Р Е Ш Е Н И Е
Номер865 / 6.7.2020г. Град П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и втори юни Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Тодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №03189 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Ц.И.Ц., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 от 18.04.2018г. към Договор за цесия от 27.07.2017г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, сумата от 1377,79 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***от 07.06.2017г., сумата 76,16 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.02.2018г., сумата 122,96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5656/02.11.2018г. по ч.г.д.№07616/2018г. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Ц.И.Ц., чрез своя особен представител- адв. К., е подал отговор, с който е заявил, че искът е допустим и основател по отношение на законовите изисквания. Ответникът обаче оспорва валидността на договора за цесия, както и надлежното му съобщаване на ответника, поради което и иска отхвърлянето на иска като неоснователен.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, че с Договор за потребителски кредит № ***от 07.06.2017г., сключен от ответника с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, ответникът е получил кредит в размер на 2130,00лв. Съгласно Договора ответникът се е задължил да върне на кредитора сума в общ размер 2326,32лв., от които главница в размер на 2130,00лв. и договорна възнаградителна лихва в размер на 196,32лв. и застрахователна премия в размер на 302,40лв. Кредитът е усвоен от ответника по банков път с платежно нареждане от 07.06.2017г. по сметка в „ОББ“АД. Съгласно същия договор ответникът се е задължил да погаси кредита на осем равни месечни вноски от по 290,79лв. по погасителен план, като първата вноска е с падеж 20.07.2017г., а последната вноска е с падеж 20.02.2018г.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П., неоспорена от страните, ответникът е платил по процесния договор сума в общ размер на 872,37лв., с които са осчетоводени плащания по три броя погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва. След това ответникът е преустановил плащанията си. Поради това и ищецът твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Това обстоятелство обаче е без правно значение доколкото към настоящия момент е настъпил крайния срок на договора, а съгласно Тълкувателно решение №8/2017 ОСГКТ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С Приложение
№1 от 18.04.2018г. към Договор за цесия от 27.07.2017г., сключен с “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД, ищецът е придобил процесното вземане. С договора за цесия цедентът изрично е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. Същото
уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на
ответника заедно с приложенията към исковата молба.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П., неоспорена от страните, след цесията не е постъпвало плащане от ответника по договора, като в счетоводството на ищеца са налице вземания към ответника за сумата от 1377,79 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***от 07.06.2017г., сумата 76,16 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.02.2018г., и сумата 122,96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2017г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ***от 07.06.2017г., сключен от ответника с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, по силата на който ответникът дължи на същото дружество претендираните суми. Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Приложение №1 от 18.04.2018г. към Договор за цесия от 27.07.2017г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, сключен от ищеца с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне. В същото време ответникът не е доказал да е извършвал плащания на дължимите суми, въпреки указаната му доказателствена тежест.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да уважи като основателни предявените установителни искове.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертиза, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 713,08лв., от които сумата от 63,08лв. за държавни такси, сумата от 150,00лв. за възнаграждение на вещо лице, сумата от 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300,00лв. за възнаграждение на особен представител.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Ц.И.Ц., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 от 18.04.2018г. към Договор за цесия от 27.07.2017г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, сумата от 1377,79 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***от 07.06.2017г., сумата 76,16 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.02.2018г., сумата 122,96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5656/02.11.2018г. по ч.г.д.№07616/2018г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Ц. И.Ц., с ЕГН:********** и адрес: ***, ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 713,08лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства, от които сумата от 63,08лв. за държавни такси, сумата от 150,00лв. за възнаграждение на вещо лице, сумата от 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300,00лв. за възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№07616/2018г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: