РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Бургас , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ
Секретар:ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20202120105610 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Евро Финанс
Колект” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с която претендира
приемане за установено, че ответникът А. Р. Я., от гр. Бургас, му дължи
следните суми: 134,76 лева – цена на предоставени телекомуникационни
услуги, предоставени в периода 08.02.-07.05.2017 год. възоснова по сключени
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника
договори за телекомуникационни услуги от 06.08.2015 год. и 07.09.2015 год.,
съгласно Фактури №№ **********/08.02.2017 год., **********/08.03.2017
год. и **********/08.04.2017 год., и 42,25 лева – сборно обезщетение за
забава за периода 26.02.2017-27.04.2020 год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва върху сборната главница, начиная от 29.05.2020 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 1011/01.06.2020 год. по ч. гр. д. № 2493/2020 год. на
БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Главниците са уточнени с писмена молба от 12.10.2020 год., а
периодите на мораторната лихва – с писмена молба от 03.12.2020 год. на л. 76
1
по описа на делото (тези периоди са идентични с тези по подаденото
заявление по чл. 410, ГПК, въпреки неправилно посочената в издадената
заповед по-късна крайна дата).
Правното основание на предявените положителни установителни
искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът не изразява становище по исковете, не ангажира
доказателства.
С писмени молби от 02-и и 03.12.2020 год. ищецът претендира
постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 238, ГПК.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че е изправна страна-кредитор, на основание договори
за телекомуникационни услуги от 06.08.2015 год. и 07.09.2015 год., сключени
между ответника А..Я..и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
със срок на действие на двете съглашения 24 месеца, считано от датата на
сключването им. В изпълнение на процесните два договора са издадени
представените по делото Фактури №№ **********/08.02.2017 год.,
**********/08.03.2017 год. и **********/08.04.2017 год., на обща стойност
134,76 лева.
Вземанията по двата договора за услуги са били предмет на цесионен
договор от 16.10.2018 год., сключен между кредитора и „С. Г. Груп“ ООД, а
впоследствие – на цесионен договор от 26.08.2019 год., сключен между
първия цесионер и ищеца, с Приложение № 1 към него; представени са и
уведомления до длъжника за двете цесии.
За заплащането на процесните вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 1011/01.06.2020 год. по ч. гр. д. № 2493/2020 год. на БсРС,
срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените
обективно съединени положителни установителни искове чрез постановяване
2
на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани
обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно
основателни с оглед представените писмени доказателства – неоспорени по
автентичност договори за телекомуникационни услуги, два цесионни
договора, приложение и уведомления към тях (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), както
и липсата на проведено насрещно доказване, за опровергаване твърдените от
ищеца отрицателни факти. От съдържанието на двата договора за
телекомуникационни услуги и на процесните три фактури се установява
настъпилият падеж за заплащане на главниците. В този смисъл съдът счита,
че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за
уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество
– чл. 239, ал. 2, ГПК.
Основателността на исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в
от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските от 325 лева, направени в заповедното производство (сбор от 25
лева – държавна такса, и 300 лева – адвокатско възнаграждение). В полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните разноски от 325 лева,
направени в исковия процес – 25 лева доплатена държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК, че ответникът А. Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к.
....дължи на ищеца „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Район Одесос, бул. „Мария Луиза“
№ 46, ет. 4, следните суми: 134,76 лева – цена на телекомуникационни услуги,
предоставени през периода 08.02.-07.05.2017 год. възоснова сключени между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника договори за
телекомуникационни услуги от 06.08.2015 год. и 07.09.2015 год., съгласно
Фактури №№ **********/08.02.2017 год., **********/08.03.2017 год. и
**********/08.04.2017 год., и 42,25 лева – сборно обезщетение за забава
върху главницата за периода 26.02.2017-27.04.2020 год., ведно с обезщетение
в размер на законната лихва върху сборната главница от 134,76 лева, начиная
от 29.05.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват
3
част от предмета на Заповед за изпълнение № 1011/01.06.2020 год. по ч. гр. д.
№ 2493/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА А. Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ...., да
заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Варна, Район Одесос, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4,
деловодни разноски в размер от 325 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2493/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА А. Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ...., на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, Район Одесос,
бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, деловодни разноски в размер от 325 лева,
направени по гр. д. № 5610/2020 год. на БсРС.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата
срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК.
вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4