Присъда по дело №171/2020 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ:

Срещу подсъдимия В.В.Й., ЕГН **********, е повдигнато обвинение по чл.124, ал.1, пр.1, във вр. с чл.128, ал.2, пр. последно, във вр. с ал.1 от НК,за това,че на 31.12.2019 г. причинил по непредпазливост смъртта на С. Й.Н.,*** (настъпила в УМБАЛ „Д-р Георги Странски" -гр.Плевен), вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда на 02.12.2019 г. около 22.00 часа в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул, „Възраждане", пред ресторант „Къщата", изразяваща се в тежка черепно - мозъчна травма -счупване на черепа в ляво тилно - слепоочно по основата на черепа, излив на кръв под меките мозъчни обвивки (субарахноидален хематом), излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно, тежки и на значителна площ контузионни огнища в двата челни дяла на мозъка и подутина (отток) на меките черепни обвивки вляво теменно - тилно, довели до общо разст­ройство на здравето, постоянно опасно за живота.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, прокурор С.И. поддържа повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия В.В.Й. така, както същото е формулирано и изложено в обвинителния акт. Посочва, че Й. признава фактическата обстановка, която е изложена в него. Сочи, че се касае се за сбиване между две лица в тежко алкохолно опиянение. Подсъдимият е нанесъл няколко удара на пострадалия, от което същия губи устойчивост от височината на човешки ръст пада на твърда повърхност на тротоара пред заведението, където са били. В резултат, на което настъпва тежката телесна увреда изразяваща се в описаната подробно в обвинителния акт счупване на черепните кости и последиците от същото. Близо месец са полагани усилия от лекарите той да бъде спасен, но това се е оказало невъзможно и на 31.12.2019 година вечерта умира в болницата в гр. Плевен.

 Излага, че от съдебно-медицинските експертизи, които са извършени в хода на досъдебното производство се установява, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия е локално мозъчно размекчение на сравнително големи площ и високо диференцирани части от мозъка. Мозъчното размекчение е усложнение на първоначалната черепно-мозъчна травма, диагностицирана на 03.12.2019 година при постъпване в болницата. Налице е пряка причинна връзка между черепно-мозъчната травма, нейните усложнения и смъртта. Посочва се, че уврежданията са резултат от тъпа травма  нанесени с относително голяма сила, т.н. инерционна травма, обяснена с падане на тялото назад и удар на лявата тилна част върху широка плоска повърхност, каквато се явява настилката. Падането е предизвикано от удари с ръце и блъскане, за които има данни.  Тези травматични увреждания причинени на С. Й.Н. са довели до общо разстройство на здравето, постоянна опасност за живота му от момента на причиняването до настъпването на смъртта.

Твърди, че това е фактическата обстановка и правните изводи, които могат да се направят са, че престъплението по чл. 124, ал. 1 от НК в теорията се приема като убийство при смесена вина. То е съставомерно, когато следствие на умишлена нанесена телесна увреда е причинена смъртта по непредпазливост.

Сочи, че от субективна страна деянието се характеризира с две  форми на вина, т.к. дееца с умисъл за причиняване на телесното увреждане и непредпазлива по отношение на настъпване на смъртта. Тежката телесна повреда е причинена с евентуален, а не с пряк умисъл. Т.е. подсъдимия е имал познания за всички релевантни обстоятелства и той е съзнавал обществено опасния характер на постъпката си и е предвиждал настъпването на обществено опасните последици. А що се отнася до настъпилата смърт, Й. със сигурност не е искал причиняването на този резултат. Не е предвиждал и настъпването на обществено опасните последици, по-конкретно смъртта, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Психическото отношение на дееца към тях е, че попада проявата на непредпазливост във формата на небрежност.   Законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 12 години за това престъпление.

Моли съда да признае подсъдимия В.В.Й. за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като се определи наказание в рамките на предвиденото от закона към минимума, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години, като моли да се приложи редукцията на чл. 58а от НК  и намали същото с 1/3 и му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години,  като с оглед липсата на минали осъждания, счита, че е допустимо прилагане на разпоредбата  на чл.  66 от НК и изтърпяването на наложеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, което счита, че ще подейства превантивно и превъзпитателно на подсъдимия. Приема,че този вид наказание, в следващите 5 години  ще въздържа от неправомерно поведение в обществото подсъдимия  и от това той да не извършва друго престъпление с мисълта, че  ако го направи той ще следва да търпи реално и това наказание.

По отношение на гражданските искове моли те да бъдат изцяло уважени. Двамата родители С.И.Й. и Й.Н.Й. са претендирали всеки от тях по 100 000 /сто хиляди/ лева неимуществени вреди. Счита, че за загубата на син това е напълно адекватно обезщетение на мъката и на страданието, което тези хора са преживяли. Братът и сестрата на починалия  Н.Й.Н. и И. С.В. са претендирали неимуществено обезщетение за всеки един от тях по 5 /пет/ хиляди лева, които следва да бъдат уважени. Счита, че претендираното обезщетение от брата  Н.Й.Н.  за имуществени вреди, в размер на 1315 /хиляда триста и петнадесет/ лева, за които са представени писмени доказателства ще помоля да бъде уважен. В този смисъл моли съдът да с произнесе с осъдителен съдебен акт.

Представителят на гражданските ищци и частни обвинители в процеса, адв. Р.М. от ЛАК, в съдебно заседание счита, че  в случая следва да се постанови присъда, с която на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода, което той реално да изтърпи. Аргументите му за това са, че действително двамата са се намирали на едно и също място, по едно и също време. Приема за доказано,както е прието в обвинителния акт, че в случая не е налице сбиване, защото от страна на починалия не е имало никакви действия, с които да предизвика поведението на подсъдимия. Още по-малко е имало физическо нападение над подсъдимия или опит за защита. Позовава се на приетото в обвинителния акт,че  през цялата вечер, както споделят и свидетелите очевидци, подсъдимия е имал арогантно поведение по отношение на Й., като го е удрял без причина, ритал го е, размахвал е пари и му се е  подигравал. Дори когато Й. по невнимание бута саксия и се извинява за това, бива критикуван, бутан и бит от подсъдимия. Акцентира,че това негово поведение е било и причината персонала в заведението да му направи забележка, за да не ескалира поведението му, но за жалост не е спряло действията на подсъдимия, а напротив той е станал още по-агресивен по отношение на С.  Й.Н.. Счита,че това поведение не е инцидентно, а се наблюдава часове наред и от тази гледна точка  счита, че не може да  се говори за отделно изолирано във времето нападение. Напротив той е продължавал доста време, за да може той да осъзнае действията си и да иска настъпването на този резултат. Счита,че липсват доказателства, които да водят до извод,че по някакъв начин Й., както е прието и в обвинителния акт и от разпитаните по делото  свидетели, да е бил предизвиквал такова отношение към личността си. Обръща внимание, че подсъдимият е избутал С.Й. извън заведението и е започнал да го бие, дори след като е паднал, както го приема представителя на ОП - Ловеч в обвинителния акт, както го приема и подсъдимия той е нанесъл още един удар с юмрук в дясната част на главата /стр. 2 от обв.акт/. Приема, че с цялото си поведение и последващо поведение  подсъдимия не се опитва да помогне на друг, освен на себе си.Аргументира се с това,че когато търси помощ и когато идват медиците от спешна помощ и полицейските екипи той заявява, че С.Й. е паднал сам и се е ударил. По този начин се опитва да прикрие обективната истина, а именно собствените си действия. Това негово поведение продължава и в болничното заведение, когато не споделя какво е извършил и по този начин е пречка за установяване на евентуалните следи по тялото на С. Й. удари и евентуално оглед на пострадалия. Дори след това той пътува в действителност с роднините на пострадалия, но по никакъв начин той не е заявил своята съпричастност към травмите на С. Й.. Забелязва се в качеството на обвиняем, че той продължава да омаловажава своите действия, като заявява, че е бил предизвикан и нападнат от С. Й.. Нито от обвинителния акт, нито от свидетелските показания могат да се твърдят такива факти. Прави заключение, че в случая е налице  едно поведение на подсъдимия, с което  той от една страна иска да омаловажи своите действия, тежките последици настъпили за починалия човек и най-вече за неговите роднини, които търпят тъгата и тежкото състояние особено на родителите, които не са в състояние да се явят в днешното съдебно заседание и да застанат очи в очи с убиеца на сина им. Счита, че по този начин той се опитва да избяга от отговорността, която следва да понесе и да предава такава действителност, каквато е угодна за него. Приема,че ако не са  били свидетелските показания на сервитьорката, както и на децата в непосредствена близост е можело дори да не са налице обстоятелствата за разглеждане на настоящето дело, тъй като поведението на подсъдимия е целяло да прикрие неговите действия. С. Й. е бил млад мъж, който до настоящето не е имал възможността да създаде собствено семейство и с действието на подсъдимия е окончателно преградено. Бил е добро момче, добри характеристични данни, трудово ангажиран, живеел при родителите си, помагал им е. Имал е голяма близост със семейството на брат си. Като неговата смърт изцяло е променила живота на тези хора. В момента и в бъдеще съзнанието им ще е обладано от тази загуба, като за тях не е важна финансовата компенсация, защото по никакъв начин не може тя да замести липсата на починалия син и брат. В случая счита, че  следва на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода над средния размер, който действително да бъде редуциран, съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, но във всички случай счита, че за изпълнение на целите на чл. 36 от НК това наказание следва реално да бъде изпълнено и той да го изтърпи в затвор. Доколкото счита, че той не може да се поправи при едно лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 НК. В повече случаи пострадалите и техните наследници чувстват, че държавата липсва в този случай и не са получили съответното правосъдие.Искането за ефективно изтърпяване на наказанието аргументира с това,че родителите на починалото лице не знаят как биха се срещнали с убиеца на детето им, като именно за това е искането за реално изпълнение на наказанието, доколкото това би променило и цялостното поведение на подсъдимия. Ще може да осъзнае грешката си и грешката на последва щото си поведение.

В този смисъл моли съда да постанови присъда, като наложи на Й. наказание от 10 години лишаване от свобода,  което да бъде редуцирано с 1/3. Счита, че гражданските им искове са основателни и моли да бъдат приети в размерите, които са предявили и моли вашия съдебен акт в този смисъл.

Гражданския ищец и частен обвинител Н.Й.Н. в съдебно заседание поддържат казаното от адвоката му.

Защитникът на подсъдимия В.В.Й., адв. Д.С. от ЛАК в съдебно заседание излага, че  фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Посочва, че подзащитният й признава изцяло вината за извършеното от него престъпление, за което е предаден на съд. Посочва, че действително извършеното деяние се явява наказуемо по смисъла на НК. Моли при определяне вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено да се вземе предвид становището изразено от представителя на ОП - Ловеч  в съдебното заседание, както и посоченото в обвинителния акт, а именно, че за подзащитния й не следва да се приеме, че е действал при евентуален умисъл за причиняването на тежко телесно  увреждане и по тази причина следва да отговаря за непредпазливата смърт на пострадалия. С оглед на това счита, че внесеното от страна на ОП - Ловеч обвинение за неумишлено причиняване на смърт, води до извод,  че на подзащитния й не следва да се налага наказание в предвидения от закона максимум, както е поискал представителя на пострадалите над средния размер. Сочи, че следва да се вземе предвид, че причиняването на тежката телесна увреда не е причинена при пряк умисъл, а при евентуален такъв. Налице е непредпазливост във форма на небрежност. Не споделя становището на адв. М. по отношение на заявеното от него, че подзащитният й е изразил  всякаква липса на съпричастност. Сочи, че напротив в обвинителния акт на стр. 3 е посочено, че е бил притеснен, успял е да се свърже с тел. 112, подал е сигнал за инцидента, излязъл от навън и чакал линейката, седнал е на земята, сложил е главата на Н. в ръката си,  поливал го е с вода да се свести. Всички тези обстоятелства следва да се вземат предвид при постановяване на присъдата. Не на последно място е и факта, че   подзащитния й е бил под влияние на алкохол не малко количество.

С оглед всичко изложено, моли съда да съобрази наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а именно съдействието му както пред органите на ДП, така и в съдебна фаза за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало. Не на последно място и ниската младежка възраст на 19 години, което не оправдава поведението му, но счита, че следва да се вземе предвид, тъй като в тази възраст поведението е по-лекомислено, неосъзнато, като това не означава неосъзнаване на това,  което се е случило. Излага, че подзащитният й изразява съжаление. За жалост вредите са такива, че не могат да бъдат поправени. Не счита, че една ефективна присъда би могла от тук насетне за него да даде  едно осъзнаване и съответно това ще направи занапред, напротив той ще носи белега от стореното и сочи,че  се  присъединява към становището на прокурора,съдът да определи едно наказание, което да бъде към предвиденото от закона минимум, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде редуцирано с 1/3, с оглед  факта, че делото се разглежда по реда на особените правила, като счита, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с оглед редица смекчаващи вината обстоятелства да бъде отложено за срок от 5 години. Моли в този смисъл съда да постанови съдебния си акт.

По отношение на предявения граждански иск посочва, че  действително е факт загубата на дете и на близък, като въобще не би могло да се изразява с никакви финансови средства и е без значение от размера, той не би могъл да върне човешкия живот. Но мисли, че в случая заявената претенция като размер е твърде завишена. Още повече, че подзащитният й е ученик, безработен и в този смисъл моли съда да не уважава гражданския иск в предявения размер. По отношение на имуществените вреди, видно от представените доказателства фактура за  1315 лева, не възразява, тъй като този разход е установен.

В съдебно заседание подс. В.В.Й. съжалява, но нищо не може да направи и като последна дума много съжалява, но няма какво да направи.

Съдът,съгласно задължението си по чл.372,ал.4 от НПК провери и установи,че самопризнанието на подсъдимия Й. се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и като съобрази  гласните и  писмени доказателства, приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл.373,ал.1 във вр. с чл.283 от НПК: уведомително писмо от 02.01.2020 г./л. 1,3/; жалба от Н.Й.Н. /л. 15/; доклад за проверени лица и превозни средства   /л.25-26/; протокол за доброволно предаване от 05.12.2019 г., ведно с 1 бр. СД /л.27-28/; призовки /л.29-31, л.52-53, л.66-71, л.108-109, л.216/; протокол за устно съобщение за извършено престъпление от 31.12.2019 г. /л.35/; писмо-отговор от МБАЛ – Луковит /л.43/; писмо-отговор от ЦСМП - Ловеч с приложения /л.46-48, л. 128-135/; писмо от МВР, Институт по психология /л.72/; писмо от Община Луковит - удостоверение за наследници, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки /л.92-94/; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление и декларация по чл. 18 от ЗПФКПП - Н.Й.Н. /л.97-98/; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление и декларация по чл. 18 от ЗПФКПП - С.И.Й. /л. 101 -102,л.215/; протокол за уведомяване на пострадал от престъпление и декларация по чл. 18 от ЗПФКПП -Й.Н.Й. /л. 105-106/; писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112", РЦ 112 - Монтана с 1 бр. СД     /л.111-112/; протокол за оглед на ВД от 28.01.20 г. /л.113,114-116/; съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 1/2020 г. /л.118-122/; писмо-отговор от МБАЛ – Ловеч /л. 138-139/; писмо-отговор от УМБАЛ- Плевен /л. 141-195/; съдебномедицинска експертиза №16/ 2020 г. по материали от ДП /л. 197-203/; характеристична справка на В.В.Й. /л.211/; постановление за привличане на обвиняем от 11.03.2020 г. /л.218/; автобиография от В.В.Й.  /л.220/; декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на В.В.Й. /л.221/; справка за съдимост от РС - Луковит от 09.01.2020 г. за В.В.Й.        /л.223/; протокол за предявяване на разследването от 24.04.2020 г. /л.237/., както и фактура № **********/02.01.20202 г.от „Мемориал сервиз” ЕООД гр. Плевен и приходна квитанция № **********/02.01.2020 г. на Община Луковит, прие за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

Подсъдимият В.В.Й. *** и бил безработен.

Пострадалият С. Й.Н., ЕГН **********, също живеел в гр.Луковит.

На 02.12.2019 г. вечерта около 19.00 ч. подсъдимия В.Й., по­сетил заведението „Къщата" в гр.Луковит, обл.Ловешка, находя що се на ул. „Възраждане". Около половин час по-късно при него дошъл пострадалият С. Н., с когото се познавали отдавна. Й. и Н. започнали да се черпят, като и двамата употребили значително количество алкохол. Й. изпил около три големи водки по 100 гр., а след това започнал да пие бира като Н.. Двамата заедно изпили около 10 бири и били силно опиянени.

В един момент Н. тръгнал да пуши пред заведението, и излизайки се блъснал от външната страна на прозореца, който бил до входната врата, а от вътрешната му страна имало саксия с цветя, която паднала и се счупила. С. Н. се извинил на св.Л. В. Л.(л.61-62), която работе­ла в заведението като сервитьорка, и казал, че не го бил сторил нарочно. В този момент навън излязъл и Й., бутнал Н. с ръце по гърдите и го по­питал какво е направил и защо се е блъснал в прозореца. Тогава св. Лазарова и барманката в заведението - св.Венцислава Красимирова (л.64-65), застанали на главния вход на заведението и им казали да го напуснат.

Подсъдимият влязъл да вземе якето на Н. и излизайки казал на пос­традалия, който тъкмо влизал отново навътре: „Заради теб ли ще ме гонят? Ти ли ще ме излагаш?", ударил му шамар и го блъснал към вратата, която била на входа на заведението. Пострадалия се блъснал във вратата, като си ударил дяс­ното рамо и главата. Тогава Лазарова и Красимирова застанали между тях и втората казала на Й. да спре и да не бута Н..

Подсъдимия Й. явно се ядосал и избутал с ръце към вратата постра­далия, хванал го за яката на дрехата и го изкарал навън. В този момент св.Лазарова, която била до прозореца, където била бутнатата саксия, чула Н. да казва на Й. „келеш" или „копеле". Тогава видяла, че Й. започнал да бие Н. на тротоара пред заведението. Й. нанесъл удари на пострадалия с юмруци и шамари, в резултат на което той загубил ус­тойчивост и паднал на земята. В резултат на интензивния удар в лявата тилна област при падането му по гръб, Н. получил тежка черепно мозъчна травма.  Подсъдимия  Й. го ударил още веднъж с юмрук в дясната част на гла­вата,  както бил паднал, около ухото. Н. лежал на земята в безпомощно състояние, а от ед­ното му ухо започнала да тече кръв.

Срещу заведението, пред което станал инцидентът, в непосредствена близост се намирали денонощен хранителен магазин и казино, като между обектите имало пряка видимост. Магазинът бил посетен от св. А.К.П. (л.74-75), св. В. К. П. (л.77-78) и св. И. А.П. (л.80-81), а казиното - от св. С.Д. Р. (л.55) и св. П. А. П. (л.58). При излизане от магазина тримата свидетели видели пад­налия човек на отсрещния тротоар, когото св. В.П. познавал по физионо­мия, но не му знаел името. След като се приближили забелязали, че пострада­лият е в безпомощно състояние, и че от едното му ухо тече кръв. Тогава те из­викали и св.Р. и св.П.от казиното. И петимата свидетели видели пос­традалия Н. да лежи в безпомощно състояние на тротоара пред заведени­ето „Къщата", като до него стоял подсъдимия Й..

След като Н. паднал на земята и Й. осъзнал какво е напра­вил, той влязъл в заведението и казал на персонала да звъннат за линейка, за­щото Н. е паднал. В същото време и самият Й., който бил притеснен, успял да се свърже с телефон 112 и подал сигнал за инцидента в 21,49 ч.

Св. Н. излязла на улицата и видяла Н. да лежи на земята. Шапката, която носел, била цялата в кръв. Той не бил на себе си, опитвал се да се изправи, но не можел. Лежал в безпомощно състояние. Отвън се събрала тълпа от минувачи. Й. излязъл отвън докато чакали линейката. Бил сед­нал на земята и бил сложил главата на Н. в ръката си и го поливал с вода по главата, за да се свести.

След около 10 минути на мястото на инцидента пристигнали екип на ФСМП - Луковит и полицейски патрул. В медицинския екип участвала св. К. С. Б. (л.90) - медицински фелдшер във ФСМП - Луковит. На място тя установила лице, паднало на земята, лежащо по гръб на тротоара, в коматозно състояние, в общо тежко състояние, което миришело на алкохол. При него стояло друго момче във видимо нетрезво състояние, което казало, че са били заедно и са пили, и че пострадалият, излизайки от заведението, е пад­нал и си ударил главата. От лявото ухо на пострадалия имало кръвотечение, ка­то нямало други видими белези от наранявания.

Св. Б. и шофьора св. И. (л.87) транспортирали пострадалия до ФСМП - Луковит, като в линейката тя му подавала кислород с кислородна мас­ка. При пристигането в спешен център му бил поставен венозен източник и му било измерено кръвното, което било в рамките на нормалните граници. След  известно време-около час, след като бил приет пострадалият, една от санитарките от неврологич­ното отделение се сетила, че познава брат му, след което последния бил изви­кан и скоро пристигнал в лечебното заведение.

Извикали и дежурен хирург по болница - св. д-р Д. Д. (л.84), който наредил да бъде направена рентгенография на черепни кости. След това извикали невролога на разположение - св. д-р Г. С. (л.86). След консултация двамата лекари преценили, че лицето следва да бъде транспорти­рано към град Ловеч. През цялото време пострадалият бил в безсъзнание, като издавал само звуци и правел разхвърляни движения с ръце. Момчето, което придружавало пострадалия ( подсъдимия  Й.), било с него в линейката и в спеш­ния център, заедно с брат му.

Н. бил транспортиран с линейка от св.К.в (л.88) и мед. фелд­шер С. (л.89) до гр.Угърчин, а от там с реанимационна такава - до гр.Ловеч, където пристигнали в 0,26 ч. на 03.12.2019 год. (л.138). След преглед, изследвания и консулт със специалист, пострадалия бил насочен към СПО -УМБАЛ - гр.Плевен по уговорка с д-р О.. На същата дата, Н. бил хоспитализиран в УМБАЛ „Георги Странски" - гр. Плевен, където му била направена черепно - мозъчна операция.

Въпреки проведените след това лечебни мероприятия и реанимационни действия, на 31.12.2019 г. в 18, 50 ч. Н.починал.

В своите показания св. М. Н.а (л.50) - съпруга на брата на С. Н. - св.Н.Н.(л.37, л.95), посочва, че вечерта на 02.12.2019 год., след като съпругът й тръгнал за болницата в гр.Луковит, за да види пострадалия, тя си останала вкъщи. Тогава някой викнал пред къщата, тя излязла и видяла четири момчета от ромски произход, които познавала като П., А., И. и И., които били от град Луковит и живеели в квартал «Чукара». Тя разговаряла с П. и А., а другите две момчета седели по-назад. П. и А. й разказали, че са били в казиното срещу заведението «Червената къ­ща», и като са излизали от него са видели, пред заведението С. и едно момче В., и й казали: „Знаеш ли, че В. удари ли, бутна ли С. и той падна, като му течеше кръв от ухото". Тя попитала: „Кой В.?", а те й каза­ли" „Един българин, тука от града", след което момчетата си тръгнали.

Сутринта около 06,30 ч. съпругът й Н. се прибрал от болницата в гр.Плевен. Казал й, че с него през цялото време е било едно момче, което е ка­зало, че е било със С. преди падането му, и че е бил с него през цялата ве­чер и цялата нощ. Тогава обаче св.Н.а не осъзнала, че това е същият този В., за който й били казали момчетата предната вечер.

Вечерта на 03.12.2019 г. в дома им дошло едно момче - св. М. И.(л.51), който бил приятел на едната сервитьорка в „Червената къща" - Венцис­лава. М.им казал: „Знаете ли, че Ст.не е паднал, а е пребит. В.е била на работа и тя ми каза, че В. е пребил С., като преди това В. се е закачал с тях". След като си тръгнал М.двамата съпрузи направили връзката и се досетили, че става дума за този В., който е бил по болниците с Н. през цялото време.

На 04.12.2019 г. св. Н.Н. ***, където започнала предварителна проверка, материалите от която са приложени по ДП.

От назначената и изготвена по ДП съдебно-медицинска експертиза на труп (л. 118-122) се установява, че непосредствената причина за смъртта е ло­кално мозъчно размекчение (размекване, некроза, загиване, загниване) на срав­нително големи на площ и високо диференцирани части от мозъка.

Мозъчно размекчение е усложнение на първоначалната черепно-мозъчна травма, диагностицирана на 03.12.19 година при постъпване в болницата (счупване на костите на черепната основа, субдурален хематом и мозъчни кон­тузии).

Налице е пряка причинна връзка между черепно-мозъчната травма, ней­ните усложнения и смъртта.

Уврежданията са резултат от тъпа травма нанесени с относително голяма сила (т.н. инерционна травма). Механизъма на тяхното причиняване добре мо­же да бъде обяснен с падане на тялото назад и удар на лявата тилна част върху широка плоска повърхност (настилката). Локализацията на мозъчните контузии и субдуралния хематом са на мястото „на противоудара".

При изследването не са установени други увреждания, които да не могат да бъдат обяснени с описания механизъм на падане. Все пак следва да се отбе­лежи, че са изминали 28 дни от получаване на уврежданията до смъртта, през който външните кръвонасядания и охлузвания изчезват. Подобен вид падания са относително чести в състояние на алкохолно опиване и силно благоприятствани от него. Всички нанесени травматични увреждания, описани по горе са нанесени едно моментно. Видно от медицинската документация, при първона­чално направените изследвания в болницата на 03.12.19 г. те са били „пресни" с давност от няколко часа до половин денонощие.

Смъртта е настъпила в болница и е установена от лекар. Състоянието на трупа не противоречи на вписания в медицинската документация час на смърт­та - в 18,50 часа на 31.12.19 г.

От назначената и изготвена по ДП съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л. 197-203) е видно, че при проведените прегледи и изследва­ния на С. Й.Н. са установени: тежка черепно-мозъчна травма - счупване на черепа в ляво тилно-слепоочно и по основата на черепа, излив на кръв под меките мозъчни обвивки (САХ - субарахноидален хематом), излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка вдясно слепоочно, тежки и на значителна площ контузионни огнища в двата челни дяла на мозъка. Външно е намерена подутина (оток) на меките черепни обвивки вляво теменно-тилно.

Пострадалият е транспортиран първоначално във ФСМП гр.Луковит, къ­дето е прегледан и от специалисти - хирург и невролог; при направена рентге­нография на черепа е диагностицирано счупването на черепните кости и паци­ентът е транспортиран в СПО на гр.Ловеч, а след това в СПО на УМБАЛ гр.Плевен и приет за лечение в НХК. Там е опериран на 03.12.2019 г. Състоя­нието на пациента се запазва тежко, независимо от проведените лечебни и реа­нимационни мероприятия и в 18,50 часа на 31.12.2019 г. Н. починал.

Всички описани травматични увреждания са резултат на тъпа травма.

В свидетелските показания се съобщават като механизми на причиняване на уврежданията падане върху повърхността от височината на собствения ръст (пострадалият е бил алкохолно повлиян) и нанасяне на удари по главата с ръце (отворена длан - шамари) и юмруци.

Основното увреждане, довело до смъртта, е черепномозъчната травма, която е получена в резултат на интензивен удар в тилната област при падане на пострадалия по гръб.Този извод следва от разположението на фрактурните линии по основата на черепа - от тилно центално напред и наляво през средната лява черепна ямка, където се раздвоява (V образно). Тази посока на фрактурната ли­ния сочи направлението на силата, причинила счупването. Това се потвърждава и от наличието на оток на меките черепни обвивки вляво тилно-слепоочно, както и от локализацията на контузионните полета по челните дялове на глав­ния мозък (по механизма на „контр-ку"). Падането може да е било предизвикано (от удари с ръце, блъскане, за каквито има данни).

Травматичните увреждания, причинени на С. Н., са довели до общо разстройство на здравето, постоянно опасно за живота от момента на причиняването им до настъпването на смъртта.

Всички травми са диагностицирани своевременно, предприето е незабав­но транспортиране на пациента до високоспециализирано лечебно заведение, където му е приложено оперативно лечение и в пълен обем реанимационни ме­роприятия.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между причинените травми и причината за настъпване на смъртта - черепно-мозъчната травма.

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства: протоколи за разпит, прото­коли от извършените други процесуално - следствени действия, и заключения­та по назначените експертизи, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.373,ал.1 от НПК във р. с чл.283 от НПК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

Преценявайки всички събрани по делото доказателства, подробно посочени и по-горе в мотивите,настоящата съдебна инстанция приема, че с действията си, подсъдимият В.В.Й. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл.124, ал.1, пр.1, във вр. с чл.128, ал.2, пр. последно, във вр. с ал.1 от НК, като на 31.12.2019 г. причинил по непредпазливост смъртта на С. Й.Н.,*** (настъпила в УМБАЛ „Д-р Георги Странски" -гр.Плевен), вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда на 02.12.2019 г. около 22.00 часа в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул, „Възраждане", пред ресторант „Къщата", изразяваща се в тежка черепно - мозъчна травма -счупване на черепа в ляво тилно - слепоочно по основата на черепа, излив на кръв под меките мозъчни обвивки (субарахноидален хематом), излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно, тежки и на значителна площ контузионни огнища в двата челни дяла на мозъка и подутина (отток) на меките черепни обвивки вляво теменно - тилно, довели до общо разст­ройство на здравето, постоянно опасно за живота.

Съдът взе предвид,че престъплението по чл.124, ал.1 НК се характеризира с това,че изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда.От своя страна то поражда два резултата –по –близък,непосредствен /телесната повреда/ и по-далечен резултат /смъртта/.Причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е косвена,опосредствувана от междинното състояние на пострадалия/телесната повреда/.

От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез пове­дение, причиняващо умишлена телесна повреда,изразяваща се в такова въздействие вър­ху човешкия организъм, което причинява увреждане, като последното обичай­но не води до летален изход. Прекият резултат от престъплението е телесна повреда, вследствие от която обаче настъпва смърт. Този по-тежък резултат следва да се намира в причинна връзка с по-лекия, тоест смъртта трябва да е последица от причиненото телесно увреждане. Именно последното поставя на­чалото на негативните усложнения в здравето на жертвата, обусловили като краен резултат леталния изход.В този смисъл,вещите лица по съдебно медицинската експертиза в т.3 от същата категорично са посочили,че е налице пряка причинно-следствена връзка м-у причинените травми и причината за настъпване на смъртта-черепно-мозъчна травма./л.203 ДП/.

От субективна страна деянието се характеризира с две форми на вина, тъй като деецът действа с умисъл за причиняване на телесното увреждане и непредпазливо по отношение на настъпването на смъртта. Умисълът за телес­ната повреда може да бъде пряк или евентуален./Р-40-96-1н.о.ВС/.

Настоящата съдебна инстанция,както е посочено и в Р-8-90-ОСНК, взе предвид степента на умишленото увреждане,тъй като същото има значение за правилната квалификация, а оттам и за наказанието,като съобрази,че във всеки конкретен казус следва да се прецени съдържанието на умисъла на дееца. Когато той нито е желаел, нито е допускал, че от причиненото по-леко по вид увреждане ще настъпят по-тежки увреждания на здравето, които са довели до смъртта, то тогава отговорността за непредпазливата смърт следва да е във връзка с по-лекото телесно уврежда­не, защото то е умишлено причиненото, а настъпилите по-тежки и смъртта са по непредпазливост. Когато при нанасянето на ударите е целял да причини един вид телесна повреда, но е допускал, че може да настъпи и по-тежко ув­реждане на здравето, деецът следва да отговаря за непредпазливото причиняване на смъртта, вследствие на по-тежкото телесно увреждане, защото умисълът му обхваща и него.

По-конкретно,в настоящия казус подсъдимия Й. е изпълнил деянието от обективна страна като е нанесъл няколко удара (юмручни и с шамари) в главата на пострадалия. Те са го извели от равновесие, при което пострадалият с немалка сила е паднал на земята, като е ударил главата си в твърдата настилка на тротоара. А дори и след като пострадалия вече е бил паднал и е лежал безпомощно на земята, подсъдимия му е нанесъл още един удар с юмрук в главата.

Вследствие на тези удари са възникнали описаните по-горе наранявания. Употребата на сила,чрез удари с ръце  върху главата  на пострадалия,за които свидетелката Лазарова сочи,че е възприела,а свидетелката Н. сочи,че е чувала „..звуци от удари..”л.65, е довело до падането на пострадалия по гръб и причиняването на тежката черепно мозъчна травма. Между нея и настъпването на смъртта е налице непосредствена връзка, тоест по-тежкият резултат е в причинна връзка с по-лекия./л.203 СМЕ/.Травматичните увреждания,причинени на Ст. Н. са довели до постоянно общо разстройс­тво на здравето, опасно за живота и от обективна и субективна страна осъществява фактическия състав на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 1 НК.

 Деянието на подсъдимия Й. е осъществено при наличие на умисъл за при­чиняването на тежката телесна повреда и непредпазливост по отношение на престъпния съставомерен резултат - смъртта. Тежката телесна повреда е при­чинена с евентуален, а не с пряк умисъл. В интелектуалния аспект на умисъла на подсъдимия,предвид извършените от него действия е било включено познание за всички релевантни обстоятелства, по-точно за това, че той е съзнавал общественоопасния характер на постъпката си и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е допускал тяхното настъпване.По-точно,както сочи св-ля Л.,подсъдимия е нанесъл един „шамар”,в областта на главата на пострадалия,когато се е намирал на вратата на главния вход на заведението,вследствие на което пострадалия се е ударил във вратата.След това както сочи св-ля Л., на тротоара пред заведението е продължил да му нанася удари в областта на главата,поради което съдът приема,че подсъдимия е  съзнавал  общественоопасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването на тези последици от нанасянето на удари, достатъчно силни, локализирани в жизненоважен орган от човешкото тяло,какъвто е главата,където се намира и вестибуларния апарат, за да изведат от равновесие тялото на пострадалия.

Също така, по отношение на субективната страна на деянието,настоящата инстанция приема, и че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че настъпи­лите  негативни от здравословен характер последици-смъртта на пострадалия,вследствие умишлено нанесената телесна повреда, са били целени пряко от страна на подсъдимия Й..Както сочат и св-ля очевидец Л. Л./л.62/ и Ве. Н.а/л.65/ повод подсъдимия  да удари шамар на пострадалия е станало обстоятелството ,че св-ля Н. им е казала,че ги гони от заведението,заради бутната преди това саксия от страна на пострадалия .След което подсъдимия казал „Заради теб ли ще гонят?Ти ли ще ме излагаш ?”Удари му шамар и го блъсна към вратата,към изхода на заведението”.Т.е.подсъдимия е целял да нанесе и е нанесъл удари на потърпевшия в главата и да причини увреждане в тази област, но е бил наясно, че нанесените достатъчни по интензивност  и сила удари може да доведат и до падане на пострадалия на земята, при което той да удари и е ударил главата си в твърдата повърхност на тротоара,което е  довело до тежко телесно увреждане.Вещите лица по СМЕ са категорични,че основното увреждане,довело до смъртта е черепно мозъчна травма,която е получена в резултат на интензивен удар в тилната област при падане на пострадалия по гръб./л.203/. 

Настоящата инстанция,имайки предвид тези съображения, приема,че подсъдимия е допускал настъпването на такъв резул­тат, но се е отнесъл безразлично към настъпването му,предвид и на което счита,че в конкретния казус подсъдимия Й. е действал с евентуален умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК за причиняването на теж­кото телесно увреждане,като е съзнавал обществено опасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено опасни последици и е допускал тяхното настъпване .При тези съображения съдът прие,че подсъдимия следва да понесе наказателна отговорност за причиняване на смъртта на пострадалия по непредпаз­ливост,която обаче е в пряка причинна връзка с нанесеното  тежкото телесно ув­реждане преди това и което, както вече се посочи и по-горе в мотивите подсъдимия Й. е извършил с евентуален умисъл.В този смисъл са и показанията на св-ля очевидец Л. Л.,която сочи,че подсъдимия е нанесъл удари на пострадалия преди да падне на земята,като „..Всички удари преди това бяха в областта на главата.Последният удар и юмрук беше,когато Стефан беше паднал…”./л.62/.

По отношение на настъпилата смърт,както вече се посочи и по-горе съдът приема,че не са събрани доказателства от които да се направи извод,че подсъдимия  Й. е искал причиняването на този резултат. Той не е предвиждал и настъпване­то на общественоопасните последици от конкретен вид – смъртта на пострадалия , но е бил длъжен и е могъл да я предвиди. По отношение на нея,съдът приема вземайки предвид психическото отношение на подсъдимия,че се касае от субективна страна за причиняване на смърт по  непредпазливост във форма на небрежност. Напълно предвидима опасност е получаването на тежка травма, в това число и несъв­местима с жизнените функции,при нанасянето на няколко удара в лицето на пострадалия,вследствие на което пострадалия да загуби равновесие и падане по гръб върху твърд терен в резул­тат на нанесените удари.В тази връзка ВЛ по СМЕ са посочили,че травматичните увреждания,причинени на пострадалия Стефан Н. са довели до общо разстройство на здравето ,постоянно опасно за живота от момента на причиняването им до настъпване на смъртта, и което от своя страна от страна на законодателя е класифицирано като тежка телесна повреда по смисъла на чл.128,ал.2 от НК./л.203/./в.ж.Р-8-90-ОСНК/.Т.е. настоящата инстанция приема,че  действията на подсъдимия Й. в конкретния казус са в разрез с общовалидните задължения за всички членове на обществото за  ненакърняване на здравето и живота на друг човек.

При определяне на вида и размера на наказанието,което следва да изтърпи подсъдимия Й.,съдът взе предвид младата възраст на подсъдимия,чистото съдебно минало/л.223 ДП/,характеристичната справка от началник РУ-МВР-Луковит/л.211ДП/,от която става видно,че подсъдимия няма други криминални прояви,няма постъпили заявителски материали срещу него ,обстоятелството че веднага след деянието се е обадил на тел.112 за да потърси медицинска помощ,както и доброто му процесуално поведение,тъй като при разпита му  на досъдебното производство в качеството му на обвиняем, Й. е заявил, че разбира обвинението, изразил е съжаление за извършеното деяние,като смекчаващи вината обстоятелства и  на основание чл.124, ал.1, пр.1, във вр. с чл.128, ал.2, пр. последно, във вр. с ал.1 от НК го осъди  на 3 (три) години лишаване от свобода.На основание чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК намали с една трета така наложеното наказание или  подсъдимия В.В.Й.,фактически  следва да изтърпи наказание в размер на 2 (две) години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание от 2 (две) години лишаване от свобода за срок от 5 (пет) години от влизане на присъдата в сила, като зачете на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК времето, през което подсъдимия В.В.Й. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 10.04.2020 година, като 2 дни „Домашен арест” се зачитат за 1 ден лишаване от свобода.

Така наложеното наказание,съдът прие,че ще изпълни целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия Й. и останалите членове на обществото .Настоящата инстанция прие,че се касае за инцидентно деяние от страна на подсъдимия и липса на доказателства за криминални негови нагласи и поведение поначало до този момент, предвид на което и настоящата инстанция прие,че за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимия Й. не се налага така наложеното наказание да бъде изтърпявано ефективно в местата за лишаване от свобода,каквото искане се прави от повереника на частния обвинител-адв.Р.М..

Относно възражението на защитника,адв.Р.М.,че подсъдимия не е съобщил на тел.112 истинската причина за телесните увреди на пострадалия, настоящата инстанция не приема това за утежняващото вината обстоятелство,тъй като подсъдимия Й. е потърсил лекарска помощ непосредствено след извършване на деянието,и се е опитал да помогне на пострадалия ,предвид на  това ,че провеждайки разговор с оператора на тел.112 е искал и вода с която е целял да напръска пострадалия и по този начин да върне същия в съзнание./л113 ДП/.Т.е. не се е отнесъл безразлично към здравословното състояние на пострадалия. В този смисъл са и показанията на св-ля П. Пе./л.59/.

Основателно в тази връзка е възражението на защитника,че в последствие пред близките на пострадалия,подсъдимия не е споделил каква е истинската причина за телесните увреди,в който смисъл са и показанията на брата на пострадалия Н.Н./л.37,96/ ,неговата съпруга М. Н.,л.50,но както вече се посочи и по-горе своевременно е уведомил медицинските лица и не е осуетил навременната им намеса,в който смисъл са и показанията на св-ля –д-р Д.Д../л.84 от ДП/.Нещо повече,св-ля С.а Д.,рентгенов лаборант в МБАЛ –Луковит, сочи ,че подсъдимия е присъствал при извършването на снимка на рентген на черепа на пострадалия и както сочи  свидетелката „…Другото момче,което беше с него бързаше и казваше „Хайде по-бързо го снимайте..”../л.85 от ДП/.В този смисъл е и заключението на вещите лица /ВЛ/ по съдебно медицинската експертиза /СМЕ/,които сочат,че всички травми са диагностицирана своевременно, предприето е незабавно транспортиране на пациента до високоспециализирано лечебно заведение,където му е приложено оперативно лечение и в пълен обем реанимационни мероприятия ./л.203 ДП/. Нещо повече, и свидетеля и служител на МВР М.И. сочи че подсъдимия е съдействал и помагал  да се постави система на пострадалия,който е бил неадекватен,но „..В. го държеше,защото С. мърдаше през цялото време и даже беше трудно да му поставят система..” /л.82 от ДП/.    

Съдът прие, че от страна на  подсъдимия В.В.Й. е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане,както и че между противоправното му поведение и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка, в който смисъл е и заключението на ВЛ по СМЕ.По-точно,ВЛ сочат,че основното увреждане,довело до смъртта е черепно мозъчна травма ,която е получена в резултат на интензивен удар в тилната област при падане на пострадалия по гръб.Падането може да бъде предизвикано от удари с ръце,блъскане за каквито има данни и в който смисъл са и показанията на св-ля Л. Л.,която сочи,че е възприела подсъдимия да удря пострадалия,сочейки „..В. започна до го бие на улицата,като двамата със С- бяха на тротоара пред заведението „В.удари Стефан с юмруци или шамари и той падна…”/л.62 ДП/.С оглед на което и съдът счете за основателни предявените граждански искове за неимуществени вреди от страна на гражданските ищци,съгласно удостоверението от Община Луковит/л.94/ и  осъди подсъдимия Й.  да заплати на С.И.Й., Й.Н. Й., Н.Й.Н- и И- С.В. обезщетение за неимуществени вреди в размер,както следва,  а именно: на С.И.Й. и Й.Н. Й. обезщетение в размер на сумата от по 100 000 /сто хиляди/ лева на всеки един от тях, на Н.Й.Н. и И- С.В. обезщетение в размер на сумата от по 5 000 /пет хиляди/ лева на всеки един от тях, както и на Н.Й.Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 315 /хиляда триста и петнадесет/ лева, както и държавна такса върху уважените искове за неимуществени вреди в размер на 8 400 /осем хиляди и четиристотин/ лева, както държавна такса за сумата от 52.60 /петдесет и два лева и шестдесет стотинки/ лева за уважения иск за имуществени вреди по сметка на Окръжен съд - Ловеч.По отношение на изцяло уважения размер на исковете за неимуществени вреди ,съдът прие,че същия е съответен на непрежалимата  и невъзстановима загуба  със смъртта на пострадалия ,както за майката и бащата на пострадалия,така и за брата и сестрата на същия. По отношение на иска за имуществени вреди, съдът счете същия за основателен  и съответен на представените писмени доказателства-фактура 193/2.01.20г.за извършените разноски по погребението на пострадалия и приходна квитанция за изкопаване на ново гробно място и осъди подсъдимия Й. да заплати на Н.Й.Николов обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 315 /хиляда триста и петнадесет/ лева,  

При този изход на процеса,съдът на основание чл.189,ал.3 от НПК осъди Васил В.Йорданов, да заплати по сметката на ОД на МВР Ловеч сумата от 792.00  /седемстотин деветдесет и два/ лева, както и да заплати на Ловешки окръжен съд сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

        Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този  смисъл.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: