Определение по дело №457/2022 на Административен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                      

№ 139

 

гр. Перник, 21.03.2023 г.

           

           

Административен съд – Перник, в закрито заседание на двадесети и първи март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Съдия: Цветелина Гоцова

 

като разгледа административно дело № 457 по описа на АС – Перник за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на  чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

С разпореждане на Председателя на Шесто отделение, ВАС е изпратена на Административен съд – Перник за администриране касационна жалба вх. № 3174/27.02.2023г. по описа на ВАС, подадена от Б.М.Х..

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с жалбата, намира, че същата има характер на искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, за изменение на решението в частта за разноските, доколкото жалбоподателят изрично заявява, че няма да обжалва решение № 23/13.02.2023г., а е недоволен от присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл съдът намира за необходимо да се произнесе по този ред – с определение, понеже в противен случай касационната съдебна инстанция би върнала делото за такова произнасяне. /в този смисъл Определение № 634 от 19.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5373/2022 г., III о.; Определение № 567 от 18.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10709/2022 г., VI о./

Насрещната страна, в срока по чл. 248, ал.2 ГПК, е изразила становище, че молбата е неоснователна.

 “Касационната жалба”, имаща характер на молба за изменение на решението в частта за разноските, е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за обжалване на решението и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

 

 

 

По делото е проведено открито съдебно заседание, в което ответника е бил защитаван от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  В решението си, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна, съдът се е произнесъл по направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Относно довода в жалбата за наличие на изключението по чл. 143, ал. 3 от АПК съдът не намира обективни предпоставки за неговото приложение.

Правото на разноски на ответника е обусловено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната разпоредба /което по идентичен начин е уредено и в чл. 78, ал. 2 ГПК/, а именно ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото.

Това предполага преценката доколко в случая това условие е налице, или не.

Спрямо настоящия ответник – Директор на ТП на НОИ – Перник - това условие не е налице.

Това е така, защото образуването на съдебно-административното производство пред настоящия съд по жалба на лицето не е обусловено от поведение на ответника, различно от това, представляващо проявление на обичайните му законови функции и компетентности по издаване на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО ръководителят на ТП на НОИ – Перник се произнася по жалбите срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите.

Решението на ответния административен орган, с което е потвърдено Разпореждане № 13224932545 от 30.09.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Перник не е в резултат на поведение, с което административният орган да е провокирал подаването на жалба. Това, че жалбоподателят е недоволен от преизчисляването на пенсията му и поради това е подал жалба срещу акта, няма връзка с поведението на ответника, а с правомощието му да издава такива актове.

Предвид казаното до тук, не може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото - изключението относно дължимостта на разноските, предвидено в чл. 143, ал. 3 АПК в настоящия случай е неприложимо.

С оглед на изложеното административният орган - ответник има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на производството и такива са му присъдени в минимален размер.

Доводите в жалбата за напредналата възраст на лицето и личното му огорчение от думата „осъждам“ в диспозитива на решението не могат да са основание за съда да измени решението, тъй като съдът е длъжен да прилага закона еднакво спрямо всички  и да решава делото според точния смисъл на законите, като не следва да проявява лични предпочитания към една от страните. 

Съдът не намира основание за изменение на решението в частта за разноските, поради което искането следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът

 

                       

О  П  Р  Е  Д   Е  Л  И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Б.М.Х. за изменение в частта за разноските на Решение № 23 от 13.02.2023г., постановено по адм.д. № 457/2022г. на АС – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд  в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: /п/