РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _03.06._ 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _трети май_ 2019 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_119_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че  ищецът  е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Твърди се, че на 22.12.2017 г. между  *********** ЕАД и А.С.Г. е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който на Г. е предоставен кредит в размер на 555,64 лв., като към отпуснатия кредит е включена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 66,68, финансирана от Кредитора. Твърди се, че  тъй като договора за потребителски кредит е за закупуване на стока, по силата на договора, кредиторът е превел съответната част от средствата по кредита по сметка на Продавача на стоката избрана от потребителя за заплащане на продажната й цена. Твърди се, че кредиторът е превел сумата от 479 лв. на продавача на стоката по фактура № **********/22.12.2017 г., че потребителят е  пожелал да сключи застраховка живот вразмер на 37,94 лв. и застраховка безработица в размер на 38,70 лв. и общото крайно задължение по договора е в размер на 793,65 лв., която сума е следвало да бъде върната на 24 бр. месечни погасителни вноски, от които 23 вноски всяка в размер на 33,15 лв. и последна 24-та вноска изравнителна в размер на 33,20 лв.  Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 25-01-2018 г. за повече от три поредни месечни вноски, в резултат на което кредита е обявен за предсрочно изискуем и длъжника е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като уведомлението е получено от адресата. Твърди се, че ответникът дължи на ищцовото дружество 622,32 лв. главница и 173,33 лв. договорна лихва, както и 25,61 лв. обезщетение за забава към 16.07.2018 г. 

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника /в качеството му на кредитополучател/ дължи на ищцовото дружество по договор за потребителски кредит № **********/22.12.2017 г. следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 523/18 г. на РС Л., а именно: сумата от 622,32 лв. главница, сумата от 173,33 лв. договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 26.03.2018 г., сумата от 25,61 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.01.2018 г. до 16.07.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга. Претендират се направените деловодни разноски, както в настоящото, така и в заповедното производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е заявил, че е заплатил исковата сума и е представил документ за преведена сума на ищцовото дружество в размер на 996,26 лв. от 01.03.2019 г., и е посочено като основание за плащане – задължение и разноски по гр.д. 119/2019 г. на ЛРС.

Препис от отговора на исковата молба и от платежния документ са изпратени на ищцовото дружество, което е депозирало молба, в която заявява, че не оспорва извършеното частично погасяване на задължението след подаване на исковата молба, като се твърди, че ответникът не е погасил законната главница, както и част от направените разноски, които са претендирани.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 523/2018 г. е, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.С.Г., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение , която е връчена на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК и с определение №41 от 11.01.2019 г. е даден едномесечен срок на заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящата искова молба е подадена в указания срок.

Видно от изложеното в исковата молба е, че ищцовата страна претендира главница в размер на 622,32 лв., договорна лихва в размер на 173,33 лв. и обезщетение в размер на 25,61 лв. – или общо сумата от 821,26 лв. Претендират се и разноски в настоящото производство в размер на 175 лв. – т.е. общо търсената сума по гр.д. 119/2019 г. е в размер на 996,26 лв.  Именно това е и внесената сума на 01.03.2019 г. от ответника по делото – видно от представената операционна бележка /л. 31/. При това положение, съдът приема, че ответника, заплащайки дължимите се суми по делото, с действията си е признал иска изцяло. Същия обаче дължи и законната лихва върху главницата от 622,32 лв. за периода от датата на подаване на заявлението в РС Левски – 30.07.2019 г. до датата на плащане на главницата – 01.03.2019 г., както и направените деловодни разноски, присъдени с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 523/2018 г. по описа на РС Л.

При това положение, съдът приема, че предявеният иск се явява основателен и доказан за законната лихва върху главницата от 622,32 лв. за периода от датата на подаване на заявлението в РС Л. – 30.07.2019 г. до датата на плащане на главницата – 01.03.2019 г., както и направените деловодни разноски, присъдени с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 523/2018 г. по описа на РС Л., а в останалата част, се явява неоснователен, тъй като дължимите суми, ведно с разноските по настоящото дело, са платени след подаване на исковата молба.

На основание изложеното, съдът

                                                  Р Е Ш И:

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на „*********** ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.**************, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. – в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, вписано в Търговския регистър към Агенция по Вписванията с ЕИК *********** и А.С.Г. ***, че А.С.Г. дължи на ********** ЕАД законната лихва върху главницата от 622,32 лв. за периода от 30.07.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 523/2018 г. на РС Л./ до 01.03.2019 г. /датата на плащане на дължимата главница/, както и направените деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 523/2018 г. в размер на 75 лв.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен от *********** ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***********, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. – в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, вписано в Търговския регистър към Агенция по Вписванията с ЕИК *********** срещу А.С.Г. *** за признаване за установено, че А.С.Г. в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № **********/22.12.2017 г. дължи на ********** ЕАД  сумата от 622,32 лв. главница, сумата от 173,33 лв. договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 26.03.2018 г., сумата от 25,61 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.01.2018 г. до 16.07.2018 г. и  направените деловодни разноски в размер на 175 лв. по гр.д. 119/2019 г. – като платени в хода на производството по гр.д. 119/2019 г.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: