№ 260009 / 20.1.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 20.01.2021 г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание н. двадесет и. четвърти ноември две хиляди и. двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2677 по описа н. РС-Монтана З. 2019 г., З. да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,. З. С. Н. В., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес н. управление: гр.София, бул.,,Д-р Петър Дертлиев‘‘№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от законен представител Димитър Бончев е предявил против П.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx обективно съединени положителни установителни искове, З. признаване З. установено спрямо ответника, че съществуват следните вземания н. дружеството-ищец към него: 500,00 лева – главница, 48,34 лева – договорна лихва от 24.10.2016г. до 10.04.2017г., 45,00 лева – такса разходи, 225,94 лева – неустойка З. неизпълнение н. договорно задължение от 24.10.2016 година до 10.04.2017 година, 118,90 лева – обезщетение З. забава от 25.10.2016 година до 06.05.2019 година, ведно със законната лихва от 07.05.2019 година до изплащане н. вземането. Претендира разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Паричното вземане е З. задължение по договор З. паричен заем, сключен н. 10.10.2016 година с номер: 2658012 между „Изи А. Мениджмънт” АД и. П.Д.Д., З. сумата от 500,00 лв., като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна н. „Изи А. Мениджмънт” АД в полза н. “АГЕНЦИЯ З. С. Н. ВЗЕМАНИЯ” ООД /правоприемник н. който е “АГЕНЦИЯ З. С. Н. ВЗЕМАНИЯ” АД – понастоящем “АГЕНЦИЯ З. С. Н. ВЗЕМАНИЯ” ЕАД/ по силата н. Договор З. продажба и. прехвърляне н. вземания /цесия/ от 01.05.2017г.Длъжникът бил надлежно уведомен З. станалата цесия по реда н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с приложено уведомление към исковата молба, което е връчено с процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК.
Налице е пълно договорно неизпълнение от страна н. ответника, което породило правния интерес от предявяване н. настоящите установителни искове.
Тъй като съгласно чл. 4, ал.1 и. ал.2 от процесния договор З. заем заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване н. договора да предостави н. заемодателя обезпечение н. кредитора н. задълженията си по договора, а именно: две физически лица-поръчители, н. същия била начислена неустойка от 225,94 лв.,която страните са постигнали споразумение да бъда разсрочена н. 13 равни месечни вноски по 17,38 лв. Така общо една двуседмична погасителна вноска била в размер н. 59,56 лв.
Върху вземането са начислявани лихви.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна, чрез назначеният от съда особен процесуален представител н. ответника адв.В.К. е постъпил писмен отговор н. исковата молба. Исковете се оспорват по основание и. размер. Недопустимо е да се търсят заедно и. лихви и. неустойки.
Дружеството-ищец, редовно призовано, не се представлява в проведеното публично съдебно заседание.
Ответникът, редовно призован, не се явява, като се представлява от назначеният му от съда особен процесуален представител по делото.
Съдът, н. основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа н. закона и. н. събраните по делото доказателства, намира З. установено следното:
Предявените искове са допустими З. разглеждане, като предявени от и. срещу надлежна страна в производството, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.
Съображенията н. Районния съд са следните:
Съгласно приложен като доказателство по делото в заверен препис Договор З. паричен заем № 2658012/10.10.2016 г., сключен между ,. А. МЕНИДЖМЪНТ‘‘ /заемодател/ и. П.Д.Д., ЕГНxxxxxxxxxx/заемополучател/ е налице заемно правоотношение при посочените от дружеството-ищец параметри, като в договора е удостоверено/чл.2 от същия/, че заемодателят предава в собственост н. заемателя сумата от 500,00 лв./наричана в договора заемна сума/. Това уточнение е важно, тъй като е от значение З. валидността н. договора З. заем, тъй като по своето естество той представлява реален договор, З. валидността и. възникването в правния мир н. който не е достатъчно страните да постигнат взаимно съгласие относно договорните условия, а е нужно заемополучателят/длъжник/ да е получил реално от кредитора сумата по договора в своя патримониум.
Вземането н. ,. А. МЕНИДЖМЪНТ‘‘ АД към ответника надлежно е прехвърлено/цедирано/ н. ,. З. С. Н. В., съгласно подписано Приложение №1/01.05.2017 г. към Рамков договор З. продажба и. прехвърляне н. вземания/цесия/ от 16.11.2010 г. Н. ответника е изпратено по реда н. чл. 99, ал.3 ЗЗД уведомление чрез уведомително писмо, приложено към исковата молба при изпълнение н. процедурата по чл. 131, ал,1 от ГПК.
От горното, съдът намира, че е установено облигационното правоотношение между страните по процесния договор З. заем. Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, доказателствената тежест да установи, че изцяло или отчасти е погасил исковите суми, е н. ответника, каквито доказателства не са приложени по делото.
Видно от представеното заключение по ССЧЕ, което съдът изцяло кредитира като компетентно и. безпристрастно изготвено от вещото лице: остатъкът от задълженията н. ответника по процесния договор З. паричен заем е в общ размер от 948,18 лв., както следва: 500,00 лв. главница; 48,34 лв. договорна лихва; 225,94 лв.неустойка; 45,00 лв. такса разходи; 128,90 лв. лихва З. забава/мораторна лихва/.
Не е релевантно направеното от ответната страна възражение З. недопустимост едновременно н. неустойка по чл. 92 от ЗЗД и. мораторна лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, поради следното: Не може да се присъжда едновременно неустойка по чл. 92 ЗЗД и. обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /законна лихва/ З. едно и. също забавено изпълнение н. парично задължение, тъй като е недопустимо кумулиране н. вземане З. неустойка с обезщетение З. заплащане н. законна лихваза едно и. също неизпълнение. В случая обаче мораторната лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД обезщетява забавеното плащане, а неустойката по чл. 92 от ЗЗД е съгласно чл. 4, ал.2 от процесния договор и. не обезщетява забавата н. длъжника, а неговото неизпълнение да даде обезпечение. Тъй като неустойката и. обезщетението З. забава са с различен обезщетителен предмет, то съдът намира, че и. двете са дължими от ответника в тяхната кумулативност.
Водим от горното, съдът намира, че така предявените от ,. З. С. Н. В. гр.София срещу Петър Ерофимов Петров от гр.Монтана обективно съединени установителни искове, са изцяло доказани по основание и. размер, поради което следва да бъдат уважени.
При този изход н. делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати н. дружеството-ищец, съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в исковото, така и. в заповедното производство.
Водим от горното, съдът, н. основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания н. ,. З. С. Н. В., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес н. управление:гр.София, бул.,,Д-р Петър Дертлиев‘‘№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. КЪМ П.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, дължими по договор З. паричен заем№ 2658012/10.10.2016 г., сключен между ,. А. М., ЕИК: xxxx и. П.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва: 500,00 лева – главница, 48,34 лева – договорна лихва от 24.10.2016г. до 10.04.2017г., 45,00 лева – такса разходи, 225,94 лева – неустойка З. неизпълнение н. договорно задължение от 24.10.2016 година до 10.04.2017 година, 118,90 лева – обезщетение З. забава от 25.10.2016 година до 06.05.2019 година, ведно със законната лихва от 07.05.2019 година до изплащане н. вземането .
ОСЪЖДА н. осн. чл.78, ал.1 от ГПК П.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ н. ,. З. С. Н. В., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес н. управление:гр.София, бул.,,Д-р Петър Дертлиев‘‘№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. сумата от общо 825,00лв. деловодни разноски по гр.д.№2677/2019г. по описа н. РС-Монтана З. заплатена държавна такса, депозит З. особен представител н. ответника, депозит З. вещо лице и. юрисконсултско възнаграждение, както и. общо 175,00лв. деловодни разноски, направени по ч. гр.д.№1201/2019г. по описа н. РС-Монтана, З. държавна такса и. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: