Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
гр. Ботевград, 03.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1008 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „А. за с. на в.“
ЕАД срещу Х.Й.Н. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК за следните суми: 1.) 377,60 лв.
– главница по Договор за потребителски кредит № * от *.*.20** г.; 2.) 69,34 лв.
– договорна лихва за периода от 18.03.2017 г. до 07.04.2018 г.; 3.) 18,72 лв. –
такса за оценка на досие за периода 11.03.2017 г. до 07.04.2018 г.; 4.) 101,68
лв. – такса услуга за предоставяне на кредита за периода от 18.03.2017 г. до
07.04.2018 г.; 5.) 234,76 лв. – такса услуга за събиране на погасителни вноски
за периода от 18.03.2017 г. до 07.04.2018 г.; 6.) 41,18 лв. – обезщетение за
забава (мораторна лихва) за периода от 19.03.2017 г. до 01.11.2018 г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано
от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. По същество
искането към съда е признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца горните суми, предмет на Заповед № * от *.*.20** за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № */20** г. по описа на РС – Ботевград.
Ищецът твърди, че на 09.02.2017 г.
ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № * с „П. Ф. Б.“ ООД.
Сумата по кредита в размер на 400 лв. била предоставена на кредитополучателя в
брой при подписването на договора. Всички уговорени суми по договора следвало
да се погасят на 60 равни седмични погасителни вноски. Последната погасителна
вноска следвало да се извърши на 07.04.2018 г. Ответникът до определен момент
извършвал плащания в общ размер на 60 лв., след което преустановил плащанията.
Сочи се още, че по силата на два последователни договора за цесия от 01.07.2017
г. и от 01.03.2018 г. ищецът придобил вземанията на кредитора срещу ответника,
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Като пълномощник на
цедента и от името на последния, ищецът уведомил длъжника за извършената цесия.
Ответникът е получил препис от
исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Акцентира,
че е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение и при тези обстоятелства било недопустимо ищецът да води настоящото
исково производство.
В откритото съдебно заседание ищецът поддържа доводите
и исканията си в предварително депозирана молба. Ответникът не се явява и не се
представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно Договор за потребителски кредит № * от
*.*.20** г., ведно с Общи условия и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за
потребителски кредити, „П. Ф. Б.“ ООД се е съгласил да предостави на ответника
кредит от 400 лв., при такса за оценка на досие 20 лв., 31,82 % годишна лихва и
годишен процент на разходите 48,1 %.
При съвкупното разглеждане на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., Потвърждение за сключена
цесия, Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., Потвърждение за сключена
цесия от 01.03.2018 г., Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., Пълномощно от „И. А. М.“ АД в полза
на „А. за с. на в.“ ЕАД от 09.09.2015 г., Договор за цесия и заместване в дълг
от 01.07.2017 г., ведно с Потвърждение за сключена цесия (л.94) и Пълномощно за
уведомяване от 04.07.2017 г. (л. 95), се установява, че по силата на два
последователни договора за цесия от 01.07.2017 г. и от 01.03.2018 г. ищецът
придобил вземанията на кредитора срещу ответника, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
До ответника е изпратено Уведомително писмо изх. №
*-*-*-*/*/*.*.20** г., което видно от известието за доставяне не е връчено
успешно на ответника.
Съгласно заключението от ССчЕ, неоспорено от страните,
дължимата главница по договора възлиза в размер на 377,46 лв.; договорната
лихва за процесния период е 69,48 лв.; таксата за оценка на досие е 18,72 лв.;
таксата за предоставяне на кредита по местоживеене е 100,93 лв.; таксата за
събиране на погасителните вноски за исковия период е 235,51 лв., а мораторната
лихва, възлиза на 37,51 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) сключен договор за банков кредит между „П. Ф. Б.“ ООД
и кредитополучателя; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита (усвояване на
кредита); 3.) настъпила изискуемост на процесните вземания; 4.) основание и
размер на всяко от процесните вземания; 5.) цедиране на процесните вземания на
ищеца; 6.) съобщаване на цесията на ответника.
Ответникът Х.Й.Н. е страна по кредитно правоотношение
с „П. Ф. Б.“ ООД, валидно възникнало по силата на сключения процесен договор от
09.02.2017 г., подписан от кредитора и кредитополучателя.
Уговорената сума по кредита е реално предоставена на
ответника, което следва от чл. 27 от Общите условия („Договорни разпоредби“). В
цитираната клауза се сочи, че с подписване на договора клиентът потвърждава, че
е получил пълния размер на кредита.
Кредитът е усвоен на 09.02.2017 г., като съгласно
договорните клаузи следва да се погаси за 60 седмици (15 месеца), поради което
още през м. май 2018 г. е настъпила изискуемостта на всички задължения по
кредита.
Ищецът е титуляр на процесните вземания, по силата на
двете последователни цесии – първата от 01.07.2017 г., с която кредиторът „П.
Ф. Б.“ ООД е прехвърлил вземанията на „И. А. М.“ АД, а втората от 01.03.2018
г., с която „И. А. М.“ АД цедира вземанията на ищеца.
Съдът приема, че цесията е надлежно съобщена на
длъжника с връчване на препис от исковата молба, тъй като видно от оформената
обратна разписка, уведомлението до длъжника не му е връчено успешно. Въпреки
това в съдебната практика е утвърдено, че с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има
действие спрямо длъжника (в този смисъл Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г., ВКС, ТК, II т.о.).
По иска за
главница
По отношение на иска за
главница, същият е доказан по размер до сумата от 377,46 лв., съгласно
заключението на ССчЕ, като до този размер следва да се уважи, а за разликата
над уважения размер до пълния предявен такъв от 377,60 лв. искът следва да се
отхвърли.
По иска за договорна лихва
С оглед служебното начало, съдът следва да
се произнесе по въпроса за нищожността на клаузата от договора, с която е
уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер
на 31.82%. Така уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на
добрите нрави и в този смисъл клаузата се явява нищожна. Налице е накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е
нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски
взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната
страна за сметка на другата. В конкретния случай, уговореният лихвен процент е 31.82%, и
надхвърля трикратния размер на законната лихва, която е приета за твърдения
период на действие на договора, поради което представлява нарушение на добрите
нрави (в същия смисъл са Решение№4/2009г.
по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,определение№877
по т.д.№662/ 2012г. и др. на ВКС).
Сочената неравноправна
клауза води до осезаемо неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя с
оглед на взетия заем, което само по себе си нарушава изискването за
добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване
на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид
договори.
Поради изложеното, искът за договорна лихва е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за такса за оценка на досие
Съгласно нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПКр, преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена
от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите. Следователно оценката на кредитното досие
на кредитополучателя е законово задължение на кредитора, а не някаква
факултативна, допълнителна услуга, за която да следва да се събира такса от
клиента. Ето защо договорната клауза за такса за оценка на досие (чл. 3 от договорните разпоредби) се явява нищожна. Налице е накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на
добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ
несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
По иска за такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита по местоживеене
Уговорената
такса за услуга „Кредит у дома“ е в размер
на 363.20 лева и включва два компонента, съгл. чл. 25 от договорните разпоредби
- сумата, дължима за предоставяне на кредита у дома и
сумата, съставляваща разходите по събиране на месечните вноски. Липсва обаче
посочване въз основа на какви критерии е определен размерът на разходите по
предоставяне и събиране на кредита, основанието за разсрочване плащането и включването
му в погасителния план. Липсват и твърдения за реално осъществени действия по
събирането му, включващи и ангажиране дейността на служител, който осъществява
и администрира дейността по събирането. Същевременно,
разпоредбите на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК ограничават
свободата на договарянето от кредитора на условия, при които освен обявената
договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.
Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не
може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните
разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещи разходи във
фиксиран размер, събиран по силата на самия договор съдът квалифицира като
уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена престация, водещо до
нищожност на клаузата на чл. 25 от договора.
По иска за такса за услуга за събиране на погасителни вноски
Гореизложеното
по отношение на такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита по
местоживеене важи и по отношение на втория компонент от услугата „Кредит у
дома“, а именно такса за услуга за събиране на погасителни вноски. Така както е формулирана в чл. 25 от договора, сумата за
събиране на погасителни вноски не
обезщетява реално сторени разходи за изпратени съобщения или за обезпечаване
дейност на служител, а се дължи при всички положения. Поради това отново е
налице противоречие на уговорката с чл. 33, ал. 1 ЗПКр, като Договорът цели да
заобиколи законовата норма. Клаузата е нищожна и суми въз основа на нея не се
дължат.
По иска за мораторна лихва
Обезщетението за забава в размер на мораторната лихва
следва да се изчисли върху уважения размер на главницата на основание чл. 162 ГПК, а именно 377,46 лв. За периода от 19.03.2017 г. до 01.11.2018 г. мораторната
лихва възлиза в размер, по – голям от претендирания, но с оглед диспозитивното
начало искът следва да се уважи така, както е предявен – до размера от 41,18
лв.
По
разноските
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и
двете страни – ищецът съобразно уважената част от исковете, а ответникът –
съобразно отхвърлената. Ищецът претендира разноски в исковото и в заповедното
производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът не претендира
разноски.
В полза на ищеца и в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените в исковото и в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно: сумата от общо 409,20 лв. – разноски в исковото производство, от които 136,40 лв.
– държавна такса, 173,60 лв. – заплатено юрисконсултско възнаграждение и 99,20
лв. – депозит за експертиза, както и сумата от общо 37,20 лв. - разноски в заповедното производство, от които 12,40 лв.
– държавна такса и 24,80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
„А. за с. на в.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д-р П. Д.“ № *, офис – сграда „Л.“, ет. *, офис *, срещу Х.Й.Н. с ЕГН: **********,***, че Х.Й.Н.
дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД следните суми: сумата от 377,46 лв. (триста седемдесет
и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № * от *.*.20** г.; както и сумата от 41,18 лв. (четиридесет и един лева и
осемнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
19.03.2017 г. до 01.11.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № * от *.*.20** за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № */20** г. по описа на РС –
Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер от 377,46 лв. до пълния предявен
размер от 377,60 лв.; ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 69,34 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.03.2017
г. до 07.04.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 18,72 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода
11.03.2017 г. до 07.04.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 101,68 лв., представляваща такса услуга за предоставяне на
кредита за периода от 18.03.2017 г. до 07.04.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 234,76 лв., представляваща такса услуга
за събиране на погасителни вноски за периода от 18.03.2017 г. до 07.04.2018 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х.Й.Н. с ЕГН: **********,***
да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д-р П. Д.“ № *, офис – сграда „Л.“, ет.
*, офис *, сумата от 409,20 лв. (четиристотин и девет лева и двадесет
стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 136,40
лв. – държавна такса, 173,60 лв. – заплатено юрисконсултско възнаграждение и
99,20 лв. – депозит за експертиза, както и сумата от 37,20 лв. (тридесет и седем лева и двадесет стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство, от които 12,40 лв. –
държавна такса и 24,80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :