Р Е Ш Е Н И Е № 260021
гр. Сливен, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение, III-ти наказателен състав,
в публично заседание на шести август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
при
секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД
№ 743 по описа за
Производството е образувано по повод жалба на „РУМИ-
В с.з. жалбоподателя, изпраща
представител, който моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. административно – наказващият орган,
редовно призован изпраща свой представител, който моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно.
Въз основа
на събраните по делото доказателства ,съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Вследствие на постъпил сигнал в РИОСВ – Стара
Загора с вх. №КОС06-7313/04.12.2019г., на 29.11.2019 г. от експерти на РИОСВ,
съвместно със служители на ОД на МВР Сливен е извършена проверка на имот с
местонахождение: гр. Кермен, община Сливен, индустриална зона, непосредствена
близост до жп гара Кермен, УПИ V-597, кв. 93, собственост на
С.С.В., съгласно представен нотариален акт.
В имота с видима площ от 3000 кв.м са
констатирани дейности по съхраняване отпадъци от черни и цветни метали в
приблизително количество 5 тона в източната част на имота в близост до складово
помещение. Отпадъците са предимно черни метали.
След направена справка в търговския
регистър се установило, че лицето С.С.В.
е управител и собственик на фирма „РУМИ-
Извършена е служебна справка с регистъра на
издадените разрешителни за дейности с отпадъци при която се е констатирало, че
дружеството не притежава разрешение за дейности с отпадъци по чл. 67 от Закона
за управление на отпадъците. Нарушението е извършено на 22.11.2019г.
Въз основа на горното на жалбоподателят е съставен
АУАН и НП, с което на жалбоподателя на
основание чл. 145 ал.2 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 15 300
лв. за нарушение на чл. 145 ал. 1 т. 1 от ЗУО .
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи: Жалбата е процесуална
допустима, подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес
от обжалването, съгласно разпоредбата на член 59 от ЗАНН, и разгледана по
същество – основателна.
В конкретния казус основния спорен въпрос е доказано ли е твърдяното
нарушение, респективно извършено ли е то от жалбоподателя.
По делото
се установи безспорно ,че при извършена проверка в посочената по - горе база са
констатирани отпадъци от черни и цветни
метали /ОЧЦМ/, както и,че лицето С.В. , който се е представил за техен
собственик няма разрешително за дейност
с отпадъци.за това.
В хода на съдебното следствие ,обаче не се установи съпречастност на
санкционираното дружество,към установеното нарушение.Установената площадка е
разположена в имот собственост на ТД
„Шишманов – КСВ „ ЕООД , на лицето С.В. и на лицето Г.Г.
,като всеки един от тях притежава по 1/3 от собствеността върху парцела/
видно от приложения по делото нотариален акт № 67 , том 9, рег № 10789 /2005г./.Без
да са събрани доказателства във връзка с обстоятелството,кой експлоатира
установената площадка за черни и цветни метали , а единствено въз основа на
справка от ТР , АНО е приел,че същата е ползвана от дружеството ,на което
управител и собственик е лицето установено на самата площадка и е санкционирал
ЕООД”Руми1978” със седалище гр. Кермен.
По делото липсват доказателства, въз
основа да се приеме ,че именно санкционираното дружество е собственик на
отпадъците ,още повече, че след извършената проверка лицето С.В. ги е предал на
ЕООД „Феникс Експорт”като в покупко-изплащателната сметка е записано ,че същите
са негова собственост . Действително документа ,въз основа на който са
предадени е съставен след проверката и като такъв не може да служи като
безспорно доказателство относно собствеността на отпадъците , но по делото
липсват каквито и да е доказателства,оборващи противното.
Воден
от горното ,съдът счита,че АНО неправилно и при липса на достатъчно
доказателства е ангажирал административно-наказателната отговорност на
дружеството –жалбоподател по чл.145,ал. 1 т. 1 от ЗУО,доколкото при така
установените факти е следвало да накажи установеното физическо лице по чл.
133,ал. 1 т.3 от ЗУО.
Ръководен от гореизложеното и на осн.
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №2/08.06.2020
г., издадено от Директора на РИООСВ -
Ст. Загора , с което на „РУМИ-
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Сливен в 14-дневен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: