Р Е
Ш Е Н
И Е № 299
гр. Стара Загора, 21.12.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА- ГРОЗЕВА
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Стефка Христова
и с
участието на прокурор Юлияна Станева
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД № 259 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава
ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение № 34 от 12.07.2022 г., постановено по АНД № 3/2022 г. Районен съд Гълъбово
отменил Наказателно постановление № 71 от 09.12.2021 г., издадено от Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ гр. Стара Загора, с
което на „БРИКУЛ“ ЕАД, гр. Гълъбово за нарушение по чл.123в, т.2 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/ и на осн. чл.164, ал. от него, било наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 12 000 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно наказващият орган, който го обжалва в срок
чрез процесуалния си представител. Касаторът навежда оплаквания за неправилност
на съдебното решение на РС, като несъответстващ на материалния закон и
доказателствата по делото.
Касаторът
сочи кои обстоятелства били безспорни между спорещите страни, като твърди, че
спорно било единствено обстоятелството дали действително се касаело за
неорганизирано изпускане на вредни емисии по несъответен с комплексно
разрешително /КР/ №40-Н1/2011г., актуализирано с Решение № 40-н1-И0-А2/2018г. и
ако това било така, дали било последица от дейността на наказаният субект.
Сочи, че
в конкретният случай, както с акта, така и в наказателното постановление /НП/
се сочело неизпълнение на конкретно условие от визираното КР, поради което и
наказаният бил субект на задължението. От съдържанието на въпросното
предписание на КР, което се сочело за нарушено, задълженото лице било длъжно да
изпуска организирано в атмосферният въздух емисии от вредни вещества през
Горивната инсталация, а именно Комин №1. Установените факти при проверката не
сочели на такова изпълнение, поради което следвало да се приеме извод за
доказаност от обективна страна на извършването му от наказаното лице. Това било
така, защото към момента на проверката било установено, че при експлоатацията
на Енергийни котли № 1, №2 и №4 имало изпускане на неорганизирани емисии от
покрива на котелен цех в участъка, където били ситуирани посочените работещи
Енергийни котли. Не било оборено пред РС
твърдението, че неорганизираните емисии на димни газове се изпускали пред
неуплътнени димоходи и технологични съоръжения.
Безспорно
също било, че констатираните емисии димни газове били резултат от горивния
процес на енергийни котли, поради което се касаело за емисии на вредни вещества
по см. на ЗООС и ЗЧАВ, които се отделяли в процеса на горенето – плах, серен
диоксид, азотни оксиди и др. В случая на това нарушение, същото не било
резултатно, т.е. не се изисквало настъпване на вредни последици.
Съдът
обаче напълно подценил показанията на св. Динка Тодорова, като дори не ги
обсъдил в решението си. Противно обаче въззивният съд е дал преимущество на
показанията на свидетелите на наказаното лице, всички те негови служители.
Неправилно обаче РС прием чрез тях, че не се доказвало изпускане на вредни
емисии, тъй като не били направени замервания. Не се споделя за правилна тази
теза на въззивният съд. Касаторът сочи, че с оглед естеството производствената
дейност на наказания, същият извършвал изгаряне на въглища, поради което
несъмнено бил налице процес, при който се отделяли вредни емисии. Не било дори
необходимо и ползване на специални знания за установяване на това
обстоятелство, а това можело да се установи и чрез визуалния способ, както било
процедирано в случая и в следствие на което било установено неорганизирано
изпускане в атмосферата на вредни вещества, резултат от работата на горивната
инсталация, но през покривите и прозорците на котелен цех, в участъците, където
били разположени работещите енергийни котли с №1, №2 и №4.
На
следващо място се обосновава и правилност на конкретно определеният размерна
санкцията, тъй като същият бил към минимално предвиденият в закона такъв от
10 000 лева.
На
последно място се претендира обезсилване на съдебното решение, в случая, че се
приеме за основателно възражението на касатора, че РС не е конституирал като
ответник в производството пред него административно наказващият орган –
Директор РИОСВ Стара Загора, а е конституирал РИОСВ.
Касаторът,
редовно призован в с.з., не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – „БРИКЕЛ“ЕАД, редовно
призован, не се представлява в с.з. По делото е подадена молба от пълномощник,
с която се оспорва касационната жалба и се моли постановяване на решение, което
да остави в сила въззивното такова по съображенията изложени в отговора на
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и за правилност на жаленото решение, поради което пледира за
оставянето му в сила.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана същество, същата е основателна,
но не по изложените в нея съображения.
Съгласно чл.218, ал.1 от АПК, към който процесуален ред се
препраща, касационният съд при извършване на проверката на жаленото решение се
ръководи само от посочените в касационната жалба негови пороци. Съгласно
чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция служебно следи за валидността и
допустимостта на жаленото пред нея съдебно решение. Именно на тази плоскост и
ръководена от данните по делото на РС Гълъбово, настоящата инстанция
установява, че пред нея се установяват данни, които засягат допустимостта на
жаления въззивен съдебен акт, постановен от РС Гълъбово.
Видно е, че „БРИКЕЛ“ ЕАД e
подало своята жалба против НП № 71/09.12.2021г. чрез
административно наказващият орган на 21.12.2021г. Данните от делото на РС
сочат, че въпросното НП е връчено на упълномощен представител /факт, който не
се оспорва пред РС/ на 13.12.2021г. /вж. известие за доставяне на л. 25 от
делото на РС/. Към този момент е в сила все още старата редакция на чл.59, ал.2
от ЗАНН, според която НП се обжалва от нарушителя в седмодневен срок от връчването му. Съобразно на безспорните
данни, че връчването на НП е извършено на датата 13.12.2021г., то приложено
правилото на чл.59, ал.2 от ЗАНН /ред. до ДВ бр.109/2020г./ срокът за неговото
оспорване пред съда е бил до 20.12.2021г. вкл., който е присъствен ден. Жалбата
обаче е подадена пред ОНО на следващият ден – 21.12.2021г. РС не е съобразил
тези данни, като в противоречие на тях и бланкетно е възприел извод, че жалбата
е подадено в установения седмодневен срок.
Правилното установяване на обстоятелството дали е бил спазен
срокът за подаване на жалбата против НП № 71/09.12.2021г. е от значение за
допустимостта на въззивното решение. РС обаче не е събрал по надлежния ред
доказателства за него, като например остави без движение жалбата и се дадат
задължителни указания в тази насока на жалбоподателя, чиято е доказателствена
тежест за факта дали е в срок оспорването му. В случая се касае за установено
неспазване на срока по члр.59, ал.2 от ЗАНН /стара редакция/, от само един ден.
Настоящата инстанция обаче намира, че за правилното разрешаване на спора
относно допустимостта на подадената от „БРИКЕЛ„ ЕАД жалба против процесното НП
пред РС Гълъбово следва да бъде обследван и надлежно удостоверен този факт, а
доколкото пред РС няма безспорни писмени данни, които да го удостоверят, се
налага отмяна на въззивното решение и връщането му за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, като бъдат дадени указания в насока събиране на
доказателства от страната, носеща доказателствената тежест относно
обстоятелството спазен ли е бил срокът за подаване на жалбата против НП №
71/09.12.2021г., като същата бъде оставена без движение, а на „БРИКЕЛ“ ЕАД
бъдат дадени задължителни указания за удостоверяване начинът на подаване на
жалбата /директно в РИОСВ или по поща/, като в случай, че жалбата е подадена по
пощата, да се приложи доказателство за това, вкл. и на коя дата е подадена тя
по пощата.
Пред този съд се прави от касатора изрично искане за обезсилване
на решението на РС Гълъбово, поради неправилно конституиране на страна в
процеса, което настоящият съдебен състав принципно приема за напълно основателно,
като се съобразиха влезлите в сила от 23.12.2021г. изменение на ЗАНН и в
частност новата редакция на чл.61, ал.1 от ЗАНН, която норма е процесуална и се
прилага веднага от момента на влизането й в сила. В случая РС не е съобразил тази нормативна
постановка и не е конституирал като ответник по делото Директорът на РИОСВ
Стара Загора /който е именно административно наказващият орган, а РИОСВ Стара
Загора / вж. списък на конституираните страни/. Вместо това неясно на основание
на кое негово разпореждане в протоколите от с.з. РС изписва като въззиваема
страна „изпълнителен директор РИОСВ Стара Загора“ /какъвто орган не съществува
дори/. Доколкото обаче е налице спор
относно факта на срочност на подадената жалба от „Брикел“ ЕАД, който налага
отмяна на въззивното решение и връщане на делото на фаза оставянето без
движение на същата, т.е. още в начален етап на съдебното производство,
касационната инстанция намира, че не следва да постановява обезсилване на
решението, а е достатъчно постановяване на неговата отмяна. Следва обаче при
новото произнасяне съдебният състав на РС Гълъбово да съобрази изрично новата
постановка на чл.61, ал.1 от ЗАНН при конституиране на страните в производството
пред него, но това при условие, че бъде доказано от жалбоподателят, че подадената
от него жалба против НП № 71/09.12.2021г. е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
/редакция до ДВ бр. 109/2020г./
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 34 от 12.07.2022 г., постановено по АНД № 3/2022
г. по описа на Районен съд Гълъбово.
ВРЪЩА
делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това
решение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.