се
действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, за
да се постигне трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на
живот у осъдения и извън границите на заведение за изтърпяване на лишаване
от свобода. В обжалваното определение правилно първостепенният съд е
приел, че не са налице предпоставките за постановяване на условно
предсрочно освобождаване, защото изискването за наличие на достатъчно
3
доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на лицето не е изпълнено
с оглед необходимостта корекционната работа с него да продължи.
Изложените доводи в жалбата противоречат на събраните писмени
доказателства, твърденията за това, че съдът е бил заблуден по отношение на
проблемните зони са изцяло голословни, исканият в жалбата пълен и
детайлен анализ на конкретните факти сочи именно на необходимост
работата на затворническата администрация с осъдения да продължи за
изпълнение на индивидуалния план на присъдата му.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.12.2021г. на СГС,
постановено по чнд №4627/2021г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Д. К. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
остатъка на наложеното му наказание по нохд №176/2019г. на ОС Стара
Загора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4