Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 389
гр.Пловдив 26.03.2020г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2570/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №3377/12.08.2019г. по гр.д.№8058/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХХI гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,за установяване недължимостта на вземането на ответника за сумата от по 1793,67лв. главница,за всеки един от ищците за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 06.01.2008г.-28.03.2018г. и по 552,36лв. обезщетение за забава за всеки един от ищците за периода 06.01.2008г.-28.03.2018г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли изцяло.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.
Въззиваемите страни считат решението за правилно и молят същото да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Ищците са наследници по закон на И.П. Р.,а освен това са съсобственици с равни права на процесния обект на ул.“****,за който се отнася начислената главница и обезщетение за забава на консумирани питейна вода и отпадни води.Ищците сочат в исковата си молба,че твърденията на жалбоподателя относно дължимост на сумите,посочени във фактурите,са погасени по давност,тъй като в настоящия случай е приложима кратката тригодишна давност по чл.111 от ЗЗД.
От представените и приети писмени доказателства в първоинстанционното производство се установява,че между страните са възникнали облигационни правоотношения,тъй като ищците са съсобственици на процесния имот,който е обслужван от водоснабдителното дружество и по отношение на който се доставя от дружеството питейна вода и се отвежда каналната вода.В първоинстанционното производство е назначена СТЕ,от чието заключение става ясно,че монтирания водомер на втория етаж в имота не отчита правилно използваното количество вода,тъй като пломбата е много стара и не може да се направи извод кога е минала метрологична проверка за този уред,за да отговаря на всички условия съобразно законодателството на страната.Не се спори,че за посочения период има консумация на питейна вода,но след като не може да се установи размера на доставеното количество поради монтирания водомер,то следва да се счита,че показанията на същия не са правилни.Това е така,защото поддръжката по обектите е за сметка на ползващия услугите на водоснабдителното предприятие,но предписанията и указанията за извършване на ремонт и текуща поддръжка на водомера е в тежест на дружеството.По делото няма доказателства,представени в насока,че дружеството е указало на ищците,че водомерът не отговаря на техническите правила и норми и същия следва да бъде ремонтиран,подменен и т.н.Следователно само на това основание исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи,но освен това обстоятелство съдът следва да се произнесе и по наведения довод,а именно,че вземанията са погасени по давност. И действително установява се по делото,че за посочения период вземанията на ответника са се погасили по давност,тъй като плащанията са периодични и по отношение на тях важи кратката тригодишна давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД,като за посочения период е изтекъл срок по-голям от предвидения тригодишен такъв,като освен погасяването на главното задължение се е погасило и акцесорното такова за заплащане на обезщетение.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:
Установи се,че липсва основание за дължимост на процесните суми от страна на собствениците на имота и ползвателите на услугите на водоснабдителното длужество.По отношение на измервателното устройство не са предприемани никакви мерки за това дали уреда отговаря на законовите изисквания за измерване на консумираното количество вода,а щом липсва уред,който да отчита консумацията на водата,то и начислената такава се явява неправилно и неточно начислена и не следва да се дължи сума за заплащане от страна на потребителя.Освен това за вземането е изтекла и предвидената в закона погасителна давност,поради което като е постановил решението,с което е установил,че не се дължат процесните суми от съсобствениците на имота,районния съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
Настоящата инстанция намира,че следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.292 от ГПК.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива следва да се присъдят в размер по на 440лв. за адвокатско възнаграждение съобразно приложения списък по реда на чл.80 от ГПК.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№3377/12.08.2019г. по гр.д.№8058/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХХI гр.с-в.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от управителя С. Л. Н. да заплати на С.И.Р. с ЕГН-********** *** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 440лв./четиристотин и четиридесет лв./ за адвокатско възнаграждение и на П.И.Р. с ЕГН-********** *** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 440лв./четиристотин и четиридесет лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: