Р   Е    Ш    Е   Н    И    Е

             

 

Номер…108………             12.07.2013 година                        град Хасково

             

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                           наказателен състав

На девети Юли                                                                         година 2013

В публичното заседание в следния състав:

                                                 Председател:Стратимир Димитров

                                                     Членове:1.Кольо Димитров

                                                                    2.Филип Филипов

Секретар М.С.

Прокурор Петър Мидов

като разгледа докладваното от                                    чл. с. К. Димитров

ВНОХ дело                              № 397                   по описа за 2013 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 33/15.04.2013г, постановена по НОХД № 105/2013г. Хасковският районен съд е признал подсъдимия М.Ф.С. от гр. Харманли за виновен в това, че на 23/24.09.2012г. в гр. Хасково, при условията на повторност, след предварителен сговор и в съизвършителство със С.С.А. и М.И.М.,***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /изкривяване халка на катинар, изкъртване вратички на кафе-автомат и входна врата на магазин/, чрез използване на техническо средство /метален лост/, отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 107 лева, 1 брой монетник за кафе автомат „Зануси Брио” на стойност 586 лева и 1 брой кутия за монети на кафе автомат „Зануси Брио” на стойност 24 лева, всичко на обща стойност 717 лева от владението на Т.С.М. от гр. Хасково, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 3, предл. второ, т. 4 предл. второ и т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което да изтърпи ефективно, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия С. Савов А. от гр. Харманли за виновен в това, че на 23/24.09.2012г. в гр. Хасково, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор и в съизвършителство с М.Ф.С. и М.И.М.,***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /изкривяване халка на катинар, изкъртване вратички на кафе-автомат и входна врата на магазин/, чрез използване на техническо средство /метален лост/, отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 107 лева, 1 брой монетник за кафе автомат „Зануси Брио” на стойност 586 лева и 1 брой кутия за монети на кафе автомат „Зануси Брио” на стойност 24 лева, всичко на обща стойност 717 лева от владението на Т.С.М. от гр. Хасково, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, предл. второ, т. 4 предл. второ и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което да изтърпи ефективно, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.

Пак със същата присъда съдът е признал подсъдимия М.И.М. *** за виновен в това, че на 23/24.09.2012г. в гр. Хасково, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор и в съизвършителство със С.С.А. и М.Ф.С., и двамата от гр. Харманли, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /изкривяване халка на катинар, изкъртване вратички на кафе-автомат и входна врата на магазин/, чрез използване на техническо средство /метален лост/, отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 107 лева, 1 брой монетник за кафе автомат „Зануси Брио” на стойност 586 лева и 1 брой кутия за монети на кафе автомат „Зануси Брио” на стойност 24 лева, всичко на обща стойност 717 лева от владението на Т.С.М. от гр. Хасково, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 вр.  чл. 195 ал. 1 т. 3, предл. второ, т. 4 предл. второ и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б”, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което да изтърпи ефективно, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът е осъдил и тримата подсъдими да заплатят солидарно по сметката на РС Хасково направените по делото разноски в размер на 111,35 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия М.И.М., който я обжалва с оплаквания за явна несправедливост. Нарушени били разпоредбите на чл. 54 от НК. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде признат за невиновен. Алтернативно моли да му бъде намалено наложеното наказание.

В съдебно заседание заявява, че не е участвал в извършването на престъплението и че е невиновен. В полицията от страх се признал за виновен, но това не било така. Моли да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато на досъдебната му фаза.

Защитата на подс. М. заявява, че в дактилоскопната експертиза не са открити негови пръстови отпечатъци. По сведения на другите подсъдими приносът на този подсъдим бил най-малък. Пледира за намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание подсъдимите М.Ф.С. и С.С.А. се присъединяват към въззивната жалба на М.. Адв. А. като защитник на подсъдимия С. заявява, че не е достатъчно индивидуализирано участието на всеки от подсъдимите при извършване на деянието. Следвало това да се прецизира и от там да се прецизират и наказанията. Пледира за намаляване на наказанието на подсъдимия С.. Подс. М.С. поддържа същата теза. Адв. Г. като защитник на подс. С.А. пледира за признаването на същия за невиновен. Алтернативно заявява желание за намаляване на наложеното наказание. Подс. А. твърди, че не е извършвал престъпление. Ходили да търсят жената на М. в с. Узунджово, но тя се била омъжила в Хасково и не могли да я намерят.

Становището на Окръжна прокуратура Хасково е за неоснователност на въззивната жалба, поради което същата следвало да се остави без уважение. Извършването на деянието било установено. Правилно били интерпретирани събраните доказателства. Наказанията били справедливо отмерени за всеки от подсъдимите. Постановената присъда била правилна и законосъобразна и като такава следвало да се потвърди.

Въззивният съд, като провери правилността на протестираната присъда въз основа на направените пред него оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:

Обжалваната присъда е постановена на 15.04.2013г. Въззивната жалба срещу нея е входирана в Окръжен съд Хасково на 29.04.2013г., подадена е в срок и се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е постановил обжалваната присъда при изяснена фактическа обстановка. Събрани са всички доказателства, които е могло да бъдат събрани. На тяхна база съдът е направил единствено възможния извод за доказаност на извършване на престъплението от подсъдимите.

За безспорно установено съдът приема следното:

На 23.09.2012г. вечерта подсъдимите М.Ф.С. и С.С.А. били в гр. Харманли. Решили да откраднат нещо и да изкарат пари. Тъй като били осъждани и били известни в Харманли, решили да отидат до Хасково и от там да откраднат нещо. Двамата отишли до дома на М.И.М. и го уговорили да тръгне с тях. Той се съгласил и тримата с такси пристигнали в Хасково. Спрели до Автогарата. От денонощния магазин там М.С. купил хляб и три кренвирша и тримата си хапнали. До като останалите двама още се хранели С. отишъл да огледа наоколо. Върнал се при тях и им казал че е намерил подходящ обект. Завел ги до набелязания обект, който се намирал на бул. „България” № 59. Представлявал магазин и монтиран на входа му кафе-автомат. Още при тръгването им М.Ф.С. взел със себе си метален лост. С него подсъдимият разбил катинара, с който бил заключен кафе-автомата. Пак с лоста подсъдимият отворил вратичката, зад която в кутия за монетник се намирал монетника за кафе-автомата. В него били заредени 70 лева в монети от по 10, 20 и 50 стотинки. След като извадил монетника С. го дал на М.М. да го държи. След това с лоста опитал да изкриви дограмата на вратата на магазина, за да я отвори. Не успял за начало. Останалите двама му помогнали и отворили вратата. Влезли в магазина. Там намерили червен монетник, в който имало 17 лева на монети. А. ги взел. На излизане видели, че на кафе-автомата има още една вратичка. С. я отворил с щангата и извадил от там кутия за монети съдържаща 20 лева в монети по 1 лев. Тримата се отдалечили. На по-безопасно место С. взел носения от М. монетник, разбил го и извадил съдържащите се там пари в монети. Разделили парите, хванали такси за Харманли. По пътя автомобила бил проверен от полицейски екип и подсъдимите били разпознати, тъй като били познати на полицията. Прибрали се, но на следващия ден след установяване на извършената кражба били извикани за разпит и признали извършеното от тях.

Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимите, дадени на досъдебната фаза в качеството на обвиняеми, от показанията на свидетелите и от назначените експертизи. При огледа на местопроизшествието са били иззети дактилоскопни следи от кафе-автомата и от кутията на монетника. Следите от кафе-автомата са се оказали негодни за идентификация, но следата от кутията за монетника е установено, че е на М.Ф.С..

В първото съдебно заседание подсъдимите С. и А. с оглед провеждане на съкратено съдебно следствие са се признали за виновни. Заявили са, че когато те са чупили нещата по машината и в магазина подсъдимият М. се е уплашил и се е дръпнал настрана. М. не се е признал за виновен и процеса е протекъл по общия ред. В обясненията си пред съда С. се е признал за виновен, но пак е заявил, че М. не е участвал и не е влизал в магазина. Прочетени са били обясненията му  от ДП, намиращи се на лист 24 от същото. Там потвърждава описаната по-горе фактическа обстановка. Потвърждава, че всички са влезли в магазина. Намерените пари ги сложили в джоба на М., той като той е най-голям. След това ги разпределили. Твърди, че са пристигнали в Хасково с автобус. Останалите двама твърдят, че са пристигнали с такси. Тъй като обективния факт на пристигането им в Хасково не се отрича и оспорва по никакъв начин съдът приема, че пристигането е станало с такси. Подсъдимият С.А. в съдебно заседание също се признава за виновен, но твърди, че М. не е участвал в кражбата. Четени са обясненията му, дадени да досъдебната фаза на процеса, намиращи се на лист 37 от ДП. Там обяснява, че двамата били в центъра на Харманли, когато решили нещо да откраднат. Решили да вземат и М.. Отишли до дома му. Той спял и двамата го събудили, след това тръгнали. Това опровергава тезата, лансирана от М., че са тръгнали да търсят жена му. Няма как той да инициира подобна експедиция докато спи. Освен това той е женен и живее с жена и деца в Харманли. Твърди, че ходили да търсят жена му в с. Узунджово, а се оказало, че тя е в Хасково. С. твърди, че са ходили в турската махала на Хасково. За с. Узунджово не споменава. Не споменава и да са я търсили, нито да са имали такава цел. А. твърди, че в Хасково след като са се нахранили С. предложил да отворят една машина. Заявил, че той ги отравя лесно. А. се съгласил, М. също се съгласил. Потвърждава изкарването на черна пластмасова кутия от кафе-автомата и даването и на М.. Твърди, че не е знаел какво има в кутията. Узнал после, когато я чупили /другите двама, т. е. и М./. Потвърждава влизането на тримата в магазина.

Разпитан в съдебно заседание М. не се признава за виновен. Твърди, че въпросната вечер си бил в къщи със жена си и трите си деца. Били заспали, когато другите двама спрели с такси до тях. С. чукнал на вратата и казал „айде братчед, ставай”. М. излезнал на вън и там го  поканили да отидат до Хасково. От начало не знаел за какво става въпрос, облякъл се и тръгнали. От тях отишли в центъра на Харманли, М. взел от жена си 20 лева и тръгнали към Хасково. Спрели на автогарата. Потвърждава купуването на храна, отиването до търговския обект, извършването на кражбата, но от другите двама. Потвърждава, че М.Ф. изкарал нещо речно като апарат и му го дал, но той не знаел какво е. Обяснява, че като се връщали с такси към Харманли били спрени от полицейски патрул. Питали ги къде са ходили и тогава той казал, че са ходили при жена му. Имал в Хасково съпруга и голяма дъщеря. Били са прочетени обясненията му, дадени на досъдебното производство, намиращи се на лист 31 от същото. В тях твърди, че останалите двама са го извикали от дома му. Казали му, че ще ходят до с. Узунджово. Твърди, че разбрал че ще се извършва престъпление малко преди да бъде извършено. В същото време признава, че М.Ф. от Харманли си носи лоста, който е използвал за разбиване на катинара. И там потвърждава, че му е бил подаден монетника и че го е взел. Потвърждава, че и тримата са влизали в магазина. Извън това обяснение не е ставало въпрос изобщо за търсене на бивша жена. Тази версия се появява в обясненията му пред въззивната инстанция, където се твърди, че той е отивал за Узунджово и при детето и накрая разбрал, че е извършено престъпление, когато го взели в управлението в Харманли. Както бе упоменато по-горе версията за търсенето на бивша жена не издържа нито на логическа, нито на фактологическа проверка. Няма логика мъж, който спи до жена си да бъде събуден и да му бъде предложено да го откарат до бившата му жена. Няма как и той да организира такава експедиция до като спи. Няма данни да е била търсена тази жена. Съществуването и се споменава само като факт.

С оглед горното и въззивната инстанция намира, че престъплението е извършено и от тримата като съизвършители.

Неоснователни се явяват възраженията за липса на индивидуализация на извършеното от тримата и на наказанията на тримата. И тримата подсъдими са осъждани. За подсъдимия М.Ф.С. деянието е извършено при условията на повторност, а за останалите двама е при условията на опасен рецидив. С. е бил най-активният участник в извършваната престъпна дейност. Извършеното от него е при условията на повторност. За това при предвиден минимум на наказанието „лишаване от свобода” една година съдът му е определил три години с отчитане на наличните смекчаващи и отежняващи вината и отговорността обстоятелства. За останалите двама предвиденият от закона минимум на наказанието е 3 години. С оглед по-малкото им участие съдът пак с отчитане на наличните смекчаващи и отежняващи вината и отговорността обстоятелства е определил минималното предвидено наказание. Не са били налице толкова смекчаващи обстоятелства, но липсва протест и по тази тема е безсмислено да се разсъждава.

Уточнението на представителя на обвинението, че предишните осъждания влизат в квалификацията на деянието и не следва да се отчитат като отежняващи е основателно. Когато са налице обаче обвинения, които като брой надхвърлят необходимото за определяне на дадената квалификация не би било лошо това да се упоменава. И без да се отчита съдебното минало като отежняващо обстоятелство, самата квалификация на деянията предполага налагането на наказания най-малко като наложените. Определянето на тримата на равни наказания по никакъв начин не означава липса на индивидуализация. Въззивната инстанция е на мнение, че са индивидуализирани и извършените от подсъдимите действия, квалификациите на деянията им и наложените в съответствие с това наказания.

Въззивната инстанция намира, че не са налице допуснати нарушения на материалния или на процесуалния закон, които по необходимост да водят до отмяна или изменение на постановената присъда, поради което същата като правилна и законосъобразна ще следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. чл. 334 т. 6 от НПК съдът

 

                            Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 33/15.04.2013г, постановена по НОХД № 105/2013г. по описа на районен съд Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                                      Членове:1.

 

                                                                                            2.