Р Е Ш
Е Н И Е
770/19.4.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.04.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния
съдия НАХД № 1127 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Г.И.Г. ЕГН ********** срещу: Електронен фиш за серия К№ 2041933 от 28.04.2018г., ОДМВР Варна,
с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 400лв. на основание чл.189, ал.4 вр.
чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли
да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен,
постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и противоречия с материалноправните разпоредби. Твърди
се, че при неговото издаване са допуснати нарушения на чл.57 ЗАНН, съгласно
който индивидуалният административен акт, твърди се погасителна двност. Не било ясно с какво АТСС е заснето нарушението и дали това е
сторено в отсъствието на контролен орган.
В
съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител и не ангажира становище.
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактческа страна следното:
Електронният фиш серия К№ 2041933, е съставен от ОД на
МВР-Варна, против въззивника, затова че на 07.03.2018 г. в 16.37 часа, в село *, обл.*, посока гр.*, до дом № 8 на ул.”*”, е извършено нарушение за скорост с автомобил
”Мерцедес” с рег.№ *установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 003059047ВАА, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена
скорост 81 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите
данни, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като
собственик на превозното средство бил установен *, който в
указания от съда срок представил декларация съгласно която на посочената дата
автомобила се е управлявал от въззивникът Г.. Декларацията била
съпроводена и с ксерокопие на документ за правоуправление на въз.Г.. Поради това бил издаден елекронния фиш именно на въз.Г., с който му била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.182 ал.1
т.4 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.
Съдът изцяло кредитира
писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по
делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището
на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока
за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 003059047ВАА,
което представлява стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение.
Както се установява от мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС,
издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите
да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен
орган. В останалите случаи при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган,
тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление.
В
настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015
г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
Събраните
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно разпоредбата на чл.
165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата
за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват
два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство. Следователно заснетият образ, на който са
записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер
на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по
смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по
предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
Видно
от Протокол за проверка № 121 от 01.06.2017 г., изготвен от Българския институт
по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изследване
на типа средства за измерване“ по отношение на видео –
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC
ERS 400”, регистрираната скорост попада в обхвата й, като допустимата грешка
при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над
100 км./ч.
В случая липсват каквито и да е
данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение
на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено
деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено
установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния
номер на автомобила.
Противно
на заявеното в жалбата съдът намира, че видно от фотокопието на заснетата
снимка, единственият автомобил движещ се в посоката, в която е била
позиционирана камерата е този, управляван от жалбоподателя.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от
ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния,
така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че електронният фиш е издаден от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно
ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да
бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните
работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗАНН. Посочената разпоредба
въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът
намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими,
тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване
и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването
на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му.
По дефиниция електронният
фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на
определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да
бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63
от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
От
анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400
било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 81 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено място, на ул. „*, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с
29 км./ч.
Управлението на ППС с превишена скорост е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното превишение от
31 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 4 от същия текст е предвидил глоба от 400 лева. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на
въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч. в
населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение
се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
Що се отнася до възраженията, че мястото на заснемане не било
обозначено по надлежния начин, същите на първо място се опровергават от
наличните по преписката доказателства, а наред с това и от твърденията на
жалбоподателя, че същият бил от гр. Варна и бил наясно
с местоположението на стационарната система за видеоконтрол.
От
доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията
на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на
Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване – стационарна
видеорадарна система, преминала метрологичен
контрол на 19.02.2015г.. Поради това и съдът намира, че са
спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
съдът не споделя възражението в жалбата, че са допуснати нарушения на
производствените правила, тъй като на жалбоподателят не били представени
доказателства за техническата годност на автоматизираното техническо средство-
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и доказателства, от които да
е видно, че камерата, с която е заснето нарушението е сертифицирана от Българският
институт по метрология (БИМ) .
От Констативен
протокол от 29.05.2015г. на Агенция пътна
инфраструктура Областно пътно управление Варна, се установява и че са поставени
пътни знаци Е24 в конкретния пътен участък. Ноторно известно
е обстоятелството, че в конкретния пътен участък има поставена стационарна
видеорадарна система, която функционира от години.
Административнонаказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП.
В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат
в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е
описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава
на движение на процесното МПС.
Възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити /дата на
издаване, издател/ във фиша са неоснователни. Електронният
фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което
съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му
са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира
„дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда
такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на
съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено
процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш
не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на
определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да
бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63
от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
Доколкото
в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което
на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на
МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този
аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.
Ирелевантно за
законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е
изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на
обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но
не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния
фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд. Отделно от това, видно от доказателствата по делото, ЕФ е връчен
срещу разписка на въззивникът и с срок е постъпила жалба срещу същия, така че
по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.
Ирелевантно за
законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не бил
посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и
обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като това не
са задължителни реквизити на ЕФ. А както бе споменато по-горе от
материалите по АНП безспорно е ясен както вида на използваното АТСС, така и
обстоятелството, че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало
първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или
от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за
одобрен тип средство за измерване – стационарна видеорадарна система, преминала метрологичен контрол.
Измерената скорост на движение на автомобила
е 84 км/ч./видно от приложената снимка от видеоклип/, допустимата грешка
при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 81 км/ч.,след приспадане на допустимия толеранс,
поради което не е налице процесуално нарушение, за което се твърди в
жялбата.
От анализа
на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че
на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400“ с идентификационен № № 003059047ВАА било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 81 км./ч.
/след приспадане на допустимия толеранс/ при ограничение от 50 км./ч. в
населено място, на ул. „Ду* до дом № 8 в с. С*,
с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.
1 ЗДвП, като е установено превишениена скоростта с 29 км./ч. От
наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната преписка е
приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на
нарушението. Предвид изложеното, следва да се приеме,
че правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя
на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от
това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното
средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на сектор ПП собственикът на МПС-то, с което е
извършено нарушението, е посочил въз.Г. като лицето
което е управлявало автомобила на
посочената дата, и е представил и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни
за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, изискване на
ЗДвП. Затова правилно
АНО е наложил наказание на въз.г..
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 29 км/ч. в
населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение
се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
При тази фактическа
обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К
№ 2041933 от 28.04.2018г,
издаден от ОД на МВР-Варна, с който на Г.И.Г. ЕГН **********, за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв.
лева на основание чл.189, ал.4 вр. чл.
182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: