Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-г
въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Орешарова в. гр. д.
№ 4743 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 19504 от 22.01.2019 г., постановено по гр. д.
№ 40862/2017 г., Софийският районен съд, ГО, 154-ти състав, е отхвърлил предявеният от „В.2.“ ЕООД
срещу Б.П.Т. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 11 484,12 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на 27.04.2016 г., както и предявеният от „В.2.“
ЕООД срещу Б.П.Т. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1 345, 69 лв., представляваща законна
лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода от
28.04.2016 г. до 22.06.2017 г.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от
ищеца „В.2.“ ЕООД, в която се излагат оплаквания относно правилността на първоинстанционното
решение, подкрепени с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Жалбоподателят счита, че от наличния по делото доказателствен
материал, в това число писмени и гласни доказателствени средства, веществени
доказателства, заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и основно и
допълнително заключение на съдебно-компютърнотехнически експертизи, се
установяват всички обстоятелства, обуславящи ангажирането на гражданската
отоворност на ответника. Оспорва съображенията на първоинстанционния съд да не
даде доверие на показанията на свидетеля В.В., в които се съдържа подробна информация
относно обстоятелствата, при които е освободен наетия недвижим имот, а именно като
в ранните часове на 27.04.2016 г. под ръководството на ответника няколко лица са
проникнали неправомерно в обекта, като са разбили входната врата и са започнали
да изнасят и повреждат намиращите се там мебели, оборудване и стоки. Неправилно
на следващо място според жалбоподателя са тълкувани показанията на двамата
полицейски служители, извършили посещение на обекта по време на инцидента и
разпитани като свидетели по делото, като според жалбоподателя съдът неправилно
е приел, че техните показания подкрепят твърденията на ответника за отсъствието
на щети без да съобрази целта на полицейската намеса, а именно успокояване на
обстановката и избягване на физическа саморазправа между страните по конфликта.
В този смисъл жалбоподателят счита, че в резултат на превратно и изолирано
тълкуване на доказателствата от първоинстанционния съд в обжалваното решение е
приета погрешна фактическа обстановка, въз основа на която съдът неправилно е
отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Моли решението
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло.В съдебно заседание пред въззивния съд поддържа въззивната
жалба и представя подробна писмена защита по делото. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б.П.Т. не е
постъпил такъв. В съдебно заседание пред въззивния съд, чрез адв.Бояджиена, п
ълномощник по делото оспорва въззивната жалба и представя писмена защита.
Претендира за присъждане на разноските по делото.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият
въззивен състав намира, че същото е правилно по следните съображения:
В исковата молба ищецът излага, че за периода от 15.03.2014 г. до
27.04.2016 г. е стопанисвал търговски обект с площ от 26 кв. м., находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, ул. „Свето Преображение“
по силата на договор за наем от 12.02.2014 г., сключен с ответника Б.П.Т., като
обектът бил използван за заведение за бързо хранене. Посочва се, че малко преди
5:00 часа на 27.04.2016 г. служител на ищцовото дружество получил известие от
поставената в заведението алармена сигнализация за нерегламентирано проникване
в обекта, след което незабавно се отправил натам. След като пристигнал на място
служителят установил, че входната врата на обекта е разбита, част от наличните
стоки и инвентар били изнесени навън, а група от седем-осем човека под
ръководството на ответника опразвали обекта, изхвърляли всички вещи, които се
намирали в него, вандалствали, чупейки всичко, което се намирало в обекта,
включително бутилки, метални кенове, пластмасови опаковки, изхвърляли маси,
столове, посуда, електрически уреди, раздрани били навесът, представляващ
метална тента и ветроупорните завеси, а металната конструкция, на която били
закрепени, била разрязана с флекс. По сигнал на ищеца на мястото пристигнали
полицейски служители, които предупредили ответника и ръководената от него група
от седем-осем човека да не нарушават обществения ред, след което напуснали
мястото. След като обекта бил напуснат и от ответника представители на ищеца
предприели незабавна инвентаризация, в хода на която била установена липса на
касова наличност. При инвентаризация на складовата наличност били съставени
протоколи, от които се установявали липси на стоки, като увредените стоки и
оборудване били бракувани. Ищецът оценява общата стойност на причинените щети в
размер на сумата от 11 484,12 лв., която претендира от ответника като
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху нея за периода от датата на съдебното предявяване на
вземането – 23.06.2017г.– до окончателното ѝ изплащане. Наред с
обезщетението за имуществени вреди на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът
претендира и сумата от 1 345,69 лв., представляваща законна лихва за забава
върху обезщетението за непозволено увреждане от началния ден на забавата –
28.04.2016г. – до датата, предхождаща подаването на исковата молба – 22.06.2017
г.
Ответникът Б.П.Т. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
иска, като се противопоставя на изложената от ищеца фактическа обстановка,
съгласявайки се единствено с твърденията за наличието наемно правоотношение
между страните за посочения в исковата молба период. Категорично се
противопоставя на твърденията относно нерегламентираното проникване в търговски
обект, изнасянето, повреждането и унищожаването на намиращите се в него стоки и
оборудване на ищеца, както и относно вмененото му с твърденията, съдържащи се
исковата молба, негово участие в тези действия.
За да постанови обжалваното решение, с което предявените от „В.2.“ ЕООД
срещу Б.П.Т. искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане и за законна лихва за забава върху него от деня, следващ
настъпването на вредите, първоинстанционния съд е приел, че от събраните по
делото доказателства не се установяват елементите от фактическия състав, въз
основа на който ищецът претендира търсеното обезщетение, като недоказани
останали изложените в исковата молба твърдения за това, че на посочената дата ответникът
и група от седем-осем души под ръководството на ответника са проникнали
нерегламентирано в стопанисваният от ищеца търговски обект, където са унищожени
и повредили намиращите се в обекта стоки, мебели и оборудване.
По отношение на възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация
на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане следва да бъде съобразено, че от изложеното в обстоятелствената част
на исковата молба се установява, че ищецът търси да ангажира гражданската отговорност
на ответника за причинени именно от неговото лично виновно и противоправно
поведение имуществени вреди при условията на чл. 45 ЗЗД. Подвеждането на
исковата претенция под квалификацията на чл. 49 ЗЗД изисква гражданската
отговорност на ответника да се основава на правомерно възложена от него работа
при или по повод на която са причинени вреди, резултат от виновното и
противоправно поведение на натоварените от него лица. Отговорността на
възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД е винаги стриктна, като същата се основава
не на негово лично и виновно поведение, а такова на натоварени от него лица,
тъй като работа, с която са били ангажирани им е възложена правомерно.
Напротив, описаното в обстоятелствената част на исковата молба поведение на
ответника, въз основа на която се ангажира отговорността му за непозволено
увреждане, се състои в неправомерни негови действия по възлагането и
ръководенето на дейност по неправомерно проникване в търговски обект, съответно
повреждане и унищожаване на намиращите се там стоки, мебели и оборудване. По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че с оглед въведените
с исковата молба твърдения, на които ищецът основава претенцията си за
присъждане на обезщетение от непозволено увреждане, предявеният иск следва да
се квалифицира като такъв по чл. 45 ЗЗД. Независимо от обстоятелството, че при
разглеждане на спора първоинстанционният съд е квалифицирал исковата претенция
като такава по чл. 49, вр. с чл.45 ЗЗД, доколкото произнасянето на съда по
същество се отнася до иск, чието основание и петитум отговарят на действително
предявения такъв при квалификацията на чл. 45 ЗЗД, в случая не е допуснато
нарушение на диспозитивното начало, съответно не е допуснат порок, водещ до
постановяването на недопустимо решение.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се
обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност за лично виновно поведение, а именно извършването от ответника на
описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние, довело до настъпване
на вреди от претендирания вид и в претендирания размер. С молба от
10.07.2019год. по делото на СГС/стр.34/ ищецът е конкретизирал как е формирана
претендираното обезщетение от 11 848,12лв.-обезщетение за имуществени вреди
липсващи материални активи-стоки и пари, повредени и унижожени вещи.
От заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза, прието в
производството пред въззивната инстанция, съдържащо анализ на снимков материал
заснет между 04:51:56 часа и 09:43:05 часа на 27.04.2016 г., се установява, че съответната
сутрин няколко лица – най-малко три лица, видимо от мъжки пол, и едно лице,
видимо от женски пол – са се намирали в стопанисвания от ищеца търговски обект,
находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, ул. „Свето Преображение“, като
поради ниското качество на предоставените изображения, както и поради липсата
на достатъчно елементи за идентификация – общи и частни признаци – не могат да
бъдат идентифицирани. Заключението установява заснети от камерата неподвижни
предмети, за които от хронологичната последователност на снимките се
установява, че впоследствие изчезват от кадър, но тъй като камерата снима на
серии от по три снимки за около три секунди и с различен интервал от време
между сериите, заключението не е в състояние да установи дали наблюдаваното
изчезване на вещите от кадър се дължи на изнасянето им от помещението. Че
намиращите се в обекта вещи действително са били изнесени от обекта съдът
приема въз основа на показанията на свидетелите В.В.и С.С., които по това време
са се намирали на мястото, като от обстоятелството, че по същото време в обекта
са се намирали четирите лица, заснети от камерата, може да се заключи, че
изнасянето на вещите е било извършено именно от тях. От показанията на
свидетелката С., както и на разпитаните в производството пред
първоинстанционния съд свидетели Е.Д.и А.Б., обаче не се установява изнесените
пред обекта вещи – стоки, мебели и оборудване – да са били повредени или
унищожени. Напротив, свидетелката С., заявява, че всичко, което било изнесено
било подредено в тревата на градинката пред заведението. В тази насока разминаване
се наблюдава единствено с показанията на свидетеля В., който твърди, че при
пристигането му на място всичко било изкъртено, изхвърлено, нарязано и
опустушено, имало изпочупени мебели, разхвърляна храна, телевизорът и
оборотните пари липсвали. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в
съответната част, доколкото същите противоречат на показанията на останалите
свидетели и не намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен
материал, като предвид близкото родство на свидетеля с управителя на ищцовото
дужество съдът цени същите съгласно чл. 172 ГПК.
Доколкото се отнася до участието на ответника в развилите се действия по
делото не е спорно, а и от показанията на свидетелите В. и С.С. се установява,
че същият се е намирал пред заведението за бързо хранене. В тази насока
свидетелства и представеният по делото протокол, съставен на 27.04.2016 г. в
06:40 часа в гр. София от А.Б., служител на 07 РУ – СДВР, гр. София, от който
се установява, че на посочената дата лицата П.К.и Б.Т. са били предупредени да
не се саморазправят помежду си. Различни от констатирания конфликт действия, в
които ответникът да е взел участие, обаче не се установяват. Така не се
установява, че четиримата души от записите на камерата са проникнали в
стопанисвания от ищцовото дружество търговски обект и са предприели изнасянето
на намиращите се там вещи на ищеца по нареждане на ответника. Не се установява
и присъствието на ответника в самия търговски обекта, като от допълнителното
заключение на съдебната компютърно-техническа експертиза, приета в
производството пред въззивната инстанция, се установява, че изследваните
изображения от записите на камерата между 05:01:09 и 05:07:13 часа, на които е
заснето в груб лице от мъжки пол с черно яке, не позволяват извършването на
лицево-идентификационно изследване. По изложените съображение
съдът намира, че от наличния по делото доказателствен материал не се установява
твърдяното противоправно поведение на ответника в стопанисвания от ищеца
търговски обект по време на изнасянето на намиращите се там стоки, мебели и
оборудване, които да са довели до унищожаване, повреждане и липса на стоки,
вещи и пари. По същия начин не се установява същият да има общо с четиримата
души, заснети от системата за видеонаблюдение, съответно с извършените от тях
действия по изнасянето на намиращите се в обекта вещи на ищеца.
Доколкото по делото не се установява ответникът да е извършил вменяваното
му с исковата молба виновно и противоправно поведение по възлагането и
ръководенето на действия по неправомерно проникване в търговски обект,
съответно повреждане и унищожаване на намиращите се там стоки, мебели и
оборудване, не е налице първата предпоставка от фактическия състав на иска за
обезщетение от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. Изложеното налага
предявеният иск да бъде отхвърлен на това основание, без да се изследват
останалите предпоставки за ангажирането на гражданската отговорност на
ответника.
С оглед възприетия от съда извод за неоснователност на предявеният иск по
чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, на отхвърляне
подлежи и съединеният за съвместно разглеждане с него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за периода от от
28.04.2016 г. до 22.06.2017 г., предвид акцесорния характер на предявеното с
него вземане.
При съвпадане крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение по исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „В.2.“ ЕООД срещу ответника Б.П.Т.
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед оставянето на въззивната жалба без
уважение на въззивника не се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемия Б.П.Т., възлизащи в
размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция с
оглед на приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 07.07.2020 г.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19504 от 22.01.2019 г. на СРС, 154-ти
състав, постановено по гр. д. № 40862/2017г.
ОСЪЖДА „В.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „******** да заплати на Б.П.Т., ЕГН **********
сумата от 400 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
съобщаването му и връчване на препис от същото при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.