ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                               16.09.2019 г., гр. Ямбол

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз. гр. д. № 265/2019 г. на ЯOС:

           

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на Ж.Г.К., чрез адв. В. Ч. и на К.Д.Д. и М.Д.К., чрез адв. Е.Д., против Решение №4/08.02.2019 г. на Тополовградския районен съд, постановено  по гр.д. №308/2018 г., с което е приeто за установено по отношение на М.К.М., К.К.К., С.П.К., П.Ж.К. и Т.Ж.П., Ж.Г.К. и „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ – гр.София, че К.Д.Д. и М.Д.К. са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ-244, кв.10 по ПУП на село Българска поляна, с изключение на частта от имота, представляваща нива с № 096022 по КВС на землище село Българска поляна, с площ от 5,198 дка, десета категория, находяща се в местността „Чукарата“, при граници: имот № 096021 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 000102 – индивид.застр. на село Българска поляна; имот № 096023 – пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 096052- нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, за която нива искът е отхвърлен като неоснователен. Ж.Г.К. е осъден да заплати разноски на ищците. С Допълнително решение №300/25.07.2019 г., влязло в сила, е допълнено обжалваното решение, като в него се чете, че ищците са собственици по давностно владение.

            Въззивната жалба на Ж.Г.К., допълнително уточнена, е насочена срещу тази част на решението, с която е уважен частично искът. Иска се отмяната й, като бъде отхвърлен  искът изцяло. Сочи се, че неправилно съдът е постановил решение извън петитума на исковата молба и не е обсъдил мотивирано възражението за недопустимост на исковата претенция в отговора на исковата молба. Недопустимостта на иска е обоснована в уточнението на въззивната жалба с това, че липсва имот с площ от 8100 кв.м. Според въззивника, правните изводи на ТРС не кореспондират по никакъв начин с писмените доказателства по делото. Сочи се, че страната е оспорила договора от 03.02.1975 г., но същият е кредитиран от съда. Заявено е, че няма доказателства по възражението, че „продавачът" по него не е собственик на имота, т.е. че договорът не е „симулативен", а според въззивника това е относимо към част от фактическия състав на придобиването по давност. Освен това счита, че доказателствата по делото не удостоверяват безспорно, както началото на владението на имота от наследодателя, така и необезпокояваното владение на двамата наследници, а само на единия след откриване на наследството. В първоначалната жалба е изложено, че въззивникът не се е разпореждал или оспорвал собствеността по исковата претенция за частта от имота в регулация, а е осъден да заплати разноски и не му се присъждат направените от него. Иска да му се присъдят разноските и за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В отговора на жалбата от насрещната страна се сочи, че решението в частта, с която искът е уважен частично е правилно и се иска същото да бъде потвърдено. Изложени са доводи относно доказаност на исковата претенция и недоказаност на оспорването на договора от 1975 г., по отношение на който съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК, а ищците са заявили в с.з., че ще се ползват от него. Посочено е, че доказателствената тежест за установяване на неавтентичност на документа е била на оспорващата страна, а наследниците на продавача по договора не са ангажирали доказателства.

Въззивната жалба на К.Д.Д. и М.Д.К. е насочена срещу тези части на решението, с които са отхвърлени исковете за частта от имота, представляваща нива в местността „Чукарата“ с площ от 5,198 дка, с № 096022 по КВС за землището на с. Българска поляна. Сочи се, че решението е неправилно, постановено при неправилна преценка на доказателствата, несъответстващо на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за противоречие в мотивите на съда, който от една страна е приел за установен началния момент на владението, свързан с договора за продажба от 1975 г., приел е за недоказано възражението на единия от ответниците за нищожност на договора, поради неспазване на уговорките в него и поради това, че подписът не е на продавача, приел е, че наследодателят на ищците е бил собственик на дворното място до смъртта си през 2000 г., а от друга страна съдът е изложил доводи за недоказаност на владението на ищците с оглед възстановяването на собствеността на наследниците на К. К.К. и М.К. през 1999 г. с решение на ПК върху нивата в стари реални граници. Въззивниците сочат, че съдът неправилно е ценил административния акт, който има пороци, доколкото е заявен имот, на който заявителите не са били собственици. Решението на ПК не е било оспорено, тъй като по реда на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ може да се повдига спор за материално право само от лица, които са участвали в това производство. Ищците и наследодателят им не са участвали в него и не са знаели за него. В жалбата се сочи още, че след като К. и М. К. са продали имота си през 1975г., за тях и техните наследници няма как да настъпи реституционният ефект, нито пък могат да бъдат легитимирани като правоимащи по отношение на процесната нива по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ. Това, че впоследствие- след сключване на договор за доброволна делба с другите наследници, Ж.Г.К. продава на ответното дружество процесната нива, не означава, че могат да бъдат черпани собственически права от него, тъй като несобственици са се разпоредили с имот, по отношение на който договорът за доброволна делба е недействителен. Към момента на откриване на наследството на Д. В. през 2000 г. нивата е била в патримониума последния и ищците са придобили по наследство собствеността върху нея. В жалбата се сочи още, че според единствения и сега действащ кадастрален и регулационен план на с. Българска поляна от 1962 г. целият имот от 8100 кв.м. се води дворно място, като от общата площ 2900 кв.м. са в регулационни граници, а останалите 5200 кв.м. представляват извънселищна територия, но не и земеделска земя. В жалбата се оспорват и констатациите на съда, че част от процесния имот, която е извън регулацията, не се обработва и стопанисва от ищците, които изводи противоречат на заключението на вещото лице и гласните доказателства, напълно кореспондиращи си и непротиворечиво потвърждаващи тезата на ищците. Въззивниците считат, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ответното дружество ползва придобития от него имот. Представените по делото 5 броя договори за наем на земеделска земя, с които „Агроенерджи инвест" АДСИЦ го е отдало под наем за производство на зърнени и/или технически култури, не доказват реално ползване от страна на наемателите, докато заключението на вещото лице и показанията на свидетелите сочат, че не съществува трето лице, което реално да ползва имота, паралелно с ищците. В жалбата е направено и позоваване на процесуалното поведение на останалите ответници -наследници на Карчо К.К. и М.К., които не предявяват претенции към имот №096022, не оспорват иска, а твърдят, че не знаят за такъв имот, въпреки че са участвали в делбата на наследените недвижими имоти. Поради това се иска ЯОС да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете срещу всички ответници изцяло.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Не е подаден отговор на жалбата от насрещните страни.

      Предвид горното, ЯОС

 

 

                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 22.10.2019 г. от 10.00 часа.

За с.з. да се призоват страните, като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по доклада.

На въззивника Ж.Г.К. е връчен препис от отговора на въззиваемите от ТРС.

Определението не подлежи на обжалване.      

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.