№ 22328
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110111340 по описа за 2023 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ за признаване за установено съществуването в периода от
09.08.2016 г. до 31.05.2019 г. на трудово правоотношение между страните, възникнало по
силата на трудов договор № 16 от 09.08.2016 г., в рамките на което ищецът е заемал
длъжността „**** както и изпълнението от него на произтичащите от същото трудови права
и задължения.
Ищецът М. И. М. твърди, че в периода от 09.08.2016 г. до 31.05.2019 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника „**** възникнало по силата на трудов договор № 16 от
09.08.2016 г., в рамките на което е заемал длъжността „**** с място на работа: ****
Поддържа, че трудовият договор е сключен за неопределено време с уговорен в полза на
работодателя 6-месечен изпитателен срок, при уговорено работно време от 6 часа дневно
при 5-дневна работна седмица (30 часа седмично), основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 2 300 лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит – 6 % за всяка година, срок за постъпване на работа – 09.08.2016 г., срок
на предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ – 30 дни и размер на основния платен годишен отпуск
от 20 работни дни. Сочи, че непосредствено след сключване на трудовия договор е
променено мястото му на работа на адрес: ****, на който е разположен автосервиз,
управляван от работодателя, поддържайки, че е постъпил на работа и реално е започнал
изпълнението на трудовите си задължения. Сочи, че въз основа на издадени, но невръчени
нито на работодателя (осигурител), нито на работника (осигурено лице) задължителни
предписания № ****/20.01.2020 г. на старши инспектор по осигуряване в ***** съставени на
основание констативен протокол № КВ-5-13-00705985/20.01.2020 г., фактът относно
съществуването и изпълнението на трудовото му правоотношение с ответника са обявени за
недействителни, което счита, че е в противоречие с чл. 74, ал. 2, изр. 1 КТ, съгласно който
трудовият договор се обявява за недействителен от съда, а не от НОИ. Уточнява, че
предписанията са изпратени от **** на дирекция „****, която без да извърши проверка по
чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ, без да връчи задължителните предписания на работодателя и без да
му даде срок за изпълнението им, още на 23.01.2020 г. изпраща на **** уведомление –
1
Приложение № 7 от Наредба № РД-07-8 от 27.10.2010 г. за служебно заличаване на
трудовото му правоотношение с ответника, на основание чл. 402, ал. 3 КТ. Отправя и искане
на основание чл. 17, ал. 2 ГПК на извършване на инцидентен съдебен контрол относно
валидността и законосъобразността на задължителни предписания № ****/20.01.2020 г.,
издадени от **** и задължителни предписания, обективирани в т. 2 от Протокол №
****/22.01.2020 г., издадени от дирекция „****. По изложените съображения отправя искане
за признаване съществуването на трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор № 16 от 09.08.2016 г., в периода от 09.08.2016 г. до 31.05.2019 г., както и
изпълнението на трудовите права и задължения по него. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**** не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 21.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца –
адв. Х. Б. е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпращат представител в първото
по делото съдебно заседание, редовно призован и не е направили искане да се разглежда
делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото –
трудов договор № 16 от 09.08.2016 г. (двустранно подписан), длъжностна характеристика
относно длъжността „**** материалите от административните преписки по издаването на
задължителни предписания № ****/20.01.2020 г. на **** и задължителни предписания,
обективирани в т. 2 от Протокол № ****/22.01.2020 г. на дирекция „****, извлечение от
трудовата книжка на ищеца, в което се съдържа изрично удостоверяване от страна на
работодателя за общо прослужено време при него с продължителност от 2 година, 9 месеца
и 15 дни за периода от 09.08.2016 г. до 31.05.2019 г., както и ведомости за заплати,
подписани от представител работодателя, чиято представителна власт не е оспорена,
установяващи начислено му трудово възнаграждение за положен от него труд за посочения
период, като по своето естество това поведение на ответника представлява извънсъдебно
признание относно полагането на труд от служителя съобразно уговореното за периода на
съществуване на трудовото правоотношение между тях, в подкрепа на което са и
показанията на свидетелката Силвия Константинова М.а, изложила свои непосредствени
възприятия относно обстоятелствата, за които разказва, поради което може да се направи
извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове бъдат уважени изцяло.
По искането по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК
Съгласно посочената разпоредба съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът
2
не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на адмнистративните актове,
освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. Осъществяването на
косвения съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК е обусловено от правен интерес, който
ще е налице, ако административният акт обуславя решаването на делото, тъй като правата,
свободите или законните интереси на страните по делото са нарушени или застрашени от
него или за които той поражда задължения - арг. чл. 5 и чл. 147 АПК, като това е свързано с
правото, предмет на разглеждане по делото. В правомощията на гражданския съд съгласно
чл. 17, ал. 2 ГПК е осъществяването само на косвен съдебен контрол, което означава, че в
резултат на него съдът не може с нарочен диспозитив да прогласи нищожността или да
измени или отмени административния акт, а само да зачете или да не зачете породените от
него гражданскоправни последици, които обуславят съществуването или несъществуването
на претендираното с иска материално право, т. е. самостоятелен иск за установяване на
нищожност или на унищожаемост на административен акт пред общия граждански съд би
бил недопустим. Ето защо, в случая съдът следва единствено да не зачете
гражданскоправните последици, породени от оспорените задължителни предписания №
****/20.01.2020 г. на **** и задължителни предписания, обективирани в т. 2 от Протокол №
****/22.01.2020 г. на дирекция „****, но не и изрично да ги отмени, каквото искане се
отправя от ищеца.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, който обаче не доказва извършването на такива. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от
80,00 лв. – дължима държавна такса по предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. И. М., ЕГН **********, с
адрес: ****, срещу „**** ЕИК **** със седалище и адрес на управление: **** ет. 1, ап. 1,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ, че в периода от
09.08.2016 г. до 31.05.2019 г. между страните е съществувало трудово правоотношение
възникнало по силата на трудов договор № 16 от 09.08.2016 г., в рамките на което ищецът е
заемал длъжността „**** както и изпълнението от него на произтичащите от същото
трудови права и задължения.
ОСЪЖДА „**** ЕИК **** със седалище и адрес на управление: **** ет. 1, ап. 1 да
заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 80,00
лв., представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3