РЕШЕНИЕ
№ 1062
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Р. Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501992 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е по чл.
258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Д. Х. Г. , чрез адв. Грета
Калчева от САК с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. „Черни
връх“ № 32, ет.5, против решение № 2778 от 30.10.2019 г., постановено по гр.
дело № 9494/2018 г. по описа на БРС в частта, с която упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца В.Г.Г. .
ЕГН ********** и Х.Г.Г. , ЕГН ********** са предоставени на бащата Г. Г.
Г. ЕГН **********, като съдът е определил местоживеене на децата при
бащата и е определил режим на лични отношения на майката с
ненавършилите пълнолетие деца, както и досежно предоставяне ползването
на семейното жилище в гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.** ап.** на бащата Г. .
Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната му
част изразява въззивницата, която го намира за неправилно, постановено в
противоречие с материалните и процесуалноправните норми и необосновано.
Излага подробни съображения. Моли съда за отмяна на решението в
атакуваните му части и постановяване на друго, с което съдът да предостави
1
упражняването на родителската права по отношение на децата на майката,
определи местоживеене на родените от брака деца при майката, като
постанови режим на лични отношения между децата и бащата всяка първа и
трета събота и неделя от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване,
един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва годишния си
отпуск и разпредели ваканциите, коледните и новогодишните празници
съобразно посоченото във въззивната жалба, както и да определи издръжка за
всяко едно от децата в размер на 200 лева.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца-въззиваем Г. Г. , чрез адвокат Невена Чайпек, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул.“Мария Луиза“ № 9, с което счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Излага
подробни съображения. Моли за присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените искове пред първата инстанция са с правно основание чл.
49 ал.1 и ал.3 от СК, чл.322 ал.2 от ГПК във вр. с чл.59 ал.2, чл.143 ал.2 във
вр. с чл.146 ал.1, чл.56 и чл.53 от СК.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба за развод,
подадена от ищеца Г. Г. Г. , който е поискал да му бъде предоставено
упражняването на родителските права върху родените от брака деца – В. и Х., да
бъде определено местоживеенето на децата при бащата при подробно посочен
режим на лични отношения с майката, осъждане на ответницата да заплаща на
всяко дете месечна издръжка в размер на 150 лева, предоставяне за ползване на
семейното жилище и произнасяне по въпроса относно ползването от ответницата
на фамилното име след развода. В исковата молба ищецът е посочил, че
ответницата е поддържала връзка с друг мъж, което е довело до непоправимо
влошаване на семейните отношения.
Ответницата Д. Г. е депозирала писмен отговор, в който е оспорила
твърденията на ищеца за нейно противобрачно поведение. Заявила е, че е била
подложена на физически и психически тормоз от страна на съпруга си, а децата са
2
били манипулирани от него, с цел майка им да бъде злепоставена пред тях.
Предявила е насрещни искове срещу ищеца за прекратяване на брака поради
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга, за предоставяне на
родителските права на родените от брака деца, за определяне на режим на лични
отношения на бащата с децата, за осъждане на бащата да заплаща месечна
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца в размер на 200 лева, за
предоставяне ползването на семейното жилище и за запазване на брачното
фамилно име след развода.
На свой ред ищецът Г. е оспорил предявените насрещни искове.
Бургаският районен съд е допуснал развод между страните, като е приел, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
С решението си съдът е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака непълнолетни деца на бащата Г. Г. . при
определен режим на лични отношения с майката Д. Г.. Съдът е определил
местоживеенето на децата при бащата, като му е предоставил и ползването на
семейното жилище в гр.*** , а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка на
децата в размер на по 150 лева. Постановил е, че след развода съпругата Д. Г.
запазва брачното си фамилно име. По отношение предоставяне упражняването на
родителските права и местоживеенето на децата съдът е приел, че преди раздялата
на страните само майката е полагала грижи за децата, поддържайки
домакинството и грижейки се за тях, като след напускане от майката на семейното
жилище, основно грижи за децата е полагал баща им, подпомаган от бабата по
бащина линия. Съдът е посочил, че между бащата и децата е установена видима
емоционална връзка, която се дължи на целенасочено психическо въздействие от
страна на бащата, насочено към отчуждаване на децата от майката. Констатирал е
обаче, че за това е допринесло и поведението на майката, свързано с грубо
отношение към децата след влошаването на отношенията й с бащата.
Следователно и двамата родители имат пропуски в родителския си капацитет. Ето
защо в случая съдът е приел, че следва да се зачете желанието на децата, които са
от мъжки пол, да живеят със своя баща.
Междувременно , в хода на производството детето В.Г.Г. е навършило
пълнолетие.
Делото е за втори път висящо пред настоящата инстанция ,след отмяната на
въззивното решение от 23.07.2020 г. постановено по в-гр.д.№ 1980/2019 г. на
БОС в частта ,с която е било потвърдено първоинстанционното решение за
3
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилия пълнолетие Х.Г.Г. на бащата Г. Г. ,определен е режим на лични
отношения на майката Д. Г. с ненавършилото пълнолетие дете и същата е
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. ,а ползването на
семейното жилище в гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.** ап.** ,е предоставено на
бащата Г. Г. .
Категорична и безспорна е съдебната практика по предоставяне
упражняването на родителските права и определяне на личните отношения
между децата и родителите,обобщена и с Постановление № 1 от 12.11.1974 г.
на ВС ,което дава указание упражняването на родителските права и мерките
да бъдат определени конкретно ,т.е. от значение са не отделните
обстоятелства,а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и
съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права единствено на
базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай
обстоятелстваТази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път
критерии ,които не са изчерпателни и търпят развитие в обемането на
съотносимите и съпоставими към тях факти ,но установено в практиката
остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост
:възпитателските качества на всеки от родителите ,моралния облик ,начина
,вида ,продължителността,ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето ,на изразената му готовност да живее с детето не само като
заявление ,но и като реално предприети действия за това ;пола и възрастта на
детето с оглед неговите нужди ,изследване към кого от двамата родители в
по-голяма степен то е привързано и защо ,разполага ли родителят с помощта
на трети близки до детето лица ,на които при нужда може да
разчита;включително ,макар и допълнително ,следва съобразяване със
социалната среда ,в която предстои да живее детето ,не само като финансови
и материални възможности ,но и начина на живот.
Изхождайки от тези критерии и след анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав счита ,че трябва да се посочи
следното :
Пред първата инстанция са разпитани свидетелите Г.Т. и Д.Х. ,
допусната е и изслушана от съда съдебно-психологична експертиза, децата са
изслушани по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДет, а при първоначалното гледане на
4
делото от въззивния съд е допусната до разпит свидетелката Н.М. – **** на
въззивницата, а по реда на чл.59 ал.6 от СК са изслушани двамата
родители.Родителите и ненавършилото пълнолетие дете Х. са изслушани и от
настоящия съдебен състав ,като е била изслушана и допълнителна съдебно-
психологическа експертиза /с оглед и на дадените указания в отменителното
решение на ВКС /,със задача налице ли е все още родителско отчуждение на
ненавършилото пълнолетие дете Х. от майката Д. и да бъдат предложени
конкретни мерки за преодоляване развитието на родителското отчуждение.
От разпитаните двама свидетели пред първата инстанция се установява,
че само майката се е грижила за двете деца, тъй като бащата е отсъствал често
от града. Децата са били добре гледани, обслужвани, чисти и спретнати в
периода когато майката е полагала грижи за тях. В последствие, след
възникналите сериозни конфликти между двамата родители, честото викане
на полиция в дома, заведеното дело по реда на ЗЗДН и първоначалното
отстраняване на майката Д. от семейното жилище, майката на практика не е
имала достъп до децата, включително и възможност да полага грижи за тях.
Според свидетелката Т. същата е видяла синини по тялото и по ръцете на
въззивницата, която поради това, че има неприятности у дома, съпругът й и
големият й син са я били и обвинили в контакт с други мъже. В този смисъл
са и показанията на свидетелката Х., при която въззивницата е живяла
няколко месеца. Според свидетелката достъпът на въззивницата до децата е
бил ограничен от мъжа й. Тя е нямала ключ от семейното жилище, бил й
нанесен побой. Според свидетелките причина за това бил интернет контакт на
Д. с мъж на име П.. В тази връзка по делото е представено медицинско
удостоверение от 07.10.2018 г., от което е видно, че лицето Г. е получила
охлузване на дясната буза, контузии на дясната мишница, лявото бедро,
лявата подбедреница и двете седалищни половини, получени в резултат на
удари с твърд, тъп предмет, както и с човешки ръце, крака и други предмети.
При първоначалното гледане на делото от въззивния съд е била
изслушана и свид. М. , която през целия период на съществуващия брак
между Д. с мъжа й Г. е имала преки впечатления от съвместното им
съжителство. Според свидетелката през седемнадесетте години на брака им
майката изцяло се е грижила за двете деца, тъй като бащата е отсъствал по 7
– 8 месеца в годината. Когато последният е бил у дома си, той често не се е
5
прибирал. Страните през цялото време са имали много конфликти, като при
възникване на проблема с интернет връзката на майката с лицето П., тя
буквално е била изхвърлена от жилището в края на м. октомври 2018 година.
Свидетелката твърди, че думите с които е била наричана от децата и бившия
си съпруг са били провокирани от бащата. Децата са били инструктирани да
не ядат храната й, да не я слушат и по този начин тя да бъде дистанцирана от
тях. Според свидетелката майката не е говорила лоши думи по отношение на
бащата на децата си, но счита, че децата са били манипулирани от бащата,
който е използвал възникналата ситуация във връзка с П. И. . Свидетелката
М. твърди, че майката имала чудесни отношения преди инцидента с децата, а
след това е настъпила коренна промяна в тяхното отношение към нея.
Пред настоящата съдебна инстанция по реда на чл.59 ал.6 от СК и
двамата родители изявяват желание да полагат грижи за децата.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична
експертиза се установява, че и при детето Х. се наблюдава синдром на
родителско отчуждение в отношенията им с майката. Това се дължало на
отблъсване на майката, както и омаловажаването й като родител, чрез
създадено почти напълно избледняване на предишните хубави спомени и
общи преживявания с нея. Според вещото лице това се дължи на формирани у
децата специфични нагласи на дистанциране, отхвърляне и отблъсване на
майката, манипулативно изопачаване на представата на децата за нея,
включително и чрез въвличане на децата в спорове касаещи само двамата
родители.
Няма спор ,че между родителите съществува сериозен и дълбок
конфликт, който рефлектира върху децата и бива използван директно в
отношенията между двамата родители. От събраните по делото доказателства
,както и от двете заключения на вещото лице по психологическата
експертиза става ясно ,че детето Х. е свидетел на враждебност ,взаимно
незачитане ,системни обяснения и непоносимост между родителите си .Този
отрицателен модел на родителско поведение влияе негативно върху
психологическото развитие на детето ,което безспорно има нужда от сигурна
връзка и контакт и с двамата си родители .В обясненията си дадени по реда
на чл.15 ал.1 от ЗЗДет пред първоинстанционния съд и двете деца изразяват
желанието си да живеят заедно с баща си. По-голямото дете /навършило
6
пълнолетие в хода на процеса/ разказва цялата ситуация, която се е случила
през месец август 2018 г., когато по-малкия му брат „хвана майка ми да си
пише с друг мъж по телефона, чрез месенджъра във Фейсбук“, което е довело
до неговото заминаване при баща му в *** **** , показване на телефона и
направените снимки на баща му, както и проведените разговори с другия
мъж. В тази връзка детето заявява, че не иска да се вижда с майка си и иска да
живее при баща си, а майка си може да вижда веднъж в месеца. В този смисъл
е и изложеното при изслушване на детето Х. , който също не желае да се
вижда с майка си. Според детето тя се е грижила добре за децата докато е
била в къщи, но желанието на детето е да живее при баща си, тъй като смята,
че той се грижи по-добре за тях.Изслушан от настоящия съдебен състав ,Х.
също изразява предпочитанията си да живее при баща си ,при „която не ми
харесва…,защото тя преди време ми нанесе голяма обида .Караше ме да
излизам,за да може да прави неща които не трябва да прави ….Тя ме е удряла,
за да изляза ,а тя да се снима вкъщи и да праща снимките на друг човек.Аз
съм обиден на майка ми ,защото тя има връзка с друг човек.Не го приемам
това нещо“.
От заключението на вещото лице В. се установява ,че през последните
три години /след раздялата на родителите му/ у детето последователно и
методично и изграждан негативен образ на майка му .детето преживява
вътрешен конфликт на лоялност към баща си и затова е очаквано да се
съпротивлява на връзка с майка си .Важен аспект е и факта ,че за момче в
юношеска възраст е обичайно да се идентифицира с баща си .На
несъзнателно ниво емоционалната връзка на майката с чужд мъж се приема
от Х. като липса на обич и грижа към самия него ,като раздяла със самия него
.
При тази фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция
намира постановеното решение на районния съд относно упражняването на
родителските права за правилно . Към настоящия момент с оглед
заключението за родителско отчуждение на детето към майката в степен
,налагаща терапевтична намеса ,изискват оставането на детето при бащата
поне в близко бъдеще.За бащата обаче е необходима дългосрочна психо-
социална работа с цел разпознаване потребностите на детето -като отделни
и в частност различни от неговите собствени ,за приемане на фактите от
реалността .Вещото лице сочи ,че доколкото семейните и ролевите граници
7
са нарушени , у детето се наблюдава ,паралелно с с формирането на
родителско отчуждение спрямо майката ,нарушаване и на естествените и
благоприятни за детето взаимоотношения и с неговия баща .Съзнателното и
неосъзнавано отчуждение на дтето от единия родител –майката , е
злоупотреба с детето .Очертаните проблемни области изискват да се създаде
една сигурна ,подкрепяща от значимите възрастни/майка,баща/ среда ,в
която момчето Х. да бъде спокойно ,да бъде преди всичко дете ,където
отговорностите за взаимоотношенията между възрастните в семейството
остава на тях като възрастни и не се прехвърля върху детето .Негативното
въздействие върху психологическото развитие на Х. ,продължаващото вече 3
години отчуждение може да бъде преодоляно само ,ако и двамата родители
поемат отговорност за действията си и признаят приноса за случващото се със
синовете им .Затова с цел да се развиват умения за рефлексивното
родителстване у двамата родители,вещото лице е препоръчало да се включат
активно в терапия ,базирана върху ментализацията /разбиране на своите
потребности ,намерения и мисли и тези на другите –да можеш да погледнеш
себе си отстрани и другите отвътре/.Както е посочило вещото лице
,способността за ментализация се блокира от силни и интензивни
емоционални преживявания контекста на раздяла и конфликти между
родителите ,какъвто е в случая при Д. Г. и Г. Г. ,поради което е обосновано и
необходимо според експерта да се работи върху възстановяването на тези
умения на родителите ,за да успуят да поддържат благоприятни
взаимоотношения с детето .Затова и настоящият съдебен състав възприема
препоръката на вещото лице и двамата родители да се включат в
индивидуално психологично консултиране в програма за повишаване на
родителския капацитет .
Не може да има спор ,че връзката между родителите и децата/особено на
детето с майката / следва да се насърчава и поддържа ,като от една страна
двамата родители трябва да направят всичко възможно да подпомагат
общуването и осъществяването на пълноценни отношения между детето и
другия родител.За момчето грижите на бащата в задоволяване на
ежедневните потребности не могат да запълнят емоционалната му празнота
за внимание и обич от неговата майка .И това трябва да бъде добре разбрано
от бащата .Психологически и двамата родители играят специфична и важна
роля за благоприятното здравословно развитие на детето и насърчяването на
8
отрицателното отношение към майката води до негативни последици за това
развитие на детето .Взаимоотношенията на детето с майката не са
пълноценни, дори такива липсват, поради негативното отношение на Х. към
нея, враждебното възприемане на нейната личност и спънките – в случая
липсата на комуникация, съпътстващи срещите с майката . Необходимо е те
да са подкрепяни и от другия родител, а също и да са съобразени с
възрастовите особености на детето. Нужно е да се променят отношенията
между страните – да има съдействие и от бащата, и от майката. Бащата не
толкова е манипулирал отношението към майката , колкото не съдейства за
промяна към по-добро. Отчуждаването е един много дълъг и труден процес и
възвръщането към нормата изисква специализирана помощ и многостранно
въздействие върху детето. Всяка намеса с положителна черта ще има добро
влияние върху детето за промяна на отношението му към бащата.
Поведението на майката към детето също трябва да бъде
променено,доколкото е недостатъчно разбирането й за потребността от
самостоятелност и инициативност на детето .След консултациите със
специалист от Асоциация“Деметра“/след раздялата през 2018 г./ не се е
ангажирала с получената препоръка за по-нататъшна терапия ,не съдейства и
на служителите от ДСП-Бургас .
Първоинстанционният съд не се е произнесъл според най-добрия интерес
на детето , съгласно пар 1, т. 5 от ДР ЗЗДт, с оглед опасността или вредата,
която е причинена досега или има вероятност на му бъде причинена, като не е
предвидил мерки при установеното от съдебния експерт, че преживяното ще
остави неминуемо трайна следа и в по-късен етап от живота на Х., когато
самият той ще има семейни отношения, че е не само желателно, а е
наложително да се променят отношенията между родителите – да има
съдействие и от бащата, и от майката за възобновяване на нормалното
общуване между майката и синя. Съдът е оставил без последици и конкретни
мерки експертното мнение, че отчуждаването е един много дълъг и труден
процес и възвръщането към нормата изисква специализирана помощ и
многостранно въздействие върху детето, като всяка намеса с положителна
черта ще има добро влияние върху детето за промяна на отношението му към
майката .
Затова при определяне режима на лични отношения на майката с детето
9
следва да бъде определен един преходен период ,през който детето да може да
свикне с майка си ,да промени негативното си отношение към нея и да
възстанови емоционалната си близост с нея /каквато безспорно е
съществувала в миналото/.Поради това и настоящият съдебен състав счита за
удачна препоръката на вещото лице през първите 6 месееца от влизане в сила
на решението бащата да бъде задължен да води детето Х. на срещите с майка
,които да бъдат провеждани в защитена среда в рамките на медиирана
социална услуга –при съдействието на отдел „Закрила на детето „ при ДСП-
Бургас
Съдът намира, че е нужен преходен период, в който да се възстановят
връзките на майката и детето Х., доверието в общуването, без намеса на
бащата, със съдействие на специалисти, които да подпомогнат детето и
родителите и да ограничат стреса относно "принудата" да осъществява лични
контакти с майката.
Режимът на лични отношения с детето следва да бъде максимално
детайлизиран, при установеното на практика нежелание и неумение на
родителите да комуникират и да вземат общи и разумни решения относно
контактите и общуването с детето, склонността им да прехвърлят върху
децата отговорността за вземане на решения по тези въпроси и неадекватна
подкрепа и пасивност за справяне със ситуацията.
На детето Х. и родителите трябва да бъде осигурена психологическа
помощ и, доколкото и двамата родители, предвид данните по делото, не
осъзнават вредата за детето от отказа да общува с майката, отказват
родителско сътрудничество и реална промяна на собственото си поведение,
мерките по чл. 59, ал. 8 СК следва да бъдат гарантирани чрез възлагане на
отговорности на Дирекция "Социално подпомагане" Бургас за изготвяне на
оценка на потребностите на родителите и детето и изготвят план за работа със
специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията.
Ситуацията изисква наблюдение и помощ от специалист, навременно
реагиране с оглед състоянието на детето и развитието на отношенията му с
бащата.
Постановеното от съда трябва да бъде и реално изпълнено, поради което
социалните служби следва да ползват всички законови инструменти, за да
обезпечат осъществяване на планираната от тях работа, вкл. издаване на
10
заповед за насочване на родителите и детето към социална услуга в
общността по реда на чл. 20, ал. 4 от Правилника за приложение на ЗЗДт,
съответно – издаване на задължително предписание на несъдействащия
родител с последващо прилагане на санкцията по чл. 45, ал. 9 от ЗЗДт.
Работата с родителите и детето следва да продължи до закриване на случая от
ДСП, евентуално съвместно с доставчик на социални услуги за деца. При
създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат,
както и при настъпили изменения, засягащи интереса на детето, ДСП следва
да уведоми съда по делото - Районен съд Бургас, който, ако интересът на
детето го изисква, служебно трябва да предприеме действия по реда на чл. 59,
ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на
мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.
Родителите трябва да комуникират, поне минимално, а не чрез децата, за
осъществяване на режима на лични отношения, както и на защитните мерки
(има период, в който срещите на майката с децата не е осъществяван, защото
децата не искали – напълно безотговорно поведение и на двамата родители).
При така изложеното, съставът на БОС определя следния режим на лични
отношения на детето с майката , както и защитни мерки спрямо детето Х. :
За шест месечен период,след влизане на решението в сила :
Майката да осъществи двучасови срещи с детето Х., без участие на
бащата , в последните два петъка на първия месец от 17. 00 до 19. 00 часа, в
присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен
от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от
бащата или лице, определено от него. Определените от съда дни и посочени
часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и
ДСП.
Майката да осъществи две срещи с детето Х. през втория песец от
шестмесечния период – в първия и третия петък от съответния месец, без
участието на бащата , от 17. 00 ч. до 19. 00 ч., в присъствието на социален
работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място,
определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от бащата или лице,
определено от него. Определените от съда дни и посочени часови интервали
могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Майката да осъществи две срещи с детето Х. през третия месец от
11
шестмесечния период , в първия и втория петък, без участието на бащата , от
17. 00 ч. до 19. 00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг
специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде
доведено от бащата или лице, определено от него, а след 19. 00 ч., без
присъствие на трето лице, като детето бъде върнато от майката в дома на
бащата до 20. 00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали
могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Майката да осъществи две срещи с детето Х. през четвъртия месец – във
втората и четвърта събота, без участието на бащата , от 10. 00 ч. до 11. 00 ч. в
присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен
от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от бащата
или лице, определено от него, а след 11. 00 ч., без присъствие на трето лице,
като детето бъде върнато от майката в дома на бащата до 14. 00 ч.
Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат
променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Майката да осъществи срещи с детето Х. в първата и третата събота от
същия месец от 09: 30 ч., като майката вземе детето от дома на бащата и
върне Х. до 14. 00 ч. в дома на бащата . При съгласие на Х. да остане при
майка си с преспиване в съботния ден и да бъде върнат от нея, в неделя до
17. 00 ч. в дома на бащата , като за това Х. и майката уведомят бащата до
14. 00 ч. в съботния ден.
През шестия месец майката да вземе детето Х. в първата и трета събота
от месеца от 09: 30 в съботния ден на съответната седмица до 17: 00 часа на
същия ден, като върне детето в дома на бащата . При съгласие на Х. да остане
при майката с преспиване в съботния ден и да бъде върнат от нея, в неделя
до 17. 00 ч. в дома на бащата , като за това Х. и майката уведомят бащата до
17. 00 ч. в съботния ден.
След изтичане на този шестмесечен период майката да взема детето Х.
при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 09: 30 в
съботния ден на съответната седмица до 17: 00 часа на неделния ден от
седмицата; да взема при себе си детето с преспиване за лятната ваканция -
общо 30 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с бащата), които не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата , като той се задължава до
30.04 да уведоми майката кога ще ползва същия. Ако до 30.04 на
12
съответната година бащата не уведоми майката за времето на платения му
годишен отпуск, майката да има право да определи дните, през които ще
вземе детето, като уведоми бащата до 30.05 същата година.
През нечетните години, майката да взема детето по време на Коледа
(Бъдни вечер и Рождество Христово), като да взема детето в 19. 00 часа в
деня, в който ги разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна
уговорка с бащата , и да ги връща до 17. 00 часа в деня преди децата да
тръгнат на училище; да взема детето в 19. 00 часа на последния учебен ден и
да го връща до 17. 00 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за
пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през
нечетните години, майката да взема децата, включително и за Великден.
През четните години, майката да взема детето Х. по време на Великден –
петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са
определени за празнуването му) и Нова година, като да взема детето в 19. 00
часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 17. 00 часа в
деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и Великден
съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и
за Великден.
Майката да взема детето за рождения му ден , през всяка нечетна
година, за времето от края на учебните занятия до 20. 00 часа. Когато
рождената дата се пада в почивен ден – от 10. 00 до 18. 00 часа. Когато
рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни,
вземането да е с преспиване от 10. 00 ч. на рождената дата, до 17. 00 ч. на
следващия ден.
Майката да взема детето за своя рожден ден всяка година, за времето от
края на учебните занятия до 20. 00 часа. Когато рождената дата се пада в
почивен ден – от 10. 00 до 18. 00 часа.
За осъществяване на личните контакти майката следва да взема децата от
дома на бащата и съответно да ги връща в този дом.
Родителите следва да съдействат на органите по закрила на детето, като
съдът намира за нужно да им укаже да потърсят тяхната или друга
професионална помощ и извън изрично посоченото в това решение от съда, с
оглед нормализиране на отношенията между тях и подкрепа на детето Х. за
справяне със ситуацията.
13
При така постановения резултат по спора, сторените от страните по
делото във всички инстанции разноски остават така, като са направени.
МОТИВИРАН от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2778/30.10.2019 г. постановено по гр.д. №
9494/2018 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА относно режима
на лични отношения на майката Д. Х. Г. ,ЕГН ********** с детето Х. Г. Г. ,
ЕГН **********,род. на **.**.**** г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
За шест месечен период след влизане на решението в сила :
Майката да осъществи двучасови срещи с детето Х., без участие на
бащата , в последните два петъка на първия месец от 17. 00 до 19. 00 часа, в
присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен
от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от
бащата или лице, определено от него. Определените от съда дни и посочени
часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и
ДСП.
Майката да осъществи две срещи с детето Х. през втория песец от
шестмесечния период – в първия и третия петък от съответния месец, без
участието на бащата , от 17. 00 ч. до 19. 00 ч., в присъствието на социален
работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място,
определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от бащата или лице,
определено от него. Определените от съда дни и посочени часови интервали
могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Майката да осъществи две срещи с детето Х. през третия месец от
шестмесечния период , в първия и втория петък, без участието на бащата , от
17. 00 ч. до 19. 00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг
специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде
доведено от бащата или лице, определено от него, а след 19. 00 ч., без
присъствие на трето лице, като детето бъде върнато от майката в дома на
бащата до 20. 00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали
могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
14
Майката да осъществи две срещи с детето Х. през четвъртия месец – във
втората и четвърта събота, без участието на бащата , от 10. 00 ч. до 11. 00 ч. в
присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен
от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от бащата
или лице, определено от него, а след 11. 00 ч., без присъствие на трето лице,
като детето бъде върнато от майката в дома на бащата до 14. 00 ч.
Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат
променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Майката да осъществи срещи с детето Х. в първата и третата събота от
същия месец от 09: 30 ч., като майката вземе детето от дома на бащата и
върне Х. до 14. 00 ч. в дома на бащата . При съгласие на Х. да остане при
майка си с преспиване в съботния ден и да бъде върнат от нея, в неделя до
17. 00 ч. в дома на бащата , като за това Х. и майката уведомят бащата до
14. 00 ч. в съботния ден.
През шестия месец майката да вземе детето Х. в първата и трета събота
от месеца от 09: 30 в съботния ден на съответната седмица до 17: 00 часа на
същия ден, като върне детето в дома на бащата . При съгласие на Х. да остане
при майката с преспиване в съботния ден и да бъде върнат от нея, в неделя
до 17. 00 ч. в дома на бащата , като за това Х. и майката уведомят бащата до
17. 00 ч. в съботния ден.
След изтичане на този шестмесечен период майката да взема детето Х.
при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 09: 30 в
съботния ден на съответната седмица до 17: 00 часа на неделния ден от
седмицата; да взема при себе си детето с преспиване за лятната ваканция -
общо 30 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с бащата), които не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата , като той се задължава до
30.04 да уведоми майката кога ще ползва същия. Ако до 30.04 на
съответната година бащата не уведоми майката за времето на платения му
годишен отпуск, майката да има право да определи дните, през които ще
вземе детето, като уведоми бащата до 30.05 същата година.
През нечетните години, майката да взема детето по време на Коледа
(Бъдни вечер и Рождество Христово), като да взема детето в 19. 00 часа в
деня, в който ги разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна
уговорка с бащата , и да ги връща до 17. 00 часа в деня преди децата да
15
тръгнат на училище; да взема детето в 19. 00 часа на последния учебен ден и
да го връща до 17. 00 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за
пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през
нечетните години, майката да взема децата, включително и за Великден.
През четните години, майката да взема детето Х. по време на Великден –
петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са
определени за празнуването му) и Нова година, като да взема детето в 19. 00
часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 17. 00 часа в
деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и Великден
съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и
за Великден.
Майката да взема детето за рождения му ден , през всяка нечетна
година, за времето от края на учебните занятия до 20. 00 часа. Когато
рождената дата се пада в почивен ден – от 10. 00 до 18. 00 часа. Когато
рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни,
вземането да е с преспиване от 10. 00 ч. на рождената дата, до 17. 00 ч. на
следващия ден.
Майката да взема детето за своя рожден ден всяка година, за времето от
края на учебните занятия до 20. 00 часа. Когато рождената дата се пада в
почивен ден – от 10. 00 до 18. 00 часа.
За осъществяване на личните контакти майката следва да взема децата от
дома на бащата и съответно да ги връща в този дом,освен в случаите ,когато
с това решение е указано друго.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас да изготви
индивидуална оценка на майката Д. Х. Г. ,ЕГН ********** , детето Х. Г. Г. ,
ЕГН **********,род. на **.**.**** г. и бащата Г. Г. Г. , ЕГН ********** и
план за работа, със съответните услуги и предписания, с цел преодоляване
родителското отчуждаване на детето Х. спрямо майката и пълноценно
осъществяване режима на лични отношения на майката с детето.
ЗАДЪЛЖАВА родителите Д. Х. Г. ,ЕГН ********** и Г. Г. Г. , ЕГН
********** със съдействието на ДСП-Бургас да се включат в индивидуално
психологическо консултиране в програма за повишаване на родителския
капацитет .
16
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас , при
създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат,
както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки, да
уведоми съда по делото - Районен съд –Бургас , който, ако интересът на
детето го изисква, следва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК.
ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките,
постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.
РАЗПОРЕЖДА на родителите и на техните близки да оказват съдействие
на служителите при Дирекция "Социално подпомагане".
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Дирекция "Социално
подпомагане" – Бургас и на двамата родители.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17