Определение по дело №40827/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11849
Дата: 28 март 2023 г. (в сила от 28 март 2023 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20221110140827
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11849
гр. София, 28.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110140827 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. В. С. срещу „Сити Кеш“ ООД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което
следва да се остави без уважение, с оглед становището на ответната страна.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.05.2023 г. от 11,45 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е иск от Л. В. С. срещу „Сити Кеш“ ООД, с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 8 от Договор за кредит
от 25.09.2020 г., сключен между Л. В. С. и „Сити Кеш“ ООД, поради противоречие със
закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на 25.09.2020 г. договор за
кредит, по силата на който ответникът е предоставил в заем сумата от 1000 лева, при ГЛП
40,05 % и ГПР 48,11 %. Излага, че съгласно чл. 6 от Договора, следва да се предостави
обезпечение - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията от ОУ към
договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
1
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход, като при непредоставяне на
някое от посочените обезпечения с посочените параметри, възниквало задължение за
заплащане на неустойка в размер на 901,22 лева, която сума следвало да се заплати
разсрочено заедно с погасителната вноска. Ищецът твърди, че уговорения размер на ГЛП не
отговаря на действителния такъв, т.к. неустойката представлявала добавък към договорната
лихва. Аргументира, че с така уговорената неустойка се нарушават добрите нрави, както и
че е налице неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга. Подробно излага, че е нарушен принципът на добросъвестността, т.к. не е
налице еквивалентност на насрещните престации. Развива съображения в насока, че
уговорената неустойка не отговаря на присъщите й функции. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ищецът признава
изцяло предявения иск за прогласяване нищожността на чл. 8 от Договора за кредит, като
излага, че нищожността на отделни клаузи, не влече нищожност на целия договор. Твърди,
че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и счита, че разноските следва да
останат в тежест на ищеца.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор
за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на
договора е неусточна клауза, предвиждаща заплащане на сумата от 901,22 лева при
непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна
неустоечна клауза по чл. 8 от договора; че клаузата е индивидуално уговорена.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит със соченото в исковата
молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е неусточна клауза,
предвиждаща заплащане на сумата от 901,22 лева при непредоставяне на обезпечение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3