Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260035 30.11.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На десети ноември две хиляди
и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 390 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от М.В.Г., ЕГН **********, представляван адв. **М. ***, против Електронен
фиш, Серия
К, № 3970989, за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с
който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева.
Жалбоподателят
моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата
страна моли обжалвания електронен фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
С обжалвания ЕФ,
жалбоподателят М.В.Г., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 189, ал.
4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до
40 km/h - с глоба 300 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), изразяващо се в
това, че на 09.02.2020 г. в 14.19 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 180,
в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен
знак В-26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената"), е управлявал лек автомобил „**“,
с регистрационен номер **, със скорост 123 км/ч при отчетен километров толеранс
от - 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч) е
било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо
средство) № ТFR1-М 572.
В съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган
е длъжен да установи и докаже наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност. В процесния случай,
предмета на това доказване включва и представянето на доказателства за валидно
въведено с пътен знак В26, ограничение на скоростта на 90 км/ч при движение по
участъка от АМ Тракия, на км. 180, в посока към гр. Бургас, към датата на
извършване на санкционираното нарушение.
По делото е представена Заповед № РД-11-1193/30.09.2019 г.
относно: Временна организация и безопасност на движение (ВОБД) за обект:
„Въвеждане на ограничение на скоростта в участък от км. 168 + 000 до км. 208 +
100 ляво и дясно платно на АМ Тракия“ на Председателя на УС на АПИ (л. 34 – 35
от делото). Съгласно т. 2 на посочената Заповед № РД-11-1193/30.09.2019 г.
ограничението следва да се въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а
именно: стриктно изпълнение на място сигнализация, в съответствие със
съгласуван проект за ВОБД и при спазени изискванията от Наредба № 3/16.08.2010
г. и приемането на ВОБД с Протокол от комисия с представители на
„Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора и Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара
Загора, като изрично е отразено, че заповедта влиза в сила след представянето
на протокола по т. 2 в АПИ. В случая, санкциониращият орган не представя
доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничението на скоростта на
движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на км. 180, в платното за
движение към гр. Бургас, както и доказателства, че посочените в цитираната
заповед условия са били налице, към момента на извършване на деянието.
Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва
с неспазване на въведено съгласно посочената заповед на АПИ ограничение на
скоростния режим, очевидно е, че именно санкциониращият орган следва да
установи и докаже както влизането в сила на заповедта, съобразно предвидените в
нея условия за въвеждането на ограничението, така и датата, считано от която действа
това ограничение. От обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта
със Заповед № РД-11-1193/30.09.2019 г. на АПИ, следва извода, че извършването
на твърдяното нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта
като условия за влизането й в сила. В случая, представените доказателства не
установяват релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства.
Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе смисъл има за
последица недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение (В този смисъл е постоянната
практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019
г. по КАН дело № 408 по описа за 2019 г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН
дело № 455 по описа за 2019 г., Решение № 153 от 30.06.2020 г. по КАН дело № 120 по описа за 2020 г. всички
на Административен съд – Стара Загора, и др.).
На
следващо място, от служебно изисканата в хода на
съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител на
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
ТFR1-М (л. 31 от делото) се установява, че точката
с координати ЕL: 25.35000° и NL:
42.23333° се намира по пряка линия, перпендикулярно на около 490 метра до
най-близката точка на платното София –
Бургас на АМ Тракия и от нея е невъзможно АТСС ТFR1-М, № 657 да измери скорост
на МПС, движещо се по АМ Тракия. Снимковия материал от заснетия
клип, представлява веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 189, ал.
4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП
(В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа за 2018 г. на Административен съд - Стара
Загора).
Установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение
е недоказано, тъй като от точка с географски координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333°,
посочена в приложения от АНО снимков материал от клип (л. 9 от делото),
обозначаваща местоположението на АТСС № TRF-1М, № 572, не е било възможно да се
извършва измерване на скоростта на превозни средства, движещи се по АМ Тракия,
в частност на скоростта на процесния автомобил. Т.е. в случая не е било спазено
изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС да се
определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани
опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на
посочените в ЕФ място, място и час е управлявано МПС с отчетеното превишение на
скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156 по
описа за 2020 г. на Административен съд
– Стара Загора).
На следващо място от показанията на разпитания по искане на
жалбоподателя свидетел **(л. 36 от делото) се установи, че на посочената дата и
място, жалбоподателя М.В.Г. не е управлявал процесния лек автомобил „**“, с
регистрационен номер ** тъй като е бил на работа. Показанията на свидетеля
кореспондират изцяло с представеното удостоверение, издадено от завод „Хан
Омуртаг“ – Шумен, от съдържанието на което е видно, че на 09.02.2020 г. от 8.00
до 20.00 часа, жалбоподателя М.В.Г. е бил на работа дневна смяна (л. 5 от делото).
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е доказал заплащането в брой
на 200 (двеста) лева адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на
направеното плащане в представения договор за правна защита и съдействие №
********** от 09.11.2020г. (л. 30 от делото), съобразно Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Направеното
възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна е
неоснователно, тъй като платения адвокатски хонорар е в рамките на минимума
съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 3970989, за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР - Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на М.В.Г.
ЕГН **********, представляван от адв. **П.М. ***, сумата от 200 (двеста) лева,
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: