Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Асеновград, 19.01.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд Асеновград, ІІІ
гр. състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря С.К.,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1006 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, вр. с и чл. 79 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът К.А.Г. твърди, че с
ответника Д.Д.С. са сключили устен договор за заем на 15.07.2011 г., по силата
на който ищецът предоставил на ответника в заем сумата от 1605,00 лв.,
предадени в брой, с уговорката да върне заетата сума на 31.01.2012 г., като
ответникът подписал разписка, в която удостоверил получаването на сумата и
датата на падежа на договора. След сключване на договора ответникът не върнала
заетата сума. За вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 165/2015 г. на РС Първомай. След постъпило възражение срещу
издадената заповед за ищеца е възникнал интерес от предявяване на иска. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, по отношение
на ответника, съществуването на вземане в размер на 1605,00 лв. главница по
договор за паричен заем от 15.07.2011 г. и законната лихва върху главницата от
16.05.2015 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 156/2015 г. по описа на РС Първомай.
Ответникът оспорва да е сключвала договор за
заем с ищеца за посочената сума, като не оспорва, че е взимала в заем суми, но
на два пъти, с много по-нисък размер. Оспорва да е подписвала разписка с
посоченото съдържание, като твърди, че подписа под представената разписка не е
неин.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно е и се доказва с
приложеното производство по частно гражданско дело, че със заявление от 18.05.2015
г., подадено пред РС Първомай, ищецът е поискал да му бъде издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, за сумата от 1605,00 лева
главница по договор за паричен заем от 15.07.2011 г, с падеж
31.01.2012 г., законната лихва върху главницата от 18.05.2015 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 182,10 лв. направени разноски в заповедното
производство. Издадена била заповед за изпълнение № 87/18.05.2015 г. по
образуваното ч. гр. дело № 156/15 г. по описа на РС Първомай, която била
връчена на ответника и оспорена от него, поради което на ищеца било указано да
установи вземането си по съдебен ред в месечен срок от получаване на
съобщението за постъпилото възражение срещу заповедта. Настоящият иск бил
подаден в определения срок, поради което и процесуално допустим.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства се установява,
че ищецът е сезирал органите на прокуратурата с жалба от 14.02.2014 г., в която
иска ответникът да бъде наказан за извършена спрямо него измама, като е заявил,
че е давал неколкократно пари на ответника Д.С., а тя се криела от него и не ги
връщала, като първата сума от 1000 лв. била дадена предходната година, преди
подаване на жалбата, втората от 200 лв. в края на годината, а третата, от 380
лв., на 11.02.2014 г.
В писмени обяснения пред РУП Първомай ответникът признава за взети в заем
суми от 200 лв. месец декември 2013 г. и
380 лв. на 11.02.2014 г., които не е върнала. Към писмените си обяснения ищецът
е приложил документи за доказване на твърденията си, включително разписка от
15.07.2011 г., която се иска да бъде ползвана като доказателство за сключване
на договора, на който се основават претенциите в исковата молба. РП Първомай е
отказала да образува наказателно производство, тъй като не е установен умисъл
за извършване на престъпление от страна на Д.С., като в постановлението е било прието,
че са налице гражданско-правни отношения между К.Г. и Д.С., страни в настоящото
производство, свързани с даване в заем на различни суми през периода 2011 –
2014 г.
Приложената разписка от 15.07.2011 г. бе оспорена по отношение на нейната
автентичност от ответника С.. За установяване на истинността на документа бе
допусната и изготвена СГЕ, чието заключение съдът възприема изцяло като
професионално и мотивирано изготвено и категорично защитено в съдебно
заседание, от което се установява, че подписът под издал разписката в
документа, представен от ищеца, не е изпълнен от ответника Д.Д.С.. Поради
изложеното представената разписка се явява неистински документ и като такъв
следва да бъде изключена от доказателствата по делото, на осн. чл. 194, ал. 3,
във вр. с ал. 2 от ГПК, като препис от решението бъде изпратено на РП Първомай,
при влизане в сила.
От така събраните доказателства съдът прави следните изводи - с договора за
заем за потребление, съгласно чл. 240 от ЗЗД, заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален и
се счита сключен при предаване на вещта, след постигнатото съгласие на
страните. За възникване на облигационното отношение не е необходима специална
форма. Поради това, за да бъде доказано сключване на договор за заем, следва да
бъде установено по безспорен начин предаване на парите, точния размер на
сумата, както и уговорките на страните във връзка с това предаване – падеж,
възнаграждение и др. По делото не се установи, че ищецът е предал на ответника
сумата от 1605 лв., която последната да се е задължила да върне и датата на падежа
на задължението. По делото бе приложена преписка на РП Първомай от която не се
доказаха твърденията на ищеца за наличие на извънсъдебни признания на ответника
за наличие на договор за заем от 15.07.2011 г. в размер на 1605 лв. Напротив,
не се признава съществуване на такъв договор, като се заявяват други отношения
между страните, за наличие на договори, с други дати и за други суми, които не
са предмет на настоящото производство, с оглед заявените обстоятелства в
исковата молба. С оглед изключване на сочената като доказателство за сключен
договор за заем разписка от 15.07.2011 г. за доказване на получаване на сума в размер
на 1605 лв., няма представени доказателства за наличие на предаване на сумата
от ищеца на ответника. Поради реалния характер на договора за заем
предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което
установяването на предаването на паричната сума с поето задължение за нейното
връщане, е доказване на договора.
Поради изложеното съдът счита, че не се представиха доказателства, от които
да се установи безспорно по делото, че е бил сключен договор за заем на парична
сума между страните, поради което и исковете за установяване на дължимост на
сумата от 1605 лв., ведно със законната лихва от датата на поискването и със
заявление по чл. 410 от ГПК, са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Не е направено искане за присъждане на разноски от ответника, поради което
и такива в настоящото производство не се дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.А.Г., с ЕГН **********,***, чрез
адв. Н.Г.,***, срещу Д.Д.С., с ЕГН **********,***, за установяване съществуване
на задължение за заплащане на сумата
от 1605 лв. (хиляда шестстотин и пет лева) главница по договор за паричен заем
от 15.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.05.2015 г.
до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 87 от 18.05.2015 г. по ч.гр.д. № 156/2015 г. по описа
на Районен съд Първомай.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните, пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: