№ 33347
гр. София, 13.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. С.А
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.А Частно гражданско дело №
20221110110918 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 13.04.2022 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети април две хиляди двадесет и втора година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. С.А
като разгледа докладваното от съдия Петя П.С.а
гражданско дело № 10918 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „фирма” ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: адрес, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против СП. АНГ. СТ., с ЕГН **********, от
гр. адрес, за сумата от 700 лв. - главница по договор за паричен заем № 5596319 от
1
06.03.2020 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и СП. АНГ. СТ., и приложение № 1 от
01.03.2021 г. към рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит“
ООД и „фирма“ ЕООД, сумата от 84,14 лв. - договорна лихва за периода от 20.03.2020 г. до
18.09.2020 г., сумата от 460,88 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 100
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от 59,01 лв. - законна лихва за
периода от 13.07.2020 г. до 21.12.2021 г., със законната лихва върху главницата от
10.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 13.04.2022 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 700 лв. - главница по договор за паричен заем №
5596319 от 06.03.2020 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и СП. АНГ. СТ., и приложение
№ 1 от 01.03.2021 г. към рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „Вива
кредит“ ООД и „фирма“ ЕООД, сумата от 84,14 лв. - договорна лихва за периода от
20.03.2020 г. до 18.09.2020 г., сумата от 59,01 лв. - законна лихва за периода от 13.07.2020 г.
до 21.12.2021 г., със законната лихва върху главницата от 10.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 46,89 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
460,88 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 100 лв. – разходи и такси
за извънсъдебно събиране, съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за паричен заем от 06.03.2020 г., който намира правното си основание в чл. 9 от
ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на неустойка за неизпълнение на задължение, чиято стойност е
2/3 от размера на кредита, както и на такса за изискуемост обосновават вероятна
основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на
2
заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „фирма” ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: адрес,
против СП. АНГ. СТ., с ЕГН **********, от гр. адрес, за сумата от 460,88 лв. /четиристотин
и шестдесет лева и осемдесет и осем стотинки/ – неустойка за неизпълнение на задължение,
сумата от 100 лв. /сто лева/ – разходи и такси за извънсъдебно събиране.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3