№ 90
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20222000500084 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, във връзка с въззивна жалба,
подадена от “ЗАД.Е“ АД, срещу решение № 452 от 3-ти ноември 2021 г.,
постановено по гр. д. № 20212100100777 по описа за 2021 година на Бургаски
окръжен съд, в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да
заплати на В. Р. Г., обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания в следствие от смъртта на неговата майка К.с. Г.а, причинена при
ПТП на 3-ти ноември 2018 г. от водача А.Д., при управление на лек
автомобил М., с рег. № *** за сумата над размера от 20 000 лв. до от 65 000
лв. ведно с дължимата законната лихва за забава върху разликата на сумата
над 20 000 лв. до присъдения размер от 65 000 лв., считано от 19-ти декември
2018 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 263, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК е подадена и насрещна жалба от
адв. Св. С. като пълномощник на ищеца - В. Р. Г. срещу същото решение, но в
частта, с която предявеният срещу “ЗАД.Е“ АД главен иск - за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над 65 000 лв.
до пълния предявен размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху
отхвърлената част, считано от 19-ти декември 2018 г. до окончателното
1
изплащане.
Във въззивната жалба на ответното “ЗАД.Е“ АД, решението се обжалва
като неправилно, поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и
произтичащия от нея принцип за справедливо обезщетяване за претърпените
вреди.
Развити са доводи, че обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, следва да се определя въз основа на икономически критерии, при
които да бъдат отчитани социално - икономическите условия на живот в
страната и в частност - на населеното място по местоживеене и социално-
икономическия статус на ищеца. Акцентира се върху напредналата възраст на
пострадалата, обстоятелството, че загубата й в живота на увредения е
настъпила в неговата зряла възраст. Следвало да бъдат отчетени доходите на
пострадалата и нейния финансов принос за семейството и домакинството,
респ. загубата на нейния доход. Поддържа се, че такъв подход е възприет в
европейското законодателство чрез методика, основана на критерии, сред
които основно място заема икономическия принос на пострадалия за
семейството и обществото.
Навежда се довод, че неимуществените вреди нямат имуществен
еквивалент, при което при определянето на обезщетението като сурогат на
претърпяната загуба въз основа на обективни фактически обстоятелства,
основен приоритет следва да бъде придаден на финансово - икономически
параметри. Изложени са съображения за необективност на показанията на
свидетелите им, които са били повлияни от емоциите си. Настоява се, че при
определяне на размерът на застрахователните следва да се съобразят
обективни параметри като минималнта работна заплата, покупателна
способност, среден доход на глава от населението и др. п. Развити са
абстрактни съображения за положението на застрахователите, които
изплащат експоненциално нарастващи обезщетения при липса на обективни
икономически критерии и ограничаващи параметри при определяне на
обезщетенията. Следвало да бъдат установени приемливи граници за
разходване на публичния ресурс, набрана от застрахователни премии, като
бъде придадена тежест на финансово - икономически параметри, за избягване
присъждането на несъразмерно високи обезщетения спрямо действителния
социално-икономическия статус на ищеца, водещи до неоснователното му
2
обогатяване.
Иска се отмяна на решението в частта за уважаване на предявените
искова над размера от 20 000 лв. на главния иск и съответната акцесорна
претенция в размер на законната лихва за периода на забава. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от ищеца В. Р. Г., чрез пълномощника – адв. Св. С., в който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения, че предявените
искове са доказани и основателни в уважения от първоинстанционния съд
размер. Акцентира се върху факта на местоживеенето на ищеца и майка му на
един адрес, съществувалата изключително силната връзка между тях и
тежкото негативно отражение на загубата върху психиката, здравето и живота
на ищеца.
В подадената от името на ищеца В. Р. Г. насрещна жалба, се поддържа
становище за неправилност на решението на първоинстанционния съд в
отхвърлителната част относно предявените искове. Развити са съображения,
съответстващи на изложените в отговора на подадената от застрахователното
дружество въззивна жалба, като са изтъкнати обстоятелствата свързани с
влошеното здравословно състояние на увредения, претърпените емоционални
страдания и настъпилата в негативен план личностна промяна и социален
живот.
Иска се отмяна на решението частта за отхвърляне на предявените
искове и уважаването им в пълния предявен размер. Претендират се
деловодни разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат свои
представители.
В писмено становище на застрахователя е изразено съгласие за
разглеждане на делото, като съображения по същество, съответстващи на
изложените във въззивната жалба за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение в обжалваната част.
Бургаски апелативен съд извърши проверка за валидност и допустимост
на обжалваното решение във връзка с подадените въззивни жалби и намира,
че не са допуснати нарушения, водещи до опорочаването му като нищожно
или недопустимо.
3
По поставените във въззивните жалби въпроси по правилността на
решението, Бургаски апелативен съд намира следното:
Предмет на делото са предявените от В. Р. Г. срещу “ЗАД.Е“ АД, искове
за заплащане на сумата 200 000 лв. като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие от смъртта на
неговата майка – К.с. Г.а, причинена в ПТП на 3-ти ноември 2018 г. от водача
на лек автомобил М., рег. № *** – А.Д., за който автомобил е била сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, като се претендира и законна лихва за
забава от датата на увреждането до окончателното плащане.
Решение № 453 от 3-ти ноември 2021 г., постановено по гр. д. №
20212100100777 по описа за 2021 година на Бургаски окръжен съд не се
обжалва и е влязло относно наличието на задължение на застрахователя да
заплит обезщетение за неимуществени вреди до размера от 20 000 лв., ведно
със законната лихва върху този размер, считано от 19-ти декември 2018 г. до
подаване на исковата молба и от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и за присъденото обезщетение за забава в
размер на сумата от общо 24 061.11 лв. - лихва за забава начислена за периода
от 19.12.2018 г. до датата на плащането - 14.04.2021 г. върху платената от
застрахователното дружество сума на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 35 000 лв.
Бургаски апелативен съд, на основание чл. 299 ГПК следва да зачете
задължителният характер на влязлото в сила решение относно
правоотношенията между страните, както и обективните предели на
произтичащата сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти
във връзка с предявения иск, съобразно което предмет на производството
пред настоящата инстанция е спора между страните, свързан с
обстоятелствата и критериите, които следва да се съобразят във връзка с
претенцията за заплащане на обезщетение над общия размер на сумата от
55 000 лв., формиран от изплатената и присъдена решение № 453 от 3-ти
ноември 2021 г., постановено по гр. д. № 20212100100777 по описа за 2021
година на Бургаски окръжен съд в необжалваната му част.
Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер от 200 000
лв. се обосновава в исковата молба на твърдения относно съвместния му
живот с пострадалата – негова майка, нейните положителни личностни
4
качества и негативните в психичен, емоционален и здравословен план
последици, настъпили в живота му след нейната загуба.
Възраженията в отговора на исковата молба, подаден от застрахователя,
срещу искането за присъждане на обезщетения над размера от изплатената
сума от 35 000 лв., са основани на акценти върху възрастта на пострадалата –
84 г. към момента на смъртта и типичното за тази възраст влошаване на
здравословното състояние. Подчертава се като значим отрицателният факт, че
не била материална подкрепа за сина си. Оспорено е съществуването на силна
емоционална връзка между ищеца и неговата майка. Изложени са
съображения в насока за превес на социално икономически критерии, като
обективен фактор за определяне на размера обезщетенията за неимуществени
вреди при липсата на нормативно установен механизъм и критерии за това.
Посочено е, че към датата на настъпване на процесното ПТП размерът на
средната работна заплата за региона, в който живее ищеца е бил 700 лв.,
поради което обезщетение в размер над изплатения от застрахователя би
довело до неоснователно обогатяване. В аспекта на доводи за несъизмеримост
на моралните последици в паричен еквивалент се твърди, че паричното
обезщетение като достижение на развитите правни системи следва да
компенсира болките и страданията от загубата, но с оглед компенсаторния му
характер като материална величина следва да има краен предел.
От представените по делото доказателства от страните в подкрепа на
заявените твърдения и възражения и техния анализ поотделно и в съвкупност
се установява, че семейството на ищеца и неговата майка са живели 37
години заедно до причиняването на смъртта й на 3-ти ноември 2018 г.,
вследствие на процесното ПТП. Между нея и сина й – ищеца В. Р. Г. е
съществувала силна емоционална връзка, определена от сходството в
характерите; изразяваща се в споделяне на преживяванията им, взаимната
грижа и заинтересованост към здравето и благоденствието един към друг –
закупуване на необходими вещи и продукти в замяна на домакински труд и
грижи; били са отдушник един на друг, съветвали си взаимно; заедно
празнували; пътували заедно по екскурзии. Пострадалата приживе е била
жизнена и в добро здраве. Обслужвала се е сама и е понасяла добре
натоварванията свързани с пътуване и придвижване, чувствала се прекрасно.
Ищецът понесъл тежко загубата й, таял надежда, че предвид доброто й
здраве, майка му ще се справи с травмите. По-малко от две седмици след
5
смъртта й настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца –
имал високо кръвно и сърцебиене, по повод на което бил приет за болнично
лечение поради сърдечна недостатъчност. Продължително време не е могъл
да стабилизира здравето си и отслабнал с 20 кг., изгубил съня и
спокойствието си, което индуктивно се отразило и на съпругата му – св. Н.
Г.а. Настъпила негативна промяна в живота на семейството му, изразяваща се
в липсата на усмивки, веселие и песни, в сравнение със съвместния им живот
с пострадалата приживе.
Горните обстоятелства се установяват от съдържанието на показанията
на разпитаните свидетели – съпругата на ищеца Н. Г.а и св. Ив. И. който няма
родство с ищеца. Действително изразяването в показанията на св. Н. Г.а е
емоционално подсилено, което обаче в унисон със съвместния й живот с
пострадалата и сочи на достоверност на изложените в показанията
преживявания и оценъчни съждения. Достоверността на показанията й се
подкрепя и от тези на св. Ив. И. които, характерно за липсата на родствена
близост не са емоционално подсилени, но по съдържанието и смисъла си
кореспондират с тези на св. Н. Г.а.
Видно от представените и приложени по делото 2 бр. епикризи – от
отделение по вътрешни болести и кардиология с интензивен кардиологичен
сектор, при МБАЛ Д.“ ООД и от НО при МБАЛ „К.“ ЕООД, ищецът е
постъпил за болнично лечение на 30 ноември 2018 г. по повод оплаквания от
пристъп на сърцебиене, започнало две седмици по-рано, гръден дискомфорт,
прималяване и психични атаки. При извършен амбулаторен преглед е била
установена сърдечна недостатъчност на фона на липсата на предишни
оплаквания и проведени болнични лечения. В следствие проведените
изследвания е поставена диагноза – пристъпно предсърдно мъждене –
контрол на сърдечната честота, хипертонична болест 2 -ри стадий, ниска
степен, сърдечна форма. На 10-ти август 2020 г. ищецът е бил приет за
болнично лечение с диагноза – мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии.
Застрахователят не е представил конкретни доказателства, относими
към размера на минималната и средна работна заплата, конкретни
икономически и финансови условия на живот на семейството на пострадалата
и конкретно на неин принос. В този случай съдът следва да съобрази само
6
официални и публично оповестени статистически данни, както и обективния
факт, че пострадалата е била в пенсионна възраст.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, по релевантните
за поставените въпроси от страните, се налага изводът, че въззивната жалба
на ответното застрахователно дружество и подадената във връзка с нея
насрещна жалба от ищеца са неоснователни.
Следва да бъде споделен изводът на първоинстанционният съд в
обжалваното решение, че с оглед доказателствата по делото справедливият
размер на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди
в случая е 100 000 лв., като след отчитане факта на изплащането на сумата от
35 000 лв. предявеният иск е уважен в размер на 65 000 лв., заедно със
законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя от увредения
ищец. Относно мотивите и съобразените обстоятелства съобразени при
определяне размера на дължимото обезщетение на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд в случая препраща към мотивите в решението на
първоинстанционния съд, в които всеки един от релевираните и установени
по делото факти и обстоятелства е обсъден обстойно и във връзка едни с
други, като от своя страна и по поставените с жалбите въпроси, БАС
съобразява следното:
Както в задължителната съдебна практика - ППВС № 4/68 г., така и във
формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС –
последователно се приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а
винаги предпоставя преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които съдът, в мотивите на своя акт, следва не само да посочи,
но и да обсъди тяхното значение за размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обективни обстоятелства при причиняването
на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди, които са от значение за определяне
дължимия размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
До момента в практиката на българските съдилища – нито в
задължителната, нито във формираната по чл. 290 ГПК не е застъпено
становище за превес априори на определен вид критерии, като
7
предпочтителни. Справедливостта на обезщетението се извежда и от
икономическите условия и стандарт на живот в страната към момента на
увреждането, така че да не се допуска размерът на обезщетението да бъде
източник на неоснователно обогатяване. Липсата на паричен еквивалент на
фактите и обстоятелствата, свързани с душевната, психичната и
емоционалната реалност на увредения, обаче ни най-малко не обосновава
извод за липсата на обективност като тяхна характеристика, което следва
пряко от възможността такива факти да бъдат възприети и оценени от
свидетелите в светлината на съответния за социалните роли начин, в които те
са участвали в събитията от живота на увредения, както и да бъдат
пресъздадени с общоприети понятия и общочовешки морални категории.
Макар и нематериални по своя характер, болките и страданията са част от
обективната реалност в живота на увредения и като типична неимуществена
вреда, подлежат на репарация съгласно изискването на чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Възприемането на методика или принципи за определяне размера на
обезщетението, при които се съобразява само или предимно финансовия и
материален дефицит, настъпващ вследствие смъртта на пострадалия,
представлява предпоставка за дискриминация и противоречи директно на
принципа за равенство пред закона и ограничения в правата, основани на
имущественото състояние на лицата, което противоречи пряко на чл. 6 КРБ.
Такова обезщетение не може да се възприеме като справедливо спрямо
неимуществените вреди, въведени като основание за получаването му и, както
е посочил ответника във въззивната си жалба, репарацията на
неимуществените вреди чрез парично обезщетение е постижение в развитието
на правната доктрина и съвременното право.
Имайки предвид гореизложеното и изхождайки от установените факти
и обстоятелства по делото, степента и тежестта на преживените болки и
страдания на ищеца във връзка със смъртта на неговата майка се определят от
специфичното значение, което тя е имала в живота му. Пострадалата към
момента на смъртта си е била на 84 годишна възраст, но по делото е
установено, че е била в добро здравословно състояние и е участвала активно в
живота на ищеца. Значимостта й за ищеца, съответно и тежестта на загубата й
в живота му се определят както от значителната продължителност на
съвместния им живот – 37 години, но и от разбирателството, в което е
протичал като част от създаденото от ищеца семейство. В съответствие със
8
способностите и възможностите си всеки от тях е участвал пълноценно в
живота на другия, с което е било свързано и преживяването на радост,
веселие и удовлетворение в ежедневието, празниците и съвместни пътувания.
Така установеното значение на пострадалата в живота на ищеца е определило
и тежестта на негативните последици настъпили в живота му и този на
семейството му. Болките и душевните страдания са променили съществено
живота на ищеца и неговата личност. Като тежка последица на травматичното
преживяване на нейната смърт следва да се отчете и настъпилото влошаване
на здравословното му състояние под формата на сърдечна недостатъчност и
хипертония. Психосоматичния характер на този тип страдание е
общоизвестно, като връзката му в конкретния случай с настъпилото
травматично събитие се обосновава от липсата на данни за такова
здравословно страдание на ищеца преди смъртта на неговата майка, както и
проявяването му в рамките на кратък период от време след нейната смърт.
Предвид гореизложеното размерът на обезщетението от 100 000 лв. се
явява съобразен с принципа за справедливост, като компенсира адекватно
ищеца, без да води до неоснователно обогатяване.
Над този размер, БАС намира, че обезщетението би накърнило
принципа за справедливост в аспекта на установените по делото факти и
обстоятелства. Проявеното почти две години по-късно заболяване на ищеца
не може да се свърже като пряка последица със загубата от смъртта на
неговата майка. Основателно е съображението във въззивната жалба, че се
касае за загуба на родител в зрялата възраст на ищеца, като в претендирания
размер от 200 000 лв. обезщетението се възприема в съдебната практика към
релевантния момент, в случаите на загубата на родител в живота на
малолетни и непълнолетни деца.
Предвид изложеното по-горе и съвпадащите изводи на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд по основателността на
предявените искове, решението в обжалваните му части следва да се
потвърди. Във връзка с насрещните претенции на страните във въззивното
производство не следва да бъдат присъждани разноските, т. к. страните не са
представили доказателства за заплащане на такива. Поради неоснователност
на подадената от ищеца насрещна въззивна жалба, в тежест на застрахователя
не следва да бъде присъждана държавна такса по насрещната жалба на ищеца
9
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Дължимата държавна такса от ответника по
подадената от него жалба е заплатена, но поради неоснователността на
обжалването не подлежи на репарация.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 452 от 3-ти ноември 2021 г., постановено
по гр. д. № 20212100100777 по описа за 2021 година на Бургаски окръжен съд
в обжалваните му части.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10