ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500305 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпили две частни жалби, подадени от П. СТ.
В. от с. Р., П. област, ЕГН **********, чрез процесуалните му представители.
С частна жалба с вх. №2890/03.02.2022 г. на регистратурата на
Окръжен съд Пловдив, депозирана чрез адв. И. С., се обжалва определение
№10048/29.11.2021 г., постановено по гр.д. №12981/21 г. по описа на Районен
съд Пловдив, VI гр. състав, с което е върната исковата молба и е прекратено
производството по делото. Навеждат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че жалбоподателят е
посочил ясно, че не си спомня точната дата, на която е внесъл сумата от 39500
лв., наредена от него на каса по банкова сметка на ответника в „УниКредит
Булбанк“ АД през първата половина на 2017 г., а в хода на преддоговорните
отношения между страните било уговорено, че всички съществени белези на
бъдещата прехвърлителна сделка ще бъдат уговорени по – късно, след
снабдяване на ответника с необходимите документи. Посочено е как е
формирана претендираната сума. Съдът не се е произнесъл по искането за
издаване на съдебно удостоверение. Изразява се несъгласие с решаващите
мотиви на съда. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на
делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В депозирания отговор на жалбата от насрещната страна се
излагат съображения, че същата е допустима, но е неоснователна, следва да се
остави без уважение, като се присъдят на страната направените в
производството разноски.
1
С частна жалба с вх. №2079/11.01.2022 г. на регистратурата на РС
Пловдив, подадена чрез адв. Ж.М., от П.В. се обжалва определение
№73/05.01.2022 г., постановено по гр.д. №12981/21 г. на ПдРС, с което е
оставено без уважение искането за изменение на основание чл.248 ГПК
определение №10048/29.11.2021 г. Излагат се съображения, че изводите на
съда са неправилни и незаконосъобразни, нарушен е принципа на
равнопоставеност на страните в процеса. До произнасянето на съда били
представени доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение, но не и
за заплатено такова. Мотивите на съда противоречали на закона. Отделно от
това, ако съдът е считал, че исковата молба е нередовна, не е следвало да
изпраща препис от същата на насрещната страна. Иска се отмяна на
атакуваното определение и да се измени определение №10048/29.11.2021 г. в
частта, в която са присъдени разноски на ответното дружество. Претендират
разноски.
В определения от закона срок е постъпил писмен отговор на тази
частна жалба от „Рожевски 61“ ЕООД чрез адв. М.Г., като се излагат
съображения, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение,
а обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Навеждат се доводи за недопустимост на искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за производството, касаещо присъждане на разноски.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени са от
страна, имаща правен интерес от обжалване на съответния съдебен акт, в
законоустановения срок. Разгледани по същество, и двете са неоснователни.
Относно жалба вх. №2890/03.02.2022 г. на регистратурата на
Окръжен съд Пловдив:
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата
молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират
основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на
молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по
същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран.
Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът обаче е длъжен
да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127
ГПК и чл.128 ГПК. Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на
спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на
които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума
на исковата молба/ съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 ГПК и чл.127,
ал.1, т.5 ГПК. Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на
иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на
2
посочените разпоредби, респективно - ако в исковата молба не са посочени
обстоятелствата, на които се основава искът, съдът е длъжен да предостави
възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в
определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно
обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно
нормата на чл.129, ал.2 ГПК. При неотстраняване в предоставения срок на
указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на
основание чл.129, ал.3 ГПК. Така възложените на съда задължения имат за
цел да внесат яснота относно предмета на делото и правната квалификация на
предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо
решение по съществото на спора.
Освен това, когато ищецът търси защита по чл.55, ал.1 ЗЗД, в
исковата молба следва да се съдържат конкретни твърдения. Съгласно ППВС
1/79 г., елементите от състава на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД са даване, получаване,
нищожен договор или унищожен договор или липса на правоотношение
относно даването и получаването, и ищецът е длъжен да изложи твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба относно всеки елемент от
основанието на иска. Липсата на посочените твърдения за осъществили се
факти водят до невъзможност да се квалифицира предмета на делото (в този
смисъл решение №101/13.07.2017 г. по гр.д. №60198/2016 г. на ВКС, III г.о.).
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от
П.В. против „Рожевски 61“ ЕООД, ЕИК *********, като се твърди, че през
2017 г. страните са имали преддоговорни отношения с оглед предстоящо
закупуване на жилище, което ответникът следвало да построи. Ищецът
заплатил на каса в банка сумата от 39500 лв. по сметка на дружеството, като
посочил основание право на строеж. След превода на сумата следвало да се
пристъпи към изповядване на сделката, но до началото на 2019 г. това не е
направено. Ответникът уведомил, че не може да изпълни ангажимента,
възстановил 7100 лв., а след това – още 12000 лв., но останали
невъзстановени 20400 лв. Иска се осъждане на ответника да заплати тази
сума, платена от ищеца на отпаднало основание, ведно със законната лихва.
Към исковата молба не са приложени доказателства.
Първоинстанционният съд не е констатирал, че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и е изпратил препис
от същата на ответника.
В постъпилия писмен отговор са наведени подробни съображения
за нередовността на исковата молба.
С разпореждане №21125/19.10.2021 г. на съдията докладчик
исковата молба е оставена без движение, като е даден едноседмичен срок на
ищеца да посочи на коя дата и месец през 2017 г. е преведена сумата от 39500
лв. на ответника; какъв е бил предмета на окончателния договор, който
страните е следвало да сключат (за прехвърляне право на собственост, за
учредяване право на строеж или друго); за какъв обект е следвало да се
3
сключи договора (сграда, самостоятелен обект в сграда, вкл. апартамент или
други), на кой адрес се е намирал обекта, включително и етаж; какви други
съществени елементи на договора са били уговорени между страните; кога е
следвало да се сключи окончателния договор – дата или краен срок; да се
формулира ясен и конкретен петитум в съответствие с направените
уточнения, като се посочи и основанието, което се твърди да не е
осъществено или отпаднало. На ищеца е указано, че при неизпълнение на
указанията исковата молба ще бъде върната, а производството – прекратено.
В дадения от съда срок е постъпила молба, като се конкретизира,
че страните са имали преддоговорни отношения с оглед предстоящо
закупуване на жилище, което ответното дружество е следвало да построи.
Обяснено било на ищеца, че след заплащане на сумата от 39500 лв., което той
направил през първата половина на 2017 г., ще му бъде учредено право на
строеж върху дворно място, за да придобие апартамент в строяща се сграда.
Уговорката била след набавяне на необходимите документи от ответника да
бъде поканен за сключване на сделката, с която да му бъдат прехвърлени
права на строеж върху избрано от него жилище. Не са уговаряли дата на
сключване на окончателен договор.
Препис от уточняващата молба е изпратен на ответника, като е
постъпило становище, че исковата молба отново е нередовна.
С атакуваното определение №10048/29.11.2021 г. съдът е приел,
че посочването от ищеца на твърде продължителен период, през който да е
извършен превода на сумата от 39500 лв. и непосочването на
индивидуализиращи белези на бъдещия обект, който следвало да се построи,
освен, че е в Пловдив и ще представлява апартамент, препятства ответника да
организира защитата си, а и съда да индивидуализира възникналите между
страните правоотношения, макар и преддоговорни. Липсва посочване на
други елементи на бъдещото правоотношение между страните, които да
позволят надлежна индивидуализация на претенцията, за да се квалифицира
искането на връщането – платено на отпаднало или на неосъществено
основание. Доколкото в уточняващата молба е посочено, че ищецът не може
да коригира посочените пороци, тъй като не си спомня кога е превел сумата, а
конкретни елементи на бъдещия договор като срок за сключване и обект на
договора не били уговорени, разглеждането на претенцията би препятствало
постигане на целите на чл.299 ГПК, предвиждащ непререшаемост на спора,
тъй като основанието на претенцията не е индивидуализирано от ищеца. Това
е мотивирало съда да прекрати производството и да върне исковата молба,
като е осъден ищецът да заплати на ответника на основание чл.78, ал.4 от
ГПК направените по делото разноски в размер на 1370.39 лв.
Определението е правилно и законосъобразно. Макар и да се
твърди наличие на преддоговорни правоотношения, все пак за ищеца не е
безразлично къде (в кой квартал и район на Пловдив) и какво (като площ,
етаж, разпределение на помещенията) ще получи. Неясно е и на какъв етап са
4
били сочените от него преддоговорни отношения, доколкото в исковата
молба е посочено, че „след превода от моя страна на посочената сума,
следваше да се пристъпи към изповядване на сделка“, което предполага, че
страните са имали яснота относно предмета на същата, и твърденията в
допълнителната (уточняващата) молба, че това е следвало да стане след
снабдяване на ответника с необходимите документи. И за настоящия състав е
неясно какъв е предявения иск – на какво основание се иска връщане на сума
– с оглед неосъществено основание или поради отпаднало основание.
Указания за констатираната нередовност и за отстраняването са дадени от
съда, но исковата молба не е приведена в съответствие с чл.127, ал.1, т.4 от
ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните указания на ППВС 1/79 г. Ето
защо частната жалба е неоснователна, като се остави без уважение, а
определението на районния съд следва да се потвърди.
Разноски са поискани от насрещната страна, като следва да се
присъдят в размер на 240 лв. за подадения отговор на частната жалба, като са
приложени доказателства, че сумата е платена по банков път.
Относно частна жалба с вх. №2079/11.01.2022 г. на регистратурата
на РС Пловдив – същата е неоснователна.
Неоснователно е възражението, че, ако съдът е считал, че е налице
нередовност на исковата молба, не е следвало да изпраща препис от същата за
отговор на ответника. Съдът служебно следи за валидността и допустимостта
на решението. Съдебната практика е категорична, че съгласно чл.127, ал.1, т.4
ГПК в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е длъжен да изложи
твърдения за всички факти, които са материално основание за възникване на
субективното му право, чиято защита търси. Когато това условие не е
изпълнено, съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовността
на основание чл. 129, ал. 2 ГПК. Със същото правомощие разполага и
въззивния съд, съгласно разясненията в т.5 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според същото тълкувателно решение, когато
недостатъкът на исковата молба не е отстранен, касационната инстанция
следва да обезсили въззивното решение и да върне делото на въззивния съд за
уточняване на основанието и петитума на иска. Т.е. не само
първоинстанционният съд, но и горните инстанции следят за редовността на
исковата молба, като довода, че препис от същата неправилно е връчен на
насрещната страна, е неоснователен.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на производството
ответникът има право на разноски. Такива правилно са присъдени. По делото
са налице доказателства и за заплащането им от ответника преди депозиране
на писмения отговор на исковата молба. В случая не се касае за нов факт –
извършено плащане след прекратяване, а за представяне на допълнителни
доказателства, които страната е пропуснала да приложи. Ето защо не се
възприемат доводите в частната жалба в обратна насока. В случая не намира
5
приложение преклузията, визирана в т.11 от ТР №6/06.11.2013 г. на ВКС по
т.д. №6/2012 г., ОСГТК, че събирането на доказателствата в исковия процес
приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на
съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Ето защо и тази жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Основателни са възраженията, депозирани в отговора на тази
частна жалба, че разноски в това производство – за разноските - не се
присъждат. В тази насока е налице богата съдебна практика - в
производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което и разпоредбата на
чл.81 ГПК не намира приложение (определение №489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.
№3926/2017 г. на ВКС, IV г.о. и др.).
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10048/29.11.2021 г., постановено
по гражданско дело №12981/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI
граждански състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение №73/05.01.2022 г., постановено по
гражданско дело №12981/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI
граждански състав.
ОСЪЖДА П. СТ. В., ЕГН **********, от с. Р., П. област, ул. 12-та
№11, да заплати на „Рожевски 61“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Пловдив, бул. Шести септември №157, блок 1, вх.А,
ет.1, ап.1, направените във въззивното производство разноски в размер на 240
(двеста и четиридесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6