РЕШЕНИЕ № 180
гр. Пловдив, 14.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Дублекова въззивно гражданско дело № 111/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти
гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.437 вр. чл. 435, ал.2, т.7 и сл. от ГПК, образувано по жалба, подадена от „АКТИВ
ПРО ФИН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул. „Шести септември“ № 159, ет.3, ап.22, представлявано от управител С. И. И.,
чрез пълномощник адв. С.В.,***.
Обжалват се Разпореждане, изх. №
106952/07.12.2018г., както и Протокол за извършено погасяване на дълга от
05.12.2018г., по изпълнително дело № 20188240402845 по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег.№ 824, с район на действие Окръжен съд- Пловдив, с искане същите да
бъдат отменени.
В жалбата са изложени оплаквания
за незаконосъобразност на обжалваните актове на съдебния изпълнител, за което
се излагат подробни съображения. Твърди се, че жалбоподателят е заплатил на
взискателя Община Пловдив 1500 лв., внесени на каса в общината на 05 и 06.
12.2018г., като за остатъка до пълния размер на дълга от 3785,12 лв. е
постигнато споразумение с взискателя за разсрочване на дълга на равни месечни
вноски по 465 лв. на падеж 4-то число на месеца. Оспорват се начислените от
съдебния изпълнител в поканата за доброволно изпълнение разноски в размер на
552,53 лв., представляващи такси по Тарифата към ЗЧСИ, като се релевира
оплакване, че по делото няма данни – съставен протокол, от които да се установи
основанията за тяхното начисляване. Твърди се, че по изпълнителното дело е
събрана сума от 912 лв., постъпила по сметка на съдебния изпълнител, във връзка
с наложен запор на банкова сметка ***, която сума незаконосъобразно според
жалбоподателя не е включена в протокола за извършено погасяване на дълга.
Оспорва се протокола за извършено погасяване на дълга относно достоверна дата и
съдържание, като се поддържа, че незаконосъобразно съдебния изпълнител е приел,
че платената сума от 1500 лв. представлява погасяване на предмет на изпълнение
и разноски, тъй като цитираната сума представлява плащане единствено и пряко по
вземането на взискателя по Акта. Сочи, че незаконосъобразно съдебният
изпълнител е приел, че са налице неплатени такси в размер на 552,74 лв. по
изпълнителното дело след извършено разпределение.
Препис от жалбата е редовно връчен на взискателя
Община Пловдив - МДТ, който не взима становище в законоустановения срок.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Константин Павлов, в които са изложени аргументи за
неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, след получаване поканата за
доброволно изпълнение длъжникът е платил по сметка на взискателя, а не по
сметка на съдебния изпълнител, поради което съдебният изпълнител не е задължен
да прави разпределение по чл.460 и сл. ГПК, като е извършено преизчисляване на
дълга по изпълнителното дело след получаване на съответните писмени
доказателства от взискателя, че е получил плащане на сума в размер на 1500 лв.
Не се оспорва от съдебния изпълнител, че по негова сметка, в резултат на
наложен върху банкова сметка ***, е постъпила сума в размер на 900 лв., която
към настоящия момент не е разпределена, поради което не е включена в Протокола
за извършено погасяване на дълга.
Пловдивски окръжен съд като обсъди
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на взискателя Община Пловдив срещу длъжника „АКТИВ ПРО ФИН“
ЕООД въз основа на Акт за установяване на задължение по декларация № 293/ 29.03.2018г.,
за събиране на публични общински вземания за данък върху недвижими имоти, такса
за битови отпадъци и лихви, и Акт за възлагане събирането на публични вземания.
Акт за установяване на задължение
по декларация № 293/ 29.03.2018г. е връчен на длъжника на 02.04.2018г., няма
данни същият да е обжалван в срока по чл.107, ал.4 ДОПК, предвид на което
същият е влязъл в сила на 17.04.2018г., както и е отбелязано върху него.
На длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, изх. № 99692/ 19.11.2018г., съгласно която задължението
по изпълнителното дело възлиза на 4334,94 лв., от които главница в размер на
795,43 лв. със законна лихва в размер на 11,93, за периода 10.10.2018г. –
03.12.2018г., главница в размер на 2445,26 лв. със законна лихва в размер на
36,68 лв. за периода 10.10.2018г. – 03.12.2018г., 493,11 лв. неолихвяеми
вземания и 552,53 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 03.12.2018г.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 30.11.2018г., чрез
пълномощник адв. В..
По изпълнителното дело е наложен
запор върху банкови сметки и депозити на длъжника в „Първа инвестиционна банка“
АД, видно от запорно съобщение, изх. № 99693/ 19.11.2018г., получено на
21.11.2018г.
По изпълнителното дело е
постъпило възражение, вх. № 90606/ 06.12.2018г., от длъжника против начислените
такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 552,53 лв., като са изложени аргументи,
че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил на взискателя сума в
размер на 1500 лв. и е постигнал споразумение за погасяване на остатъка от
дълга в срок от 6 месеца на равни месечни вноски. Въз основа на изложеното е
поискано от съдебния изпълнител да редуцира определените такси в размер,
съразмерен на събраните от него вземания.
С Разпореждане, изх. №
106952/07.12.2018г., възражението на длъжника от 06.12.2018г. срещу
разпореждането на съдебния изпълнител за разноски, инкорпорирано в Поканата за
доброволно изпълнение, е оставено без уважение, за което длъжникът е редовно
уведомен със съобщение, получено на 21.12.2018г. от пълномощник адв. В..
По изпълнителното дело е
постъпило писмо от взискателя Община Пловдив, вх. № 91664/ 10.12.2018г., с
което уведомява съдебния изпълнител, че с длъжника е постигнато споразумение за
разсрочено плащане на дълга, във връзка с което на 05.12.2018г. и на
06.12.2018г. от длъжника за погасяване на задължението е внесена сума в общ
размер 1500 лв., както следва: 164,28 лв. за данък върху недвижими имоти; 25,44
лв. за лихви за просрочие на ДНИ; 1061,95 лв. за Такса битови отпадъци и 248,33
лв. за лихви за просрочие на ТБО, както и че шест месечните вноски до пълното
погасяване на дълга ще се плащат всеки месец до 4-то число на месеца на каса в
брой на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив или по посочена в молбата банкова
сметка ***. Заявено е съгласие от страна
на взискателя да бъде вдигнат наложения запор на банковата сметка на
дружеството длъжник в „Първа инвестиционна банка“.
По изпълнителното дело е изготвен
Протокол за извършено погасяване на дълга към дата 05.12.2018г., предвид на
постъпилите плащания по сметка на взискателя, след образуване на изпълнителното
дело, като съгласно протокола неплатеният остатък е в размер на 2284,21 лв.
Видно от протокола постъпилата сума от 1500 лв. се разпределя за погасяване на
вземанията както следва: 106,31 лв. неолихвяемо вземане (изцяло погасено);
71,04 лв. главница (частично погасяване от 795,43 лв.); 12,37 лв. законна лихва
върху 795,43 лв. за периода 10.10.2018г. до 05.12.2018г. (изцяло погасено);
386,80 лв. неохливяемо вземане (изцяло погасено); 885,44 лв. главница (частично
погасена от 2445,26 лв.); 38,04 лв. законна лихва върху 2445,26 лв. за периода
10.10.2018г. до 05.12.2018г. (изцяло погасен). Отделно от това в протокола е
отразено, след извършеното плащане по изпълнителното дело са налице неплатени
такси в размер на 552,74 лв.
Няма данни по изпълнителното дело
протоколът за извършено погасяване на дълга да е връчен на длъжника.
Жалбата е подадена на
27.12.2018г. от длъжника по изпълнителното дело и е насочена против
Разпореждане, изх. № 106952/07.12.2018г., с което е оставено без уважение
възражението на длъжника от 06.12.2018г. срещу разпореждането на съдебния
изпълнител за разноски, инкорпорирано в Поканата за доброволно изпълнение,
както и против Протокол за извършено погасяване на дълга от 05.12.2018г., по
изпълнително дело № 20188240402845 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№
824, с район на действие Окръжен съд- Пловдив.
Разпоредбата на чл.435 ГПК ясно
очертава кръга на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител и
процесуалната легитимация на лицата, имащи право на жалба. Актовете и
действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника по
изпълнителното дело са изчерпателно посочени в разпоредбите на чл.435, ал.2 и
ал.3 ГПК и извън законово очертаните хипотези обжалването е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски, като с т.2
от ТР № 3/ 10.07.2017г., по т.д. № 3/ 2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че на
обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,
в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението.
С оглед на изложеното настоящият
състав приема, че жалбата, в частта с която се обжалва Разпореждане, изх. №
106952/07.12.2018г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника
от 06.12.2018г. срещу разпореждането на съдебния изпълнител за разноски,
инкорпорирано в Поканата за доброволно изпълнение, се явява подадена от
надлежна страна - длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на
съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Допустима по същите съображения
се явява и жалбата в частта, с която се обжалва Протокол за извършено
погасяване на дълга от 05.12.2018г. в частта на протокола, която има сила на
Постановление за разноски по смисъла на чл.435, ал.2 ГПК.
Жалба в останалата си част против
Протокол за извършено погасяване на дълга от 05.12.2018г. е недопустима и като
такава следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в останалата си част (извън
частта, имащо сила на Постановление за разноски по чл.435, ал.2 ГПК) протоколът
не е акт, обективиращ действие на съдебния изпълнител, което да подлежи на
обжалване съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК. Същият не съставлява по
своя характер извършено разпределение на постъпили по сметка на съдебния
изпълнител плащания по изпълнителното дело. В хипотезата, в която длъжникът е
платил директно на взискателя сума частично погасяваща дълга, съдебният
изпълнител няма законоустановено задължение да изготви разпределение по смисъла
на чл.460 ГПК, тъй като няма постъпили суми по изпълнителното дело. В тази
връзка е и неоснователно оплакването, че в Протокола за извършено погасяване на
дълга не е включена постъпилата по изпълнителното дело сума от запор на банкова
сметка ***, тъй като протоколът отразява погасяване на дълга съобразно платената
на взискателя директно сума от длъжника, съгласно направеното от взискателя
потвърждение за това. Също така за пълнота на изложеното следва да бъде
посочено, че в Протокола са отразени дължимите от длъжника разноски по
изпълнителното дело, но съдебният изпълнител не е приел, че с платената към
взискателя сума от 1500 лв. същите се погасяват. Видно от протокола сумата е
съотнесена за погасяване само на лихви и главници.
Разгледана по същество жалбата, в
частта с която се обжалват определените по изпълнителното дело такси, инкорпорирани
в Поканата за доброволно изпълнение и Протокола за извършено погасяване на
дълга, е основателна по следните съображения:
Независимо, че длъжникът е направил частично
плащане по дълга и е договорил с взискателя разсрочено плащане на остатъка в
срока за доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 ГПК, то същото е направено след
като изпълнителното производство е било образувано, именно поради липса на
доброволно изпълнение към този момент, и всички приети по делото разноски, в
това число начислените такси по ТТРЗЧСИ са дължими от длъжника. Последният не е
освободен от тяхното заплащане, независимо, че е започнал да изпълнява и то
директно на взискателя, като този извод следва от нормата на чл.79, ал.1, т.1 ГПК – при плащане, направено след започване на принудителното производство,
разноските са за сметка на длъжника. Единственото изключение е, че за
извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се
събира.
Основателно е обаче оплакването в
жалбата, че по изпълнителното дело няма данни конкретно какви такси са
начислени по ТТРЗЧСИ. В Поканата за доброволно изпълнение и в Протокола за
извършено погасяване на дълга дължимите по ТТРЗЧСИ такси са определени в общ
размер, същите не са посочени по пера и съответно не е посочено на какво
основание от Тарифата е начислена
сумата. Така не може да се направи преценка относно законосъобразността на
начислените такси по изпълнителното дело, тъй като не са посочени какви
конкретни суми за конкретни такси, включени в общата сума, са начислени, а
оттам не може да бъде направена преценка дали начислените суми за такси
отговарят на извършените действия, както и дали са начислени в съответствие с
ТТРЗЧСИ.
Предвид на това Разпореждането от
07.12.2018г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника от
06.12.2018г. срещу разпореждането на съдебния изпълнител за разноски,
инкорпорирано в Поканата за доброволно изпълнение, с изх. № 99692/
19.11.2018г., както и Постановлението за разноски, инкорпорирано в Протокола за
извършено погасяване на дълга от 05.12.2018г., следва да бъдат отменени, като
съдебният изпълнител следва да изготви ново такова за начислените по
изпълненото дело такси по тарифата, от което да е видно както какви такси са
начислени по основание, така и конкретният размер на всяка от начислените
такси, с оглед възможността и да бъде направена преценка за тяхната
законосъобразност.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждането от
07.12.2018г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника от
06.12.2018г. срещу разпореждането на съдебния изпълнител за разноски,
инкорпорирано в Поканата за доброволно изпълнение, с изх. № 99692/ 19.11.2018г., както и Постановлението за
разноски относно таксите по ТТРЗЧСИ, инкорпорирано в Протокола за извършено
погасяване на дълга от 05.12.2018г., по изпълнително дело №
20188240402845 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, с район на
действие Окръжен съд- Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от „АКТИВ ПРО ФИН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 159, ет.3, ап.22, представлявано от управител С. И. И., чрез пълномощник адв. С.В.,***, в частта й против Протокол за извършено погасяване на дълга от 05.12.2018г., в частта от
протокола, с която е констатирано извършено погасяване на дълга по изпълнително дело №
20188240402845, като прекратява производството по делото в тази му част.
Решението в
частта, с която се оставя без разглеждане жалбата и по отношение на тази част
се прекратява производството по делото, има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Пловдив, в едноседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Решението в останалата си част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.