О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./……………....2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. № 787
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 8575/04.02.2019 г. на О.М.Ф., ЕГН **********,
с адрес ***, предявена чрез адв. В.В. от ВАК срещу Решение № 196/15.01.2019 г. по гр.д. №
8987/2018 г. на ВРС, ХХV-ти състав, В
ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден
да
заплати на И.И.
Димитрова, ЕГН **********, с адрес гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. “Моряшка“ №
23, ет.7, сумата от 4000 /четири хиляди/
лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в уплаха, стрес, безпокойство, унижение, негативни психични изживявания,
болки и страдания от нанесени травматични увреждания, причинени от ответника на 23.04.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.06.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, в частта относно размера на присъденото обезщетение като
счита същият за завишен многократно спрямо действителните претърпени
неимуществени вреди от ищцата. Конкретно
се позовава на изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза,
съобразно която е налице лека форма на претърпяно психично въздействие,
отзвучаващо за няколко дни. Сочи, че провежданата спрямо ищцата терапия датира
от преди две-три години преди инцидента. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част и определяне на по-нисък размер на обезщетението. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна И. Димитрова И..
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, намери
следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл.
260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са
направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело №
787/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 28.05.2019
Г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните
представители, включително по телефона.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.