Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-71
15.04.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на десети март две хиляди и двадесета
година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ
: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Майска
в.гр.дело номер 143 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
53000/21.11.2019г. на РС-Бургас от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д Б Б, чрез юк.И. Н
против Решение №
2615/18.10.2019г. по гр.д.№ 1637/2019г. по описа на БРС, с което е отхвърлен
искът на дружеството против И.И.П. с ЕГН-********** ***, за установяване на вземането на търговеца за
подробно описаните в диспозитива на атакуваното решение суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК №
4645/10.12.2018г. по ч.гр.дело № 9098/2018 г. на РС-Бургас. Твърди се
основателност на иска. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено
ново, с което искът бъде уважен. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно като постановено в противоречие със закона и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са възражения срещу изводите
на съда за неуведомяване на ответника за извършената цесия, като се твърди, че
съдът не е съобразил задължителната съдебна практика, съгласно която
невръчването на уведомлението за цесията на длъжника не погасява задължението
му, като в този случай следва да се счете, че с получаване на препис от
исковата молба ответникът е уведомен за цесията. Цитирана е многобройна съдебна
практика. Твърди се, че са налице всички предпоставки за уважаване на
предявените искове. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за
уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски. Няма доказателствени
искания. Моли за присъждане на разноски.
За въззиваемият И.П.,
уведомен чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е депозиран отговор, в който са изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на изводите на съда по
обжалваното решение. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно
обжалване и е допустима.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е
произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземанията на ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* против И.П. иск за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1639,64 лева, представляваща
главница, сумата от 406,24 лева, представляваща договорна лихва за периода
15.09.2017 г. – 17.09.2018 г. и сумата от 183,62 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, считгано от 15.09.2017 г. до
06.12.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението на 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9098/2018г. по описа на
БРС.
С обжалваното решение установителната претенция за
дължимостта на гореописаните суми е отхвърлена с мотив, че цесията не е
породила действие по отношение ответника, тъй като няма доказателства да му е
била съобщена лично.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен на
17.08.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника П. Договор за стоков кредит
№285107, с който е отпуснат стоков кредит в размер на 2419,79 лева за
закупуване на посочените в исковата молба стоки, както и за сключване чрез
банката на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама
Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ с еднократна премия в размер на 77,84
лева. Ответникът от своя страна в качеството си на кредитополучател се задължил
да върне сумата по кредита в срок от 13 месеца или до 17.09.2018 г. на 13 броя
месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от
договора, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като
първите 12 вноски са в размер на 157,77 лева всяка, а последната погасителна
вноска е в размер на 152,64 лева. Посочено е, че срокът на договора е изтекъл
на 17.09.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че длъжникът
не е извършвал плащания по дължимия паричен заем.
На 24.04.2018 г. е подписано Допълнително споразумение за
цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „АСВ“ АД, по силата
на който вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, произтичащо от горепосочения договор е
прехвърлено в собственост на настоящия кредитор като правоприемник на „АСВ“ АД,
за което ответникът, в качеството си на длъжник следва да се счита уведомен с
получаване на препис от исковата молба и приложенията й.
Назначеният от съда особен представител на ответника е
депозирал отговор, с който е оспорил предявените искове. Направени са
възражения, относно това, че твърдяната цесия не произвежда действие поради
обстоятелството, че същата не е съобщена лично на длъжника; ищецът не е кредитор на
ответника, тъй като последният не е уведомен за цесията, като такова
уведомяване не е извършено и с връчване на уведомлението в рамките на исковия
процес, тъй като ответникът се представлява от назначен от съда особен
представител, който няма връзка с ответника. Направено е и възражение за
нищожност на клаузите за застраховка и лихви поради прекомерност.Направено е искане за
отхвърляне на иска и за заплащане на сторените съдебни разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Исковете са предявени в срок, след указания на заповедния
съд по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и са допустими.
По делото е представено копие на Договор за стоков кредит №285107/17.08.2017 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и ответника П. за кредит в размер на 1639,64 лева, отпуснат за
закупуване/заплащане на посочените в договора стоки/ телефон на стойност от 1469лв.,
калъф за телефон 1 бр. на стойност 72,90лв. и втори калъф за телефон 1 бр. на
стойност 19,90лв./, продавани от „Технополис България“ ЕАД, както и за
сключване чрез банката на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама
Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ с еднократна премия в размер на 77,84
лева. По силата на договорните клаузи ответникът се задължил да върне кредита за
срок от 13 месеца с падежна дата за издължване на месечнните вноски 15-то число
на месеца, считано от датата на неговото усвояване и съгласно погасителния план
към него. Страните са договорили още и че кредитът се олихвява с фиксиран
лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 40,35 %
годишно или 0,1121 % на ден, при ГПР в размер на 48,55 %, който може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в ОУ.
Приети като доказателство
по делото са още Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
11.04.2018 г., Допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамковия
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.,
пълномощно, потвърждение за сключена
цесия, уведомителни писма, известия за доставяне, от съдържанието на които в
съвкупност се установява, че вземанията по сключения с ответника договор са
били прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца в настоящето производство.
Видно от представен заверен
препис от Приложение. към горепосочения договор за цесия под № 5210 фигурира
вземане по №285107/17.08.2017 г. с длъжник И.И.П., с посочване на
размерите на отпусната главница, общо дължимо по кредита и остатък на дължима
сума към датата на продажбата.
Така извършената цесия на
описаните вземания е потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение,
препис от което е приложен по делото/л.44 по гр.д. № 1637/19г на БРС/.
Представено е пълномощно, с което
цедентът „Банка ДСК” ЕАД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на
вземания” АД (с предходна правна форма ООД, а понастоящем ЕАД) да уведоми от
името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е
цедирало съгласно допълнително споразумение от 24.04.2018г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г..
По делото са представени и две
уведомителни писма с идентично съдържание – първото от 23.05.2018г. второто от
04.02.2019г., с адресат - ответника К, изходящи
от „Банка ДСК” ЕАД, с които заемодателят
го уведомява за извършеното с допълнително споразумение от 24.04.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г. в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД прехвърляне на вземанията си по договора
за стоков кредит № 285107/17.08.2017г., както и че към 23.05.2018г.
задължението възлиза на 2123,98лв., включително начислената лихва за просрочие,
такси и други. Уведомителното писмо е представено ведно с покана за доброволно
изпълнение от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Видно от приложена обратна
разписка писмото е върнато с отбелязване „преместен“ от адресата.
Уведомителните писма са връчени
ведно с исковата молба и останалите приложения към нея на назначения в исковото
производство особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Между страните не се спори, че сумата от 1639,64 лева е
била усвоена от ответника, който не е извършил каквито и да е погашения по
договора за кредит.
Районният съд е допуснал и приел съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е установило, че на 17.08.2017г. по сметката
автоматично е усвоена от Технополис отпуснатата в като кредит сума на ответника
от 1561,80лв., а сумата от 77,84лв. представляваща застрахователна премия е
усвоена автоматично от ЗК“Групама“, като след това ответникът не е платил нито една
погасителна вноска по процесния договор. Видно от заключението по изготвената
съдебно-икономическа експретиза, към 24.04.2018г. общо дължимата сума по
процесния договор е в размер на 2093,57 лева, от която неплатената главница е в
размер на 1639,64 лева, а начислената лихва е в размер на 453,93 лева.
Експертизата е изчислила лихвата за забавено плащане за периода от
15.09.2017г. до 07.12.2018г. в рзмер на 261,12лв..
Не е спорно по делото, а е видно и от представените
писмени доказателства, посочени по-горе, че срокът на процесния договор е
изтекъл на 17.09.2018г., когато
падежирала последната погасителна вноска.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Съгласно наведените във въззивната жалба възражения поставения
за разглеждане пред настоящия съд спорен по делото е въпрос е относно
установяването на качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника. Ответникът
чрез назначения му от съда процесуален представител е възразил по редовността
на връчването на уведомлението за цесията от цедента, чрез упълномощения от
него цесионер, на длъжника. Действително от представеното по делото известие за
доставяне на уведомителното писмо за цесията не се установява, че то е било
връчено на ответника. Видно от гореизложеното удеводиметлните писма не са
връчени на длъжника поради неоткриването му от пощенските и куриерски служби на
посочения от него адрес, като е сторено отбелязване като причина за
невръчването, че адресатът се е преместил. От друга страна настоящият съд взе предвид приетото с
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Бонка Йонкова, че цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова в което е
посочено, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая приложеното към исковата молба уведомление е
връчено на особения представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК. Районният съд е приел, че уведомяването на особения представител за
цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като
представителят назначен от съда по реда на чл.47, ал.5 от ГПК може да извършва
само съдопроизводствени действия от името на ответника, но не и да получава
материалноправни изявления. Настоящият съд не споделя този извод. Същият не
кореспондира с нормите на ГПК. Правото на защита на ответника в процеса при
условията на чл.47, ал.6 от ГПК се осъществява от назначения от съда особен
представител в пълен обем. Особеният представител осъществява защитата на
ответника в процеса, както чрез възможността да упражнява процесуалните му
права, така и чрез възможността да прави възражения срещу претендираното от
ищеца материално право. Ето защо, както не могат да бъдат ограничени възможностите на особения представител
на ответника да прави всякакви правопогасяващи възражения на претендираното от
ищеца материално право, така не могат да бъдат ограничени и възможностите на
ищеца да прави релевантни изявления относно спорното материално право по отношение
на особения представител. В противен случай би се нарушил създадения от
законодателя баланс по отношение на правото на защита на страните, като едната
страна би била поставена в по-благоприятно положение от другата, което е в
противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в процеса.
В този смисъл следва да се посочи, че по аналогичен
случай на изявление на ищец относно спорното материалното право, отправено
спрямо ответник с назначен особен представител, в Решение № 198 от 18.01.2019
г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, е прието, че длъжникът е
надлежно уведомен за изявлението на кредитора, че упражнява правото си да
направи кредита предсрочно изискуемо, с връчване на исковата молба на особения
представител на длъжника.
Ето защо настоящият съд намира, че връчването на
приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител
на длъжника, при наличието на пълномощно дадено от цедента на цесионера за
уведомяването на длъжника, следва да бъде прието за надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Ето защо съдът намира за установено по делото качеството
на ищеца на кредитор на ответника.
В допълнение и за пълнота следва да се посочи относно бланкетно изложените пред първоинстанционния съд възражения на ответника, че лихвата в уговорения
между страните размер е нищожна поради прекомерност
че съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Ал. 4 на посочената разпоредба предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България и изрично ал. 5, че
клаузи в договор, надвишаващи определените размери, се считат за нищожни. Към
датата на сключване на процесния договор ОЛП е 0,00 и с Постановление на МС №
426/18.12.2014г. законната лихва се определя като основния лихвен процент плюс
десет пункта, т.е. максималния размер на ГПР е 50%. Предвидения в договора ГПР
е в размер на 48,55% като това
обстоятелство не е спорно, т.е. формално не е налице хипотезата на чл. 19, ал.
5 ЗПК.
Като е стигнал до различни правни изводи за отхвърляне на
иска Бургаският районен съд е постановил неправилно решение в тази част –
постановено в противоречие с посочените по-горе разпоредби на закона, поради
което в тази част решението следва да бъде отменено от въззивния съд, а спорът
– решен по същество с уважаване на иска за посочената по-горе сума, ведно с
дължимата законна лихва считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца са дължими разноски
направени в заповедното производство в размер на 44,59лв. за заплатена д.т. и
50лв. за юк.възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в тежест на
ответника.
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца са дължими
разноски направени в исковото производство за двете инстанции. На осн. чл.78,
ал.8 от ГПК, при определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение от
по 100 лв. за всяка от двете инстанции, дължимите разноски са в съответен
размер от 594,04лв. за първа инстанция, от които за държавна такса-121лв.,
юк.възнаграждение-100лв., съдебно-икономическа експертиза-180лв и за заплащане
на назначения на ответника особен представител-193,04лв.. Съответно разноските за въззивна инстанция възлизат
на общо 460,50лв., от които за заплатена т.д.60,50лв., за юк.възнаграждение-100лв.
и за възнаграждение на особения представител-300лв., които суми следва да бъдет
присъдена в тежест на ответника.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2615/18.10.2019
год. по гр.д.№ 1637/2019г. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Н Т С и М Д Д, за постановяване на решение, с
което да се приеме за установено в отношенията между страните дължимостта от
страна на ответника И.И.П., ЕГН **********, с адрес *** в полза на ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, на следните сумите:
сумата от 1639,64 лева, представляваща главница, сумата от 406,24 лева,
представляваща договорна лихва за периода 15.09.2017 г. – 17.09.2018 г. и
сумата от 183,62 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, считгано от 15.09.2017 г. до 06.12.2018 г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 07.12.2018 г. до
окончателното й изплащане,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 9098/2018 г. на РС-Бургас.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО
В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против С Г К, ЕГН-********** ***, че И.И.П., ЕГН **********, с адрес *** дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата от 1639,64 лева/хиляда шестстотин
тридесет и девет лева и шестдесет и четири ст./, представляваща главница по
договор за стоков кредит № 285107/17.08.2017г. сключен между И.П. и Банка ДСК
ЕАД, вземането по които е прехвърлено на ищеца съгласно
между Банка ДСК ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД допълнително споразумение от 24.04.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г.; сумата от
406,24 лева/четиристотин и шест лева и двадесет и четири ст./, представляваща
договорна лихва за периода 15.09.2017 г. – 17.09.2018 г. и сумата от 183,62
лева/сто осемдесет и три лева и шестдесет и две ст./, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, считгано от 15.09.2017 г. до
06.12.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението на 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 9098/2018 г. на РС-Бургас.
ОСЪЖДА И.И.П., ЕГН **********
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноските направени в заповедното
производство, в размер на 94,59лв.
/деветдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА И.И.П., ЕГН **********
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноските направени в исковото производство за
двете съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, в общ размер
на 1054,54лв. / хиляда петдесет и четири
лева и петдесет и четири стотинки/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.