№ 469
гр. Пазарджик, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220201043 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Д. К., ЕГН **********, от с. Ивайло, ул.
„Двадесет и втора" № 20 чрез адв. К. У., против НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ 23-1006-001160 /06.06.2023г на началник група с-р ПП
към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 200 лева.
Жалбоподателят настоява с жалбата, че е налице основание за отмяна на
НП поради нарушение на материалния закон, което поддържа в съдебно
заседание чрез защитника. Ангажира доказателства в подкрепа на искането
си.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено
становище, че жалбата е неоснователна.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Актът е надлежно предявен, подписан и с връчен препис.
1
Въз основа на него е издадено атакуваното НП.
Неговата процесуална изправност не се атакува, но проверката за такава
се осъществи в рамките на цялостния контрол за законосъобразност.
Актът и НП са издадени ( а акта – и предявен, и връчен) по
процесуалните правила и от териториална и материално компетентни органи,
предвид представената упълнмощителна заповед и нормативно делегираните
права.
Описанието на нарушението е чрез достатъчно и ясни обстоятелства, а
дадената правна квалификация съответства на описаното нарушение. При
съставяне на акта и постановлението не са допуснати нарушения на
нормативните изисквания към тяхното съдържание, актът е надлежно
предявен, подписан от нарушителя и с връчен препис, което също е
удостоверено с подписа на нарушителя.
Напълно доказани са част от фактите, които са отразени в акта и НП.
На посочените дама и място посоченият сметосъбиращ товарен
автомобил, управляван от жалбоподателя е заел насрещната лента, за да
заобиколи паркирания ( в същата посока) автомобил рег.№ *******, при
която маневра влиза в съприкосновение с надвиснал клон, който пада и
уврежда паркирания автомобил.
Спор по тези факти няма, а и те се сочат от всички доказателствени
източници. Следва уточнението, че полицейският служител св. Р., е
пристигнал на мястото на инцидента след настъпването му и както сам
признава л.45) -не е събрал информация от присъствалите работници относно
обстоятелствата.
Такъв свидетел е бил разпитания в с.з. на 21.11.23 Янко Ш.. той
непосредствено е възприел безпорните данни ( виж твърденията и на Р. и на
М.) за надвиснали вследствие дъжда клони, един от които се закачил в
малкото свободно пространство между кабината на камиона и фургоннта му
част, в която се събират отпадъците от контейнерите. Това място обаче се
намира зад водача и той няма видимост към него , а и неговото задължение е
да възприема пътната обстановка напред и около управляваното МПС.
Не е доказано по делото натежалият от дъжда клон да е повален само от
последвалото движение на автомобила ( да е провлачен и счупен тъкмо от
2
него). както сочат логичните и еднопосочни твърдения на М. и Ш., клоните
винаги надвисват на процесната улица след дъжд и от тежестта на
попадналите върху тях капки, което прави възможно счупването им
вследствие на тежестта. Възможно е също, клонът да е бил частично счупен и
да не е падал поради наличието на други, които са го задържали ,а
преминаването на автомобила да е причинило съответното разместване. Тоест
– не е доказано безспорно и несъмнено, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е счупил клона, тъй като същият не го е възприел като препятствие
на пътя - виж дефиниция –т. 37 и т.1 ,§6 ДР ЗДвП .
Ако клонът обективно е бил годен за възприемане като препятствие на
пътя, тогава за водачът има задължение и за възприемане и за съобразяване
при движението, поради което са напълно ирелевантни възраженията
вследствие на какво неизпълнено задължение е наличието на този клон ( за
почистване и осигуряване на т.нар. светъл отвор на пътя,предвид
параметрите, предвидени с чл. 5 ЗП ).
В случая, по делото не само не е доказана обективната възможност на
водача да възприеме клонът като опасност, но дори от показанията на
очевидеца на инцидента ( Ш.) следва, че той е попаднал върху автомобила
върху онази част от конструкцията му, която се намира извън полезрението на
водача. Не е доказано и падането му там да се дължи на неправомерно
управление на автомобила, нето последващото му падане върху увредения
паркирал автомобил да е следствие само от продължилото движение на
товарния автомобил.
Прав е защитникът да твърди, че водачът на товарния автомобил нито е
бил длъжен, нито обективно, в конкретната ситуация ( такава, каквото е
установена по делото) е могъл да предвиди падането на клона върху
увредения автомобил, така че да го избегне. (Аналогична би била ситуацията ,
ако клон се сниши върху багажника на лек автомобил, който при
последвалото движение го провлачи и клонът закачи друг автомобил или
участник).
Деянието е случайно, вина липсва и няма извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Още повече, че според възприетото от
контролния и наказващия орган има блъскане на клона като причина за
падането му, което не се установи по делото. Повредите по страничното
3
външно огледало, както сочат показанията на очевидеца, са следствие
падането ( а не блъскането) на клона, при което падане е увреден и
сметосъбиращия , и паркирания автомобил.
Неправилната преценка на наказващия орган за наличие на нарушение и,
обективирана в проверяваното НП следва да се коригира с отмяната му.
Това предпоставя ( чл. 63д ЗАНН вр. чл. 144-143 АПК и чл. 78, ал.1 ГПК)
основателност на претенцията за присъждане на сторените от жалбоподателя
разноски за адвокат ( л.4), против които възражението за прекомерност ( л.42)
е неоснователно , доколкото не са над минимално предвиденото
възнаграждение по чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2 НМАВ ( платен хонорар 400
лева) .
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-1006-
001160/06.06.2023г на началник група с-р ПП към ОД на МВР-Пловдив, с
което на Л. Д. К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-ПАЗАРДЖИК да заплати на Л. Д. К., ЕГН
********** сума в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4