№ 21859
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110146351 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „АПС Бета
България“ ЕООД срещу Б. И. С., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2023г. по ч.гр.д. № 11092/2023г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр.чл.240, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване съществуване на вземане
за сумата 435.46 лева - непогасена главница, дължима по договор за заем № 4166801
от 07.06.2021г., сключен с „Изи Асет мениджмънт“ АД, вземанията по който са били
платени от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД съгласно договор за
поръчителство от 07.06.2021 г., което лице е цедирало вземанията си на ищеца
съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г. от
„Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 01.03.2023г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 22.43 лева - възнаградителна лихва за
периода 07.06.2021г. - 27.09.2021г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 30.86 лева – лихва за забава върху
претендираната главница за периода 07.06.2021г. – 05.04.2022г.
Ищецът - „АПС Бета България“ ЕООД, твърди, че между „Изи Асет мениджмънт“ АД
и ответника Б. И. С. е сключен договор за заем № 4166801 от 07.06.2021г. Заявява, че по
силата на договора за заем на ответника била отпусната сумата в общ размер от 435.46 лева,
като последният се е задължил да върне сумата на 16 броя вноски, всяка в размер на 46 лева,
в срок до 27.09.2021 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 40 %, както и ГПР в
размер на 48.35 %. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е
сключен при спазване на действащата нормативна уредба и на кредитополучателя е
предоставена цялата изискуема от закона информация, в т. ч. и Общите условия, при
спазване на изискванията на ЗПК. В чл. 8 от договора било постигнато съгласие, че при
забавяне на плащането на погасителната вноска, длъжникът дължи обезщетение за забава в
1
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена сума за всеки ден забава, в чл. 9
от договора било предвидено задължение за заплащане на разноските, свързани с
неизпълнението му, както и в чл. 9, ал. 2 било уговорено и право на „Изи Асет
мениджмънт“ АД да уведомява длъжника за забавата му чрез кореспонденция. Твърди, че
ответникът не изпълнил задълженията си към заемодателя „Изи Асет мениджмънт“ АД по
договора за заем. Ищецът извежда активната си процесуална легитимация от качеството си
на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г.
придобил вземането от „Файненшъл България“ ЕООД, с което дружество длъжникът бил
сключил договор за гаранция от 07.06.2021г., в изпълнение на който „Файненшъл България“
ЕООД заплатило задълженията на ответника по договора за заем в полза на „Изи Асет
мениджмънт“ АД, за което плащане длъжникът бил уведомен на 05.04.2022г. по електронна
поща. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2023г. по ч.гр.д.№ 11092/2023г. на СРС, 55 състав,
срещу която длъжникът е възразил. Представя доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответника, чрез назначения особен представител- адв. Г., с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е подписвал процесния
договор за заем № 4166801 от 07.06.2021г. и приложението към него. Навежда възражение,
че от представените доказателства не се установява процесната сума да е предадена на
ответника. Искането към съда е исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Прави искане по реда на чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да представи в
оригинал договор за заем № 4166801 от 07.06.2021г., приложението към него, договор за
предоставяне на гаранция и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
31.03.2022г.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит 4166801/07.06.2021г., от който
се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД и Б. И. С. са били обвързани от
облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на
ответника парична сума в размер на 500.00 лева срещу насрещното задължение да върне
същата на 16 месечни вноски, считано от 14.06.2021г., както и да заплати възнаградителна
лихва във фиксиран размер от 40%, или общо сумата от 533.28 лева, с крайна дата на
връщане 27.09.2021г. Документите носят подпис на заемателя, като се твърди сключване на
договора по електронен път. Предвидено било, че в срок до три дни след подписване на
договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез
поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. В тази връзка, между „Файненшъл България“
ЕООД като поръчител и Б. И. С. е сключен договор за поръчителство от 07.06.2021г., по
силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да погаси задължението на
ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в чл. 3 от договора, според
който възлиза в размер на 202.72 лева, платимо разсрочено на падежните дати по договора
за кредит и с месечна вноска в размер на 12.67 лева. Представен е месечен погасителен
план, съдържащ размера на вноската и поотделно какви компоненти включва, като в
забележка е отразено, че заемателят заплаща погасителни вноски по договора в размер,
посочен в колонка № 3, а в случай, че не предостави обезпечение под формата на две
физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на
гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение,
2
дължи вноски в размер, посочен в колонка № 7.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022г., по
силата на който „Файненшъл България“ ЕООД като цедент прехвърля на месечна база на
„АПС Бета България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица. Съгласно чл. 2.2 от договора, всяко
вземане се индивидуализира от страните в Приложение №1 със съответна нова дата, като с
неговото съставяне и подписване, то става неразделна част от договора и има силата и
значението на допълнително споразумение към договора. Съгласно чл. 2.3., Приложение №1
съдържа номер и дата на договора за предоставяне на поръчителство, имена на длъжника,
ЕГН/ЕИК на длъжника дата и номер (КИД) на договора за паричен заем, отпуснатата
главница, общ размер на задълженията във връзка с паричния заем, размер на задълженията
по Договора за предоставяне на поръчителство, остатък от всички дължими суми по
продадените вземания към датата на подписване на съответното приложение. В договора за
цесия се съдържа клауза, с която цедентът предоставя право на цесионера да упълномощи
длъжника за извършената цесия. По делото няма представени доказателства за
упълномощаване на цесионера, за връчване на уведомление до длъжника преди депозиране
на заявлението, както и не е представено и приобщено и като част от доказателствения
материал по ч.гр.д. 11092/2023, по описа на 55 състав, Софийски районен съд приложение №
1 към договора за цесия.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е
установило следното:
Заемната сума в размер на 500.00 лева е била получена от заемополучателя в брой на
07.06.2021г.;
За погасяване на задълженията по кредита са внесени общо 150.00 лева – 116.00 лева
(на 18.08.2021 г.) и 34.00 лева (на 25.09.2021 г.), като с тях са погасени - вноски по
главница в размер на 64,54 лева; договорна лихва в размер на 10,85 лева;
възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на 38,01 лева; разходи по
събиране на вземането в размер на 36,60 лева.;
В подадената искова молба посоченият размер на непогасената главница от 435,46
лева представлява остатъка от предоставения заем, който е бил в размер на 500 лева и
осчетоводените погашения за вноски по главницата;
ГПР по договора, изчислен при разширен размер 500 лева, срок за погасяване 16
седмици, лихвен процент 40% и ежеседмична сума 12,67 лева /възнаграждение за
поръчителство/, дължима съгласно сключения договор за предоставяне на гаранция
възлиза на 591,24%;
Към 05.04.2022 г. общия размер на дълга при отнасяне на плащанията към главницата
с включени всички такси по договора за кредит и договора за поръчителство е в общ
размер на 488,75 лева, от които 435,46 лева - остатък от непогасената главница; 22,43
лева - остатък от непогасената договорна лихва за периода от 29.06.2021 г. до
3
27.09.2021; 30,86 лева - остатък от непогасената законна лихва за периода от 15.06.2021
г. до 05.04.2022 г. Към 05.04.2022 г. общия размер на дълга при отнасяне на
плащанията само към чистата заема сума е в общ размер на 408,78 лева, от които
366,94 лева - остатък от непогасена главница; 16,34 лева - остатък от непогасена
договорна лихва за периода от 29.06.2021 г. до 27.09.2021 г.; 25,50 лева - остатък от
непогасена лихва за забава за периода от 15.06.2021 г. до 05.04.2022 г.
Дължимата възнаградителна лихва, съгласно сключения договор е 33,28 лева и същата
е определена върху размера на договорената главница 500 лева. Към датата на
падежиране на кредита остатъка от тази лихва, който не е погасен, възлиза на 22,43
лева.
За изясняване на делото от фактическа страна, предвид проведеното оспорване от
ответника, е открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК по оспорване на автентичност на
документа – договор за заем. Допуснато, изслушано и прието е заключението на вещото
лице по съдебно-почерковата експертиза, с обект на изследване - подписите, положени от
името на Б. И. С.. При използване на материалите по делото и относим сравнителен
материал, вещото лице е установило следното:
Договорът за паричен заем №4166801, сключен на 07.06.2021 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД от една страна и от друга – . В експертизата, имаща за обект на
изследване – обект на експертизата, е годен за изследване документ.
Подписите, положени в долния десен ъгъл под печатния текст и в мястото на
„ЗАЕМАТЕЛ:“ НА Договор за паричен заем № 4166801, сключен на 07.06.2021 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД от една страна и от друга – Б. И. С. – обект на
експертизата, са ксерокопия на подписи, изпълнени от Б. И. С..
Експертните заключения се ползват от съдебния състав при изграждане на фактическите
изводи като изготвени от лица, притежаващи нужните познания и опит в съответната
област, и чийто заключения не са оспорени от страните.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за заем от 07.06.2021 г., предаването на сумата на ответника,
размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения
остатък по дълга по пера, както и че ГПР е изчислен законосъобразно; че вземанията по
договора за заем са били платени от „Файненшъл България“ ЕООД в изпълнение на
задълженията му по сключен с ответника договор за гаранция от 07.06.2021 г.; надлежно
прехвърляне на вземането по договора за гаранция на ищеца – цесионер с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г., надлежно съобщаване на
длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва
да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.
Сключеният между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Б. И. С., договор е такъв за паричен
4
заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се
предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и
постигнато между страните съгласие за обезпечаване на договора. Договорът съдържа
минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва
страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може
да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър,
поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ.
Валидността на волеизявлението на ответника е оспорена, за което е открито
производство по оспорване на автентичност на документа. Ищецът не предоставя оригинал
на договора, тъй като същият е сключен по електронен път. Експертизата е извършена върху
ксерокопие на документа. С оглед изводите на съдебно-почерковата експертиза, се
установява, че подписите положени в договора са ксерокопия на подписи, изпълнени от Б.
И. С.. С оглед резултата от проведеното оспорване, възражението на особения представител
на ответника остава несподелено.
В допълнение, предвид твърденията, че договорът е сключен от разстояние, което видно
от положения подпис е немислимо, следва да се посочи, че в такъв случай приложение
намира Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/. Съгласно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика
и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически
твърдения относно начина на сключване на процесния договор, а именно че е сключен от
разстояние – по електронен път, съдът намира, че правоотношението между страните попада
в приложното поле именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18
ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8
от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на
договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293
от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и
електронния подпис. Законът придава значението на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. Същевременно Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т.
дело № 672/2017 г., І т. о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо
5
квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила,
не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. Ето защо,
съобразявайки се с легалната дефиниция на понятието "електронен документ", дадена в чл.
3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. /съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма, т.е.
не е необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с оглед представените и
приети по делото договор за потребителски паричен кредит № 4166801 от 07.06.2021 г.,
както и приложеното Предложение за сключване на договор за паричен заем, съдържащи
подробна информация относно личните данни на ответника Б. И. С.- три имена, ЕГН, адрес,
номер на лична карта, семейно положение, месторабота, приходи и разходи на
домакинството, с която информация няма основание да се счита, че кредитодателят би
разполагал в случай, че същата не им е била предоставена именно от кредитополучателя,
съдът приема, че процесните договори са били сключени именно от ответницата, която се е
съгласила на отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите
лични данни. Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че "Изи Асет
Мениджмънт" АД, в качеството си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, е
получил съгласието на заемополучателя, Б. И. С. за сключването на договора от 07.06.2021 г.
по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР.
Относно възражението на ответника, че заемателката не е получила сумата по договора
за паричен заем, съдът намира, че съгласно чл. 3 от договора за паричен заем, с
подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в
брой заемната сума, като договорът има сила на разписка за предадената, съответно
получената заемна сума, както и от вече доказания факт на автентичността на документа,
подписан от заемателя - Б. И. С., се установява, че заемната сума е била предадена на
ответника. Освен това, има извършени плащания по договора за погасяване на заемната
сума, поради което всички тези обстоятелства, доказани по делото, преценени поотделно и в
съвкупност, дават основание да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит "договорът за
потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска
дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателката е физическо лице, за което няма
данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска
6
дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се
задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като не
са налице изключенията по чл. 4 ЗПК.
При така възприетото съдът приема, че за валидността на този договор са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.
Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Спрямо договора са приложими не
само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а
наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99
от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за
обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада си
по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че служебно ще
следи за действителността на договора. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка
за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски
кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:
Представеният договор за потребителски кредит от № 4166801 от 07.06.2021 г. е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Договорът съдържа посочване на общия размер на кредита (чл. 2 от договора), фиксиран
лихвен процент (чл. 2, т. 6 от договора), годишния процент на разходите (чл. 2, т. 8 от
договора), погасителен план и условията на плащане, включително (чл. 2 от договора) и
правото на отказ от договора (чл. 2, т. 6.2 от договора).
Посочения в договора размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като
не включва разходите за допълнителните услуги по кредита. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния характер при
определянето на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница, в
каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18 на Съда на ЕС, а
в същия смисъл е също Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14 – вж. § 87-89-
формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от проверка на
действителния размер на ГПР по процесните договори – в този смисъл.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя. В случая възнаграждението, което се дължи на
поръчител, одобрен от кредитора представлява част от ГПР, тъй като се явява необходима
предпоставка за сключване на договора за заем и в този смисъл действителен разход по
договора.
Въпросът, дали сключването на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице
е необходима предпоставка за отпускане на кредита, подлежи на изследване въз основа на
всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на
съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. Ето защо за този извод е
ирелевантно обстоятелството, дали договорът определя поръчителството от одобрено от
кредитора лице като един от няколко варианта между които може да избере
кредитополучателя. Подобни клаузи представляват част от предварително изготвения от
кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и
имат изцяло декларативен характер, който не обвързва съда.
В настоящата хипотеза този съдебен състав приема, че сключването на договора за
поръчителство с одобрено от кредитора лице представлява условие за отпускане на
процесния кредит при договорените в него параметри. При цялостния анализ на договора за
кредит е видно, че неговото сключване и получаването от ответника на сумата по кредита е
било обвързано с очакване от страна на кредитора, че изискването за предоставяне от
кредитополучателя на обезпечение по договора чрез осигуряване на поръчител/банкова
гаранция няма да бъде изпълнено предвид краткия срок /само 3 дни/ и поставените
изисквания към поръчителя, няма да бъде изпълнено и в този смисъл, необходимо условие за
получаване на заемната сума и съответно за сключването на договора се явява сключването
на още един договор, а именно такъв за обезпечение на задължението с одобрено от
кредитора лице. Израз на тези очаквания се откриват във факта, че към договора за
потребителски кредит е изготвен погасителен план, изначално включващ в погасителната
вноска по кредита и размера на възнаграждение за предоставяне на гаранция.
8
Както се посочи и по-горе, усвояването на кредита е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице, като от служебно извършената
от съда справка в Агенция по вписванията – Търговски регистър се установява, че
принципал на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, т.е.
двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, което представлява
индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под
формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му. Ето
защо, съдът намира, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, несъмнено
вменяването на ответницата на задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояването му, в
какъвто смисъл е клаузата чл. 4, ал. 3 от същия. Въз основа на изложеното съдът прави
извод, че в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, а в случай, че
бъдат включени същите биха надвишили многократно нормативно установения размер от
50,00 %, а именно според съдебно-счетоводната експертиза биха възлезли на 591,24 %,
поради което следва да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит №
4166801 от 07.06.2021 г е сключен в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и е недействителен.
В допълнение, клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният
процент на разходите, са нищожни на самостоятелно основание по смисъла на чл. 21, ал. 1
ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изложеното по-горе дава основание да се
приеме, че предоставянето на кредита в случая е резултат от преценката на кредитора, че
наред с уговорената възнаградителна лихва той ще получи и възнаграждение за
предоставянето на поръчителство, тъй като кредитора и поръчителя са свързани лица, респ.
възнаграждението има значението на "скрита възнаградителна лихва", която обаче не е
включена в посочения в договора годишен процент на разходите. Установява се от
заключението по ССчЕ, че при включването на възнаграждението в годишния процент на
разходите е налице нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. В
настоящия случай привидно годишният процент на разходите по договора е в рамките на
максимално допустимия размер, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит и
9
размера на възнаградителната лихва и възнаграждението за обезпечението е очевидно, че
годишният процент на разходите надхвърля допустимия размер. Следователно в случая е
нарушено изискването в годишния процент на разходите по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за поръчителство в договора
за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК/ в общата сума, дължима от
потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Ето защо клаузите от договора, касаещи
общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни на
самостоятелно основание.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор
относно определянето на възнаградителната лихва и определянето на годишния процент на
разходите по кредита не могат да бъдат заместени по право от повелителните норми на
закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не са включени
такива клаузи, като се изхожда от възмездния характер на договора и от обстоятелството, че
включването на такива клаузи е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК. Следователно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая и
нищожността на посочените клаузи от процесния договор обуславя недействителност на
целия договор поради противоречие с конкретни императивни разпоредби на ЗПК.
Както се изясни по-горе, в този случай и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи /в този
смисъл е Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. /.
На следващо място, за да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът "АПС
Бета България" ЕООД излага твърдения, че има качеството на цесионер, възникнало в
резултат на прехвърляне на вземането от поръчителя - "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
който е платил задължението на ответника и е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор, позовавайки се на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.03.2022г.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да
съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключването на
договора, т.е. с постигане на съгласие между страните, вземането преминава от цедента
(стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във
10
вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото
прехвърляне договорът се счита за изпълнен.
Вземането, предмет на договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде
индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено
лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.
В конкретния случай по делото не се доказва процесните вземания, чийто носител е
кредитодателят по договора за потребителски кредит, реално да са прехвърлени в полза на
ищеца – "АПС Бета България" ЕООД. Това е така, тъй като видно от съдържанието
представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022г. вземанията,
предмет на същия, са описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора, в което следва да са описани всеки един от отделните кредитополучатели.
Действително по делото е представен и приет като писмено доказателство самият договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г., но в същото време от страна на ищеца
не е представено Приложение № 1 към него – списък на индивидуализираните и
прехвърлени вземания, за да може да се извърши преценка дали предметът на извършената
цесия обхваща и вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит №
4166801 от 07.06.2021 г., сключен с ответника Б. И. С.. Наред с това, от съдържанието на
самия договор за цесия не става ясно конкретно кои вземания са предмет на транслативната
сделка, доколкото същите не са индивидуализирани по съдържание, насрещно задължено
лице и правопораждащия ги юридически факт.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не е доказал своята активна материалноправна
легитимация в процеса, а именно, че е носител на вземанията, като в негова тежест е било да
установи при условията на пълно и главно доказване това обстоятелство, което обаче той не
е сторил. Следва да се отбележи още, че с доклада по делото от 28.05.2024г. съдът не е
дължал даването на указания до ищеца, че не сочи доказателства за надлежното
прехвърляне на вземанията, които претендира, тъй като от негова страна е представен
самият договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022г., а сам по себе си
фактът дали той е годен да установи твърдяната цесия подлежи на изследване по същество
на спора.
В допълнение, по делото не се съдържа уведомление за извършената цесия. Ищецът
твърди, че уведомяването е извършено чрез пълномощник, но не предоставя и пълномощно,
нито доказателство за извършено уведомяване в този смисъл. Уведомяване за извършената
цесия дължи цедентът, освен в хипотезата на упълномощаване, в противен случай цесията е
непротивопоставима на длъжника. В чл. 4.5. от договора е посочено, че с подписването на
договора продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като
допълнително се задължава да издаде изрично пълномощно с нотариална заверка на
подписа. Такова не е предоставено по делото.
При липса на уведомление за извършено прехвърляне на вземането, цесията не е
произвела и своето действие спрямо ответника, независимо, че изявление в този смисъл се
съдържа в исковата молба, към която, както се посочи, уведомление за извършената цесия и
11
за пълномощно в този смисъл на цесионера не се съдържат.
От всичко изложено следва, че ищецът "АПС Бета България" ЕООД не е доказал
твърдението си да е носител на процесните вземания спрямо ответника Б. И. С., в
качеството си на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.03.2022г. с цедента "ФАЙНАНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, което прави предявените
установителни искове, в. т. ч. и този за главница в размер на 435,46 лева недоказани и
обуславя отхвърлянето им само на това основание.
С оглед на факта, че ищецът не доказа своята активна материалноправна легитимация в
процеса и искът ще бъде отхвърлен на това основание, съдът няма да обсъжда доказването
на останалите твърдения на ищеца, за които му е разпределена доказателствена тежест.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал.
3 ГПК. Ответникът има право да получи разноски, но доколкото същият е представляван
от особен представител, разноски не следва да му се присъждат. По искане на ответника е
заплатено възнаграждение на вещо лице по СПЕ от бюджета на съда, за което ищецът следва
да бъде осъден. Сторените от ищеца разходи остават за негова сметка.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" ***, срещу ответника
Б. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Филиповци ***, обективно кумулативно
съединени установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №
11935/26.04.2023г. по ч.гр.д. № 11092/2023г. по описа на СРС, 55 състав:
• иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр.чл.240, ал.1
от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуване на вземане за сумата
435.46 лева - непогасена главница, дължима по договор за заем № 4166801 от 07.06.2021г.,
сключен с „Изи Асет мениджмънт“ АД, вземанията по който са били платени от поръчителя
„Файненшъл България“ ЕООД съгласно договор за поръчителство от 07.06.2021 г., което
лице е цедирало вземанията си на ищеца съгласно договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 31.03.2022г. от „Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане;
• иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 22.43 лева - възнаградителна лихва за
периода 07.06.2021г. - 27.09.2021г.;
12
• иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 30.86 лева – лихва за забава върху
претендираната главница за периода 07.06.2021г. – 05.04.2022г.
ОСЪЖДА "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "България" ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски районен съд сумата от 450.00 лева – депозит за вещо лице по съдебно-
почеркова експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13